Отказ за възобновяване на наказателно дело при неявяване пред въззивния съд

Текстът на акта

Ключови фрази

Основен състав на отглеждане на растения с цел производство на наркотични вещества * искане за възобновяване на две основания * укриване /нежелание за лично участие в процеса/ * неоснователност на искане за възобновяване

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 139

гр. София, 26.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през 2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Росица Славова разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 162 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на осн. чл. 423, ал. 1 НПК по искане на осъдения А. П. С. за възобновяване на ВНОХД № 47/2022 г. на Окръжен съд – Монтана.

В искането е отбелязан фактът, че разглеждането на делото във въззивното производство е протекло в отсъствието на осъдения. Настоява се, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал да се съобрази с предоставената му от защитника информация, че С. се намира във Великобритания, където е пострадал и му предстои лечение. Според искането, провеждането на въззивното производство в отсъствието на осъдения е лишило последния от възможност да упражни правото си на лична защита и това налага отмяна на въззивното решение. С тези аргументи позоваване е извършено и на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство.

В съдебното заседание пред настоящият състав защитникът на осъдения поддържа искането и изложените в него съображения.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за отхвърляне на направеното искане поради липса на законоустановените предпоставки по чл. 423 НПК за възобновяване на наказателното производство.

Осъденият изразява съгласие с доводите на защитника си. Заявява, че преди провеждането на съдебното заседание по въззивното дело е заминал за Велокобритания, където по същото време е било семейството му и там е пострадал, като лечението му е продължило два месеца. Поддържа искането и моли наказателното производство да бъде възобновено, за да му се осигури възможност да участва лично при въззивното разглеждане на делото.

Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в рамките на поддържаното основание по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на делото, установи следното:

Досъдебното производство е образувано на 30.04.2020 г. на осн. чл. 212, ал. 1 НПК. С постановление на водещия разследването от 02.10.2020 г. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК, съответно постановлението му е било предявено лично, последвано и от личния му разпит на същата дата.

На 14.10.2020 г. прокурор от районната прокуратура в гр. Лом е внесъл в местния районен съд обвинителен акт по обвинението на С. за посоченото престъпление. Образувано е било наказателно дело от общ характер № 500 по описа на съда за 2020 г. и по отношение на осъдения е била изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 НПК. Разглеждането на делото е протекло с личното негово участие и е приключило на 26.01.2022 г. с присъда, с която той е бил признат за виновен по възведеното обвинение и му е било наложено наказание от две години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим и глоба в размер на 5000 лева. С присъдата е било приведено в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, общо определено по НОХД № 184/2021 г., по НОХД № 268/2019 г., по НОХД № 519/2019 г. и по НОХД № 184/2021 г. – всички на Районен съд – Лом. Заплащането на направените по воденето на делото разноски е било възложено в тежест на осъдения.

По жалба на защитника на осъдения срещу тази присъда е било образувано ВНОХД № 47/2022 г. пред Монтанския окръжен съд. За насроченото за 21.03.2022 г. заседание е била изпратена призовка за С. на известния по делото негов адрес, като призовката е била получена от живеещата на същия адрес баба на осъдения Д. Б. М. със задължение да я предаде на адресата й. Три дни по-късно по делото е постъпила молба от защитника на осъдения, с която той е уведомил съда, че по данни на родственик на С., последният е заминал за Великобритания, където е пострадал и предстои оперативното му лечение. В съдебното заседание осъденият не се е явил. Участвал е защитникът му, който устно пред съда е потвърдил информацията от предварително депозираната до съда писмена молба. Предоставил е на съда преценката относно наличието на предпоставки за разглеждане на делото. Съдът на свой ред, приемайки, че личното участие на С. във въззивното производство не е задължително – от една страна, а от друга страна – че той е редовно призован и липсват доказателства, оправдаващи отсъствието му, е разгледал делото и с решение, постановено на 30.03.2022 г. е изменил присъдата, като прилагайки чл. 55, ал. 1 НК, е намалил срока на лишаването от свобода на шест месеца, а наложената глоба е отменил изцяло.

Описаният процесуален развой на приключилото наказателно производство прави неприложимо основанието за възобновяване по чл. 423, ал. 1 НПК.

Невъзможно е при конкретните обстоятелства да се говори за задочно проведено въззивно производство. Осъденият е знаел за водения срещу него наказателен процес, като е участвал лично в досъдебната му фаза и в първоинстанционното съдебно производство. Информиран е бил и за въззивното производство, което е било инициирано от назначения от съда негов защитник, който впоследствие го е представлявал и пред въззивната инстанция. Не отрича и че е бил информиран за получената на адреса му в с. Я. призовка, съответно за датата и мястото на провеждане на съдебното заседание по въззивното производство. В това производство и по аргумент за противното от чл. 329, ал. 2 НПК участието му не е било задължително, като самият той не е заявил пред съда, било то сам или чрез защитника си, изрично желание да участва лично в него. Вместо това и в нарушение на прилаганата спрямо него по същото време мярка за неотклонение подписка, т.е. без разрешение на съда, е избрал да напусне адреса си на местоживеене, както и страната. Този избор С. е направил, след като преди това и в рамките на процедурата по чл. 247в, ал. 1 НПК е бил уведомен, че делото може да бъде разгледано и решено и в негово отсъствие. Това поведение на осъдения е ясна манифестация на отказа му от лично участие във въззивното производство, като изключва наличието на уважителна причина за неявяването му в заседанието по въззивното дело. Отделно от това, голословно остава твърдението на адв. Г., че С. не се е явил пред въззивния съд заради претърпян от него инцидент във Великобритания и наложило се провеждане на продължително лечение. Доказателства в подкрепа на това твърдение не са ангажирани, включително и във въззивното производство. Невярно е и твърдението на адв. Г., че такива доказателства не са били представени пред въззивния съд заради неуважено от този съд искане на защитника да му бъде предоставена възможност да го стори. Такова настояване от страна на защитавалата осъдения по приключилото наказателно производство адвокат Г. не е отразено в съдебния протокол, следователно не е направено. Липсва и в съдържанието на представената от нея писмена молба до окръжния съд. Вместо това, при предоставената й в съдебното заседание възможност да вземе отношение по хода на делото, адв. Г. е заявила единствено, че предоставя преценката на съда.

Поради това липсват основания за уважаване на отправеното искане за възобновяване на наказателното производство на осн. чл. 423, ал. 1 НК.

Доколкото, сезирайки ВКС, защитникът се е позовал и на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, следва да се отбележи, че макар в принципен план да не съществува процесуална пречка отправеното искане да кумулира и двете основания за проверка на влезлия в сила съдебен акт - по чл. 423, ал. 1 и по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, в случая компетентността на върховната съдебна инстанция е ограничена до произнасяне по първото от тях. Соченият като постановен в рамките на задочно проведено производство съдебен акт, чиято отмяна по реда на възобновяването се цели, е издаден от окръжен съд като въззивна инстанция и изменя проверената първоинстанционна присъда. Тези факти от гледище на разпоредбата на чл. 424, ал. 1 НПК определят като компетентен да се произнесе по поддържаното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК Софийският апелативен съд. Това е съдът, който трябва да вземе отношение по допустимостта на искането в посочената негова част и евентуално да провери дали и доколко в него се съдържат аргументи в полза на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Що се касае до съдържащото се в искането настояване за възобновяване и на НЧД № 183/2022 г., то не може да бъде разгледано в рамките на настоящото производство. Законът не изключва кумулиране на основания за възобновяване, но не и на искания за възобновяване на няколко наказателни производства. Затова гореизложените факти подлежат на обсъждане единствено във връзка с производството по ВНОХД № 47/2022 г., явяващо се предмет на понастоящем протичащата пред върховната инстанция процедура. Дали установеното поведение на осъдения рефлектира или не рефлектира върху евентуално проведено впоследствие производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и съответно дали това производство е било водено съобразно с процесуалния регламент може да бъде преценено в рамките на самостоятелна процедура по гл. ХХХІІІ НПК от съответно компетентния съдебен орган.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. П. С. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 47/2022 г. по описа на Монтанския окръжен съд на основание чл. 423, ал. 1 НПК.

ИЗПРАЩА делото на Софийския апелативен съд за преценка за образуване на производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и евентуално за произнасяне по същество по искането в тази му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.