Дължимост на неотчетена електроенергия при манипулиран електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

гр. София, 4.03. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова и прокурора……………………

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2175 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД, чрез адв. В. М., срещу въззивно решение № 431/26.02.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 2948/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260095/20.08.2020 г. по гр. д. № 142/2020 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът А. Г. З. не дължи на дружеството сумата 7 275,94 лв., представляваща стойността на начислена по фактура № [ЕГН]/28.08.2019 г. електрическа енергия за периода 15.08.2017 г. – 14.08.2018 г.

В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Ответникът по жалбата – А. Г. З., представляван от адв. Р. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

С определение № 60783/16.11.2021 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1) при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, отговорността на купувача на електрическа енергия може ли да се ангажира по реда на чл. 183 ЗЗД; 2) след отмяната на чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. състав на ВАС, приложими ли са неотменените разпоредби на чл. 48 - 51 вкл. от ПИКЕЕ.

По тези въпроси в установената съдебна практика на ВКС (вж. – решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., реш. № 160/ 31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/2020 г., ІV г.о., реш. по гр. д. № 169/2020 г., ІV г.о., реш. № 107/26.11.2020 г. по гр.д. № 1096/2020 г., ІІІ г.о., реш. по гр. д. № 1553/2020 г., ІV г.о., реш. по гр.д. № 4124/2019 г., ІІІ г.о., реш. № 216/13.01.2021 по гр. д. № 989/2020 г., ІV г.о., реш. № 47/09.03.21 по гр.д. № 2299/2020 г., ІІІ г.о., реш. № 78/05.05.2021 г. по гр. д. № 2541/2020 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.) се приема се, че чл. 183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент), а за купувача – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. Дружеството снабдител може да преизчислява сметките, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена, и в периода, през който са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г. с изключение на чл. 48 - чл.51, и дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за случаи на неотчитане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване (СТИ) при крайния клиент за минал период. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна, поради следните съображения:

За да счете предявеният иск за основателен, въззивният съд е приел за установено, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение с предмет - продажба на ел. енергия за обекта на потребителя. На 14.08.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за техническо измерване (СТИ), монтиран на обекта на ищеца, за което е съставен констативен протокол № 1202305/14.08.2018 г., подписан от извършилите проверката служители на дружеството и от свидетели. Електромерът е снет и изпратен за проверка в БИМ. При проверката е установено (КП от 1961/26.08.2019 г.), че невизуализираният регистър 1.8.3 съдържа показания за потребена 38 811,7 кВтч ел. енергия. Според заключението на метрологичната експертиза, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Предвид резултатите от проверката, дружеството е издало фактура № [ЕГН]/28.08.2019 г., в която начислило за заплащане от ищеца сумата 7 275,94 лв., представляваща стойността на 38811 кВтч ел. енергия за периода от 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че към датата на проверката СТИ е годно техническо средство за измерване на ел. енергия и е в срока си на метрологична годност; че процесните 38 811 кВтч ел. енергия са преминали през СТИ и са били отчетени в невизуализирания регистър 1.8.3; че е налице софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера, което е довело до натрупването на показания в скрития регистър, както и че стойността на допълнително фактурираната ел. енергия е изчислена аритметично точно и съобразно одобрените от КЕВР цени. Посочено е, че електрическата енергия, натрупана в 1.8.3. от 38 811 кВтч е технически възможно да премине през електромера, но техническите параметри на присъединителната линия на абоната не позволяват електроенергия в този размер да бъде доставена на абоната.

При тези данни въззивният съд е приел, че по делото не е доказано да е възникнало задължение за ищеца да плати количеството енергия, служебно начислено след извършената корекция на сметката му за изследвания период. Посочил е, че след отмяната на чл.41 – 47 и чл.52 – 56 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. състав на ВАС, ДКЕВР не е уредила правните последици за заварените правоотношения и инициирани проверки на СТИ на абонатите. С оглед действието във времето на решението на ВАС, отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон за извършената на 14.08.2018 г. проверка на СТИ в обекта на ищеца, макар неотменени да са останали чл.48 – 51 ПИКЕЕ. В действащите общи условия също липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Липсват доказателства за показанията в сумарния регистър 1.8.0 в КП № 1961/26.08.2019 г., както и по регистър 1.8.3 и 1.8.4 при монтажа на проверявания електромер. Прието е, че е недопустимо приложението на общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон - ЗЕ. Общите закони не могат да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и в регулирането на които държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено - както в специалния закон, така и в общите граждански закони, с оглед на което разпоредбата на чл. 183 ЗЗД в случая е неприложима. Отделно, не е доказано цялото служебно начислено количество енергия да е било възможно да бъде потребено от ищеца в периода 15.08.2017 г. - 14.08.2018 г., предвид посочените от вещото лице технически параметри на присъединителната линия.

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. В нарушение на материалния закон е направеният извод, че при липсата на процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката, възможността за извършване на корекция е изключена. Правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед наличието, липсата или непълнотата на специални процедурни правила за извършване на корекции. Съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения, както е направил въззивният съд. Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства. Въззивното решение следва да бъде отменено, като не са налице предпоставките за постановяване на акт по същество от касационната инстанция, тъй като се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия.

Между страните по делото е налице договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия (съгласно чл. 97 и сл. ЗЕ), който попада в приложното поле на чл. 183 ЗЗД (респ. чл. 318 и сл. ТЗ). По силата на този договор купувачът дължи, съгласно чл. 200, ал. 2 ЗЗД, да заплати цената на доставената енергия. Измерването на количеството й, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване (СТИ), които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента; съгласно ал. 3 - операторът определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл. 98а, ал. 2, т.6 ЗЕ, като възможните хипотези са две: съгласно б. „а“ - корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства; и съгласно б. „б“ - корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства.

В случая, установяването на вземането като съществуващо предполага доказване на факта на реалното потребление за определен период от време, без оглед на какво се дължи обстоятелството, че доставката не е надлежно отчетена със средство за търговско измерване. Видно е от доказателствата по делото, че липсата на отчет в случая се дължи на външна намеса в тарифната схема на електромера, при което преминалата енергия е отчетена по тарифа, която не е визуализирана на дисплея. От заключението на приетата пред първоинстанционния съд СТЕ е установено, че електромерът е от одобрен тип и е отчитал правилно доставеното количество енергия, но поради неправомерна софтуерна намеса енергията е отчитана в различна от заводски настроените тарифи. Посочено е също, че количеството енергия, отчетено в трета тарифа, е технически възможно да премине през СТИ, но не може в този размер да бъде доставено на абоната за посочения период от време, предвид пропускателната възможност на СТИ и присъединителните съоръжения. Същевременно, според вещото лице е възможно при установената софтуерна намеса в тарифната схема на електромера да се получава точно този ефект – отчетената в неактивната тарифа 1.8.3 енергия да е със стойности по-големи от пропускателната възможност на присъединителните съоръжения. По делото не е изяснено каква част от енергията за претендирания период е било възможно да се достави за исковия период, а съдът е следвало служебно да прояви активност в тази насока, тъй като при доказан по основание иск, той не може да бъде отхвърлен по съображения за липса на доказателства относно размера на вземането (арг. чл. 162 ГПК). Въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за да бъде изслушана комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която да даде заключение по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „намеса в тарифната схема“ на СТИ; при какви условия е възможно (включително при какви технически повреди) да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на СТИ; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър 1.8.3 на процесното средство за търговско измерване; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта средство за търговско измерване, каква част от отчетеното в невизуализирания регистър количество електроенергия е било възможно да премине, респ. да бъде доставено на абоната за изследвания период и на каква стойност възлиза.

Предвид оплакванията във въззивната жалба за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата на заключението на техническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна комплексна експертиза (чл. 201 ГПК) с цел изясняване на релевантните за спора факти, в какъвто смисъл са и задължителните указания по т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 431 от 26.02.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 2948/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.