Осъждане за лъжесвидетелстване пред съд

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по н.д. № 304/26 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 237

гр. София, 15.05.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

2. ПЛАМЕН ДАЦОВ

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 304/26 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Инициирано е с касационна жалба на защитниците на двамата подсъдими срещу Присъда № 29 от 1 октомври 2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 878/25 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, Наказателно отделение, 2. въззивен състав, с която е отменена първоинстанционната присъда от 4 април 2025 г. по н.о.х.д. № 102/24 г. на Районен съд – Гоце Делчев.

С новата присъда на окръжния съд е отменена първоинстанционната оправдателна и всеки от подсъдимите К. А. Б. и А. К. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1, предл. 1. НК – за това, че на 29 април 2022 г., в сградата на Районен съд – Гоце Делчев, пред състав на районния съд в съдебно заседание по н.ч.х.д. № 109/22 г., в качеството си на свидетел по делото устно е потвърдил съзнателно неистина, а именно че на 13 март 2022 г., около 09:00 ч. бил в къщата на А. С. Б. (майка на подсъдимия и баба на подсъдимата) в [населено място] и чул как Р. И. Ч. я обижда и заплашва , - поради което и при условията на чл. 54 НК е санкциониран с наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

С касационната жалба са заявени декларативно две от касационните основания, а именно по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, а с допълнението към нея е възведено твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствения материал. Оплакването е за неправилен анализ на съвкупността от доказателствата, рефлектирал и в неправилно установена нова (различна от приетата от първата инстанция) фактическа обстановка. В тази връзка се твърди, че вътрешното убеждение на съда било изградено на основата на показания на свидетели без преки и непосредствени впечатления за местонахождението на подсъдимите в деня на случилото се с А. Б.. Чрез развита собствена (на защитниците) интерпретация на доказателствената съвкупност е направена заявка за изграждане на фактическите изводи на съда на базата на предположения. С настояване за липсата на преки, а и косвени доказателства, е изведено заключение за недоказаност на обвинителната теза.

С оглед последното имплицитно е формулирано и оплакването за нарушение на материалния закон. Отправената претенция е за отмяна на въззивната присъда и потвърждаване на първоинстанционната.

Не са постъпили възражения срещу касационната жалба.

В хода на проведените съдебни прения в тази инстанция адвокат С. С. и адвокат С. К. поддържат касационната си жалба и допълнението й по изложените в тях съображения.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Намира, че окръжният съд не е допуснал никакви пороци в аналитичната си доказателствена дейност, тъй като, съобразявайки я напълно с изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК, е посочил кредитираните доказателства, въз основа на които е извел фактическите си констатации. Прокурорът посочва, че фактите са подведени под вярната правна квалификация и материалният закон не е нарушен.

След като прецени изложените в касационната жалба касационни основания, доводите и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационната жалба е допустима като депозирана от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от постановяване на присъдата и срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съдържанието на касационната жалба предпоставя припомнянето на някои от основните характеристики на касационното производство. На първо място, съдът е обвързан от наведените касационни основания. Касационната инстанция дължи произнасяне по заявените касационни доводи и подкрепящите ги съображения. Служебната интервенция е допустима само в случаите на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива.

На следващо място, неизменно утвърдено в практиката на висшата инстанция и уредено в процесуалния закон, - необосноваността не е касационно основание. Вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано, ако не е допусната грешка при неговото формиране, тъй като съдът е суверенен при решаване на въпроса за пълнотата и достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите си изводи. Единствено процесът на формиране на вътрешното убеждение подлежи на проверка, защото то всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този въпрос – дали е основано на тях – може и следва да бъде установен. Дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им съдържание, без изопачаване, и дали при противоречия между тях е мотивирано кои доказателствени материали се кредитират и кои не, подлежи на проверка. Така е, защото нарушаването на тези правила представлява нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 НПК. Касационната инстанция е съд по правото и задачата й е да провери (в посочените граници) дали контролираният съд е допуснал грешки от процедурно естество, опорочили пътя на извеждане на вътрешното му убеждение. В касационното производство е недопустимо преобсъждането на доказателствата и приемането на нова фактология (извън хипотезата на чл. 354, ал. 2, предл. 2. НПК, когато разглежда делото за трети път по касационен ред, която не е налице в случая).

Последно, за нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК иде реч, когато процедурно правилно приетите от съдилищата факти са подведени под грешна правна квалификация или определят несъставомерността на деянието, или когато не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.

По оплакването за съществени процесуални нарушения

Част от наведените в касационната жалба оплаквания могат да бъдат интерпретирани като такива с характер за заявен конкретен порок в дейността на въззивния съд и подлежат на обсъждане. Доводи, с които се изразява неудовлетворение от решението на съда да се довери на едни доказателства и да отхвърли други, на които мотивирано не е дал кредит, касаят обосноваността на обжалвания съдебен акт и с оглед отбелязаното по-напред остават извън дължимия касационен контрол.

Релевантно е наведеното твърдение, че съдът е основал фактическите си изводи на предположения без да разполага с преки или дори косвени доказателства за съществения по делото факт дали подсъдимите са били в дома на своята родственица на 13 март 2022 г. и чули ли са лично тя да е била обидена от свидетеля Ч.. За да приеме за установено, че двамата подсъдими не са били в [населено място] на посочената дата, въззивният съд е обследвал внимателно гласните доказателства и като е отчел (с основание) наличие на противоречия между тях ги е обособил условно в две групи. Разглеждайки ги поотделно, съпоставяйки ги помежду им и със справката от Агенция пътна инфраструктура (АПИ), съдът се е доверил на казаното от свидетелите А. Ч., Р. Ч., Р. Ч., Р. Ч. и А. Ч. и не е кредитирал в частта за датата казаното от свидетелката Ф. М.. Вярно е, че никой от първите изброени не изяснява (защото не му е известно) какво е било местонахождението на К. и А. Б. на 13 март 2022 г. Това, което свидетелите изясняват е, че на тази дата никой от тях не е виждал в селото нито подсъдимите, нито автомобила им. Соченото едва ли би било самодостатъчно, за да се приеме за несъмнено установено отсъствието на подсъдимите. Разкриването на последния факт обаче е обосновано и с показанията на свидетеля Р. Ч., свидетелствал, че в проведения на 13 март 2022 г. телефонен разговор с подсъдимия Б., последният му споделил, че е бил информиран от майка си по телефона за отправени й обиди и заплахи от Р. Ч.. Най-вече – показанията на тези свидетели са оценени и след съпоставяне с данните от справката от АПИ, от чието съдържание е видно, че е засечено движението на управлявания от подсъдимия Б. автомобил в посока от П. към Г. Д. (а после и обратно) на следващия ден – 14 март 2022 г., когато идването им в селото е било възприето и от свидетелите Ч., а посещението им в Х. преди това – от свидетеля Ч.. На 12 и 13 март контролните точки на ТОЛ камерите не са регистрирали движение на който и да е от двата автомобила на подсъдимите в посока от П. към Г. Д..

Горните решаващи съображения е изтъкнал въззивният съд, за да приеме, че подсъдимите не са били в селото, респективно не са присъствали на случая.

Не почива на обективна основа оплакването за изграждане на фактическите изводи на съда на основата на предположения и общи житейски логични съждения. Въззивният съд действително се е позовал и на житейската логика, но я е ползвал само като допълнителен и фасилитиращ фактор за оценката на вътрешнологичната устойчивост на част от свидетелските показания и за проверка на тяхната достоверност при съпоставка им с другите. В резултат е даден мотивиран отговор защо показанията на свидетелката Ф. М. не се ползват с доверие единствено в частта за датата на нейното посещение в дома на А. Б., а се кредитират тези на свидетеля Ч., унисонни с тези на останалите свидетели. Показанията на свидетеля Ч. са интерпретирани в точния им смисъл. Те съдържат сведение, че А. Б. е отишла да се оплаче лично на свидетеля, а синът й, който се обадил на Ч. по-късно, споделил, че за случая бил информиран от майка си Б. по телефона. Закономерно е изведеното съдийско заключение, че показанията на свидетелката М. са изцяло изолирани и в противоречие с всички останали, в това число и с данните от справката на АПИ. Съдът е мотивирал пределно ясно и след изчерпателен анализ решението си да не кредитира сведението на М. за точната дата, на която отишла да мери кръвното на Б. и възприела присъствието на двамата подсъдими в дома й, като не се е основал само на житейската логика. В заключение, спазено е процесуалното изискване на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК и не са налице пороци при формирането на вътрешното убеждение на решаващия орган. Затова оплакванията за проведена доказателствената дейност при съществено нарушение на процесуалните правила, са неоснователни.

В заключение се обосновава извод за отсъствието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

По оплакването за нарушение на материалния закон

Приетите за установени факти са субсумирани правилно под възприетата от окръжния съд правна квалификация. Впрочем оплакването за обратното в касационната жалба е формулирано единствено чрез заявената претенция за недоказаност на обвинението. Иначе не се и твърди приетите за установени факти да са подведени под грешна правна квалификация. Доколкото не са наведени конкретни данни в подкрепа на заявеното касационно основание, достатъчно е отбелязването, че осъщественото от всеки от подсъдимите в качеството му на свидетел пред районния съд съзнателно устно потвърждаване на неистина изпълва от обективна и субективна страна на лъжесвидетелстването. Така е, защото всеки един от тях съзнателно е дал невярно сведение, тоест потвърдил е неистина пред съда, за факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по воденото пред районен съд наказателно производство от частен характер и съответно – имащи значение за правилното решаване на делото.

В обобщение на изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намери, че присъдата следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Присъда № 29 от 1 октомври 2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 878/25 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, Наказателно отделение, 2. въззивен състав.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.