Практика · Върховен касационен съд · 07 Октомври 2025
Отмяна на решение при непризован служебен защитник
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Гражданин иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен искът му за обезщетение. Той твърди, че е бил лишен от право на защита, тъй като назначеният му служебен адвокат не е бил призован за съдебното заседание. Върховният касационен съд уважава молбата, отменя решението и връща делото за ново разглеждане.
Какво приема съдът
Когато на страна е назначен служебен защитник за правна помощ, съдът е длъжен да призове защитника; връчването на призовка само лично на страната е съществено нарушение, което лишава лицето от защита и е основание за отмяна на решението.
Приложени разпоредби
- чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
- чл. 39, ал. 1 ГПК
- чл. 25 Закон за правната помощ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениеслужебен защитникправна помощпризоваванеправо на защита
Текстът на акта
Ключови фрази решение по гр.д.№ 2349 от 2025 г. на ВКС, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 659 гр.София, 04.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2349 по описа за 2025 г. приема следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от З. К. С. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 1284 от 05.03.2025 г. по в.гр.д.№ 1549 от 2022 г. на Софийския градски съд, IV-А състав, с което потвърдено решение № 20174503 от 20.08.2021 г. по гр.д.№ 16093 от 2020 г. на Софийския районен съд, 42 състав за отхвърляне на предявения от З. К. С. срещу Върховния касационен съд иск по чл49 ЗЗД за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. В молбата за отмяна се твърди, че е налице основанието на чл.303, ал.1, т.51 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение: служебният защитник на З. С. не бил уведомен за насроченото от въззивния съд съдебно заседание по реда на чл.39, ал.1 ГПК, поради което и не се е явил в това заседание. От своя страна, молителят също не е имал възможност да се яви в това съдебно заседание по здравословни причини /заболяване и 75 % инвалидност/. В проведеното открито съдебно заседание молителят поддържа молбата за отмяна и моли решението да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. В писмен отговор от 09.06.2025 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответника Върховен касационен съд на РБ оспорва молбата за отмяна. Моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. по подадената молба за отмяна приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е лишаването на страната от възможност да участва в делото вследствие на нарушение на съответните правила или невъзможността на страната да се яви по делото лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай, молителят З. С. е бил лишен от възможност да участва по делото на въззивния съд, чието решение се иска да бъде отменено, чрез назначения му служебен защитник: Видно от материалите по делото, в единственото открито съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 15.01.2025 г., не е участвал адв.С. С., назначен за служебен защитник на С. с определение от 12.11.2021 г. на съдия от СРС за предоставяне на правна помощ на С. по реда на чл.25 от Закона за правната помощ до приключване на делото с влязъл в сила акт. Не е участвал и преупълнощеният от адв.С. представител- адв.Д. П.. Причина за неучастието им по делото е непризоваването им за съдебното заседание от посочените в определението от 12.11.2021 г. и в пълномощното на адв.П. техни адреси, което представлява нарушение на чл.39, ал.1 ГПК. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че в случая нямало нарушение на процесуални правила /по-конкретно на разпоредбата на чл.39, ал.1 ГПК/ при призоваването на З. С. за съдебното заседание, проведено на 15.01.2025 г., тъй като за това съдебно заседание С. бил призован лично. Във връзка с това възражение ответната страна се позовава на практика на ВКС: определение № 85 от 27.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 503 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 658 от 19.12.2016 г. по ч.т.д.№ 1991 от 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение№ 277 от 01.02016 г. по ч.т.д.№ 1354 от 23016 г. на ВКС, ТК, I т.о. В тези определения, основавайки се на приетото в решение № 292 от 13.10.2014 г. по гр.д.№ 2938 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., съставите на ВКС са приели, че нарушението на установената в чл.39, ал.1 ГПК поредност на връчването на призовки и съобщения /първо на пълномощника на страната или на посочения от нея адресат и едва ако не може да бъде връчено на тези лица- лично на страната/ не води до ненадлежно връчване, когато страната е получила призовката или съобщението лично. Настоящият състав на ВКС счита, че приетото в тези определения и решение не може да се отнесе към настоящия случай, който е различен от разглежданите по горепосочените дела случаи- при тях страната е имала адвокат, когото е упълномощила да я представлява по делото /тоест била е в договорни отношения с адвокат/, докато в настоящия случай се касае за назначен на С. служебен защитник по реда на Закона за правната помощ. След като на страната е била предоставена правна помощ, следователно е признато от съда, че тя не може лично да осъществява правната си защита по делото, а това следва да бъде сторено от адвокат. Последното предполага за провежданите по делото открити съдебни заседания да бъде призоваван назначеният служебен защитник. Поради това, в хипотеза на назначен на страната служебен защитник, даването на ход на делото при нарушаване на установената в чл.39, ал.1 ГПК поредност за връчване на призовките /неизпращане на призовка до служебния защитник, а изпращане и получаване на призовка само лично от страната, на която е назначен този служебен защитник/ съществено препятства правото на страната да участва и получи адекватна правна защита по делото, поради което представлява съществено процесуално нарушение. В настоящия случай горепосоченото процесуално нарушение е имало за последица лишаването на ищеца от възможността да участва по делото чрез назначения му служебен защитник, поради което е основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. След отмяната на решението, делото следва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за насрочване и провеждане на ново открито съдебно заседание, с призоваване на страните, като конкретно ищецът З. С. следва да бъде призован чрез назначения му служебен защитник. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение № 1284 от 05.03.2025 г. по в.гр.д.№ 1549 от 2022 г. на Софийския градски съд, IV-А състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд от фазата на разглеждането му в открито съдебно заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.