Отговорност за разходи за капацитет и неприет природен газ

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * Неустойка * задължения на въззивния съд * енергийно предприятие

16

Р Е Ш Е Н И Е
№ 331

Гр . София , 28.11. 202 5г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд , Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 2703 по описа за 202 4г ., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 979 / 26.03.2025г. на ВКС по к.т.д. № 2703/2024г., 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 514/07.08.2024г., постановено по в.т.д. № 108/2024г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 260030 / 05.08.2021 г. по т.д. № 5/2020 г. на ОС - Перник, „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД е осъдено да заплати на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, сумата от 172 209,36 лв., представляваща незаплатена стойност на доставени количества природен газ, неприето количество при равномерна доставка, неприети минимални годишни количества и разходи за пренос и превишен капацитет за 2017 и 2018 г. по договор за доставка на природен газ № 185 - 2013/20.09.2015 г., дължима по фактури, кредитни известия и уведомления за допълнително плащане, издадени в периода 09.11.2017 г. – 21.01.2019 г., както и на основание чл. 92 ЗЗД - сумата 31 571,06 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата за периода от 14.11.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва за забава и разноски.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Касаторът поддържа, че от въззивния съд не е изпълнено указанието по отменителното решение на ВКС да се обсъдят всички доводи на страните, а едностранчиво са възприети само тези на ищеца. Сочи, че не е разгледано значението на молбата за потвърждение на задължения от 19.12.2018г., съдържаща признание на „Булгаргаз“ ЕАД, че няма вземания срещу касатора, както и клаузата на т. 11. 2 от допълнителното споразумение. Поддържа, че апелативният съд е следвало да проследи дали лицето, подавало заявките, е законен представител на „Еврометал“ ООД и/или надлежно упълномощено от същия лице. Счита, че не са обсъдени възраженията му за форсмажор по чл. 14 от договора и за неизпълнение на задължения от страна на „Булгаргаз“ ЕАД, а същевременно апелативният съд е надхвърлил твърденията на насрещната страна, като е приел при липса на такива доводи, че „Еврометал“ ООД е могъл и е бил длъжен да поправи газопреносното си съоръжение. Твърди, че според софтуерните експертизи, приложения № 7 не били подавани или потвърждавани, но апелативният съд бил възприел противното. По подробно изложените доводи касаторът сочи, че в мотивите си САС е обсъдил непоследователно, противоречиво и едностранчиво доказателствения материал по делото в полза на противната страна. Жалбоподателят поддържа, че промените в интерфейса са направени от разработчика „Уеб трейд“ ЕООД, с който „Булгаргаз“ ЕАД е сключил договор за софтуера, и че съдът не е обсъдил доводите му, че приложения № 7 се генерират автоматично, от което следва, че няма надлежно попълнени и подписани заявки. Касаторът счита, че решението на САС е неправилно поради пренебрегване на изводите на съдебно - техническата експертиза, както и неточно обсъждане на кореспонденцията между страните, чрез които доказателства се установявало, че газоподаването е спряно и „Еврометал“ ООД не е получавал и не би могъл да получава природен газ в процесния период. Излага подробни доводи, че не му е престирана никаква услуга от „Булгаргаз“ ЕАД, за да дължи заплащането на каквито и да било суми. Касационният жалбоподател сочи, че е оспорил издадените фактури и противната страна не е доказала реалност на доставката. С оглед изложените доводи претендира отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. В проведеното съдебно заседание пред ВКС поддържа жалбата и пледира за уважаването й чрез процесуалните си представители – адв. Д. и адв. Николова, като претендира присъждане на разноски.
Ответникът „Булгаргаз“ ЕАД оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 22.11.2024г. В проведеното открито съдебно заседание поддържа оспорването чрез процесуалния си представител – юриск. Г. Г., като претендира оставяне в сила на въззивното решение и присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че между страните е сключен договор № 185-2-13/30.09.2015г. за доставка на природен газ, съгласно който ищцовото дружество „Булгаргаз” ЕАД се е задължило да доставя заявените количества природен газ на клиента си - „Еврометал“ ООД срещу заплащане, а клиентът се е задължил да приеме минимално годишно количество /МГК/ по описаната формула. В т. 5.2. от договора страните са посочили, че в случай, че клиентът приеме количество, по-малко от договореното МГК съгласно месечните актове за съответната година на доставка, заплаща на доставчика 50 % от стойността на неприетото количество по средно претеглена цена, изчислена за дванадесетте месеца на съответната година, а заплатените по този ред количества има право да приеме в следващите 24 месеца по предложен от него график, като ги доплаща през месеца на доставка. Апелативният съд е приел, че в раздел 14 страните са договорили какво представлява непреодолима сила и как се установява, като са възпроизвели разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ, а в чл. 14.4 е включено задължение за писмено уведомяване на другата страна. Счел е, че относно установяването на непреодолима сила е постигнато съгласие наличието й да бъде потвърдено от БТПП или друго учреждение, компетентно за това според случая. САС е приел, че с допълнително споразумение № 1/21.07.2017 г., сключено между страните, са изменени клаузи от договора, като съгласно т.10.14. месечният акт се изпраща през модул доставки в електронната платформа на интернет адрес - delivery.bulgargaz.bg, а при техническа неизправност на електронната платформа – по електронна поща или факс. Отразил е, че съгласно т. 11.2. в случай, че клиентът не подаде Приложение № 7.1., 7.2., 7.3. и 7.4. в предвидените срокове, за доставчика отпада ангажиментът за осигуряване на капацитет в изходните точки на газопреносната мрежа.
Въззивният съд е посочил, че по договор № 545/29.01.2016г. между „Булгаргаз“ ЕАД като възложител и „Уеб Трейд“ ЕООД като изпълнител, последният се е задължил срещу възнаграждение да модифицира функционалността на софтуерен модул „Доставки“. Апелативният съд е приел за установено, че в модул „Доставки“ на електронната платформа на „Булгаргаз“ ЕАД за клиент „Еврометал“ ООД на 23.08.2017г. е подадена заявка, в която е било записано „Заявен капацитет (MWh) – 255.000“ и съответно „Заявен капацитет (хнм3) – 23.966“. В периода след 23.08.2017г., но преди 15.12.2017 г., е направена промяна в модула от фирмата - разработчик на продукта - „Уеб Трейд“ ЕООД, като точната дата не може да бъде определена. Промяната е в мерните единици на заявения капацитет – от (MWh) на (MWh/ден) и съответно – от (хнм3/годишно) на (хнм3/ден).
Въззивният съд е приел, че от „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД към „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД са издадени описаните фактури в периода 09.11.2017г. - 11.01.2019 г. и кредитни известия към тях. Отчел е, че с възражение с изх. №190/21.12.2017г. ответникът уведомил ищеца, че не приема фактури № 617/09.11.2017г. и № 109/07.12.2017г., тъй като от месец януари 2017г. по предписание на ДАМТН е със спряно газоподаване и не ползва природен газ. САС е приел, че общият размер на задълженията по описаните фактури възлиза на 172 209,36 лв., а неустойката за забава от деня, следващ датата на падежа до датата на завеждане на иска, възлиза на сумата 31 770,88 лв. Посочил е, тези счетоводни документи, с изключение на една платена фактура, която не се претендира, не са осчетоводени от „Еврометал“ ООД и по тях не е ползван данъчен кредит.
Апелативният съд е приел за установено, че газопроводът на „Еврометал“ ООД е спрян от експлоатация с акт № 10 от 09.12.2016г., продължен с акт от 20.07.2018г. на ДАМТН при Главна Дирекция Инспекция за държавен технически надзор. От представения проект за реконструкция и оглед било видно, че линията към производствения цех е затапена и ответникът няма съоръжения с мощност, които да консумират 255 MWh на ден. Газопроводът към дата 22.10.2020г. не е функционирал, като не са предприемани действия по изпълнение предписанията на ДАМТН.
Въззивният съд е приел, че спирането на газопровода, макар да е осъществено и удостоверено от компетентния за това орган, не представлява събитие от непреодолим характер, защото е в резултат на констатирани неизправности по съоръженията. Посочил е, че поддържането на изправността им е задължение на ответника, той сам бил решил да не отремонтира газопровода си, т.е. не е налице събитие от извънреден характер, което да стои извън волята на страната, позоваваща се на него, и липсва непреодолима сила.
Апелативният съд е приел, че съгласно уговореното между страните по договора, освен стойността на реално потребените количества газ, ответникът - клиент дължи заплащане и на заявените, но неизползвани капацитетни продукти. САС е счел, че такова заявяване е налице, като първоначално е извършено с подписване на годишните програми за 2017г. и 2018 г., неразделна част от сключения договор, а впоследствие чрез подадена в системата заявка. Въз основа на изложените мотиви, съдът е посочил, че такава заявка е подадена, с променена мерна единица на заявения капацитет от „МВтЧ“ на „МВтЧ/ден“, като са запазени цифровите единици. Приел е, че възражението на ответника, че промяната на количествата е направена от въззивника едностранно, не се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства. Съдът е посочил, че при попълване на заявка в профила на ответното дружество в платформата delivery.bulgargaz.bg, приложенията № 7 се генерирали автоматично. Счел е, че няма нито незавършен фактически състав, нито липса на съгласие относно заявките. Апелативният съд е посочил, че не се установява и основание за унищожаемост в хипотезата на чл. 28 ЗЗД, интерпретирано като грешка в количеството. Въззивният съд е посочил, че след като заявяването и потвърждаването на капацитетни продукти се извършвало в електронна среда – интернет-платформа, в която ответникът разполагал с профил, то същият с грижата на добър търговец е следвало да следи профила си и да е в течение на извършваните там действия и получавани потвърждения, както и да ги анализира.
За неоснователно е счетено от съда релевираното от ответника общо възражение за нищожност на всички договорни клаузи, предвиждащи частично плащане на процент от недоставени количества и/или капацитет, обосновано с твърдения за неоснователно обогатяване.
По иска за неустойка съдът е приел, че е неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузата, като е изложил аргументи, че неустойката не излиза извън присъщите й функции, тъй като дължимостта й е обусловена от неизпълнението на задълженията на ответника и има за цел да стимулира изправността му. Посочил е, че изпълнението не е обезпечено по друг начин, както и че процентът на неустойката е съпоставим с размера на законната лихва. С изложените мотиви е счел и двата иска за основателни и след отмяна на първоинстанционното решение, ги е уважил в пълния предявен размер.
С определение № 979 / 26.03.2025г. по к.т.д. № 2703/2024г. на ВКС, 1 т.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следния обобщен процесуален въпрос: „За задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните“.
Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По въпроса относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди в решението си всички изложени във въззивната жалба оплаквания е налице и задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. решение № 202/21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76/12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр.д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство. Прието е, че фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235 ал. 2 и чл. 236 ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263 ал. 1 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По същество на касационната жалба:
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК с оглед на възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. Въззивният съд не е обсъдил в цялост и пълнота събраните по делото доказателства и не е обосновал изводите си при съответно аргументиране защо кредитира или не кредитира дадено доказателство. Не са изложени мотиви от страна на апелативния съд относно посоченото в заключението на експерта и обясненията на вещото лице по съдебно - компютърната експертиза, че извършената промяна на заявените количества газ в платформата е от фирмата разработчик на програмата и че вещото лице е уведомено от „Уеб Трейд“ ЕООД, че „заявката за това е постъпила от „Булгаргаз“ ЕАД, в оперативен порядък – по телефона“. Основателно е и оплакването на касатора, че не са обсъдени в пълнота доводите му относно клаузата на т. 11.2 от допълнителното споразумение. Не са обсъдени и поотделно дължимите по фактурите суми с оглед техния характер и при съобразяване на указанията, дадени от ВКС с отменителното решение. Несъобразяването на горепосочената задължителна практика е довела до неправилност на въззивното решение, което обуславя отмяната му, като спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция съгласно чл. 295, ал. 1, изр. 2 ГПК.
По възраженията на касатора, че през процесния период не е ползван природен газ и не е налице реална доставка, съдът намира следното: Според настоящия съдебен състав страните са обвързани от валидно сключен договор с № 185-2-13/30.09.2015г. за доставка на природен газ, съгласно който „Булгаргаз” ЕАД се е задължил да доставя заявените количества природен газ на „Еврометал“ ООД, а клиентът се е задължил да приеме минимално годишно количество /МГК/ по описаната формула. В т. 5.2. от договора е уговорено, че ако клиентът приеме количество, по-малко от договореното МГК съгласно месечните актове за съответната година на доставка, заплаща на доставчика 50 % от стойността на неприетото количество по средно претеглена цена, изчислена за дванадесетте месеца на съответната година, а заплатените по този ред количества има право да приеме в следващите 24 месеца по предложен от него график, като ги доплаща през месеца на доставка. В чл. 11.1 от договора е уговорено, че клиентът възлага на доставчика да заяви еднократно на комбинирания оператор твърд непрекъсваем годишен, тримесечен и/или месечен капацитет съгласно приложение № 7, което се подава след първата година на доставка до 01.09 на предходната година. В чл. 11.2 е посочено, че ако не бъде подадено приложение №7, за доставчика отпада ангажимента за осигуряване на капацитет. Съгласно чл. 11.4 разходите за капацитета са за сметка на клиента и се заплащат ежемесечно, а по силата на т. 11.5 за сметка на клиента са и разходите за осигурен, но неизползван капацитет, като и за превишен капацитет / чл.11.6/. В чл. 12.2 е посочено, че разходите за капацитет и пренос се определят в съответствие с действащите тарифи на комбинирания оператор. В чл. 12.16 е уговорено, че 50% от стойността на договореното количество природен газ в съответствие с приложение №1, 2 и 5 и 50% от стойността на преноса на тези количества се фактурират до 3-то число на месеца, другите 50% - до 12-то число, а в месеца следващ този на доставка, се издава дебитно/кредитно известие за разликата.
Между страните е сключено допълнително споразумение № 1/21.07.2017г. към договора за доставка на природен газ, с което са уговорени промени в раздел „Изменение на месечните и дневни количества газ“. В чл. 11.1 от същото са уговорени сроковете за подаване на заявление за капацитет, като е посочено, че заявките по приложенията се подават на електронната платформа на интернет адрес - delivery.bulgargaz.bg, а при техническа неизправност на електронната платформа – по електронна поща или факс. Съгласно т. 11.2. в случай, че клиентът не подаде Приложение № 7.1., 7.2., 7.3. и 7.4. в предвидените срокове, за доставчика отпада ангажиментът за осигуряване на капацитет в изходните точки на газопреносната мрежа. Уговорено е също така в промените относно т. 12, че фактурите, дебитните и кредитните известия също се изпращат по горепосочената електронна платформа от доставчика.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по силата на сключения договор и допълнителното споразумение към него ответникът по иска като клиент е възложил на своя доставчик да му осигури капацитет на природен газ, като е уговорено заявяването на прогнозните количества да става до 01.09 на предходната година. За периода след сключването на допълнителното споразумение от 21.07.2017г., заявяването следва да е чрез електронна платформа на интернет адрес - delivery.bulgargaz.bg, а само при техническа неизправност на електронната платформа – по електронна поща или факс. Поето е и задължение при подадена заявка за капацитет, ответникът като клиент да заплаща разходите по осигуряване на капацитета и преноса на природен газ по тарифата на комбинирания оператор. Горните задължения от страна на ответника като клиент не са обвързани от реалната доставка на природен газ и от получаване на стоката, поради което доводите му, че през процесния период 2017г.-2018г. той не е получавал никакви доставки, са ирелевантни. С оглед спецификата на стоката – природен газ, той е поел задължения за заплащане на заявено МГК и разходи за осигуряване на капацитет и за пренос, независимо от това дали реално е получил количества през процесния период. Задълженията са уговорени по чл. 5.2 от договора – да заплати част от стойността на неприето минимално годишно количество /МГК/, което за 2017г. не се спори, че по фактура № 58/15.01.2018г. ответникът е заплатил, но е дължима сумата за 2018г. по фактура № 107 / 11.01.2019 г. в размер на 4 550,52 лв. с включен ДДС. Количеството е посочено като МГК в годишната програма, която е приложение № 1 към сключения договор, и не касае заявките в електронната платформа.
По отношение на другото поето задължение, а именно заплащане на разходите за пренос и капацитет по цени на комбинирания оператор съгласно чл. 11.4 във връзка с 12.2 от договора, се установи, че съгласно сключеното допълнително споразумение заявките за капацитет след юли 2017г. се подават в електронната платформа - delivery.bulgargaz.bg, в която всеки клиент, в това число и ответното дружество, притежава профил и парола, а само при техническа неизправност на електронната платформа – по електронна поща или факс. Поето е задължение при подадена заявка за капацитет, ответникът като клиент да заплаща разходите по осигуряване на капацитета и преноса на природен газ. За тези разходи е уговорено да се заплащат по действащите тарифи на комбинирания оператор, като са издадени фактури – неосчетоводени от ответника. Съгласно уговореното между страните, ответникът – купувач дължи заплащане на доставчика на природен газ не само на цената на потребения природен газ, но и разходи съобразно стойността на осигурения от него като посредник между клиента и оператора на газопреносната мрежа капацитетен продукт по тарифата на комбинирания оператор, независимо от реално потребеното количество природен газ. В договора липсва уговорка между страните условие за възникване на това задължение да е представянето на доказателство за извършено плащане от доставчика на комбинирания оператор на стойността на осигурения от него капацитет, поради което са ирелевантни твърденията на жалбоподателя, че нямало доказателства за сторени разходи от съконтрахента му за осигурен капацитет и пренос. Неоснователни са доводите на касатора, че липсвало каквото и да е подадено приложение - заявка, с което да е заявяван капацитет, с аргумент липса на подпис и печат на ответното дружество. След сключване на допълнителното споразумение съобразно уговореното заявката се подава чрез електронната платформа и само при нейната техническа неизправност – по електронна поща или факс. С оглед горното, доколкото самото заявяване е извършено на дата 23.08.2017г. на електронната платформа, чрез попълване на цифрата 255 като количество, което самият ответник в подадения писмен отговор по чл. 367 ГПК не оспорва, че е сторено от неговия профил в платформата, неоснователни са твърденията му, че следвало тази електронна заявка да бъде подписана и е налице липса на заявено количество въобще. С оглед гореизложеното не е налице твърдяната от касатора хипотеза на чл. 11.2 от договора, изменен с допълнителното споразумение, съгласно която ако клиентът не подаде приложение № 7.1, 7.2, 7.3 и 7.4, отпада ангажиментът за осигуряване на капацитет в изходни точки на газопреносната система, тъй като макар и неподписани, такива приложения са генерирани и подадени в електронната платформа, с конкретно цифрово изражение от профила именно на ответника – клиент, като е заявено годишно количество 255 MWh.
Основателни са възраженията на касатора, че е осъществена промяна на заявеното в платформата количество в последващ момент, която не е извършена от него. От заключението на съдебно - компютърната експертиза се установи, че след датата на заявката по Приложение 7 - 23.08.2017г., е променена мерната единица на заявения капацитет от „МВтЧ“ на „МВтЧ/ден“, като са запазени цифровите единици /255/. Както изрично се посочва в заключението на експертизата, това не е извършено от страна на ответника – клиент, тъй като той няма правомощия да изменя интерфейса. Вещото лице е категорично, че промяната е направена от фирмата разработчик на програмата - „Уеб Трейд“ ЕООД, който е трето лице и тази промяна не му е възложена от ответника. Следователно клиентът не е заявявал изменението на количествата природен газ след първоначално подадените приложения и не може да се приеме, че надлежно е заявил капацитет от 255 МВтЧ/ден, вместо заявения такъв годишно. Предвид горното за разходите по осигуряване на капацитет и пренос за промененото количество ответникът не следва да носи отговорност. Поради това отговорност съгласно уговореното по договора за ответника е налице само за заявеното първоначално количество. За 2017г. и 2018г. посочената единична цена за разходи за капацитет по процесните фактури, възлиза на сумата от 1,4994лв. /без ДДС/ на MWh, и съобразно действително заявеното количество от 255 MWh, дължимата сума е 382,35 лв. без ДДС, или 458,82 лв. с включен ДДС общо за целия период. Не е дължима сума като разходи за капацитет и пренос на база заявено дневно количество 255 MWh, така както е фактурирана по процесните фактури, издадени от ищеца при общ заявен годишен капацитет, посочен във фактурите, възлизащ на 7 905.000 MWh - сумата от 11 852,76 лв. месечно без ДДС, и съответно тримесечен капацитет, възлизащ на 10.540 MWh.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на касатора, че не дължи търсените суми, тъй като е налице непреодолима сила. В раздел 14 от договора при дефиниране на понятието непреодолима сила, страните са възпроизвели разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ. В т. 14.4 от договора е уговорено, че страната, за която е налице невъзможност за изпълнение на задълженията поради непреодолима сила, е длъжна във възможно най - кратък срок да уведоми писмено другата страна за началото и очаквания край на действие на съответното обстоятелство, като в т. 14. 5 съконтрахентите са се споразумели, че обстоятелството с характер на непреодолима сила, посочено в уведомлението, следва да бъде потвърдено в разумен срок от Българската търговско-промишлена палата или друго учреждение, компетентно за това според случая. Ответникът поддържа, че непреодолимата сила се изразява в това, че газопроводът му е спрян от експлоатация с акт № 10 от 09.12.2016г., продължен с акт от 20.07.2018г., на ДАМТН при Главна Дирекция Инспекция за държавен технически надзор. Ответникът е уведомил ищеца за спирането на газопровода с писмо с вх. №1990/21.12.2017г., като по-ранно уведомяване не се твърди и доказва.
Принцип в облигационното право е, че длъжникът отговаря не само за своите действия, но и за действията на всички трети лица, с помощта на които той изпълнява договора /аргумент от чл. 23 ЗЗД/, както и за годността на вещите, служещи за изпълнението, освен ако те са осигурени от кредитора. Предвид горното длъжникът не може да се оправдава, че тези вещи са били некачествени и дефектни, ако върху тях той упражнява контрол, независимо от това дали са негова собственост. Единствено ако съответната вещ в хода на изпълнението е била увредена от събитие, представляващо непреодолима сила /напр. природно събитие, действие на трето лице, за което длъжникът не отговаря и др./ и горното е попречило на изпълнението, това може да се приеме за оневиняваща длъжника външна причина за неизпълнението и то за периода, необходим за преодоляването на пречката. Не съставлява такава обаче нормалната употреба, износването и амортизацията на вещта, вследствие на което тя дефектира. Възникването на повреди, причинени от увреждащите фактори в нормалния производствен процес, е предвидимо събитие. Длъжникът, познавайки най-добре своето производство, следва да е наясно за тези увреждащи фактори и за тяхното неблагоприятно въздействие върху производствените инсталации, поради това спирането им за технически преглед не е непредвидимо, нито непредотвратимо събитие. В случая не се твърди и установява, че спирането на газопровода, макар да е по акт на компетентен орган – ДАМТН, е в резултат на природно събитие, респ. действие на трето лице, за което длъжникът не отговаря, някакво извънредно и непредвидимо събитие. Напротив, спирането на газопровода е още по ревизионен акт № 11/20.07.2015г., с предписание за осигуряване на технически преглед с изпитване, а във ревизионен акт № 10/03.07.2016г. е констатирано, че предписанията по предходен акт не са изпълнени и газопроводът е силно корозирал в определени участъци. Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 14 от договора, а именно непреодолима сила, която да освобождава ответника от отговорност.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя, че липсва основание за ангажиране на неговата отговорност поради извършено от насрещната страна признание за липса на задължение чрез потвърждение на салдо по молба, депозирана от „Еврометал“ ООД до доставчика. Само признанието на вземане има предвидените в ЗЗД последици. Парафирането на молбата на ответника от счетоводителя на ищеца, че няма задължения при потвърждаване на салда, не съставлява такъв акт. Законът не придава правно значение на признанието на отсъствие на вземане, а само на положителния факт за наличието му. С оглед горното и тези доводи относно липса на изискуемо задължение са неоснователни.
Предвид гореизложените съображения като съобразява уговореното между страните и установеното по делото, а именно, че няма надлежно изменение на първоначално подаденото в електронната платформа количество за капацитет от 255 MWh годишно, с 364 пъти по-голямо като заявено дневно количество, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца заплащане на разходите за капацитет, заявен първоначално от 255 MWh годишно, при единична цена по процесните фактури в размер 1,4994 лв. /без ДДС/ на MWh, като дължимата сума възлиза на 382,35 лв. без ДДС, или 458,82 лв. с включен ДДС общо. Съдът приема, че на основание чл. 5.2 от договора ответникът дължи на ищеца и сумата за неприето ГМК / годишно минимално количество/ за 2018г., която е по фактура № 107 от 11.01.2019г. в размер на 4 550,52 лв. с включен ДДС. С оглед горното по тези пера общото задължение на ответника възлиза на сумата от 5009,34 лв. За тази обща сума е основателна претенцията на ищеца, като за разликата до пълния присъден от САС размер от 172 206,36 лв. искът за главница е неоснователен.
По отношение на търсената неустойка, касаторът не е изложил конкретни доводи и възражения освен недължимостта й като акцесорно вземане поради липса на главно задължение, които са частично неоснователни с оглед гореизложените мотиви. В разпоредбата на чл. 12.14 от договора страните са уговорили дължимост на неустойка в размер на ОЛП, увеличен с 10 %, изчислена на база 360 дни. При преценка за съответствие на неустойката с добрите нрави съобразно критериите по т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съдът намира, че така уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции. Изпълнението на задължението за срочно плащане на дължимите суми не е обезпечено по друг начин, а процентът на неустойката е съпоставим с размера на законната лихва. С оглед установения размер на задължението за главницата /общо 5009,34 лв./, неустойката, която съобразно исковата молба се търси до дата 31.01.2020г., при отчитане на падежа на фактура № 107 от 11.01.2019г., който е 21.01.2019г., възлиза на сумата от 521,77 лв., за която сума искът е основателен. За разликата до пълния уважен от въззивния съд размер от 31 571,06 лв. искът за неустойка е неоснователен и следва след отмяна на въззивното решение, да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора следва да се разпределят направените по делото разноски от страните за трите инстанции. Уважени са исковите претенции за главница за сумата от 5009,34 лв. и за неустойка за 521,77 лв., или общо 5531,11 лв., спрямо търсения общ размер на претендирани суми от 203 780,42 лв. /в процентно съотношение - 2,72%. Пред първоинстанционния съд касаторът е представил списък за разноски по чл. 80 ГПК в общ размер на 8060,95 лв., включващи депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер на 6 240лв. За първото разглеждане на делото пред САС касаторът не е установил реално сторени разноски, не са му и присъждани, като няма данни за реално сторени такива и при разглеждане на т.д. 2040/2022г. на ВКС. Няма данни за претендирани и сторени разноски и при повторното разглеждане на делото от САС. В производството пред ВКС касаторът е направил разноски за държавна такса в размер на 30 лв. и 4075,61 лв. или общо 4 105,61 лв. С оглед изхода на спора на касатора – ответник „Еврометал“ ООД се следват разноски за отхвърлената част от исковите претенции, или за първоинстанционното производство му се следват разноски в размер на 7841,69 лв., а за касационното производство – в размер на 3 993,94 лв.
Ищецът е претендирал разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, видно от който претендира разноски за държавна такса – 8152 лв., 586 лв. – депозити за вещи лица за първата инстанция, т.е. общо 8 738 лв. за първоинстанционното производство, като съобразно изхода на спора му се следват разноски в размер на сумата от 237,67 лв. За въззивната инстанция и по т.д. № 2040/2022г. на ВКС претендираните разноски са за държавни такси, съответно 4 075,61 лв. пред САС, 4106 лв. - при първото разглеждане на делото пред ВКС. Съобразно изхода на спора за въззивното производство на ищеца се следват разноски в размер на сумата от 110,85 лв. и за касационното – в размер на 111,68 лв.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 514/07.08.2024г., постановено по в.т.д. № 108/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му , с която след отмяна на решение № 260030 / 05.08.2021 г. по т.д. № 5/2020 г. на ОС - Перник, „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД е осъден да заплати на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, разликата над сумата от 5009,34лв. до пълния размер от 172 209,36лв., представляваща незаплатена стойност на доставени количества природен газ, неприето количество при равномерна доставка, неприети минимални годишни количества и разходи за пренос и превишен капацитет за 2017г. и 2018 г. по договор за доставка на природен газ № 185 - 2013/20.09.2015г., дължима по фактури, кредитни известия и уведомления за допълнително плащане, издадени в периода 09.11.2017г. – 21.01.2019г., както и на основание чл. 92 ЗЗД, разликата над сумата от 521,77лв. до пълния предявен размер от 31 571,06лв., представляваща неустойка за забава върху главницата за периода от 14.11.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва за забава и разноски, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], срещу „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД, ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, за разликата над сумата от 5009,34лв. до пълния размер от 172 209,36лв., представляваща незаплатена стойност на доставени количества природен газ, неприето количество при равномерна доставка, неприети минимални годишни количества и разходи за пренос и превишен капацитет за 2017г. и 2018 г. по договор за доставка на природен газ № 185 - 2013/20.09.2015г., дължима по фактури, кредитни известия и уведомления за допълнително плащане, издадени в периода 09.11.2017г. - 21.01.2019г., и с правно основание чл. 92 ЗЗД, за разликата над сумата от 521,77лв. до пълния предявен размер от 31 571,06лв., представляваща неустойка за забава върху главницата за периода от 14.11.2017г. до 31.01.2020г., като неоснователни и недоказани.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 514/07.08.2024г., постановено по в.т.д. № 108/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му , с която след отмяна на решение № 260030 / 05.08.2021 г. по т.д. № 5/2020 г. на ОС - Перник, „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД е осъден да заплати на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, сумата от 5009,34 лв. – дължима главница – обезщетение за неприето МГК по чл. 5.2 от договор № 185 - 2013/20.09.2015 г. и разходи за капацитет и пренос, както и на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 521,77 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 12.14 от договора върху присъдената главница.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], следните разноски по производството - сумата от 237,67лв. за първоинстанционното производство, сумата от 110,85лв. за въззивното производство и сумата от 111,68 лв. – за касационно производство по т.д. №2040/2022г. на ВКС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД, ЕИК[ЕИК], следните суми за съдебно-деловодни разноски: сумата от 7841,69 лв. за първоинстанционното производство и сумата от 3993,94 лв. - за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2 .