Неоснователност на молба за отмяна на влязло в сила решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

София, 15.06.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева

Десислава Попколева

при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3985 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на С. Г. П. за отмяна на влязло в сила решение № 1304/28.07.2017 г. по в.гр.д. № 1132/2017 г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 733/23.02.2017 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 13031/2014 г., с което са уважени предявените от И. А. К., А. К. С., С. С. С. и Ю. Т. К.-К. срещу С. Г. П. искове с правно основание чл.62 ЗЗД, а след частична отмяна на първоинстанционното решение, са уважени и исковете по чл.86 ЗЗД. С определение № 507/22.06.2018 г. по гр.д. № 4745/2017 г. по описа на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в една част, а в друга – касационната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК се сочи влязло в сила на 29.09.2020 г. решение № 1707/26.09.2019 г. по адм.дело № 626/2018 г. на Административен съд, с което е прогласена нищожността на удостоверение за строеж № 0-1/20.01.2016 г., издадено от главния архитект на район О., [община] за приложимост на § 6 от ПЗР на Наредба № 2/ обн. ДВ, бр.72 от 2003 г., изм. ДВ, бр. 98 от 2102 г./, т.е. че строежът е заварен по смисъла на §21 от ЗР на ЗУТ относно строеж: „жилищна сграда-вход А, сградни ВиК отклонения, сградно ел.захранване от ШК-4А до ТЕПО“, находяща се в УПИ **,** **, кв.133 по плана на 7 м.р. на [населено място], с адм. адрес [улица] и преписката е изпратена по компетентност на началника на РДНСК – Североизточен район за произнасяне съобразно дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Молителката твърди, че прогласеното за нищожно удостоверение, издадено на 20.01.2016 г. от главния архитект на район О., било прието по делото и е ценено от съда като доказателство, че ищците са завършили обекта до състояние, което го прави годен за приемане и прогласяването му за нищожно се явявало ново обстоятелство от съществено значение за делото, което към момента на съдебното дирене не е било известно на страната. На следващо място се поддържа, че удостоверението, чиято нищожност е прогласена, е било ценено като доказателство от съда при постановяване на решението и макар същото да няма характер на постановено от съд или друг държавен орган постановление, все пак представлява прогласен за нищожен административен акт, което обуславяло приложимост и на основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК.

В открито съдебно заседание, молителката, чрез своя пълномощник адв. Т. поддържа молбата за отмяна на посочените две основания и моли влязлото в сила решение на Окръжен съд Варна да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане.

Ответниците по молбата И. А. К., А. К. С., С. С. С. и Ю. Т. К.-К., чрез пълномощника си – адв.К. са депозирали отговор, в който са заявили становище за неоснователност на молбата за отмяна. Излагат доводи, че влязлото в сила на 29.09.2020 г. решение на Административен съд Варна не е съществувало по време на производството пред Районен съд Варна и Окръжен съд Варна, поради което то не е ново обстоятелство или ново доказателство от съществено значение за делото по смисъла на т.1 на чл.303, ал.1 ГПК, който има предвид обстоятелства и доказателства, които са съществували по време на делото, но не са могли да бъдат известни при решаването му или страната не е могла да се снабди с тях своевременно. На следващо място поддържат, че не е налице основанието на т.3 на чл.303, ал.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като последното не е основано на обявеното впоследствие за нищожно удостоверение, което е издадено на 20.01.2016 г., т.е. в хода на висящия процес, имащ за предмет искове по чл.62 и чл.86 ЗЗД, а е основано на приетите по делото заключения на СТЕ и писмени доказателства в т.ч. и подписания от ответницата акт обр.15/13.10.2015 г., с който се установява, че строежът е изпълнен съгласно строителните книжа и изискванията на чл.169 ЗУТ.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи и като провери данните по делото, намира следното:

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. По първия изложен в молбата фактически състав, поддържан на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, ВКС приема следното:

По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК нови обстоятелства / съответно нови писмени доказателства/ са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела и не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Освен това, новооткритите доказателства следва да съставляват допустими доказателствени средства за установяване на факти, твърдени по време на висящността на производството и относими към спора, но които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Нововъзникнали факти, осъществили се след приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, не представляват основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като тези факти не се считат за преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и ако те са породили някакви права за молителя, то те могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл.303 ГПК. В конкретния случай решението на Административен съд Варна, на което се позовава молителката не притежава характеристиките на нова обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като то е обявено на 17.09.2019 г., т.е. след преклудиране на възможността за разглеждане на фактите, относими към спора по исковете с правно основание чл.62 и чл.86 ЗЗД. Представеното решение на административния съд като обстоятелство е нововъзникнало, т.е. не е „ново обстоятелство“ по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. То не е и ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, защото не установява доказателствен факт относно елементите на фактическия състав на гестията и възникналите от него правоотношения между страните, предмет на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, а има отношение по въпроса за материалната компетентност на административния орган за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежите на основание §6 от ПЗР на Наредба № 2/31.07.2003 г. за строежи от трета категория, който въпрос няма обуславящо значение относно исковите претенции с правно основание чл.62 ЗЗД. Ето защо искането за отмяна на съдебния акт на разглежданото основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.

По втория фактически състав, поддържан на основание чл.303, ал.1 т.3 ГПК, настоящият състав на ВКС приема следното:

Хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Според разясненията в т.13 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителна сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт, като с отмяната им се установява различно правно положение от това, от което е обусловено решението. В конкретния случай влязлото в сила решение на Окръжен съд Варна не е основано на удостоверението от 20.01.2016 г. на гл.архитект на район О. за приложимост на § 6 от ПЗР на Наредба № 2/31.07.2003 г., а на приетите по делото писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи, приходни касови ордери, договори за изпълнение на СМР, фактури, квитанции, преводни нареждания, разписки, заключенията на изслушаните по делото СТЕ, установяващи, че СМР са изпълнени и че същите са били необходими за завършване на строежа и въвеждането му в експлоатация, на представения по делото акт обр. 15, установяващ годността за приемане на строежа, подписан и от молителката и чиято истинност не е опровергана от нея в откритото по делото производство по чл.193 ГПК и на събраните гласни доказателствени средства. Именно въз основа на последните, съдът е достигнал до извод, че предявените от ищците искове за заплащане на суми, представляващи стойността на извършени от тях СМР в общите части на сградата и притежаваните от ответницата обекти в нея, които са одобрени от нея, са основателни. Въззивният съд изобщо не е обсъждал представеното и прието от първоинстанционния съд удостоверение от 20.01.2016 г., чиято нищожност впоследствие е прогласена с влязло в сила решение на Варненския административен съд и не е основал решението си на него. Поради изложеното молбата за отмяна не може да бъде уважена и на второто посочено от молителката основание – чл.303, ал.1, т.3 ГПК.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по молбата И. А. К. и А. К. С. следва да бъдат присъдени направените и установени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за първия и в размер на 300 лв. за втория ответник по молбата. На основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. К. К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ на ответницата по молбата Ю. Т. К. К. в размер на минималния такъв, определен в Наредба №1/2004 г. – 500,00 лв.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. П., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]01, за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на влязло в сила решение № 1304/28.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1132/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна.

ОСЪЖДА С. Г. П., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]01, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на И. А. К., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] – адв. К. сумата от 600,00 лв., на А. К. С., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] – адв. К., сумата от 300,00 лв.-разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА С. Г. П., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]01, да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. К. К. с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 500,00 лв.-адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на Ю. Т. К. К..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: