Намаляване на обезщетение за незаконно военно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

гр.София, 02.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десет и първа година, в състав:

Председател: БОЙКА СТОИЛОВА

Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова и прокурор Таскова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1936 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 249/20.02.2020 г. по гр.д. № 2333/2019 г. на Окръжен съд Варна в частта, в която се потвърждава решение № 4523 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 4546/2019 г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявения иск от П. В. Х. срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществените вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от 12.06.2018 г. до изплащането на сумата.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за критериите при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към който препраща чл.4 ЗОДОВ.

По повдигнатия материалноправен въпрос, в съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД се определя от установените във всеки отделен случай релевантни за спора обстоятелства - какви процесуални действия са предприети по отношение на обвинения в престъпление, тежестта на обвинението, постановената мярка за неотклонение, както и дали наказателното преследване е приключило в разумен срок. От значение за определяне на конкретния размер на обезщетението са също вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения върху неговия живот – в личен и професионален план. Отговор на въпроса се дава и в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т.11, с която се приема, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че прокуратурата отговаря за причинените на ищеца вреди от незаконното му привличане като обвиняем на 13.09.2017 г. по чл.391, ал.1 НК за това, че като длъжностно лице на военна служба самоволно се е освободил от денонощен наряд. С присъда по АНД № 100/2017 г. на Сливенския военен съд, потвърдена от Военно-апелативния съд на 12.06.2018 г., ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение. С оглед на доказаните по делото обстоятелства за причинените негативни изживявания от засягането на личния и професионален живот на ищеца – според свидетеля Г., изпитвал притеснения и тревожност, като се променило отношението на колегите му към него - въззивната инстанция приема, че справедливото обезщетение за повдигнатото обвинение е в размер на 5000 лева.

С оглед дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд в обжалваното решение правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за причинените неимуществените вреди от повдигане на обвинение за извършено от ищеца престъпление, което е приключило с оправдателна присъда. Съобразявайки релевантните за случая обстоятелства, във връзка с тежестта и характера на обвинението, предприетата мярка за процесуална принуда и продължителността на наказателното преследване, въззивният съд е изложил съображения за негативното въздействие на неоправданата наказателна репресия върху общественото положение и личния живот на ищеца, но при определяне размера на обезщетението неправилно е преценил релевантните обстоятелства, въз основа на които следва да се приложи критерия за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В тази връзка, доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон при определяне размера на причинените неимуществени вреди са частично основателни – проведената наказателна репресия е приключила за около 9 месеца, без здравословни проблеми или притеснения за ищеца над обичайните при наказателно преследване за деяние, което според наказателния съд не е несъставомерно, а „малозначително, поради явно незначителната степен на обществена опасност“. Тези релевантни за изхода на спора обстоятелства не са преценени според изискването на чл.152 ЗЗД. Незаконното обвинение в професионалната област, която упражнява ищеца, само по себе си е увреждащо в значителна степен, тъй като засяга личния авторитет и достойнство на ищеца, но след като безспорно се доказва по делото, че като офицер умишлено е нарушил уставните правила на вътрешната служба, по арг. от чл.300 ГПК следва да се приеме, че той се е съгласил и с последиците от своето поведение, което също е от значение при определяне на конкретния размер на обезщетение. Въззивният съд, в случая, правилно е отчел тежестта на наказателното преследване, но неправилно е преценил интензитета на негативните изживявания, с оглед конкретното поведение на ищеца. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид не само външните проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия, която неизбежно съпътства наказателната репресия, но и социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и последиците от незаконното обвинение върху начина на живот на пострадалия. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, настоящият състав приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното обвинение е в размер на 2000 лева, които се дължат със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до изплащане на сумата.

Предвид гореизложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен предявеният иск на П. В. Х. срещу Прокуратурата на Република България за сумата над 2000 лева, ведно със законната лихва от 12.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, поради необосновано завишаване на присъденото обезщетение. В останалата обжалвана част решението е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 249/20.02.2020 г. по гр.д. № 2333/2019 г. на Окръжен съд Варна в частта, в която се потвърждава решение № 4523 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 4546/2019 г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявения иск на П. В. Х. срещу Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за разликата над 2000 (две хиляди) лева до присъдените 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди от повдигане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 12.06.2018 г. до изплащане на сумата, както и в частта за присъдените разноски за един адвокат в първа инстанция над сумата от 133,33 лева и във въззивната инстанция над сумата от 100 лева, като вместо това:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на П. В. Х. с ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България за разликата над 2000 (две хиляди) лева, до присъдените 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 12.06.2018 г. до изплащане на сумата, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 249 от 20.02.2020 г. по гр.д. № 2333/2019 г. на Окръжен съд Варна в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.