Определяне на обезщетение за трудова злополука при съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

гр. София, 27.02.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Ана Давидова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 1983/2023г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационната жалба на В. Д. И., подадена чрез адв.Р.Т., се обжалва въззивно решение № 459 от 23.11.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 600/2021г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 260040 от 19.05.2021г. по гр. дело № 1299/2020г. на РС-Велико Търново, за отхвърляне на иска на касаторката, с правно основание чл. 200 КТ, предявен против „Данипласт-Даниела Георгиева” ЕООД-Велико Търново за сумата над 10 000 лева до претендираните 80 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени при трудова злополука.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен до сумата 80 000 лева.

Ответникът по касация – „Данипласт-Даниела Георгиева” ЕООД-В.Търново, чрез адв.Й. Й., оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.

С определение № 3770/28.11.2023г. по настоящото дело решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в атакуваната отхвърлителна част, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: За приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на парично обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука с отчитане на здравословното състояние на пострадалия, характера на увреждането, продължителността и интензитета на болките и страданията и трайните последици от злополуката.

Отговор на поставения въпрос е даден в цитираните в определението по чл. 288 ГПК съдебни актове и в цитираните от касаторката в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. В тези актове е посочено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съда следва да има предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: броят и видът на увредите, начин на извършването им и обстоятелствата, при които са настъпили, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид посочените обстоятелства, включително дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и проведено лечение, като по този начин съчетано приложи и критериите продължителност на болките и страданията и последици от уврежданията. При определяне размера на обезщетението се вземат предвид и всички други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, негативното отражение на увреждането върху психичното здраве на пострадалия, както и възрастта на увредения, отражението на травмата върху контактите и социалния му живот, икономическото положение в страната, съдебната практика в подобни случаи и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на пострадалото лице от вредоносното действие, съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя и е споделил изводите на първоинстанционния съд, че обезщетението за причинените на ищцата болки и страдания от травматичните увреди, получени при трудовата злополука следва да е в размер 60 000 лева. Според съда този размер е справедлив и достатъчен да покрие претърпените неимуществени вреди от процесната трудова злополука и е препратил по чл. 272 ГПК към мотивите на решението на РС-Велико Търново. Въззивният съд е изложил собствени мотиви относно размера на обезщетението, като е посочил, че съобразява: икономическия стандарт на живот в страната към 07.06.2017г. и към датата на устните състезания, възрастта на пострадалата, броя на загубените пръсти, продължителността на възстановителния процес, интензитета на физическите болки, психо-емоционалния шок, тежките и продължителни неблагоприятни промени в психическото състояние на личността на ищцата (развити признаци на депресия, наложителен прием на успокоителни медикаменти, безсилие, безполезност поради загубата на самостоятелност и активност, отдръпване и затваряне в себе си, страх и несигурност за живота си, висока степен на тревожност, изискващи повече възстановително време, според заключението на психологическата експертиза), необратимостта на последиците от ампутацията, изпитването на „фантомни” болки на мястото й от липсата на трите пръста, високата оценка на неработоспособност (60 %), голямата загуба на хватателната способност на дясната ръка (макар и не изцяло), както и казуистичната съдебна практика при други подобни случаи.

Въззивният съд е намерил за основателно възражението на ответника, че ищцата е проявила груба небрежност по смисъл на чл. 201, ал.2 КТ, като по този начин е съпричинила настъпването на вредоносния резултат. За да направи този извод, съдът е съобразил обстоятелствата, при които е настъпил инцидента- за да почисти режещата част по време на работния цикъл на машината, ищцата не я е изключила от електрозахранването и дясната й ръка е попаднала в опасната зона на режещата част в момент, в който машината е извършвала работен цикъл; отчел е, че пострадалата има опит при работа с този вид автоматична машина, познавайки устройството, функциите и опасностите, свързани с тях. Съдът се е позовал на заключението на СТЕ, според което към момента на инцидента мащината е била технически изправна и обезопасена-от двете страни е оградена от прозрачни плъзгащи се врати, които дават възможност за визуален контрол от страна на работника върху работата на машината и не позволяват пряк достъп до работните модули и агрегати. В същото време е взел предвид и становището на експерта, че при отваряне на предпазната врата машината е следвало да спре да работи, а в случая при отварянето на вратата, обезопасяваща режещата част, защитата не се е задействала и машината е продължила работния цикъл. Според въззивната инстанция установеното по делото недопустимо преодоляване на фабрично изработената защитна система, за чието нормално функциониране отговаря ответникът, чрез своите работници-техници, контролиращи правилното й функциониране и изправността на машината въобще, сочат на нарушение на основното задължение на работодателя да осигури безопасни условия на труд – чл. 127, ал.3 КТ. Преценявайки поведението на всяка от страните, съдът е приел, че обективният принос на ищцата в съпричиняването на вредоносния резултат е 50%. Предвид изложеното е счел, че отговорността на работодателя следва да се намали, на основание чл.201, ал.2 от КТ и като е отчетел и извършеното от ответника плащане в хода на процеса на сумата 20 000 лева, съдът е приел, че дължимото на ищцата обезщетение е 10 000 лева.

По основателността на касационната жалба:

Предвид дадения отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение (в обжалваната и допусната до касационно обжалване част) е частично неправилно-постановено е при наличие на касационното основание по чл.281, т.3, пр. 2 ГПК. Основателни са оплакванията на касаторката за занижен размер на обезщетението. При определянето му въззивният съд, макар да е изброил критериите за определяне на справедливо обезщетение при деликт, ги е приложил неточно, без да съобрази в пълна степен задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в съдебната практика и в цитираните решения на ВКС. И тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция - чл. 293, ал. 3 ГПК.

Безспорно установено е, че на 07.06.2017г. около 20,30 часа по време на работа с термоформовъчна машина ищцата е претърпяла трудова злополука (призната за такава по смисъла на чл.55 КСО с разпореждане от 10.07.2017г. на ТП на НОИ-В.Търново). Няма спор, че до инцидента се е стигнало, тъй като работничката, като машинен оператор на пластмасови изделия, по време на работен цикъл на машината, е посегнала да извади полепнало по режещото устройство на машината фолио, при което дясната й ръка е попаднала в щанцата, която притиснала и отрязала три пръста-втори, трети и четвърти от дясната й ръка. Не се спори, че в хода на производството-на 07.05.2020г. работодателят е платил на И. по банков път сумата 20 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука от 07.06.2017г.

Определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, съставът на ВКС намира, че следва да бъдат съобразени както претърпяните от пострадалата болки и страдания по време на злополуката и последвалото лечение, така и настъпилите в живота й трайни негативни последици - загуба на работоспособност 60 % в една относително млада работоспособна възраст (43 годишна към датата на инцидента); необратимите трайни последици от увреждането и тежките неудобства в ежедневния бит, заради травматичната ампутация на проксималната фаланга (тази, която е най-близо до дланта) на 2-ри и 3-ти пръст и ампутация на средната фаланга на 4-ти пръст на дясната ръка; обстоятелството, че увредената дясна ръка е водеща; редуцираната хватателна способност на пострадалия горен крайник, която не се очаква да се възстанови; негативната промяна в психиката поради необратимостта на увреждането и изживените силни физически и емоционални страдания. Ценени в тяхната съвкупност всички изброени обстоятелства дават основание за определяне на обезщетение в размер 80 000 лева. При определяне размера на справедливото обезщетение касационната инстанция съобрази също, че при загуба на хватателна способност на водеща ръка, за обичайните болки и страдания като интензитет и продължителност, предвид вида и характера на увреждането, съдебната практика е определяла 80 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди (решение № 290/18.11.2015г. по гр.д. № 15/2015г. на ІV ГО за трудова злополука от 2012г. и решение № 186/21.10.2019г. по гр.д.№ 246/2019г. на ІІІ ГО за трудова злополука от 2017г.). В настоящия случай не се установяват обстоятелства, които да обосновават по-нисък или по- висок размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, поради което съдът счита, че сумата 80 000 лева представлява справедлив размер на обезщетението, което би компенсирало преживените болки и страдания.

Въззивният съд правилно е отчел поведението на пострадалата като груба небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност, като машинен оператор на пластмасови изделия. В случая безспорно е установено по делото, че работничката съзнателно е пренебрегнала основно правило от инструкциите за безопасност и забраната да не посяга към режещото устройство (щанца) по време на работния цикъл на машината. При определяне степента на съпричиняване от страна на работника, съдът отчита и установените по делото пропуски и нарушения на правилата за безопасност, които е допуснал и извършил работодателя - не е предприел съответните мерки за техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретния риск. Процентът на принос зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са повече от една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна. Предвид изложеното, този състав на ВКС намира, че въззивният съд правилно и обосновано е определил 50 % степен на съпричиняване, съобразявайки, че в нарушение на чл.127, ал.3 КТ работодателят е допуснал експлоатация на термоформовъчна машина, на която умишлено е преодоляна фабрично изработената защитна система. Предвид това, отговорността на работодателя следва да се намали на половина, на основание чл.201, ал.2 от КТ. Отчитайки, че в хода на производството ответникът е платил на пострадалата 20 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, касационната инстанция намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2017г. до окончателното плащане.

Това налага въззивното решение да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева и на ищцата, на основание чл. 200 КТ да се присъдят още 10 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. В останалата обжалвана част решението на въззивната инстанция следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора, на процесуалния представител на касатора–ищец следва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗАдв, за първоинстанционното и въззивното производство в общ размер 1 600 лева, а за касационното производство – 800 лева. Ответното дружество трябва да бъде осъдено да плати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ върху допълнително присъденото от ВКС обезщетение в общ размер 630 лева, от които 200 лева за производството пред РС-Велико Търново; 200 лева за производството пред ОС-Велико Търново и 230 лева да производството пред ВКС. На основание чл. 78, ал.3 ГПК касаторката следва да бъде осъдена да плати на ответника в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 572 лева, съразмерно отхвърлената част от иска. ВКС намира, че е неоснователно възражението на жалбоподателката за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Процесуалните действия на пълномощника на ответника са се изразили в изготвяне, подаване на отговор на касационната жалба и явяване в открито съдебно заседание пред ВКС. Според чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата №1/2004г., минималното адв. възнаграждение за процесуално представителство за една инстанция в процесния случай (при материален интерес 70 000 лева) е 6 250 лева. В представения пред ВКС договора за правна услуга от 28.02.2023г., адвокатският хонорар е уговорен в размер 3 000 лева и са представени и доказателства за плащането му по банков път. С оглед изложеното липсват основания за редуциране размера на платеното на адвоката на ответника възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 459 от 23.11.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 600/2021г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 260040 от 19.05.2021г. по гр. дело № 1299/2020г. на РС-Велико Търново, за отхвърляне на иска с правно основание чл.200 КТ на В. Д. И. против „Данипласт-Даниела Георгиева” ЕООД-Велико Търново за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева -обезщетение за неимуществени вреди, причинени при трудова злополука на 07.06.2017г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА , на основание чл. 200 КТ „Данипласт-Даниела Георгиева” ЕООД-Велико Търново с ЕИК 200212005 и със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ж.к. Чолаковци, ул. Дълга лъка" № 12 да плати на В. Д. И. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място] № 705 още 10 000 лева , като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при трудова злополука на 07.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2017г. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 459 от 23.11.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 600/2021г. на Великотърновския окръжен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв „Данипласт-Даниела Георгиева” ЕООД-Велико Търново с ЕИК 200212005 и със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ж.к. Чолаковци, ул. Дълга лъка" № 12 да плати на адв.П. Б. Ч. сумата 2 400 лева - адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции, съразмерно уважената част от иска .

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал.6 ГПК „Данипласт-Даниела Георгиева” ЕООД-Велико Търново с ЕИК 200212005 и със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ж.к. Чолаковци, ул. Дълга лъка" № 12 да плати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху допълнително присъденото от касационната инстанция обезщетение, както следва: по сметка на РС-Велико Търново сумата 200 лева; по сметка на ОС-Велико Търново – сумата 200 лева и по сметка на ВКС – сумата 230 лева.

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал.3 ГПК В. Д. И. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място] № 705 да плати на „Данипласт-Даниела Георгиева” ЕООД-Велико Търново с ЕИК 200212005 и със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ж.к. Чолаковци, ул. Дълга лъка" № 12 сумата 2 572 лева -разноски за платеното за касационното производство адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: