Доказване на съпричиняване при липса на предпазен колан при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * съпричиняване * заключение на вещо лице

Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

София, 21.02.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав :

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

при секретар: Петя Петрова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 2224 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ищцата Ш. А. И. срещу решение № 370/16.03.2022г. по възз.гр.д.№ 1989/2021г. на САС.С него, след частична отмяна на решение № 260928/12.02.2021г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 262962/10.05.2021г. по гр.д.№ 10 256/2021г. на СГС, са отхвърлени предявените от Ш. А. И. против ЗАД Армеец“ АД искове, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.02.2017г.: за причинените телесни увреждания - за размера над 20 000лв. до 40 000лв. и за причинени вреди от смъртта на А. К. при същото ПТП - за размера над 60 000лв. до 120 000лв., и е потвърдено в останалата обжалвана част решение № 260928/12.02.2021г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 262962/10.05.2021г. по гр.д.№ 10 256/2021г. на СГС.

В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК - материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Релевирани са доводи за постановяване на решението в нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.Релевирани са оплаквания, че въззивният съд е отчел единствено приноса на пострадалите лица, без да съобрази приноса на делинквента и без да изследва съотношението на допуснатото от пострадалите лица нарушение на правилата за движение и обективното поведение на делинквента.Касаторът поддържа, че не е обсъдена причинно-следствената връзка между евентуалното поставяне на предпазен колан и настъпилото увреждане на А. К., довело до смъртта му, както и неправилното поставяне на предпазен колан и настъпилите увреждания за ищцата и приетият за установен принос на пострадалите е на базата на предположения, а не при условията на пълно главно доказване. Релевирани са и оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждане на заключението на СМЕ по делото.Касаторът счита, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл.52 ЗЗД Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго, с което паричният еквивалент на обезщетенията да бъде завишен с по 30 000лв. за всеки от исковете, ведно със законната лихва.Заявено е искане за присъждане, на осн. чл.38, ал.2 ГПК, на адвокатско възнаграждение с ДДС.

С подадения чрез юрисконсулт Г. С. писмен отговор ответникът „ЗАД Армеец“ АД оспорва основателността на касационната жалба.

С постановеното по делото определение № 854/23.102023г. въззивното решение в обжалваните от ищцата части е допуснато до касационно обжалване на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по следния конкретизиран и уточнен от касационната инстанция правен въпрос:

Следва ли съдът, при надлежно релевирано възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, да изследва причинно-следствената връзка между обективното поведение на пострадалия и настъпване на вредоносния резултат?

В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

По въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване:

По приложението на чл.51, ал.2 ГПК е формирана постоянна съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в ППВС № 17/63 и решения, постановени по чл.290 ГПК/ решение № 92/24.07.2013г. по т.д.№ 540/2012г., I т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г., II т.о., решение № 151 от 12.11.2012г. по т.д. № 1140/2011г., II т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/2012г., II т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/2013г., I т.о., решение № 206 от 12.03.2020г. по т.д. № 35/2009г., II т.о., и мн. др./В тях се приема, че, за да бъде намалено дължимото обезщетение за вреди при приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, застрахователят трябва да релевира надлежно чрез защитно възражение приноса на пострадалия и да го докаже по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване. Приносът на пострадалия трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържане обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл.51, ал.2 ЗЗД, също трябва да са конкретни. Материалноправните предпоставки за намаляване на обезщетението за вреди при приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД са две:1) пострадалият обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно или не и 2) да е налице пряка причинна връзка между това поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.

На въпроса, обусловил допускане на обжалването, следва да се даде следният отговор: За намаляване на размера на обезщетението за вреди при приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, застрахователят трябва да докаже пред съда при пълно и главно доказване релевирания от него принос на пострадалия и причинно-следствената връзка на това поведение на пострадалия с вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения.

По същество и на въведените касационни основания:

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби и от двете страни по спора.С въззивната жалба на ищцата първоинстанционното решение е обжалвано в частите, с които са отхвърлени искът за причинените й травматични увреждания за размера над 40 000лв. до 70 000лв. и искът за болките и страданията й от смъртта на А. К. – за размера над 120 000лв. до 150 0000лв., а с въззивната жалба на ответника - в частите, с които исковете са уважени, съответно за размера от 40 000лв. и 120 000лв.

Въззивният съд е споделил изводите, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ. Възприел е определените от първоинстанционния съд при приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД размери на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, а именно - 40 000лв. за причинените на ищцата травматични увреждания и 120 000лв. за имуществените вреди на ищцата от смъртта на А. К..Тези размери са редуцирани от въззивния състав наполовина ( с 50%). Не са възприети изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на релевираното в ОИМ от застрахователя възражение за съпричиняване на вредите от пострадалите, поради това, че са пътували без, съответно с неправилно поставен обезопасителен колан. Съставът на апелативния съд е обосновал извода си за наличие на принос на пострадалите с приетото за установено от заключението на САТЕ по делото, че микробусът е бил оборудван с триточкови предпазни колани на всички седалки, но пострадалите са пътували без поставени предпазни колани.За наличието на причинна връзка на това поведение на пострадалите с вредоносния резултат се е позовал на приетото за установено от заключението на СМЕ по делото, че, ако пострадалите са били с поставен, съответно правилно поставен, предпазен колан, съобразно механизма на произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило, смъртта на А. К. би била избегната, а ищцата е нямало да получи уврежданията си.

Основателно е оплакването в касационната жалба на ищцата за постановяване на въззивното решение в обжалваната от ищцата част при неправилно приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.От събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за наличие на предпоставките от фактическия състав/ФС на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД.

По делото е безпротиворечиво установено, че на 15.02.2017г., ок. 7.25ч., в граничен район в У., в който е имало гъста мъгла и силно намалена видимост, е настъпила верижна катастрофа, в която са участвали множество превозни средства, в т.ч. и микробусът, в който са пътували ищцата и лицето, с което е съжителствала-А. К./„Фолксваген Каравел“ рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Е. Е./. С влязла в сила присъда по дело № 1.В.11/2019г. на Районен съд - Мако, У. /л.722-729/ Е. Е. е признат за виновен за това, че на 15.02.2017г. при управление на микробус„Фолксваген Каравел“ рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение, като не е избрал скоростта си в дадения участък от пътя според намалената видимост, поради силната мъгла, и е причинил по непредпазливост смъртта на А. К..От присъдата на унгарския съд и заключението на САТЕ по делото е установено, че началото на верижната катастрофа е било поставено от товарен автомобил „Скания“ с прикачено полуремарке, чийто водач, за да избегне удар с друго МПС, е пренасочил товарния автомобил от аварийната в дясната лента на движение и е спрял, като в същото време в него се е ударил движещият се зад него микробус „Мерцедес“, а след кратък период от време към мястото се е приближил микробусът, в който са пътували ищцата и А. К., чийто водач, с цел да избегне удара, е завил надясно и се е ударил в последния в колоната пред него тежкотоварен автомобил с ремарке.По делото е безпротиворечиво установено от заключението на САТЕ по делото, изготвено на база материалите по воденото в У. досъдебно производство, че основната причина за ПТП е поведението на всички участници в него, които са управлявали МПС с висока скорост, която не е била съобразена с конкретната пътна обстановка, като средната скорост на микробуса, в който са пътували ищцата и А. К., по данни от камерите в района е била 111 км/ч.От заключението на САТЕ по делото са установени настъпилите в резултат от удара с тежкотоварния автомобил тежки деформации на микробуса, в който са пътували ищцата и А. К., в т.ч. - в предната челна част на купето, преден капак, предно панорамно стъкло, предно окачване др./ както е показано на снимки № 33 и № 34 на стр.207-208/.Установено е също така от заключението на САТЕ, че А. К., който е пътувал на предната седалка по средата, в резултат от удара е получил крайно тежка гръдна и сърдечна травма с обилен предгръден кръвоизлив и минути след произшествието е починал, а ищцата, която е пътувала на задната седалка, е получила в резултат от удара контузия и охлузвания на главата, многофрагментно счупване на дясната лъчева кост в областта на китката с разместване на костните фрагменти, счупване на второ, трето и четвърто ребро в дясно, с разместване на фрагментите, контузия на белите дробове и малък пневмоторакс.

Както правилно е съобразил първоинстанционният съд, поведението на пострадалия не е съставомерен признак на престъплението, за което е признат за виновен и осъден делинквентът, поради което влязлата в сила присъда на унгарския съд не обвързва гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно приетото, че пострадалите са пътували без, съответно с неправилно поставен, предпазен колан.

Недостатъчно за обосноваване наличието на принос на ищцата и А. К., изразяващ се в пътуване в микробуса с непоставен, респективно неправилно поставен, предпазен колан, и на причинна връзка на това поведение с настъпилия вредоносен резултат, е и заключението на САТЕ по делото, тъй като то не почива на обективни данни, а е основано изцяло на медицинските експертизи в досъдебното производство в У..По делото е безпротиворечиво установено, че микробусът, в който са пътували пострадалите, се е движел със скорост от 111 км/ч и в резултат от челния удар със задната част на влекача, намиращ се пред него, в челната му част са били причинени изключително силни деформации.Същевременно, липсват обективни данни по делото, въз основа на които да се направи категоричен извод, че при подобен челен удар със скорост от 111 км/ч А. К., който е пътувал на предната лява седалка, е щял да остане жив, ако е бил с поставен предпазен колан.От заключението на САТЕ е установено, че и при правилно поставен предпазен колан са щели да настъпят травматични увреждания за ищцата, изразяващи се в гръдна травма с поредни косо разположени фрактури на ребра и травматични увреждания в областта на корема.По делото липсват обективни данни, въз основа на които може да се направи извод, че травматичните увреждания, които е щяла да получи ищцата при правилно поставен предпазен колан, щяха да са по-леки от действително причинените.

Налага се извод, че не е проведено пълно главно доказване на материално-правните предпоставки от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.

Като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваните части /ищцата е претендирала обезщетенията да бъдат завишено с по 30 000лв./, с които след частична отмяна на първоинстанционното решение, исковете са отхвърлени за размера над 60 000лв. до 90 000лв. за болките и страданията на ищцата от смъртта на А. К. и за размера над 20 000лв. до 40 000лв. за причинените на ищцата травматични увреждания.Спорът следва да бъде разрешен чрез присъждане на ищцата на обезщетение за неимуществени вреди допълнително в размер на 420 000лв. за причинените й травматични увреждания и допълнително в размер на 60 000лв. за болките и страданията й от смъртта на А. К., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.05.2018г. до окончателното изплащане.

В останалата обжалвана и допусната до касационно обжалване част въззивното решение се оставя в сила.

С оглед на изхода на спора, въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество направените разноски за ДТ във въззивното производство в размер на 1600лв.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ВКС дължимата ДТ по чл.18, ал.2, т.1 и т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК в общ размер от 1630лв., а на осъществилия безплатна правна помощ на ищцата във въззивното и касационното производство адв. Н. Н.Д. адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗА, в размер на 3516лв. пред въззивния съд и в размер на 8460лв. пред касационния съд.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

Р Е Ш И:

Отменя решение № 370/16.03.2022г. по възз.гр.д.№ 1989/2021г. на САС в обжалваните и допуснати до касационно обжалване части, с които, след частична отмяна на решение № 260928/12.02.2021г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 262962/10.05.2021г. по гр.д.№ 10 256/2021г. на СГС, са отхвърлени исковете на Ш. А. И. против ЗАД Армеец“ АД за размера над 20 000лв. до 40 000лв. и за размера над 60 000лв. до 90 000лв., ведно със законната лихва, и вместо него постановява:

Осъжда ЗАД Армеец“ АД да заплати на Ш. А. И., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, обезщетение за причинените й телесни увреждания при ПТП, настъпило на 15.02.2017г., допълнително в размер на 20 000лв.(двадесет хиляди лева) и обезщетение за неимуществените й вреди от смъртта при същото ПТП на А. К. допълнително в размер на 30 000лв.(тридесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 04.05.2018г. до окончателното им изплащане.

Отменя решение № 370/16.03.2022г. по възз.гр.д.№ 1989/2021г. на САС в частта, с която Ш. А. И. е осъдена да заплати на ЗАД Армеец“ АД направените разноски за ДТ за въззивно обжалване в размер на 1600лв.

Оставя в сила решение № 370/16.03.2022г. по възз.гр.д.№ 1989/2021г. на САС в останалата обжалвана и допусната до касационно обжалване част.

Осъжда ЗАД Армеец“ АД да заплати по сметката на ВКС ДТ в касационното производство в общ размер от 1630лв., а на адв. Н. Н.Д. адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗА, в размер на 3516лв. във въззивното и в размер на 8460лв.в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: