Задължение на съда да обсъди доводите за отдаване под наем на съсобствен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50074
София, 14.11.2023 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3217/2022 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Л. С., [населено място], подадена чрез адвокат Д. Д., срещу въззивно решение № 107/27.05.2022 г. по гр. дело № 208/2021г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено решение № 100/29.10.2021 г. по гр. д. № 95/2021 г. на Районен съд - Крумовград.

С определение № 50193/07.06.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Л. С. против Й. К. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС по процесуалноправния въпрос, касаещ задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните, във връзка с поддържаните от ищеца доводи, че съсобствените имоти са отдадени под наем само от единия съсобственик, без да е спазена разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗС и че решението за отдаването под наем следва да бъде взето при съблюдаване разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС.

Касаторът сочи неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по спорния предмет на делото в очертаните с въззивната жалба предели и не е обсъдил всички направени възражения, оплаквания и доводи на страните.

Ответникът по касация Й. К. К., чрез процесуалния представител адвокат Д. Ш., оспорва жалбата по същество. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция съдебни разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С въззивното решение е отменено решение № 100/29.10.2021 г. по гр. д. № 95/2021 г. на Районен съд – Крумовград. Постановено е друго, с което Й. К. К. е осъден да заплати на Е. Л. С. сумата 586,62 лева, от която 413,32 лева - пропуснати ползи от възможността лично да ползва или да отдава под наем на трети лица недвижим имот, подробно описан в НА № 42/2014 г., за периода от 27.03.2018 г. до 06.12.2018г., както и сумата 173,30 лева - пропуснати ползи от възможността лично да ползва или отдава под наем на трети лица недвижимия имот, подробно описан в НА № 62/2017 г., за периода от 15.05.2018 г. до 06.12.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която са отхвърлени предявените от Е. Л. С. против Й. К. К. и Л. Й. К. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за обявяване за нищожни на договор за наем от 27.03.2018 г. и договор за наем от 15.05.2018 г., сключени между ответника Й. К. К. и Л. Й. К., поради накърняване на добрите нрави, както и предявеният от Е. Л. С. против Й. К. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с кад. № * в землището на [населено място], [община], обл. К., ЕКАТТЕ *, с площ от 1,430 дка., ведно с построената в двора дърводелска работилница, със застроена площ 224 кв. м. и обем от 672 куб. м., представляваща масивна едноетажна сграда, състояща се от работно помещение и изградени по негово протежение три помещения със самостоятелни външни входове, и за предаване на владението върху процесния недвижим имот. Първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от Е. С. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, е влязло в сила. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове за обявяване за нищожни процесните договори по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, не е допуснато до касационно обжалване и също е влязло в сила.

Въззивният съд е приел за неоснователен и недоказан предявения от Е. С. против Й. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС. Посочил е, че предвид неоснователността на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и наличието на договори за наем на процесните два недвижими имота, упражняваната от ответника К. фактическа власт на имотите е на годно правно основание. Ищецът е собственик на по 1/2 идеална част на всеки от процесните два имота, като фактическата власт на имотите е упражнявана от ответника К. на основание действителни договори за наем от 27.03.2018 г. и от 15.05.2018 г., сключени с Л. К., по които той е наемател.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира следното:

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., ІV г. о., решение № 724/30.11.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г., ІV г. о., решение № 173/27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г., ІV г. о. и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно разясненията на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК , ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК

По основателността на касационната жалба:

Съобразно изложеното по процесуалноправния въпрос, оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с мотивирането на въззивното решение и обсъждането на поддържаните в исковата молба доводи и релевираните във въззивната жалба оплаквания, са основателни в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която се отхвърля предявеният от Е. С. ревандикационен иск. Въззивният съд е описал конкретните оплаквания и възражения, съдържащи се във въззивната жалба, но не ги е обсъдил и не е дал отговор в мотивите на решението защо ги приема за неоснователни. Жалбоподателят Е. С. е поддържал, че решение между съсобствениците по чл. 32, ал. 1 ЗС за използване и управление на вещта не е взето, поради което договорите за наем, сключени между Й. и Л. К., са му непротивопоставими, съответно Й. К. упражнява фактическа власт върху процесния имот без правно основание.

Въззивният съд не е изложил никакви мотиви по така поставеното оплакване относно липсата на решения по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗС във въззивната жалба, не е посочил защо приема, че не са налице елементите от фактическия състав на предявения ревандикационен иск. Ищецът е въвел още в исковата молба доводи, че наемните договори, на които се позовава ответникът, са сключени от другия съсобственик, без той да притежава повече от половината от имота, поради което са непротивопоставими на ищеца. Във въззивното решение не са обсъдени твърденията на ищеца и поддържаните от него в тази насока оплаквания във въззивната жалба. Липсват фактически и правни изводи по съществото на така очертания пред въззивната инстанция спор в частта по иска с правно основание чл. 108 ЗС. Приети са като правилни изводите на първоинстанционния съд, без да са обсъдени оплакванията във въззивната жалба, както и поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на процеса доказателства по спорния въпрос. По този начин е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК.

С оглед на това, обжалваното въззивно решение на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК следва да бъде отменено като неправилно, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 108 ЗС. При новото разглеждане на делото той следва да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства, наведени от страните, и да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор относно значението на липсата на решение по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗС за спорното материално право, съответно осъществен ли е фактическият състав на предявения иск по чл. 108 ЗС. След обсъждане на оплакванията във въззивната жалба и доказателствата в тази връзка, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на ищцовата претенция за осъждане на ответника Й. К. да предаде владението на процесните имоти.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноските за настоящото производство следва да бъдат присъдени от въззивния съд при повторното разглеждане на делото и с оглед неговия изход.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 107 от 27.05.2022 г. по в. гр. д. № 208/2021 г. на Окръжен съд - Кърджали в частта, с която е потвърдено решение № 100 от 29.10.2021 г. по гр.д. № 95/2021 г. на Районен съд – Крумовград в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Л. С., [населено място], против Й. К. К., [населено място], иск с правно основание чл. 108 ЗС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: