Увеличаване на застрахователно обезщетение за душевни болки от смърт на майка

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 86

София, 28.09.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №4370 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 17218/04.08.2022 г., подадена от Д. П. Л., чрез процесуалния представител адв. М. Н.-Т. от САК, срещу решение № 944, постановено на 27.06.2022 г. от Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, по в. гр. д. № 61/2022 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 266572/16.11.2021 г. по гр. д. № 2922/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, пряк иск с правна квалификация на чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговата майка В. И. А., починала на 15.05.2019 г. при ПТП, настъпило на 15.05.2019 г., за разликата над уважения размер от 80 000 лв. до размер на сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане и Д. П. Л. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД съдебно-деловодни разноски в размер на 1976 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на материалния закон, в отклонение от задължителната съдебна практика, както и необосновано. Навежда доводи и за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд е потвърди първоинстанционното решение без да изложи собствени мотиви съобразно установените по делото конкретни обстоятелства, формално е изброил критериите, заложени в т. ІІ на ППВС №4/1068г. (възраст на пострадалия и на ищеца, близки отношения и икономически условия в страната), но не е изследвал конкретното отражение на деликта върху пострадалия, болките и страданията, които е преживял в резултат на този деликт, обема и продължителността, интензитета, отражението върху психическото и цялостното му здравословно състояние, както и негативната промяна в живота му, настъпила вследствие на този срив. Поддържа също така, че фактическите констатации на въззивния съд не анализират изцяло доказателствата по делото нито поотделно, нито в съвкупност, вследствие на което правните изводи не са съобразени с критериите за справедливост по ППВС №4/1968г. и съдебната практика, утвърдена в решенията на ВКС. Моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо това бъде присъдена допълнително сумата от 20000лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез процесуалния си представител адв.Я. Д., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №816/24.04.2023г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийски апелативен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касаторите въпрос как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят, и как те се отнасят към конкретно установените обстоятелства по делото, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в случай на предявен иск за обезщетение пряко към застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите с цел извършване на преценка дали при определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил всички установени в съдебната практика критерии, както и всички установени по делото относими към този въпрос конкретни обстоятелства.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Д. П. Л. е предявил срещу ЗД“ БУЛ ИНС“ АД по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ иск за заплащане на сума в размер на 200000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка В. И. А., починала на 15.05.2019г. при ПТП, осъществено на същата дата в [населено място], по [улица]в района на кръстовището с [улица], от Й. Г. В., водач на л.а. „Рено Канго“ с [рег.номер на МПС] . Твърди, че е приел внезапната смърт на майка си изключително болезнено и тежко, преживял нестихващи душевни болки и страдания и въпреки, че осъзнава, че животът има своя край, не може да приеме обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на човека, на когото дължи всичко в живота си; че макар към момента на катастрофата майка му да е била доста възрастна, той не може да приеме факта, че тя го е напуснала по този изключително трагичен и несправедлив начин и не са могли да си кажат последно „сбогом“; че е бил изключително близък с майка си и силната им връзка останала непроменена до трагичната й смърт; че допреди инцидента е нямало ден, в който да не се чуят по телефона и да споделят преживените тревоги и радости; че се виждали при всеки удобен момент и за него майка му била освен любящ родител и най-верен приятел; че загубвайки майка си, той загубил стабилността и сигурността в живота си; че не спира да страда, че майка му си е отишла по този нелеп, несправедлив и неочакван начин; че не спира да плаче и да се терзае и не може да превъзмогне загубата; че непрекъснато сънува кошмари, свързани с катастрофата и се буди нощем; че от здрав и енергичен за годините си мъж е станал потиснат, безжизнен и апатичен.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът по иска е оспорил механизма на ПТП, противоправността и вината на водача на МПС, поддържал е, че е налице съпричиняване, оспорил е предявения иск и по размер с твърдението, че претендираната сума е твърде завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди, както и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД. Поддържа също така, че застрахователят отговаря само до размера на съответния застрахователен лимит.

За да постанови обжалваното решение от фактическа страна въззивният съд е взел предвид следното:

Приел е за установено, че на 15.05.2019 г. в [населено място], около 14:00 часа на кръстовището на [улица]и [улица]е настъпило ПТП, при което автомобил „Рено Канго“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Й. Г. В., при движението си по булеварда в посока от [улица]към [улица]е ударил пресичащата булеварда пешеходка В. И. А.. Съобразил е, че мястото на произшествието е посетено от служители на МВР, които извършили оглед, съставили протокол за оглед и констативен протокол. Взел е предвид, че пострадалата пешеходка В. И. А. е починала същия ден, като Д. Л. е един от нейните двама низходящи.

В обжалваното решение е посочено, че водачът е разпитан като свидетел и е поддържал, че е навлязъл в кръстовището на зелен за него сигнал на работещата светофарна уредба, като се е движел в средната лента, но не е могъл да предотврати удара с аварийно спиране като успоредно с него, в лявата лента се е движел друг лек автомобил, водачът на който е успял със спиране и отклоняване на посоката за движение наляво да избегне удара с пешеходката.

Прието е за установено въз основа на заключението на вещото лице, извършило автотехническа експертиза, че движението на това кръстовище е регулирано със светофарна уредба и има напречна пътна маркировка М 8.2, която се използва само на кръстовища. Взето е предвид, че не е изследван цикъла на светофарната уредба и вещото лице е посочило, че няма данни за това на какъв светлинен сигнал са преминавали пешеходеца и водача на автомобила „Рено“. Прието е, че с оглед посоченото от вещото лице място на съприкосновение на автомобила „Рено“ и пешеходеца се обосновава извод, че водачът на автомобила е навлязъл в кръстовището на зелен за него сигнал на светофара. Посочено е, че автомобилът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП. Съобразено е, че ищецът е предявил претенция за обезщетяване на 25.06.2019 г., по образуваната щета, но не е изплатено обезщетение. Констатирано е, че са събрани гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания. Прието е, че с оглед доказателствата по делото и частично влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, поведението на водача на автомобила осъществява деликтния състав по чл. 45 ЗЗД, поради което искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание.

Формиран е решаващ правен извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 80 000 лв. с оглед възрастта на пострадалия, който е роден през 1929 г. и неговото обществено положение; възрастта на ищеца, който е роден през 1958 г. и е създал свое семейство и низходящи, с които е нормално да има по - близки отношения отколкото с възходящия, с който от дълги години не са живели в едно общо домакинство; близките отношения между пострадалия и ищеца, както и болките и страданията, които последният е претърпял; обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.

Така постановеното въззивно решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 236, ал. 2 ГПК), които са довели до неправилни изводи по приложението на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД.

В практиката на ВКС неотклонно се съобразяват дадените с ППВС №4/1968г. критерии, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликта смърт, както и разясненията, дадени в т. ІІ от постановлението, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Приема се, че релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетението, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетението житейски отношения. Поради това последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че задълбоченото изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ е гаранция за постигането на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Приема се, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ съгласно чл. 266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ. В този смисъл посоченото от касатора решение №28 от 09.04.2014г. по т.д.№1948/2013г. на ІІ т.о. на ВКС и изброените в него съдебни актове.

Настоящият състав напълно споделя тази трайно установена и непротиворечива практика на ВКС и приема, че изразеното становище следва да намери приложение и по настоящето дело.

В мотивите към обжалваното решение въззивният съд само формално се е позовал на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 ЗЗД, но съображенията му са схематични и не съдържат анализ на установеното от събраните по делото доказателства за емоционалното и психическо състояние на Д. Л. в периода след смъртта на неговата майка, продължителността и интензивността на това състояние, както и обусловеността на това състояние от отношенията, които е имал със своята майка. Обективно проявилите се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението не са взети предвид.

Не са обсъдени показанията на разпитаната по делото свидетелка, нито данните за състоянието на Д. Л., съдържащи се в заключението на изслушаната по делото съдебно-психологическа експертиза, което налага същите да бъдат обсъдени и съобразени от настоящия състав.

Следва да бъде взето предвид, че от показанията на разпитаната по делото свидетелка П. Л. се установява, че нейният съпруг Д. Л. е понесъл изключително тежко внезапната смърт на своята майка, която е била здрав и изключително жизнен и енергичен човек; че преди злополуката почти ежедневно преди да отиде на работа е посещавал своята майка, която за него е била пример за подражание и основна опора; че понесъл смъртта на майка си изключително тежко, включително защото не е могъл да се раздели с нея по най-правилния начин; че след погребението постоянно получавал болежки, сънувал кошмари и това в един момент така избило, че цялото му тяло се сковало и блокирало, не можел да се храни и да се движи; че все още не може да проумее, че това може да се случи на здрава и толкова жизнена жена; че времето не го лекува, а още повече натегва.

Следва да бъде взето предвид и заключението на изслушаната по делото съдебно-психологическа експертиза, според която Л. не може да преживее нелепата смърт на майка си; че изпитва тягостно чувство и преживява случилото се отново; че често изпада в депресия; че нивото на тревожност като устойчива характеристика при него е видимо високо, което е показател, че стресът е преминал в дистерс, за което е необходима сериозна психологическа работа, за да може да се преработи преживяното и да се овладее състоянието на тревожност и стрес.

От събраните по делото доказателства следователно се установява, че Л. е преживял изключително тежко внезапната смърт на своята майка, както и че усещането за внезапна и трагична загуба на изключително близък човек все още не е преодоляно, което следва да бъде взето предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение. Следва да бъде взето предвид също така, че емоционалната връзката между Л. и неговата майка е била изключително силна; че въпреки създаването на свое семейство Л. често е посещавал своята майка, което сочи на голяма привързаност и необходимост от общуване. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че вследствие на преживяванията, усещането за невъзвратима загуба и силния стрес Л. е отключил и автоимунно заболяване. При тези данни общият размер на дължимото справедливо обезщетение следва да бъде определен на 100000лв., от които 80000лв. вече са присъдени на касатора с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, в частта потвърдена от въззивния съд.

По така изложените съображения по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това по предявения от Д. П. Л. иск ЗД „БУЛ ИНС“ АД следва да бъде осъдено да заплати още 20000лв. като обезщетение по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ.

С оглед изхода на спора в полза на адв.М. Н.-Т. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следва да бъде присъдена сумата от 2000лв. за осъществено процесуално представителство на Д. П. Л. пред СГС, САС и ВКС за присъдената с настоящето решение сума.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №944, постановено на 27.06.2022г. от Софийския апелативен съд, Гражданско отделение-10 състав по в.гр.д.№61/2022г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният от Д. П. Л. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговата майка В. И. А., починала на 15.05.2019г. при ПТП, настъпило на 15.05.2019г., ведно със законната лихва считано от 25.09.2019г., е отхвърлен за разликата над уважения размер от 80000лв. до размера на сумата от 100000лв., както и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Д. П. Л., ЕГН [ЕГН] сумата от 20000лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка В. И. А., починала на 15.05.2019г. в резултат на ПТП, настъпило на 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на ВКС сумата от 430лв. (четиристотин и тридесет лева), представляваща дължимата държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА да заплати на адв.М. Н.-Т. сумата от 2000лв. адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: