Оправдаване за средна телесна повреда при недоказано нападение с нож

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 462

гр. София, 29 октомври 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Петя Маринова

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 891 по описа за 2025 г

Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Кюстендил, и по жалба на частния обвинител и граждански ищец В. М. И., подадена чрез повереник, срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Кюстендил, № 11 от 16.04.2025 г, по ВНОХД № 476/24.

С въззивната присъда е постановено следното:

1/ отменена е присъда на Районен съд, Дупница, № 23 от 4.04.2024 г, по НОХД № 1101/21, в наказателно-осъдителната й част, в гражданско-осъдителната й част, в частта относно разноските и произнасянето по веществените доказателства,

2/ подсъдимият С. В. И. е признат за невиновен в това, че на 30.08.2015 г в [населено място], е причинил на В. М. И., средна телесна повреда, изразяваща се в срязано сухожилие на дългия сгъвач на палеца на дясната ръка, представляващо трайно затруднение на движението на десния горен крайник, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК,

3/ отхвърлен е уважения от първата инстанция граждански иск обезщетение за неимуществени вреди, предявен от В. М. И. срещу С. В. И., в размер на 5 000 лв, заедно със законните последици, като присъдата е потвърдена в частта, с която искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 15 000 лв,

4/ на основание чл. 112, ал. 1 НПК, веществените доказателства са отнети в полза на държавата.

С първоинстанционната присъда е постановено следното:

1/ подсъдимият е признат за виновен в това, че на 30.08.2015 г в [населено място], е причинил на В. М. И. средна телесна повреда, изразяваща се в срязано сухожилие на дългия сгъвач на палеца на дясната ръка, представляващо трайно затруднение на движението на десния горен крайник, с оглед на което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1и чл. 54 НК, е осъден на осем месеца „лишаване от свобода“, при „общ“ режим,

2/ на основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието три месеца „лишаване от свобода“, наложено с присъда на Районен съд, Каварна, постановена по НОХД № 366/12, за изтърпяването на което е определен първоначален „общ“ режим,

3/ подсъдимият е осъден да заплати на В. М. И. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 5 000 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 15 000 лв,

4/ съдът е възложил на подсъдимия сторените по делото разноски и се е разпоредил с веществените доказателства.

С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните доводи: В разрез с процесуалните правила окръжният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия, а е отхвърлил показанията на пострадалия и неговите синове. Не е верен извода на съда, че показанията на св. В. И. и тези на двамата му сина, са непоследователни и противоречиви. Не са взети предвид показанията на свидетелите полицейски служители, както и данните, изводими от протокола за оглед на местопроизшествието. Неправилно е становището на съда, че порязването на пострадалия е от боравене с металната тръба, а не е причинено с нож, от страна на подсъдимия. С постановяване на оправдателната присъда е допуснато нарушение на материалния закон.

С протеста се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд.

С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните аргументи: При оценката на доказателствата е нарушен чл. 14 НПК. Неправилно е дадена вяра на обясненията, депозирани от подсъдимия, а са игнорирани показанията на пострадалия и свидетелите, установяващи, че подсъдимият е нанесъл на пострадалия порезна рана с нож. Окръжният съд е нарушил задължението си да посочи въз основа на кои доказателствени източници е извел релевантните факти. С постановяване на оправдателната присъда е допуснато и нарушение на материалния закон.

С жалбата на частното обвинение се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста и пледира за оставяне в сила на въззивния акт.

Частният обвинител и граждански ищец и неговият повереник участват с писмено становище, с което пледират за уважаване на жалбата.

Защитата пледира за оставяне в сила на въззивната присъда.

Подсъдимият се присъединява към съображенията на своя защитник.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.

Окръжният съд е изпълнил стриктно задължението си да обсъди доказателствената съвкупност, при спазване на изискванията по чл. 14 НПК, поради което правилността на формираното вътрешно убеждение по релевантните факти е гарантирана. Съдът е изготвил мотивите си при съблюдаване на чл. 339 НПК, като е посочил въз основа на кои доказателствени източници е извел релевантните факти. Верен е извода на съда, че подсъдимият не е могъл да нанесе удар с нож на пострадалия, тъй като не е разполагал с такъв. Обясненията на подсъдимия са оценени при съобразяване на двояката им роля на средство за защита и на доказателствено средство, но съдът е имал основание да ги кредитира, тъй като е извел вярното заключение, че те / обясненията / кореспондират на други доказателствени средства, съвкупно опровергаващи обвинителната теза. Такива са показанията на свидетелите: З., С. М., Г., протокола за оглед, веществените доказателства. От съществено значение за разкриване на обективната истина са показанията на св. С. М., който е очевидец на инкриминираните събития. Посоченият свидетел е възприел обстоятелствата, при които пострадалият и неговите синове: свидетелите Д. и Н. М., са нанесли побой на подсъдимия, за който инцидент е налице влязла в сила осъдителна присъда, а именно: присъда по НОХД № 1515/16 по описа на Районен съд, Дупница. Св. С. М. е категоричен, че преди да бъде нападнат, подсъдимият не е разполагал с нож, което опровергава твърденията на нападателите за нанасяне на удар с нож, довел до телесното увреждане на пострадалия.

На следващо място, верен е извода на съда, че не могат да бъдат ползвани показанията на св. В. И. и синовете му: св. Д. и Н. М., тъй като техните твърдения, от една страна, взаимно си противоречат, а, от друга страна, са опровергани от другите доказателствени средства, установяващи, че подсъдимият е нападнат и бит, без да е използвал физическо насилие спрямо нападателите си. В противовес на казаното от пострадалия и неговите синове, че нападението с нож е осъществено пред къщата им, където, според тях, е бил нанесен и побоя над подсъдимия, по делото е установено, че при първоначалната си поява, подсъдимият не е слизал от автомобила си, в който е бил заедно със св. З., а едва след това, когато е бил извън колата и се е намирал пред къщата на св. Г., е бил нападнат и бит от пострадалия и синовете му. Металната тръба, използвана от пострадалия и неговите синове при побоя, при огъването на която се е стигнало до порезното нараняване на пострадалия, е намерена в тревата пред къщата на св. Г., която я е предала на разследващите органи. На следващо място, съдът е констатирал, че показанията на пострадалия и неговите синове, са непоследователни и противоречиви по въпроса за вида на ножа, с който се твърди да е нанесено телесното увреждане / дали е сгъваем или не, с какъв цвят на острието и на ръкохватката /, като дори пострадалият е заявил, че не е видял ножа. Св. В. И. и синовете му са казали, че, докато са били в патрулната кола, по пътя към полицейското управление, са забелязали нож в тревната площ, за което са информирали служителите на МВР, като по този начин е приобщено вещественото доказателство. От протокола за оглед обаче е установено, че следственото действие, при което са иззети веществените доказателства, е проведено след отвеждане на пострадалия и синовете му в районното управление. На следващо място, по делото са налице данни, че при появата на подсъдимия и св. З. пред къщата на пострадалия, от страна на живущите там е имало обаждания към телефон „112“, едното от които е проведено от пострадалия. Съдът е събрал писмени доказателства в тази насока и е констатирал, че в нито едно от обажданията не се съдържат данни за нападение с нож и за лице, пострадало от порезна рана. В контекста на събраните доказателства, но със спомагателно значение, е взето предвид изявлението на пострадалия, вписано в медицинско удостоверение: фиш за медицинска помощ № 639 от 30.08.2015 г, че порязването е в „резултат от падане на дясната ръка“. Вярно са анализирани показанията на полицейските служители: св. Д. и св. М., като са спазени изискванията на чл. 118, ал. 2 НПК. Правилно техните показания не са кредитирани в частта, с която са възпроизвели информация, получена в резултат на проведена от тях разузнавателна беседа. Известно е, че данните от разузнавателна беседа не са доказателство по смисъла на НПК, а подлежат на доказване с всички допустими от НПК доказателствени средства. Ето защо, законосъобразно съдът е отказал да ползва при формиране на вътрешното се убеждение показанията на свидетелите полицаи в частта, в която те инкорпорират сведения, получени от тях при разузнавателна беседа.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Не е допуснато и нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда. При изясняване на релевантните факти не е допуснато процесуално нарушение, а тези факти не обвързват подсъдимия с престъплението, предмет на обвинението. Ето защо, с постановяването на оправдателната присъда не се е стигнало до нарушение на материалния закон, а доводът за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не може да бъде споделен.

По тези съображения, ВКС намери, че протеста и жалбата на частния обвинител са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Въззивният акт като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Кюстендил, № 11 от 16.04.2025 г, по ВНОХД № 476/24.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: