Владение на имот от дружество в несъстоятелност и ревандикационен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

424

гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1595/2023 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Негов предмет е касационна жалба вх. № 2560/06.02.2023 г. на „Климатроник“ ЕООД, подадена чрез адвокат Ц. Й., срещу въззивно решение № 1466/01.12.2022 г. по гр.д. № 1909/2022 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е отменено решение № 260719/28.02.2022 г. по гр. д. № 8154/2018 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от „Климатроник“ ЕООД против „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск по чл. 108 ЗС в частта, с която се иска ответникът да предаде владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.441.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, общ. „Триадица“, ул. "Узунджовска" № 11, ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата.

С определение № 786/22.02.2024г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 260719/28.02.2022 г. по гр. д. № 8154/2018 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от „Климатроник“ ЕООД против „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск по чл. 108 ЗС в частта, с която се иска ответникът да предаде владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.441.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, общ. „Триадица“, ул. "Узунджовска" № 11, ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: на същия етаж – 68134.1001.551.1.6, под обекта – 68134.1001.441.1, над обекта – 68134.1001.441.1.3. В останалата част, с която е признато за установено по предявения от „Климатроник“ ООД против „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск по чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, въззивното решение не е допуснато до касационна проверка по жалбата на „Тома строй“ ЕООД /н/ и е влязло в сила.

Касационната проверка е допусната на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос, касаещ задължението на въззивната инстанция за обсъждане на всички доводи и възражения на страните, за съответствието с ТР№1/2013г., ОСГТК и посочената от касатора практика на ВКС на даденото от въззивния съд решение по поставения въпрос във връзка с поддържаните от ищеца доводи, че след издаване на постановлението за възлагане на процесния имот, имащо вещнотранслативен ефект, той вече не е част от масата на несъстоятелността, а продажбата на последния по реда на чл.718 ТЗ от синдика на трето лице по време на висящия процес, с евентуалното предаване на владението, е неотносимо към предявения иск за предаване на владението по чл.108 ЗС.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд необосновано е приел, че ответното дружество не владее имота, като не е взел предвид доводите на ищеца, че по изпълнително дело № 823/2018г. на ЧСИ М.М. е извършена смяна на заключващите механизми на имота и ключовете са предадени на синдика. С извършване на изпълнителните действия се установява фактическото владение на ответното дружество. Неправилно въззивният съд приема хипотетични тези, че след продажбата на имота по време на процеса от страна на синдика, е предадена и фактическата власт на купувача, което прави искането за предаване на владението неоснователно.

Ответникът по касация Тома строй“ ЕООД /н/ оспорва касационната жалба.

Третото лице - помагач „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /сега „ОББ“АД/, гр. София, не изразява становище.

Третото лице – помагач ЧСИ М. И. Б., [населено място], не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

Въззивният съд е приел, че на 19.12.2009 г. е вписана договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, за обезпечаване на вземанията му към кредитополучателя „Боско Строй“ ЕООД по договор за кредит от 31.07.2008 г., върху няколко недвижими имота, вкл. жилище, находящо се на първи надпартерен етаж в къща,намираща се се в гр. София, на ул. "Узунджовска" № 11, ет. 2, със застроена площ от 92,60 кв.м. На 20.03.2014 г. „Боско строй“ ЕООД е прехвърлил на „Гео строй ГД“ ЕООД процесния недвижим имот, а на 16.04.2014 г. имотът, като част от търговското предприятие на „Гео строй ГД“ ЕООД, е прехвърлен с договор за прехвърляне на търговско предприятие на „Тома строй“ ЕООД. През 2014 г. е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ М. Б., взискател по което е „Райфайзенбанк България“ АД, а длъжници - „Боско Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, „Интербетон“ ООД, „Екобетони“ ЕООД, а ипотекарен длъжник е „Тома Строй“ ЕООД. На 04.12.2014 г. е вписана възбрана върху процесния имот. С постановление за възлагане на недвижим имот от 04.02.2016 г., влязло в сила на 27.07.2017 г. и вписано в Агенция по вписванията на 03.10.2017 г., спорният имот е възложен на „Климатроник“ ЕООД. Срещу възлагателното постановление е подадена частна жалба от „Тома строй“ ЕООД, която е оставена без уважение с влязло в сила решение от 29.09.2016 г. по ч.гр.д. № 6617/2016 г. на СГС. Въззивният съд е посочил, че по отношение на „Тома строй“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение № 93 от 27.07.2016 г. по т.д. 105/2016 на ОС - Плевен, а с решение от 03.01.2017 г. дружеството е обявено в несъстоятелност. С определение № 635/07.06.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. на ОС – Плевен, синдикът на „Тома строй“ ЕООД /н/ е овластен, със съдействието на избран от него съдебен изпълнител и ключар, да подмени заключващите механизми на процесния апартамент.С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 128/13.11.2018 г., на основание чл. 718 ТЗ и в съответствие с определение № 629/07.06.2018 г. на съда по несъстоятелността, „Тома Строй“ ЕООД /н/ продава на „Совтранс Ауто“ ЕООД няколко недвижими имота, сред които е и процесният апартамент.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че към момента на изпълнението процесният имот не е принадлежал на „Боско строй“ ЕООД, не е включен в масата на несъстоятелността на това дружество и съответно откриването на производството му по несъстоятелност не спира изпълнението по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ М. Бъзински, насочено срещу имота, като собствен вече на „Тома строй“ ЕООД. „Тома строй“ ЕООД /н/ е придобило имота с ипотеката /чл.173, ал.1 ЗЗД/, учредена в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Фактическият състав на публичната продан като самостоятелен изпълнителен способ приключва с изготвяне на постановлението за възлагане, след като лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума – чл. 496, ал. 1 ГПК. При откриване на производство по несъстоятелност на длъжника след издаване на постановлението за възлагане, но преди влизането му в сила, в масата на несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. При приключен изпълнителен способ, действията по реализиране на същия не могат да бъдат спрени. Наложената с решението на съда по несъстоятелността по чл.710 ТЗ от 03.01.2017г. обща възбрана върху имуществото на „Тома строй“ ЕООД /н/ няма препятстващ публичната продан ефект. „Климатроник“ ЕООД се легитимира като носител на правото на собственост върху процесния имот въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане от 04.02.2016 г. Последващата продажба на процесния имот от синдика на „Тома строй“ ЕООД /н/ не може да бъде противопоставена на ищеца, тъй като постановлението за възлагане не е отменено, нито е прогласена недействителността на публичната продан по исков ред. По отношение на искането за предаване на владението въззивният съд е приел, че купувачът „Климатроник“ ЕООД е бил въведен във владение от съдебния изпълнител. Впоследствие по възлагане от синдика на „Тома строй“ ЕООД /н/, като обезпечителна мярка, друг съдебен изпълнител е сменил ключалките на процесния имот и го е запечатал по реда на чл. 651 ТЗ. Така имотът е останал във владение на синдика, а не в самото дружество, доколкото при налагане на обезпечителни мерки спрямо имущество от масата на несъстоятелността, изразяващи се в запечатване, синдикът не действа от името на несъстоятелния длъжник, а в собствено качество, с цел да съхрани това имущество. Когато то не е във владение на длъжника, запечатването не води до промяна на това обстоятелство. Освен това от данните по делото е ясно, че през 2018 г. синдикът на „Тома строй“ ЕООД /н/ е продал по реда на чл. 718 ТЗ имота на трето на делото лице – „Совтранс ауто“ ЕООД, което сочи, че вероятно този купувач е въведен във владение.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира следното:

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.02.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 211/21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о., решение № 194/11.01.2021 г. по гр. д. № 4488/2019 г., ІV г. о. и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

По основателността на касационната жалба:

Съобразно изложеното по процесуалноправния въпрос, оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения, във връзка с мотивирането на въззивното решение и обсъждането на поддържаните от ищеца доводи, са основателни. Ищецът е поддържал доводи, че след издаване на постановлението за възлагане на процесния имот, имащо вещнотранслативен ефект, последният вече не е част от масата на несъстоятелността, а продажбата на последния по реда на чл.718 ТЗ от синдика на трето лице по време на висящия процес не му е противопоставимо, а освен това потвърждава факта, че имотът е във владение на ответника.

По делото е установено, че с решението по чл.711 ТЗ от 03.01.2017г. на съда по несъстоятелността ответното дружество е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите му, длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си. Представителството по закон на несъстоятелния длъжник се осъществява от синдика. Той представлява същото и по предявения в случая срещу дружеството иск с правно основание чл.108 ЗС /19.06.2018г./, като чрез него длъжникът е оспорил правото на собственост на ищеца. Овластяването на синдика с определението от 07.06.2018г. от съда по несъстоятелността, със съдействието на съдебен изпълнител да подмени заключващите механизми на процесния имот, има за цел опазване имуществото на длъжника като обезпечителна мярка по чл.650, вр. чл.642 ТЗ. Тази мярка е наложена след обявяване на длъжника в несъстоятелност и изпълнението й е осъществено от синдика. Неправилно е прието от въззивния съд, че имотът е останал във владение на синдика на „Тома строй“ ЕООД, а не на самото дружество, след извършената смяна на заключващите механизми и предаването на ключовете на синдика, тъй като последният действа от свое име. Обезпечителната мярка е наложена върху имота, като част от масата на несъстоятелността. Между страните обаче, с оглед приетото в установителната част на въззивното решение по чл.108 ЗС, е установено, че ищецът е собственик на имота, оттук и последният не е част от масата на несъстоятелността, тъй като правото на собственост върху него валидно е прехвърлено на ищеца с постановлението за възлагане от 04.02.2016г., вписано на 03.10.2017г. При това положение неправилно и необосновано е прието от въззивния съд, че с наложеното запечатване и смяна на заключващи механизми имотът е останал във владение на синдика, като се охранява имущество на длъжника. Неправилно е и изразеното становище във въззивното решение, че следва да се отчетат данните за продажба на имота от синдика на трето лице /в хода на процеса/ и вероятността вече той да го е въвел във владение. От една страна въвеждането на последващ купувач във владение на имота е индиция, че имотът е във фактическа власт на дружеството - праводател, представлявано от синдика, а от друга - прехвърлянето на правото на собственост и евентуално на фактическата власт в хода на делото, е ирелевантно за уважаване на искането за предаване на владението срещу първоначалния ответник по иска, доколкото приобретателят на спорното право е обвързан от съдебното решение по силата на чл.226 ГПК.

Като е приел обратното, въззивният съд неправилно е отхвърлил осъдителната част на иска по чл.108 ЗС за предаване владението на процесния имот. В съдебно заседание пред касационната инстанция представляващият ответното дружество синдик е посочил, че искът по чл.108 ЗС е недопустим поради това, че е подал молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила въззивно решение № 1466/01.12.2022 г. по гр.д. № 1909/2022 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е уважена установителната част на иска по чл.108 ЗС. Посочените аргументи нямат правна основа. Подаването на молба за отмяна на влязло в сила решение не рефлектира върху допустимостта на настоящото производство, нито върху наличието на правен интерес за ищеца от провеждане на иска, в каквато насока са доводите на ответника по касация.

С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което така предявеното искане за предаване на владението по чл. 108 ЗС бъде уважено.

Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 12 115,77 лева, съгласно направеното искане и представените списък и доказателства.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., на основание чл. 293 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1466/01.12.2022 г. по гр.д. № 1909/2022 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е отменено решение № 260719/28.02.2022 г. по гр. д. № 8154/2018 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от „Климатроник“ ЕООД против „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск по чл. 108 ЗС в частта, с която се иска ответникът да предаде владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.441.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, общ. „Триадица“, ул. "Узунджовска" № 11, ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата. Вместо него :

ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК203017188, седалище и адрес на управление : гр. Плевен, ж.к."Сторгозия", №116, представлявано от А. Б. – постоянен синдик, да предаде на основание чл.108 ЗС на „Климатроник“ ЕООД, ЕИК175340669, седалище и адрес на управление : гр. София, ул. "Козлодуй" № 82, владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.441.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, общ. „Триадица“, ул. "Узунджовска" № 11, ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: на същия етаж – 68134.1001.551.1.6, под обекта – 68134.1001.441.1, над обекта – 68134.1001.441.1.3.

ОСЪЖДА „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 203017188, седалище и адрес на управление : гр. Плевен, ж. к. "Столгозия", №116 ДА ЗАПЛАТИ НА „Климатроник“ ЕООД, ЕИК 175340669, седалище и адрес на управление : гр. София, ул. "Козлодуй" № 82, разноски за касационната инстанция в размер на 12 115,77 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: