Отмяна на влязло в сила съдебно решение при нарушено призоваване

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * погасителна давност * търговски спорове * прокурист * подсъдност

8

Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр. София, 26.05. 2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 2291 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на „Пчела“ ООД, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 17217 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 11202/2014 г. на Софийски районен съд, ГО, 79 състав, потвърдено с решение № 260293 от 14.02.2023 г. по в. гр. д. № 8337/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, II-е въззивен състав, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

В молбата се твърди, че производството по подадената от молителя искова молба, с която срещу „Илпа Девелопмънт“ ЕООД, [населено място] са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД във връзка с неизпълнение на търговска сделка - договор за счетоводно обслужване от 3.01.2007 г., в нарушение на разпоредбите на ГПК се е развило по общия исков ред пред ненадлежен съд, като по този начин молителят бил лишен от правото на участие и защита в законосъобразен процес пред надлежен съд. Молителят поддържа, че в отклонение от процесуалните правила не му били връчени преписи от определението на съда по чл. 140, ал. 1 ГПК и от депозирания от ответника „Илпа Девелопмънт“ ЕООД отговор на исковата молба. Излага доводи, че не е бил редовно призован за проведеното открито съдебно заседание на 11.12.2015 г. по образуваното по исковата му молба гр. д. № 11202/2014 г. на Софийски районен съд, в което съдът не дал ход на делото поради неспазване на срока по чл. 56, ал. 3 ГПК. Сочи, че с оглед неправилната преценка на съда, че за заседанието ищецът молител в настоящото производство е бил редовно призован, Софийски районен съд не го призовал за следващото съдебно заседание на 7.04.2016 г., като не било отчетено и неявяването на ищеца за участие в съдебното заседание на 11.12.2015 г. Твърди, че при неизпълнена процедура по редовното призоваване на ищеца в заседанието на 7.04.2016 г. съдът дал ход на делото и ход по същество. Счита, че като е процедирал по посочения начин, съдът му е отнел възможността за участие и защита в производството и по-конкретно за оборване на единствената защитна теза на ответника - за погасяване по давност на спорните вземания.

Ответникът по молбата „Илпа Девелопмънт“ ЕООД изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна. В отговора на молбата за отмяна са изложени подробни аргументи, че не е налице релевираното от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, след като прецени изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното:

Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от деня на узнаване на решението. Както е посочено и в определение № 2969 от 14.11.2024 г., изводът за спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е обусловен от подаването на молбата на 15.05.2023 г., данните по делото, че молителят е депозирал на 15.02.2023 г. молба до Софийски градски съд за снабдяване с препис от необжалваемото въззивно решение и липсата на данни да е узнал за решението в момент, предхождащ визирания, а именно на датата на постановяване на въззивния акт – 14.02.2023 г.

Исковото производство по гр. д. № 11202/2014 г. на Софийски районен съд е било образувано по предявени от „Пчела“ ООД срещу „Илпа Девелопмънт“ ООД /понастоящем „Илпа Девелопмънт“ ЕООД/ искове по чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 540 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за месец май 2007 г. по договор за счетоводно обслужване от 3.01.2007 г., и по чл. 288 ТЗ вр. чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 480 лв. – неустойка по чл. 13 от същия договор. С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът „Илпа Девелопмънт“ ЕООД е направил възражение, че претендираните вземания за възнаграждение по договор за счетоводно обслужване и неустойка са погасени по давност. При опит за връчване на отговора на исковата молба и на определението на съда по чл. 140 ГПК от 22.08.2015 г., съдържащо проект за доклад по делото, длъжностното лице по призоваването е отразило, че на адреса на управление на ищеца няма офис и канцелария на фирма, както и служители. Съдът е разпоредил залепване на уведомление, като по делото липсват данни това да е сторено. В проведеното на 05.11.2015 г. открито съдебно заседание Софийски районен съд, като е констатирал въз основа на данните по делото, че на адреса на управление на ищеца, вписан в търговския регистър, не е залепено уведомление, е счел, че „Пчела“ ООД е нередовно призовано за съдебното заседание и не е дал ход на делото. Съдът е разпоредил в случай, че не бъде намерен представител на ищеца на адреса му на управление, да бъде залепено уведомление по чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК. Извод на съда за нередовно призоваване на ищеца е направен и в следващото открито съдебно заседание по делото, проведено на 11.12.2015 г., в което не е даден ход на делото. Прието е, че в случая не е спазен срокът по чл. 56, ал. 3 ГПК, тъй като уведомлението е залепено на адреса на управление на дружеството, на който не са открити офис и служители на търговеца, на 24.11.2015 г. и управителят на дружеството Н. С. се е явил в съда и се е запознал с делото на 08.12.2015 г. Съдът е отразил в протокола, че страните са уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК и призовки до тях не са изпращани за следващото съдебно заседание, насрочено за 07.04.2016 г. В съдебното заседание на 07.04.2016 г. се е явил представител само на „Илпа Девелопмънт“ ООД, като съдът е приел, че страните са редовно призовани и е дал ход на делото. В същото съдебно заседание първоинстанционният съд е докладвал делото на основание чл. 146 ГПК съобразно определението от 22.08.2015 г. и е дал ход на делото по същество. С постановеното по гр. д. № 11202/2014 г. на Софийски районен съд решение № 17217 от 28.10.2016 г. предявените от „Пчела“ ООД срещу „Илпа Девелопмънт“ ООД искове са отхвърлени, тъй като вземанията на ищеца са погасени по давност.

С решение № 260293 от 14.02.2023 г. по образуваното по въззивната жалба на „Пчела“ ООД срещу първоинстанционния акт гр. д. № 8337/2019 г. на Софийски градски съд решението на районния съд за отхвърляне на предявените от дружеството искове е потвърдено. При извършената служебна проверка на обжалваното първоинстанционно решение въззивният съд е приел, че решението е валидно и процесуално допустимо. Решаващият състав на Софийски градски съд е споделил извода на Софийски районен съд, че вземанията на ищеца са погасени по давност след подробно обсъждане на доводите на въззивника „Пчела“ ООД, че давността е била прекъсната с предявяване на разглежданите вземания по съдебен ред в предходно съдебно производство, и приетите по искане на въззивника доказателства във връзка с тези доводи. Въззивният акт обективира заключение, че в случая не е налице основанието по чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Съдът е изложил, че претендираните в исковия процес вземания са предявени по съдебен ред по т. д. № 1214/2010 г. на Софийски градски съд и след разделяне на производството по тези искови претенции е образувано гр. д. № 55456/2010 г. на Софийски районен съд, което е приключило с определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Липсата на постановено съдебно решение, с което исковете да са уважени, в предходното исково производство е мотивирало становището на въззивния съд, че давността не е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Във въззивния акт е даден отговор и на оплакванията на въззивника във връзка с възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Прието е, че ответникът е спазил регламентирания в чл. 131 ГПК едномесечен срок за депозиране на отговор на исковата молба, съответно за своевременно релевиране на посоченото защитно възражение.

При така установените факти и обстоятелства настоящият състав намира молбата за отмяна за неоснователна по следните съображения.

Съгласно задължителните разяснения по Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е съдебно производство /процесуален способ/ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Предметът на молбата по чл. 306, ал. 1 ГПК е съдебен акт /влязло в сила решение/, резултат на приключил спор, който характеризира производството по Глава 24 на ГПК като самостоятелно и извънинстанционно, т. е. като процесуален способ, регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. Както всяко съдебно производство, отмяната е въведена в ГПК с конкретна цел, обуславяща нейната същност - защитата на страните срещу порока на влязлото в сила решение: неправилността на съдебния акт. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, както и възстановяване висящността на исковото производство. Отмяната е неприложима по отношение на недопустимите съдебни решения, защитата срещу които се осъществява по пътя на обжалването преди да влязат в сила, както и по отношение на влезли в сила съдебни решения, които са неправилни, но по причини, различни от визираните в съдържанието на изчерпателно уредените в чл. 303, ал. 1, т. 1 - т. 7 и чл. 304 ГПК отменителни основания.

Молителят поддържа, че доколкото спорните материални права се извеждат от търговска сделка – договор за счетоводно обслужване, сключен между търговски дружества, Софийски районен съд е следвало да изпрати исковата молба по компетентност на Софийски градски съд, пред който да се развие производство по правилата на чл. 365 и следващи ГПК относно особеното производство по търговски спорове. Излага доводи, че в противоречие с процесуалните правила Софийски районен съд не е процедирал по посочения начин и производството по делото е проведено пред ненадлежен съд, в който е образувано гражданско дело. В този смисъл позоваването на молителя е на неподсъдност на спора на Софийски районен съд, съответно на недопустимост на постановения от него съдебен акт. Недопустимостта не е предвидена в процесуалния закон като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, поради което дори да е недопустимо, влязлото в сила решение не може да бъде отменено по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Основанията за недопустимост на съдебното решение се релевират посредством обжалване на решението по реда на инстанционния контрол. В случая по жалба на молителя е постановено въззивно решение за потвърждаване на първоинстанционното решение, в което съдът е извършил служебна преценка, че актът на районния съд е валиден и допустим. Стабилитетът и обвързващите страните последици на влязлото в сила като необжалваемо по силата на императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивно решение и на потвърденото с него първоинстанционно решение /чл. 298 и чл. 299 ГПК/ не могат да бъдат преодолени чрез способа на отмяната по чл. 303 и сл. ГПК. Що се отнася до доводите на молителя, че делото не е било разгледано по реда на особеното исково производство по Глава 32 на ГПК, то те не отчитат, че посоченият ред е приложим само за търговски спорове, които се разглеждат от окръжен съд като първа инстанция съобразно правилото на чл. 104, т. 4 ГПК. Както е изяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС понятието „търговско дело“ е с по-широк обхват от понятието „търговски спор“, дефинирано в чл. 365 ГПК, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговско дело по искове с цена до 25 000 лв., които съобразно правилата за родова подсъдност /чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК/ са подсъдни на районния съд, се разглежда по реда на общия исков процес.

Не е налице въведеното от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, което предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страна, лишило я от възможност да участва в делото, или невъзможност страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да отстрани.

В случая са допуснати нарушения на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд, тъй като на ищеца не са били връчени преписи от отговора на исковата молба, депозиран от ответника, и определението на съда по чл. 140 ГПК. Налице е и неспазване на правилата за призоваване на „Пчела“ ООД в производството пред Софийски районен съд. В разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ГПК изрично е предвидено, че при отлагане на делото за следващото съдебно заседание не се призовават само страните, които са били редовно призовани. За такива се считат тези страни, чиито призовки са връчени и оформени съгласно правилата в Раздел І, Глава 6 на ГПК и връчването е осъществено не по-късно от една седмица преди датата на съдебното заседание /чл. 56, ал. 3 ГПК/. Хипотезата на чл. 56, ал. 2 ГПК предполага, че страната не само е била в известност за насрочването на предходно съдебно заседание, но че е била и редовно призована за него. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 54 от 16.03.2018 г. по гр. д. № 4105/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 110 от 23.04.2012 г. по гр. д. № 1024/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 113 от 7.06.2019 г. по гр. д. № 1209/2019 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др. Посочените кумулативни изисквания не са били спазени към предходното съдебно заседание по гр. д. № 11202/2014 г. на Софийски районен съд – заседанието на 11.12.2015 г., а за съдебно заседание по делото, насрочено за 07.04.2016 г., на ищеца изобщо не е била връчвана призовка. При тези обстоятелства провеждането на заседанието на 07.04.2016 г. в отсъствие на страната или на неин надлежен представител, които да са заявили изрично, че не се противопоставят на нередовното призоваване и на даване ход на делото, съставлява нарушение на процесуалните правила.

Не би могло обаче да се приеме, че за молителя съществува основание да изтъква хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК във връзка с нарушенията на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство, тъй като то е приключило с решение, която му е било надлежно връчено и въззивната инстанция се е произнесла по жалбата му с решение. С оглед доводите в молбата за отмяна следва да се посочи, че във въззивното производство са приети представените от молителя доказателства в подкрепа на тезата му, че спорните вземания не са погасени по давност, тъй като са налице хипотезите на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Във въззивното решение е мотивирано становището на съда по повод доводите на ищеца въззивник за прекъсване на давността. Изложени са и съображения за своевременното релевиране на възражението на ответника за погасяване на спорните вземания по давност. По отношение на въззивното производство няма твърдения и данни да са нарушени правилата, гарантиращи участието на молителя в съдебното производство. Поради това допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения не могат да обосноват извод за лишаване на молителя от участие в делото.

По изложените съображения настоящият състав намира, че молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото ответникът по молбата има право на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, присъждането на които е поискал. Установява се от допълнително споразумение към договор за правно обслужване от 9.10.2024 г., фактура № 0000000770/11.10.2024 г. и преводно нареждане от 14.10.2024 г., че извършените от „Илпа Девелопмънт“ ЕООД разноски за адвокатски хонорар за настоящото производство са в размер на 1 800 лв. с ДДС. Неоснователно е възражението на молителя, че осъществилите процесуалното представителство на ответника по молбата адвокати не са били надлежно упълномощени да представляват „Илпа Девелопмънт“ ЕООД, тъй като пълномощното им е подписано от прокуриста на дружеството Ибрахим Рамуз. Съгласно чл. 22, ал. 1 ТЗ прокуристът има право от името на търговеца да извършва всякакви действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той може да извършва както материалноправни, така и процесуалноправни действия от името на търговеца, както и да упълномощи адвокати да представляват търговеца по граждански дела. Забраната на чл. 22, ал. 1, изр. 2 ТЗ прокуристът да упълномощава другиго със своите права по закон се отнася до създаването на прокура. По силата на това установено в закона абсолютно ограничение прокуристът не може сам да упълномощи друг прокурист. Молителят е направил и възражение по 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно. Като съобрази защитавания материален интерес, характера на производството и вида и броя на извършените в защита на ответника по молбата процесуални действия от пълномощниците му и фактическата и правна сложност на делото, съставът на ВКС намира, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 1800 лв. с ДДС е прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 1 000 лв. Този размер е под минималния размер, определен съгласно чл. 9, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа – 1 348 лв. без ДДС, съответно 1 617, 60 лв. с ДДС, но при преценката си за подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. размери с оглед задължителното на основание чл. 633 ГПК решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Поради това на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Пчела“ ООД, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 17217 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 11202/2014 г. на Софийски районен съд, ГО, 79 състав, потвърдено с решение № 260293 от 14.02.2023 г. по в. гр. д. № 8337/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, II-е въззивен състав, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

ОСЪЖДА „Пчела“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на „Илпа Девелопмънт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 разноски в размер на 1000 лв./хиляда лева/.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.