Недопустимост на възлагане на имот при смесена съсобственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 105
София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3171 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Р. С., С. Р. Р. и С. Р. Р. срещу решение № 260048 от 29.03.2021 г. по в. гр. д. № 2/2021 г. на Силистренския окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на основание чл.349, ал.2 ГПК в дял на съделителя Н. Л. Ч. /Н. Л. Н./ е поставен процесният имот, съставляващ дворно място с площ от 1450 кв. м., находящо се в [населено място], [община], заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, състояща се от четири стаи, кухня, маза и стопански постройки, както и в частта за паричното уравнение на дяловете.

Ответниците Н. Л. Ч. /Н. Л. Н./, Н. Л. Ч. и З. Л. Н. не вземат становище по жалбата.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 120 от 22.03.2022 г. поради противоречие на въззивното решение с на т.8 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.

За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Предмет на иска за делба е съсобствено дворно място с жилищна сграда и стопански постройки, находящо се в [населено място], [община]. Делбата е допусната между съсобственици и при квоти както следва: за Р. Р. С. – 41/72 ид. части; за С. Р. Р. – 11/72 ид. части; за С. Р. Р. – 11/72 ид. части; за Н. Л. Ч. /Н. Л. Н./ - 3/72 ид. части; за Н. Л. Ч. – 3/72 ид. части и за З. Л. Н. – 3/72 ид. части.

Във втората фаза на делбата се поставя въпросът дали може да бъде уважена възлагателната претенция на Н. Л. Ч. по чл.349, ал.2 ГПК и по-конкретно – дали в случая има смесена съсобственост, която съставлява пречка за възлагането, съгласно т.8 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. За да бъде даден отговор на този въпрос, следва да се проследи възникването на съсобствеността между страните.

Фактите, от които възниква съсобствеността, са следните:

1. През 1964 г. братята Ю. Н. Ч. и Л. Н. Ч. купуват процесното дворно място.

2 През 1997 г. умира Л. Н. Ч., като оставя за наследници жена си З. М. Ч., трима синове и две дъщери.

3. По-късно през същата 1997 г. Ю. Н. Ч. и съпругата му Ф. А. Ч. продават на преживялата съпруга на Л. - З. М. Ч., собствената си 1/2 ид. част от дворното място и сградите в него.

4. През 1998 г. З. М. Ч. и дъщеря ѝ Ф. Л. М. продават на другата дъщеря З. Л. С. собствените си идеални части от имота: З. продава 19/24, а Ф. – 1/24 ид. част.

5. През 2007 г. умира З. Л. С., като нейни наследници са ищците Р. Р. С. /съпруг/ и децата С. Р. Р. и С. Р. Р.. Наследниците са ищци по иска за делба. Ответници по делото са братята на З. - Н. Л. Ч., Н. Л. Ч. и З. Л. Н..

При тези данни въззивният съд е приел в обжалваното решение, че съсобствеността върху процесния имот не е смесена по смисъла на т.8 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. Прехвърлителните сделки са извършени от наследодателите приживе, настоящите съсобственици са наследници, не са прехвърляли права помежду си или на трети лица. Изцяло наследствени са и правата на съделителя Н. Ч. върху припадащата му се част от имота.

Изводът на въззивния съд, че съсобствеността не е смесена, противоречи на т.8 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че комбинираната /смесена/ съсобственост възниква в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Прието е, че при смесената съсобственост делбата не може да се извърши по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК отм. / сега чл.349, ал.2 ГПК/, а чрез изнасяне имота на публична продан. Последващата практика на ВКС развива даденото разрешение. Приема се, че не е налице смесена съсобственост, когато тя е възникнала на основание придобиване в режим на СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг, след което един от наследниците прехвърля на друг от тях идеалните си части от наследството - решение № 86/09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 239/06.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на І ГО на ВКС; решение № 143/08.02.2017 г. по гр. д. № 1693/2016 г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 223/12.10.2012 г. по гр. д. № 235/2012 г. на ІІ ГО на ВКС/. Приема се също, че не е налице смесена съсобственост, когато сънаследниците преди образуване на делото за делба извършат помежду си сделки с наследствени идеални части от имота – решение № 143 от 8.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1693/2016 г., II г. о. Когато обаче сънаследник е извършил разпореждане с дела си в полза на трето на наследяването лице /с изключение на случая на разпореждане със спорното право/, съсобствеността е смесена и възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо, тъй като възлагателната претенция може да бъде противопоставена само на сънаследник, но не и на лице, което няма такова качество - решение № 86/09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г., ІІ ГО на ВКС; решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 437/09 г. на І г. о. на ВКС; решение № 239/06.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г., І ГО на ВКС; решение № 18/27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г., І ГО на ВКС; решение № 122/05.01.2018 г. по гр. д. № 4962/2016 г., второ ГО на ВКС.

В практиката на тричленни състави на ВКС няма разрешение на случай като настоящия, при който съсобствеността възниква не само в резултат на наследяване и прехвърлителна сделка между сънаследници, но и при наличие на предходна прехвърлителна сделка между един от първоначалните съсобственици и съпругата му от една страна и един от наследниците на другия съсобственик. Тази усложнена хипотеза попада в приложното поле на т.8 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, а не в изключенията, дадени с посочената практика на тричленни състави на ВКС. В настоящия случай част от съсобствениците, между които е допусната делбата, притежават само наследствени права от Л. Н. Ч., а другите притежават както права от наследодателя Л., така и от другия съсобственик Ю. Н. Ч. посредством прехвърителната сделка от 1997 г., която не е между сънаследници, а между част от съсобствениците на имота, и последващата сделка от 1998 г. Това е пример за смесена съсобственост, която изключва възможността за прилагане на чл.349, ал.2 ГПК.

Като е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл.342, ал.2 ГПК чрез възлагане на процесния имот на съделителя Н. Л. Ч., въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част и делбата да се извърши чрез способа на чл.348 ГПК, чрез изнасяне на имота на публична продан.

С оглед изхода на делото в настоящата инстанция въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която Р. Р. С., С. Р. Р. и С. Р. Р. са осъдени да заплатят на Н. Л. Ч. съответно сумите 117 лв., 32 лв. и 32 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по въззивната му жалба срещу решението на първата инстанция в частта по начина на извършване на делбата. Р. Р. С., С. Р. Р. и С. Р. Р. не са направили разноски за въззивното производство, които да бъдат присъдени с настоящото решение при промяната на резултата по начина на извършване на делбата, а за производството пред първата инстанция тези разноски са разпределени съобразно чл.355 ГПК.

За производството пред ВКС жалбоподателите Р. Р. С., С. Р. Р. и С. Р. Р. са направили разноски в размер на 100 за държавни такси, които следва да им бъдат присъдени с настоящото решение.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260048 от 29.03.2021 г. по в. гр. д. № 2/2021 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 230 от 13.12.2019 г. по гр. д. № 759/2018 г. /неточно изписано 759/2084 г./ на Дуловския районен съд в дял на съделителя Н. Л. Ч. /Н. Л. Н./ е поставен на основание чл.349, ал.2 ГПК процесният имот, съставляващ дворно място с площ от 1450 кв. м., находящо се в [населено място], [община], съставляващо имот пл. № .........., от който е образуван УПИ ............. от кв........по плана на [населено място], с неуредени сметки за 467 кв. м., придаващи се по регулация от съседни имоти и с право на обезщетение за 867 кв. м., придаващи се към съседен имот, а урегулиран с площ от 1050 кв. м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, състояща се от четири стаи, кухня, маза и стопански постройки, както и в частта за уравнение на дяловете, и вместо него постановява :

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба имот, съставляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1450 кв. м., находящо се в [населено място], [община], съставляващо имот пл. № .........., от който е образуван УПИ .............. от кв............по плана на [населено място], с неуредени сметки за 467 кв. м., придаващи се по регулация от съседни имоти, и с право на обезщетение за 867 кв. м., придаващи се към съседен имот, а урегулиран с площ от 1050 кв. м. по плана на селото от 1952 г., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, състояща се от четири стаи, кухня, маза и стопански постройки, при съседи на имота: улица, имоти .........., ............и ............, при начална цена от 35 640 лв., като получената сума се разпредели между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността: за Р. Р. С. с адрес [населено място], [община], [улица] - 41/72 ид. части; за С. Р. Р. с адрес [населено място] бани, област Хасковска, [улица] – 11/72 ид. части; за С. Р. Р. с адрес [населено място], [улица] – 11/72 ид. части; за Н. Л. Ч. /Н. Л. Н./ от [населено място], [община], [улица]/72 ид. части; за Н. Л. Ч. от [населено място], [община], [улица] – 3/72 ид. части и за З. Л. Н. от [населено място], [община], [улица]/72 ид. части.

ОТМЕНЯ решение № 260048 от 29.03.2021 г. по в. гр. д. № 2/2021 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която Р. Р. С. е осъден да заплати на Н. Л. Ч. сумата от 117 лв. разноски за въззивното производство, както и в частта, с която С. Р. Р. и С. Р. Р. са осъдени да заплатят на Н. Л. Ч. по 32 лв. разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Н. Л. Ч. [населено място], [община], [улица] да заплати на Р. Р. С. от [населено място], [община], [улица], С. Р. Р. от [населено място] бани, област Хасковска, [улица] С. Р. Р. от [населено място], [улица] сумата от 100 лв. разноски за производството пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: