Условна присъда за причинена смърт при ПТП след употреба на канабис

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * справедливост на наказание * неоснователност на касационна жалба * протокол за оглед на местопроизшествие * установяване на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта * Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества

Р Е Ш Е Н И Е

№ 187

гр. София, 23 април 2025год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 230/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на защитника на подс. В. В. К. и повереника на частните обвинители Н. Г., Н. Г. и В. Г. срещу решение № 143/11.12.2024г., постановено по внохд № 297/24г. по описа на Апелативен съд - Варна.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 – т. 3 от НПК. Оспорва се извода на съда за допуснати от подсъдимия нарушения по чл. 21 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, като основан на предположения. Твърди се, че пробата за наличие на канабис в кръвта на водача не е съхранявана до края на наказателното производство и е била унищожена, поради което заключението на съда, че са били спазени изискванията на Наредба №1/2017г. за реда за установяване на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози е основано на предположения. Навежда се довод, че участвалият в транспортната злополука автомобил „О. К.“ не само не е иззет, не му е извършван оглед, а това се е отразило на изводите за мястото и механизма на произшествието, които са необосновани. Възразява се и на годността на протокола за оглед на местопроизшествието като писмено доказателствено средство, поради това, че поемните лица не са присъствали на процесуално -следственото действие, а са подписали протокола в по - ранен момент от приключване на действието. Твърди се, че като последица от това възприетите от съда експертни изводи са основани на негодни доказателствени източници, а оттам – че значимите за механизма и мястото на произшествието обстоятелства са изведени в разрез с изискванията на процесуалния закон. На последно място, справедливостта на наложеното наказание се оспорва с доводи за неправилна оценка на поведението на пострадалия и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.

При условията на алтернативност се иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

В касационната жалба на частните обвинители се заявява касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изтъкват се съображения за неправилна оценка на субективното отношение на дееца към извършеното, вида на непредпазливост и наличието на множество отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Оспорва се извода за налично съпричиняване от страна на пострадалия. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му поддържа касационната жалба по посочените в нея съображения. Поставя акцент на искането си за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия.

Частните обвинители и техният повереник не се явяват, редовно уведомени за касационното заседание. В писмена молба поддържат доводите в касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура намира жалбите за неоснователни и пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:

С присъда № 28/20.05.2024 г. по нохд № 364/2022 г. по описа на ОС – Варна подсъдимият В. В. К. бил признат за виновен в това, че на 22.05.2020 г. в гр. Варна, на главен път 1-9 гр. Варна КК "Златни пясъци", до резиденция "Евксиноград", управлявал л. а. "А."** с peг. [рег.номер на МПС] , със скорост 80, 1 км/ч, като превишил сигнализираната с пътен знак В 26 скорост 60 км/ч, с което нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21 (2) от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на С. Г., с ЕГН [ЕГН], като деянието било извършено след употреба на наркотични вещества - канабис/марихуана, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 б. "б" вр. ал. 1 б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание 3 (три) години лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 (пет) години години.

Със същата присъда първоинстанционният съд, на осн. чл. 343 г от НК, наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 5 (пет) години, като на осн. чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което за същото деяние бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право. Съдът се произнесъл по разноските и веществените доказателства по делото.

По жалба на повереника на частните обвинители и по жалба на защитника на подсъдимия било образувано внохд № 297/24г. по описа на Варненския апелативен съд, което приключило с атакуваното понастоящем пред ВКС въззивно решение.

С него, ВнАС упражнил правомощията си по чл. 337, ал. 2, т. 1 и чл. 338 от НПК, като изменил първоинстанционната присъда и увеличил наложеното на подс. К. наказание по чл. 343г от НК лишаване от право да управлява МПС от 5 (пет) на 6 (шест) години, считано от влизане на присъдата в сила.

Потвърдил първоинстанционната пирсъда в останалата част.

Касационните жалби са срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирани са в законоустановения 15 - дневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение и са допустими.

По същество са неоснователни.

І. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съдилищата, развити в касационната жалба на защитника на подсъдимия.

Неоснователно се претендира, че неясно на каква доказателствена основа въззивният съд е намерил, че при вземане на пробата за употреба на канабис в кръв и урина са спазени изискванията на закона и на Наредба № 1/2017 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Възражението е подкрепено с довода, че контролните проби, иззети от подсъдимия са унищожени и не са съхранявани съгласно изискванията на чл.111, ал. 5 от НПК до края на наказателното производство.

Изяснено е по делото, че след транспортната злополука подсъдимият е бил проверен за употреба на алкохол и упойващи вещества, като проверката с D. D. T. 5 000 дала положителен резултат за марихуана. На подсъдимият бил издаден талон за кръвна проба, след което той бил придружен до ВМА- Варна от полицейски служители, където му били взети проби от кръв и урина за извършване на химичен анализ за наркотични вещества. Съгласно заключението на СХЕ, което е неоспорено от защитата, в предоставените за изследване обекти - биологични проби (кръв и урина) на подс. К. е открито наличие на метаболит на тетрахидроканабинол, установено чрез имунохимичен скрининг и се доказало по надлежния ред чрез газ - хроматографски анализ. Идентифицираният метаболит категорично доказвал състояние след употреба на наркотични вещества с висока степен на риск - канабис/марихуана. При тези фактически данни, правилно установени от инстанциите по фактите, унищожаването на контролните проби е без правно значение за правилното изясняване на фактите и съотнасянето им към съответните елементи на обективната страна на деянието. Преди всичко, в касационната жалба не се обосновава по какъв начин наличието на пробите може да повлияе на релевантните за отговорността на дееца обстоятелства и в частност на въпроса управлявал ли е той моторното превозно средство след употреба на марихуана. На следващо място, режимът за съхраняване на пробите и контролните проби и сроковете за това, са предмет на регламентация в чл. 26 от Наредба № 1 /2017г., а не на разпоредбите на наказателно-процесуалния закон, в частта му относно веществените доказателства, освен ако самите проби не са надлежно приобщени за нуждите на процеса към наказателното производство от решаващия орган. В конкретния случай, пробите са съхранявани в срока по чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1/2017г., впоследствие са били унищожени, в срока на съхраняването им не са били предмет на доказателствено търсене (нито служебно, нито по искане на подсъдимия и защитата му), поради което не се споделя довода, че унищожаването им е в разрез със закона.

Доводите в подкрепа на възражението за неизяснен механизъм на транспортното произшествие не се оправдават от фактическа и правна страна. Развити в три направления ( отсъствие на оглед на участвалия в него автомобил „О.“, управляван от пострадалия, поради неизземването му като веществено доказателство; негодност на протокола за оглед на произшествието, поради неучастието на поемните лица в него и изготвянето на експертните заключения на базата на негодния протокол за оглед) те не държат сметка на общата доказателствена съвкупност по делото, която напълно еднозначно и без всякакво съмнение указва на приетия за достоверен механизъм на пътно-транспортното произшествие. По настоящето дело са били събрани и проверени необходимите доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102, ал. 1 НПК. Това е извършено, както по отношение механизма на пътнотранспортното произшествие (ПТП), така и за установяване на обстоятелствата с решаващо значение за правилното произнасяне по въпросът за механизма на деянието, включително и за поведението на поведението, допринесло за настъпване на тежкия резултат. Преди всичко, неоснователно се оспорва годността на приобщения като годно доказателствено средство протокол за оглед на местопроизшествието (л. 4 - 5 от ДП), ведно с изготвения към него подробен фотоалбум за разположението на двете превозни средства на пътя и констатираните следи и деформации по тях. Позоваването на колебливостта в разпитите на поемните лица – св. Д. Д. и св. В. И. от страна на защитата съвсем не е достатъчно по категоричен начин да се счете, че те не са присъствали на обсъжданото процесуално следствено действие. Правилно въззивният съд, отговаряйки на идентично възражение, се е спрял подробно на показанията на тези свидетели и с основание е заключил, че те са били разпитани три години след деянието, не са били въобще разпитвани на досъдебното производство, а по-скоро уклончивостта на отговорите им се е дължала на заявената от тях липса на спомен, като същевременно категорично потвърдили подписите си на протокола за оглед. Отделно от това, с основание съдът е акцентирал на констатираните противоречия с показанията на техните колеги, застъпили следващата смяна, а присъствието им на действието се потвърждавало от показанията на св. Н., намирал се на местопроизшествието от самото начало на действието. Извършвайки дължимия анализ и изтъквайки достатъчно убедителни съображения за това, въззивният съд закономерно е достигнал до заключението, че поради ненадеждността в показанията на поемните лица, не може да се стигне до извод, че те не са присъствали на процесуално-следственото действие (така, както твърди защитата), поради което протоколът за оглед на местопроизшествието представлява негодно доказателствено средство.

Утвърждаването на извода на решаващите инстанции за годността на протокола за оглед на местопроизшествието предпоставя и отговорите на останалите два довода на защитата в подкрепа на оплакването за неизяснен механизъм и място на транспортното произшествие. Същите са лишени от основание. Неприобщаването на управлявания от жертвата л. а. "О." като веществено доказателство по делото и отсъствието на извършен оглед, не представлява доказателствен дефицит, рефлектиращ на изясняването на обективната истина. В протокола за оглед и фотоалбума към него са отразени достатъчно подробно деформациите по автомобила и всички те са съобразени от назначените и приети по делото автотехнически експертизи. При това положение ВКС споделя извода на апелативния съд, че съвкупността от доказателствените материали по делото обезпечава в достатъчна степен нуждите на наказателното производство, поради което неизземването на л.а. „О.“ не представлява процесуален пропуск, повлияващ на установяването на фактите относно механизма на деянието.

Неоснователно се оспорват приетите по делото автотехнически експертизи и дадените от вещите лица разяснения във връзка с механизма, конкретния принос на всеки от водачите за настъпване на произшествието и мястото на удара. Действително въззивният съд не е провеждал допълнително въззивно съдебно следствие, като изцяло се е ползвал от събраната от първия съд доказателствена съвкупност. Тя е подложена на прецизен анализ, който е позволил на въззивния съд напълно да утвърди възприетите от първия съд фактически констатации за механизма и причините за възникване на произшествието. Упрекът, че експертните заключения се основават на негодно доказателствено средство е неоснователен, тъй като, както бе отбелязана по-горе, протоколът за оглед е годен доказателствен източник, поради което съгласно разпоредбата на чл. 131 от НПК представлява годно средство за събраните доказателства. Освен това, оплакването че вещите лица са установили къде е мястото на удара и къде „били левите и десните гуми“ по фотоснимки, не било достатъчно за изясняване на механизма и мястото на удара между двата автомобила, не отчита възможността на експертите да се запознават с всички допустими материали по делото, за да изпълнят поставената им задача от областта на науката и техниката. В настоящия случай, фотоалбумът представлява неразделна част от протокола за оглед на местопроизшествието, поради което не е съществувала пречка отразените в него деформации по автомобилите да бъдат използвани за нуждите на експертните заключения, включително и при отговорите за мястото и механизма на деянието.

Предвид тези съображения ВКС не намери да е налице твърдяното в касационната жалба на защитника на подсъдимия нарушение, което да може да се субсумира под разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и да доведе до отмяна на съдебния акт на Варненския апелативен съд, поради което доводите на защитата бяха оставени без уважение.

ІІ. По твърдението за допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Същото не е подкрепено с конкретни доводи в жалбата на подсъдимия, но се обосновава като последица от допуснатите в оценъчната дейност на решаващите инстанции пороци, довели в крайна сметка до незаконосъобразното осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение. Доколкото не са допуснати процесуални нарушение при установяване на релевантната за отговорността на подсъдимия фактология, ВКС намери, че контролираната инстанция правилно е приложила материалния закон, утвърждавайки осъждането му да е извършил престъплението по чл. 343, ал. 3 б. "б" вр. ал. 1 б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Транспортното произшествие е настъпило като резултат от допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата, свързани с превишаването на разрешената за конкретния участък на пътя скорост, тъй като при разрешена скорост от 60 км/ч. подсъдимият е управлявал моторното превозно средство със скорост над 80. 1 км/ч., а ако ограничението на скоростта е било спазено от него, не би се стигнало до транспортната злополука. Законосъобразно е и заключението на контролираните инстанции, основано на верен прочит на доказателствата, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия С. Г., поради което е лишено от основание оспорването му от страна на частните обвинители, развито в касационната им жалба. Изяснено е по делото, че част от каузалния процес, довел до възникване на злополуката се явява поведението на пострадалия, който е навлязъл в път с предимство без да изчака и пропусне движещите се по главния път автомобили.

Неоснователни са и възраженията на частните обвинители относно вида на непредпазливост, приета като небрежност, вместо като самонадеяност. Конкретните факти по делото сочат, че подсъдимият е избрал скорост за движение по пътищата, която е бил над максимално допустимата за пътния участък, като по този начин се е поставил в невъзможност да спре при възникналата опасност, когато автомобилът на пострадалия е навлязъл в неговата траектория на движение, като не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предотврати – чрез спазване на ограничението за скорост – 60 км/ч, при която скорост до злополука не би се стигнало. Известно е, че при съзнаваната непредпазливост (самонадеяност) деецът съзнава по принцип общественоопасния характер (абстрактно, а не конкретно) на деянието, предвижда принципната възможност от него да настъпи престъпният резултат, но неправилно смята, че този резултат ще бъде избегнат. При самонадеяността деецът необосновано се надява, че съзнателно допусканите от него общественоопасни последици няма да настъпят, тъй като е взел мерки за предотвратяването им. Следователно определящият момент при самонадеяността е необосноваността на субективната увереност на дееца, поради която той неправилно е бил убеден, че възможният резултат няма да настъпи. При конкретните условия на пътя, на които се позовават частните обвинители в касационната жалба, подсъдимият не би могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

ІІІ. По доводите за явна несправедливост на наложените наказания, съдържащи се в касационната жалба на подс. К., както и касационната жалба на частните обвинители.

Не се констатира наложеното на подсъдимия наказание очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, както и на целите на чл. 36 от НК. Въззивната инстанция е приложила правилно закона, като обосновано е коригирала и прецизирала част от разсъжденията на първоинстанционния съд, изложени при индивидуализацията на кумулативното наказание по чл. 343г от НК – „лишаване от право да управлява МПС“, като е увеличила размера му на 6(шест) години. Санкцията на подс. К. е определена при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства - чистото му съдебно минало, младата му възраст, съпричиняването от страна на пострадалия, трудовата му ангажираност към датата на деянието, обстоятелството, че е студент, неколкократно изказаното от него съжаление, продължителността на наказателното производство,като в противовес е отчетено само едно отегчаващо отговорността му обстоятелство – степента на допуснатото нарушение по чл.21 от ЗДвП, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост с над 20 км/ч. Преценявайки посочените обстоятелства, според действителното им значение и тежест (в противовес на изразеното субективно несъгласие на частните обвинители с дадената им от съдилищата оценка), и съпоставяйки ги с високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, при което е причинена смъртта на пострадалия, както и с ниската такава на дееца контролираната инстанция правилно е утвърдила заключението на първия съд, че справедливо наказание за подсъдимия се явява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 (три) години, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 (пет) години. Правилно апелативният съд е заключил, че за поправянето и превъзпитанието на дееца не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като всички изложени в обратния смисъл доводи на частните обвинители се явяват неоснователни. По своето съдържание те акцентират на спецификите на случая, които са обусловили наличието на определени квалифициращи признаци и, които съгласно разпоредбата на чл. 56 от НК са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление, поради което не представляват нито смекчаващи, нито отегчаващи отговорността обстоятелства. Наред с това, част от доводите се основават на оспорването на факта на съпричиняване от страна на пострадалия и вида на непредпазливост, които, както бе посочено по-горе, са лишени от основание. На следващо място, неоснователно се претендира, че само ефективно наказание би било от естество да постигне целите на генералната и индивидуалната превенция, които не се конфронтират и за чието постигане съдилищата са изложили достатъчно ясни и убедителни съображения, които напълно се споделят от настоящата касационна инстанция. Както вече беше посочено, извън поведението си като водач на МПС подсъдимият не представлява голяма обществена опасност и не съществува риск от извършване на незаконосъобразни прояви от друго естество. С оглед спецификите на настоящия казус от съществено значение за поправянето и превъзпитанието му е не изолирането му от обществото, а възпрепятстването му от възможността да извършва други нарушения на правилата за движение. Последното може да бъде постигнато ефективно при паралелното действие на две обстоятелства – определената от апелативния съд продължителност на лишаването от правоуправление на МПС и максималния изпитателен срок по чл. 66 от НК. Така не само ще се въздейства върху извършителя, но и ще се упражни и предупредителния и възпиращ ефект на генералната превенция.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че проверяваният съдебен акт не е засегнат от недостатъците, претендирани от частното обвинение и защитата и тъй като не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – 5 от НПК, решението на Варненския апелативен съд следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 143/11.12.2024 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 297/2024г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: