Практика · Върховен касационен съд · 06 Юли 2026
Отговорност на топлофикация за неимуществени вреди при забавен ремонт
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Потребител предявява иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу топлофикационно дружество заради неправомерно удължен и некачествен ремонт, довел до спиране на топлата вода. Долните съдилища отхвърлят иска като неоснователен по правилата за деликтна отговорност. Върховният касационен съд отменя решението и връща делото, тъй като отговорността е договорна, а фактите около забавянето и ремонта не са изяснени с експертиза.
Какво приема съдът
Отговорността на топлопреносното предприятие към потребителите за вреди от прекъснато топлоснабдяване и забавен ремонт е договорна, а не деликтна, като подлежат на обезщетяване и преките неимуществени вреди.
Приложени разпоредби
- чл. 82 ЗЗД
- чл. 49 ЗЗД
- чл. 45 ЗЗД
- чл. 153, ал. 1 ЗЕ
- чл. 290 ГПК
- чл. 293 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
топлофикациянеимуществени вредидоговорна отговорностспиране на топла водазабавен ремонтекспертиза
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 496 Гр. София, 16.07.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито съдебно заседание на 3.06.2026 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА БИСЕРА МАКСИМОВА При участието на секретаря Иванка Палашева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д.№53/26 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Р. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд София/АС/ по гр.д. №783/25 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставения от касаторката въпрос: Наличието на предвидените уведомления / за ремонтите/ изключват ли изцяло и безусловно отговорността на „Т. София“ЕАД за обезщетение за нанесени през посочения период на клиенти вреди от некачествен ремонт, от продължителен, несъответстващ на разумен срок ремонт и други основания?, попадащ по смисъл и насоченост в обхвата на задължителната практика на ВКС - ТР по т.д.№4/12 г. от 29. 01.13 г. ОСГТК и ТР №2/17.05.18 г. по т.д. №2/17 г. ОСГК, както и за проверка на допустимостта на въззивното решение, за която ВКС следи и служебно. В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение, а в писмената защита на касатора – и за неговата недопустимост, иска се отмяната му и постановяване на ново решение за уважаване на иска или за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. Ответникът по жалба „Т. София ЕАД“ – [населено място] я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на АС. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу „Т. София“ ЕАД по чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 46500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от забавен и некачествен ремонт на топлопреносната мрежа на ответника в [населено място], където живее ищцата, в периода 22.08.20 г. – 4.09.20 г. Въззивният съд е приел, че отговорността по чл.49 ЗЗД на ответника като възложител е обективна, гаранционно-обезпечителна и невиновна, като нейната цел е да обезщети вредите, настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с извършването на възложената работа, в патримониума на трето лице - ищцата. Посочил е елементите от състава на деликта по чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, настъпила в пряка причинно-следствена връзка него вреда и вина, която се презумира на осн. ал.2. Приел е, че предмет на иска са действията и бездействията на работниците и служителите на ответното дружество, довели до забавено и некачествено извършване на ремонтните дейности в близост до адреса на ищцата – бл.*** и по [улица], в[жк]. Ответникът е спазил задължението си по чл.45 и чл.38, ал.4, вр. с ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди да уведоми клиентите за ремонта и причините за удължаването му, поради което той не дължи неустойка или друго обезщетение на клиентите. По делото не са представени доказателства от ищцата, чиято е доказателствената тежест, за извършване на ремонта в процесния период извън одобрения проект и времеви график и за причинени й в пряка причинна връзка с незаконосъобразно продължилите ремонтни действия вреди. Затова искът е отхвърлен като неоснователен. По въпроса, по който е допуснато обжалването: В ТР №2/17.05.18 г. ОСГК е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ , отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди. В ТР №4/29.01.13 г. ОСГТК пък е прието, че отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора - е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. Според този състав на ВКС така приетото за отговорността на енергийното предприятие – обществен снабдител за неимуществени вреди от неизпълнението на договорни задължения е относимо и към отговорността на топлопреносното предприятие за неизпълнение на договорни задължения. По същество на жалбата: В случая ищцата като клиент на „Т.“ ЕАД /носител на ограничено вещно право върху посочения апартамент и клиент по договора за топлоснабдяване, съгл. молба на л.21 и доказателства на л.47 и сл. – ГС/ е завела иска за обезщетяване на неимуществени вреди от забавено и некачествено извършване на ремонта на топлопреносната мрежа, снабдяваща имота й с топла вода за посочения период, в резултат на което за периода било преустановено подаването на топла вода. Спирането на топлата вода по времето на ковид пандемията силно ограничавало възможността за спазване на хигиенните мерки и довело до силна тревога и страх у ищцата, която полагала грижи в апартамента и за двете си малолетни внучета. При тези твърдения на ищцата първоинстанционният и въззивният съд неправилно са квалифицирали претенцията й по чл.49 ЗЗД, като вярната правна квалификация е по чл.82 ЗЗД. Предпоставките за възникване на претенцията за обезщетение поради договорно неизпълнение са: 1) да е налице валидно сключен договор, който да обвързва страните, 2) да е налице неизпълнение на договора от страна на ответника, 3) това неизпълнение да е виновно извършено, било поради небрежност, било с умисъл, 4) да са произтекли вреди за кредитора и 5) да е налице пряка и непосредствена причинноследствена връзка между вредите и неизпълнението на договора / р. по гр.д. №6976/24 г. на СГС/. При твърденията на ищцата в исковата молба и като въззивник за неспазен от ответника планов ремонт, неправомерно удължен с 13 дни и оплакването й за необоснованост на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд и служебно е следвало да назначи съдебно - техническа експертиза за причините и планирания срок за извършване на ремонта / в исковата молба се твърди, че той е обявен за периода от 15.07. до 21.08.20 г./, имало ли е забава в извършването му /респ. във възстановяване на подаването на топла вода/, с колко дни и на какво се дължи, отговаря ли качеството му на нормативните изисквания /ТР №1/2013 г. ОСГТК, т.2/. Това ще помогне за изясняване на спора откъм фактическата му страна – относно наведените релевантни обстоятелства и за правилното му разрешаване според вярната правна квалификация на иска. Въззивното решение не е недопустимо, защото въззивният съд, макар и лаконично е разгледал твърденията на ищцата и се е произнесъл по заявения петитум, макар да не ги е подвел под приложимата правна норма/р. по гр.д. №3445/22 г. на първо г.о. на ВКС/. Решението на АС обаче е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необосновано. Затова следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за ново разглеждане при дадените по –горе указания за изясняване на спора от фактическа страна и за вярната правна квалификация на иска. Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №783/25 г. от 22.05.25 г. в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от ищцата Р. К. поради забавен и некачествен ремонт на топлопреносната мрежа, извършен от ответника „Т. ЕАД“ София. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.