Справедливост на наказанието за неправомерно теглене на пари с чужда банкова карта

Текстът на акта

Ключови фрази

Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * неоснователност на касационна жалба * явна несправедливост на наказанието * съкратено съдебно следствие * самопризнание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 126

Гр. София, 06 март 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора Б. Д., като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 68 по описа за 2026г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Н. С. Н. срещу решение № 139 от 20.11.2025 г., постановено по ВНОХД № 265/25 по описа на Апелативен съд - Варна. Заявено е касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК относно наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и се иска намаляването му. Поддържа се, че то е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. За такива се сочат младата възраст на подсъдимия; това, че пет от предходните му осъждания са били за престъпления, извършени като непълнолетен, но винаги се е признавал за виновен и е оказал съдействие на разследването, както и че нанесената щета е в неголям размер. Поради това се прави искане за изменение на решението с намаляване срока на постановеното лишаване от свобода на една година и четири месеца.

В касационното съдебно заседание подсъдимият не взема участие, а защитникът му поддържа жалбата с искането в нея за изменение на постановеното въззивно решение, поради явната несправедливост на наказанието. В подкрепа на това се сочат изложените вече доводи, като се акцентира на възможността и с по-кратък срок на лишаване от свобода да се постигнат целите на чл.36 от НК за поправяне и превъзпитание на дееца.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага оставянето й без уважение с аргументи за вече извършено отчитане на сочените смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието, като при индивидуализацията му е извършена законосъобразна редукция по чл.58а, ал.1 НК. Макар стореното самопризнание да е предпоставка за проведеното съкратено съдебно следствие, то е било допълнително взето предвид, а предходно сключените споразумения от подсъдимия са ирелевантни в случая, тъй като са целели облекчаване на положението му без да изключват наличието на висока степен на обществена опасност на конкретното деяние. Според прокурора не може да бъде игнориран фактът, че лицето е многократно осъждано – шест пъти за кражби и грабежи, реализирани за сравнително кратък времеви период от близо четири години, като в един от случаите е налице и повторност.

Гражданският ищец А. Р. П., редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 12 от 01.07.2025 г., постановена по нохд № 189/2025 г. на ОС - Добрич, подсъдимият Н. С. Н. е признат за виновен в това, че на 16.05.2024 г. в гр. Балчик при условията на продължавано престъпление с девет отделни деяния използвал платежен инструмент – банкова карта № *********, издадена от „УниКредит Булбанк“ АД без съгласието на титуляра А. Р. П., като за времето от 00.54 ч. до 04.43 ч. на две различни АТМ устройства извършил девет парични транзакции, като изтеглил парични суми в общ размер на 1030 лева и деянието на съставлява по-тежко престъпление. На основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 и чл.58а от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 1030 лева. Определен е първоначален общ режим за изтърпяване на лишаването от свобода. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на А. Р. П. сумата от 1030 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2024 г. до окончателното плащане.

По жалба от защитника на подсъдимия е образувано въззивно производство пред Апелативен съд – Варна, като с обжалваното понастоящем решение от 20.11.2025 г. по внохд № 265/2025 г. присъдата е изцяло потвърдена.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в указания законов срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Преценката й по същество сочи, че същата е неоснователна.

Проследеният процесуален развой на делото сочи, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371, т.2 НПК след като подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е обявил, че ще ползва направеното самопризнание при постановяване на присъдата с оглед преценката му за подкрепа на същото от събраните в досъдебното производство доказателства. Признанието е относимо за фактически описаното поведение на Н. по неправомерното (без разрешение на титуляра) използване на банкова карта № *********, издадена от „УниКредит Булбанк“ на името на А. Р. П. АД, като извършил девет на брой транзакции за изтегляне на парични суми в общ размер на 1030 лв. от две АТМ устройства на територията на гр. Балчик. Признати са и изложените от прокурора обстоятелства относно начина за снабдяването с картата, както и с изписан на листче ПИН код за нея (намиращи се в чанта в спално помещение), реализирано чрез влизане в дома на пострадалата - къща, до която подсъдимият имал достъп през незаключена входна врата и след като познавал разположението на стаите й от предходно извършвана работа в нея. На 17.05.24 г. подсъдимият бил забелязан от гости на свид. П. отново да влиза в къщата на П., откъдето взел други две банкови карти, издадени от германска банка, но които не използвал по предназначение, а на 27.05.24 г. ги предал на сезираните със случая полицейски служители.

При липсата на спор относно надлежното извеждане по посочения процесуален ред на тези обстоятелства с преценката въз основа на тях за реализирано от подсъдимия от обективна и субективна страна престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, законосъобразно апелативният съд се е произнесъл по основния довод във въззивната жалба за справедливостта на отмереното с присъдата наказание „лишаване от свобода“ и начина на изпълнението му, като се е съгласил с приложения за това ред по чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК и с постановеното ефективно изпълнение при общ режим съобразно чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС. В тази връзка в дейността си въззивният съд е спазил закона, в чийто рамки и при съобразяване наказуемостта за посоченото престъпление е отмерена счетената за справедлива санкция на подсъдимия.

Оспореното по тежест наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години е наложено при отчитане на реда за протичане на производството по делото по чл.371, т.2 НПК. Размерът на същото за извършеното престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, приет за съответен на комплекса от обстоятелства, значими за отмерването му е три години, след което е редуциран на основание чл.58а, ал.1 НК с една трета на две години. Заедно с това е наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на общата изтеглена парична сума от 1030 лв. Апелативният съд е утвърдил така преценената за справедлива комплексна санкция, като в отговор на направените идентични на настоящите оплаквания във въззивната жалба е приел за правилна преценката на първата инстанция относно наличието на сравнителен баланс между двете групи значими за отговорността обстоятелства. За смекчаващи такива е посочил младата възраст, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина чрез стореното още в досъдебното производство признание за авторството на деянието и допълнително оцененото съжаление за извършеното, приети в крайна сметка не като многобройни или някое от тях с изключителен характер, което да налага приложението на чл.55 НК. От друга страна е изразено съгласие с извода за завишена степен на обществена опасност на дееца, спрямо когото са налице предишни осъждания, посочени и като решаващо съображение за постановяване на ефективното изпълнение. В тази насока са изложени в пълнота съображения, които се споделят от касационната инстанция. На първо място не са пренебрегнати сочените в жалбата обстоятелства, намаляващи укоримостта на извършеното, като без основание от страна на защитата се настоява да се отдаде преимуществено значение на младата възраст и на направеното признание. Това е така с оглед предходните осъждания на лицето за различни по вид престъпления - по чл.195, чл.198, чл.354а от НК . Независимо, че същите следва да се считат три на брой (а не множество, както е приел съдът), поради групирането на наказанията за част от тях (тези по нохд № 279/21, № 89/22 и № 214/22, всички по описа на РС - Балчик) и наличието на условия за това по последните две наказателни производства, присъдите по които са постановени след настоящото деяние, в съвкупността си те несъмнено сочат за формирани престъпни навици от непълнолетна възраст на подсъдимия и понастоящем очертават личността му като такава със завишена степен на обществена опасност. Този извод не се променя от факта на сключване на споразумения, доколкото последиците от тях са приравнени на тези от влезли в сила присъди, а гарантираната с тях възможност на осъденото лице за отмерване на наказанието при условията на чл.55 НК и без наличието на предпоставките за приложението му не е от значение за индивидуализацията на отговорността в следващо производство. Що се отнася до подчертаваното от защитата оказано по този начин съдействие от страна на подсъдимия, то същото не е игнорирано, но правилно е обсъждано единствено в контекста на настоящия случай. По – същественото е, че то, както и демонстрирано съжаление не могат да се разглеждат изолирано от останалите значими за отговорността фактори, касаещи конкретните характеристики на деянието, отличаващи го от обичайните случаи със сходна правна квалификация. В тази насока е достатъчно да се отбележи механизма на сдобиване с инкриминирания платежен инструмент (след неправомерно влизане в дома на пострадалата и при очевидно възползване от предходни отношения с нея), както и броя на отделните деяния, последвани от идентични действия в опит за неправомерно вземане и ползване на други две банкови карти на пострадалата, сочещи за проявена сериозна дързост и упоритост от страна на подсъдимия. Съобразяването на тези обстоятелства не позволява съгласие и със защитния аргумент за невисокия размер на изтеглената парична сума, който дори условно да се счете за такъв, не налага промяна в останалите изводи за тежестта на конкретното посегателство и не е от решаващо значение за смекчаване на отговорността й. Поради това касационният съдебен състав не прие за явно несправедливо и несъответно на целите по чл.36 от НК определеното по реда на чл.54 НК, но близко до минималния предвиден в чл.249, ал.1 НК размер наказание лишаване от свобода за срок от три години, редуцирано на две години заедно с кумулативно предвидената глоба в размер по-малък от възможния двоен такъв на изтеглената сума. Това налага и споделяне на извършената от въззивния съд преценка за липсата на основание за намаляване на наложеното наказание.

Предвид изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 139/20.11.2025 г. по внохд № 265/2025 г. по описа на АС - Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.