Предоставяне на родителски права при спор между родители след фактическа раздяла

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение на ВКС ІІІ г.о. 11

Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

[населено място], 03.08. 2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 3922 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 2775/05.08.2019 г. от Н. Н. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. Д. от АК-София, против въззивно решение № 103 от 21.06.2018 г., постановено по в.гр.д. № 82 по описа за 2019 г. на Търговищкия окръжен съд, с което частично е отменено решение № 10 от 08.01.2019 г. по гр.д. № 696/2018 г. на Търговищкия районен съд относно определения режим на лични отношения на детето с майката и е уважен предявеният от И. С. Й. от [населено място] против Н. Н. Н., иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като е постановено малолетното дете С. И. Й. да живее при своя баща и законен представител И. С. Й. в [населено място]; предоставил е упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на неговия баща; определил е мерки на лични отношения на малолетното дете С. с майката Н. Н., както следва: всяка четна седмица от месеца, от петък от 17,00 ч. до неделя до 17,00 ч., с възможност за нощуване на детето при майката; освен това майката ще има право да взема детето при себе си, с преспиване, всяка нечетна година - в дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, включително тези, обявени от правителството за почивни, съгласно чл.154, ал.2 КТ от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния; всяка четна година – в дните, които са официални празници във връзка с Нова година и В., включително тези, обявени от правителството за почивни, съгласно чл.154, ал.2 КТ, от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния; както и един месец и половина през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; освен това майката ще има възможност да взема детето за три дни около рождения ден на детето през година – в нечетната година да е при нея, в четната – при бащата, както и за три дни за собствения си рожден ден (на майката) – всяка година, както и три дни за 8-ми март – всяка година; присъдил е месечна издръжка в размер на 140 лв., като е отхвърлил предявените насрещни искове от Н. Н. Н. против И. С. Й. за определяне местоживеенето на детето С. при нея в [населено място]; за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето - на майката; за определяне на мерки за лични отношения на детето с бащата: всяка последна седмица от месеца от 10.00 ч. в неделя до 18.00 ч. в неделя, в присъствие на майката и на социален работник, до навършване на 4-годишна възраст на детето, както и всяка втора и четвърта събота и неделя - след навършване на 4-годишна възраст на детето; за присъждане на месечна издръжка на детето в размер на 300 лв., дължима от бащата, с падеж-1-во число на месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение.

Жалбоподателката навежда доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание пълномощникът на касаторката адв. Л. Д. поддържа касационната жалба и моли касационният съд да отмени обжалванато решение като неправилно и постанови друго, с което да предостави родителските права по отношение на малолетното дете на майката, да определи местоживеенето на детето при неговата майка в [населено място], да осъди бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., както и да определи на бащата обичаен режим на лични отношения с детето. Претендира направените разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба И. С. Й. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. от АК-Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна. В съдебно заседание неговият пълномощник адв. Т. А. от АК-София оспорва касационната жалба като неоснователна и моли касационната инстанция да постанови решение, с което да остави в сила въззивното решение. Претендира направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
С определение № 168 от 04.03.2020 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения материалноправен въпрос относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху роденото от фактическото съжителство на страните малолетно дете, на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на детето като разрешен в противоречие със задължителната и установена практика на ВС и ВКС.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, намира следното:

Уредбата на въпроса е ясна и безпротиворечива, като по прилагането на закона е налице задължителна и установена практика на ВС и ВКС, в това число и по чл. 290 ГПК / ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г., решение № 9 от 11.03.2015 г. по гр.д. № 3642/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр.д. № 6884/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 267 от 23.09.2015 г. по гр.д. № 7140/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 39 от 09.03.2018 г. по гр.д. № 3857/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Дадените с Постановление на Пленума на Върховния съд №.1/12.11.1974 задължителни указания на съдилищата относно това кои са критериите, от които се ръководи съдът при решаване на въпроса, на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права при спор между тях, са релевантни и при действието на действащия СК от 2009г./който закрепва нормативно и някои от посочените в Постановлението критерии в чл.59, ал.4 СК/, и са възпроизведени в редица решения, постановени от касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК. От значение за определяне на мерките за упражняване на родителските права е съвкупността на обстоятелствата на всеки отделен случай, като водещ принцип е предоставяне на най-пълна защита на интересите на детето. При спор относно упражняването на родителски права съдът трябва да съобрази всички факти, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от родителите грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Следва да се подчертае, че децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира касационната жалба за основателна.

С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като е предоставил на бащата И. С. Й. упражняването на родителските права над детето С. Й., [дата на раждане] , като е определено местоживеенето му при бащата в [населено място], определен е разширен режим на лични отношения с майката, като тя е осъдена да заплаща на детето, чрез нейния баща и законен представител сумата от 140 лв. месечна издръжка, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлил предявените насрещни искове от Н. Н. Н. против И. С. Й. за определяне местоживеенето на детето С. при нея в [населено място]; за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето - на майката; за определяне на мерки за лични отношения на детето с бащата: всяка последна седмица от месеца от 10.00 ч. в неделя до 18.00 ч. в неделя, в присъствие на майката и на социален работник, до навършване на 4-годишна възраст на детето, както и всяка втора и четвърта събота и неделя - след навършване на 4-годишна възраст на детето; за присъждане на месечна издръжка на детето в размер на 300 лв., дължима от бащата, с падеж-1-во число на месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение.

Прието е за установено, че страните са живели на съпружески начала в дома на ищеца в [населено място] от 2012 г., като от това им съжителство на 13.09.2015 г. е родено детето С., за което първоначално до навършване на година и половина се е грижела основно майката, впоследствие подпомагана от бащата, неговите родители и нейни близки. След раздялата на страните през м. април 2018 г., детето останало да живее при бащата в бившето семейно жилище – къща в [населено място], а майката се установила да живее в [населено място] в предоставен за ползване от сестра й етаж от къща. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключенията на изслушаните комплексни психическа и психиатрична експертизи, съдът е приел, че и за майката и за бащата е установено, че имат в достатъчна степен родителска отговорност, капацитет, емоция и възможност за полагане на грижи и адекватно възпитание по отношение на детето. Въпреки раздялата, майката е успяла да се справи и да изгради в ранните години на детето една силна емоционална връзка с него, която се е запазила и досега, за която принос има и бащата, без чието съдействие не би могло да бъде запазена тази връзка. В тази насока е становището на в.л. в комплексната СППЕ (л.159). Действително повече обследване е налице по отношение родителския капацитет на майката, с оглед на въведеното от ищеца в исковата молба твърдение за повлияване поведението на майката от употребата на алкохол. По делото е приет доклад за предоставена социална услуга относно „Оценка на родителски капацитет“, изготвен по направление от ДСП-София., от фондация „Надежда“, ЦОП „Бъдеще“ – за изготвянето на която оценка са проведени няколко срещи с майката. В доклада се излагат изводи за правилните разбирания на майката относно начина на възпитание, осигуряване на образователни игри, налагане на ограничения на детето само с разговори и обяснения, подходящи за неговата възраст; Н. е загрижен, адекватен и емоционално топъл човек, демонстрира загриженост към детето, има нужния капацитет да бъде грижовна майка, разполага с необходимия родителски капацитет. В доклада на ДСП Т. е посочено, че бащата притежава качества и потенциал за отглеждане и възпитание на детето. Приел е, че в досегашното възпитание на детето и двамата родители са показали, че притежават възпитателски качества, което е намерило отражение и в оценките, дадени в докладите на ДСП Т. и София. И двамата родители са изявили желание да се грижат за детето, имат възможностите, средата, обкръжението и подкрепата на близките си. Желанието им е ясно заявено не само в писмените им позиции, но и при изслушването им от въззивния съд. Съдът е приел, че въпреки сравнително ниската си възраст, детето е изградило стабилна връзка с бащата, като не е установено по делото необходимост от специални грижи, които би могла единствено майката да предостави. При бащата детето посещава детска градина, в свободното си време той се занимава с детето, среща го с други деца, такова обкръжение детето има и при своите баба и дядо по бащина линия. При майката, са налице данни, че детето е записано в детска градина, че в дома, където живее майката, която ползва един етаж от къща, има и друго дете (негова братовчедка), на близка възраст до момченцето на страните; детето е посещавало къщата 3-4 пъти, познава своите роднини по майчина линия. Приел е, че и двамата родители могат да разчитат на помощ от трети лица – родители, брат, сестра и др., както и че те разполагат с необходимите материални средства – майката е на трудов договор, с нормално работно време, бащата – има собствен бизнес и от представените доказателства и показания на свидетелите, а и от признанията на майката – разполага с достатъчно финансови възможности. И майката и бащата разполагат с подходящи условия за отглеждане на детето.

В заключение съдът е приел, че към настоящия момент и двамата родители имат желанието, възможността, родителския капацитет и помощ от разширените им семейства за грижи и отглеждане на детето. Детето е привързано и с установени топли емоционални връзки и с двамата родители.

Съдът е приел, че при тази очевидна равнопоставеност на възможностите на родителите да отглеждат детето, неговият интерес в настоящия момент е родителските права следва да бъдат предоставени на бащата. В тази връзка е приел, че в продължилия повече от една година период, в който бащата отглежда детето, същият е доказал, че има качествата и възможността да предостави на малолетното дете необходимите грижи, обич, топлота, разбиране и да му осигури продължаване на връзката с майката. Детето е отрасло именно в настоящата среда, свикнало е с обстановката в дома, където живее от м. ноември 2017 г., чувства се добре, има изградена трайна и топла връзка с бащата, осъществява необходимите социални контакти, както и в детско заведение, справя се с изискванията към възрастта му, проявявало е тревожност, но вече се е адаптирало към групата. Има необходимия социален контакт и извън детската градина – срещи с деца на лица от приятелския кръг на бащата, с неговите роднини. Още от времето когато родителите са живеели заедно, детето в почивните дни е било на гости на родителите на бащата, на село, където за него са налице подходящи условия за отглеждане, има и необходимото социално обкръжение и създадени контакти. Приел е, че въпреки, че взаимоотношенията между родителите и към настоящия момент са напрегнати, бащата е съумял във възпитанието на детето да постигне запазване на топлото отношение и привързаност към майката, не е налице дори и наченка на родителско отчуждение. За този резултат заслуга има както майката (при възпитанието на детето до раздялата), така и бащата. Приел е, че с оглед установената близка връзка майка-дете следва да бъде определен по-разширен режим на свиждане, като се включат коледните, новогодишни и великденски празници в редуване четна/нечетна година, рождените дни на детето, рождения ден на майката и 8-ми март. Относно месечната издръжка е приел, че предвид декларираните от страните доходи, с оглед възрастта на детето и съответните на нея потребности, доколкото не се установява необходимостта от някакви извънредни разходи, месечната издръжка за детето следва да бъде определена на 300.00 лв., от която майката ще заплаща 140 лв., а останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, следва да се поеме от бащата. Предвид уважаване на първоначалния иск, насрещният иск на майката е отхвърлен.

С оглед приетото по правния въпрос от материално естество, обусловил допускане на касационно обжалване, касационната жалба се явява основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, тъй като при преценката кой родител трябва да упражнява родителските права с оглед най-добрия интерес на малолетното дете, съдът е изложил мотиви по някои от обстоятелствата, визирани в ППВС № 1/ 1974 г., но не е обсъдил други от тях. Не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.

Съдът възприема фактическата обстановка, приета от въззивния съд в обжалваното решение и описана по-горе. В тази връзка по критериите грижи и отношение на родителите към детето, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето и неговата привързаност, съдът приема, че двамата родители имат равен потенциал.

По всички останали критерии, обаче, които според ППВС №1/ 1974г. обуславят интереса на детето при решаване на спор за родителски права, предимство има майката. Детето е в ниска възраст, а както е изяснено в цитираното постановление, майката е по-пригодна от бащата за отглеждане на деца в ниска възраст. От доказателствата по делото – социални доклади и заключението на комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза, се установява, че майката притежава добър родителски капацитет и възпитателски качества за отглеждане и възпитание на детето с възможности за задоволяване на базисните му потребности по отношение на посещение на детска градина, здравни грижи, хигиена, външен вид, сигурност и топло отношение, същата има правилни разбирания относно начините на възпитание, осигуряване на образователни игри, налагане на ограничения на детето само с разговори, обяснения, подходящи за неговата възраст. Освен това в случая е налице силна емоционална връзка и привързаност на детето с майката, които са важни фактори за адаптирането му към друга среда, в която живее майката, предвид факта, че в последната година то живее с баща си. В случая средата на майката ще допринесе за социализирането на детето и правилното му обществено развитие, тъй като при бащата практически то общува основно с него и родителите му. Майката е в състояние да осигури добри материални условия на живот, както от гледна точка на жилищно – комунални условия – ползва самостоятелен етаж от къща в [населено място], предоставен й за ползване от нейната сестра В. Н., която живее със семейството си в същата къща, с обособена детска стая за детето С., така и от гледна точка на осигуряване на необходимата за отглеждането на детето емоционална среда. В тази връзка въззивният съд неправилно е приел, че макар детето да е с еднакво топла привързаност и към двамата си родители, то в малко по-висока степен стабилност на житейската ситуация може да се предполага, че ще има при баща си, тъй като от година живее при него, а преместването му да живее при майка си би нарушило установената психологически и трайна повече от година семейна среда и би му създало психически дискомфорт. Този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в т.ч. социалните доклади и заключенията на експертите, от които се установява, че детето има изградена и функционираща емоционална връзка и с двамата родители и стресиращата за него ситуация е по-скоро тяхната раздяла, а не и поведението на майката, към която то е силно привързано.

Настоящата инстанция намира, че майката има предимство пред бащата при преценката за най-добрия интерес на детето, кой от двамата да упражнява родителските права, както с оглед ниската възраст на детето, така и от гледна точка на наличните възпитателски качества на родителите, като майката е тази, която познава потребностите на детето и ги удовлетворява в най-пълна степен, заинтересована е от проблемите на детето, включително и от неговото възпитание, личността й не е с дисхармонична структура и притежава необходимия ресурс за отглеждане на детето.

Съвкупното обсъждане на посочените условия налага извод, че интересът на детето ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката, с регламентиране на разширен режим на лични отношения с бащата, за да не бъде изгубена емоционалната връзка между този родител и детето.

Личните контакти следва да бъдат определени така, че да не се прекъсва добрата емоционална връзка между бащата и детето, която връзка е необходима за правилното му развитие и възпитание. Възможността за по-продължителен контакт с бащата не трябва да е за сметка на здравето и удобството на детето, нито да го лишава от достатъчно време с майката през свободното й време в почивните дни. Режимът на лични отношения между бащата и малолетното дете следва да е: бащата да има право да вижда и да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване; един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; както и правото да взема при себе си детето С. всяка четна календарна година пет дни за Коледа и всяка нечетна календарна година пет дни за Нова година, от 10,00 ч. в първия ден до 18.00 часа в последния; както и последните два дни от В. празници от 10,00 ч. в първия ден до 18.00 часа във втория ден.

Предвид декларираните от родителите доходи, с оглед възрастта на детето и съответните на нея потребности и доколкото не е установено по делото необходимост от някакви извънредни разходи, месечната издръжка на детето съдът определя на сумата от 300 лв., от която бащата да заплаща 180 лв., а останалата част, ведно с непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето, следва да се поеме от майката.

Ответникът по касационната жалба И. Й. следва да бъде осъден да заплати на Н. Н. направените разноски по делото за трите инстанции в размер на сумата от 1 879 лв. и по сметка Върховния касационен съд да заплати сумата от 259 лв. държавна такса върху определения размер на издръжката.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 103 от 21.06.2018 г., постановено по в.гр.д. № 82 по описа за 2019 г. на Търговищкия окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. С. Й. от [населено място] против Н. Н. Н. от [населено място], с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, да му бъде предоставено в качеството на баща упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. И. Й., [дата на раждане] , с определяне на режим на лични контакти с другия родител и присъждане на издръжка.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете С. И. Й., с ЕГН [ЕГН], на майката Н. Н. Н., с ЕГН [ЕГН], която да полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето, като определя местоживеене при майката Н. Н. Н., на адрес: [населено място],[жк], [улица], ет. 2.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата И. С. Й. и малолетното дете С. И. Й., както следва: бащата да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, в който час да го връща на майката. Предоставя на бащата И. С. Й. и правото да взема детето С. И. Й. при себе си един месец през лятото всяка година, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; както и правото да взема при себе си детето С. всяка четна календарна година пет дни за Коледа и всяка нечетна календарна година пет дни за Нова година, от 10,00 ч. в първия ден до 18.00 часа в последния; както и последните два дни от В. празници от 10,00 ч. в първия ден до 18.00 часа във втория ден като го взема и връща в дома на майката.

ОСЪЖДА И. С. Й. от [населено място], [улица], да заплаща на малолетното дете С. И. Й., [дата на раждане] , чрез неговата майка и законен представител Н. Н. Н., месечна издръжка в размер на 180 лв./сто и осемдесет лева/, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на вземането до окончателното му изплащане, като иска за месечна издръжка до пълния предявен размер от 300 лв. отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА И. С. Й. да заплати на Н. Н. Н. сумата от 1 879 лв./хиляда осемстотин седемдесет и девет лева /съдебни разноски.

ОСЪЖДА И. С. Й. от [населено място] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 259/двеста петдесет и девет/ лв. държавна такса върху определения размер на издръжката.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: