Справедливост на наказанието за държане на наркотици при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по н.д. № 507/26 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 293

гр. София, 24.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

2. ПЛАМЕН ДАЦОВ

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 507/26 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и трета от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия, подадена чрез служебния му защитник адвокат Х. Б., срещу Решение № 40 от 24 април 2026 г., постановено по в.н.о.х.д. № 83/2026 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С решението на въззивния съд е изменена Присъда № 5 от 5 февруари 2026 г. по н.о.х.д. № 967/25 г. на Окръжен съд – Плевен, с която подсъдимият С. Д. Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр.ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК - осъден на лишаване от свобода за срок от осем години, търпимо при първоначален строг режим, и на глоба в размер на 20 000 (двадесет хиляди) евро. С въззивното решение присъдата е изменена в санкционната й част чрез смекчаване на наказанията: лишаването от свобода е намалено на пет години и четири месеца, а глобата – на 10 225,84 евро. В останалата част съдебният акт на окръжния съд е потвърден.

С касационната жалба са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК все във връзка с размера на санкцията.

Наведеният довод за нарушение на материалния закон е развит с твърдения за неправилно индивидуализиране на комплексната санкция при условията на чл. 54 вместо при тези на чл. 55 НК. В тази насока се настоява, че направеното от подсъдимия самопризнание, критичното му отношение към стореното, оказаното съдействие на разследващите органи, относително ниската стойност на наркотичните вещества и липсата на данни за реализирана търговска дейност са все смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност налагали определяне на наказанието под предвидения минимум.

Явната несправедливост на наложеното наказание е мотивирана с твърдение за неговата прекомерност предвид данните за конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца, както и с оглед имущественото състояние на подсъдимия.

При така изложените претенции основното искане е за намаляване на двете наказания до предвидения законов минимум, а алтернативно – за определянето им под минималния размер чрез прилагане на чл. 55 НК.

Не е постъпило възражение срещу касационната жалба.

Пред ВКС Служебният защитник поддържа жалбата си и отправените с нея искания.

Подсъдимият се присъединява към становището на своя адвокат, което не допълва.

Представителят на прокуратурата намира за неоснователна касационната жалба с аргумент, че при определяне на наказанието съдилищата са отчели вярно данните за степента на обществената опасност на деянието и личната степен на обществена опасност на подсъдимия и наложеното наказание е справедливо. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

В предоставената му последна дума подсъдимият отправя молба за намаляване на наказанието.

След като прецени изложените в касационната жалба касационни основания, доводите и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщението за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

По претендираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК

Материалният закон не е нарушен.

Обосновани са констатациите на предните инстанции за отсъствието на многобройни или изключителни по характер смекчаващи обстоятелства, определящи като несъразмерно тежко и най-лекото, предвидено в закона наказание, чийто размер е пет години лишаване от свобода.

От мотивите на въззивното решение е видно, че апелативният съд е споделил крайната оценка на контролирания от него съд за определяне на санкцията по реда на чл. 54 НК, като е допълнил със собствени съображения анализа, относим към индивидуализирането на наказанието. Всички смекчаващи обстоятелства, изтъкнати в касационната жалба като релевантни за отмерването на санкцията (без това за липсата на данни за търговска дейност) са били взети предвид. Значението им е интерпретирано напълно адекватно.

В кръга на смекчаващите обстоятелства са включени направеното още в досъдебното производство признание и оказаното пълно съдействие от страна на подсъдимия, както и неголямото количество наркотични вещества и ниската им стойност (ок. 130 евро). Липсата на данни за реализирана от подсъдимия търговска дейност с основание не е зачетена като смекчаващ фактор. Установяването на такава би обусловило съставомерност на деянието и в друга негова проявна форма. Поради това „изчерпването“ на дейността на подсъдимия с държането на наркотичните вещества с цел разпространението им без в случая да се е стигнало до реализиране на последното, не може да се третира като смекчаващ отговорността на дееца фактор.

Направеното пред съда самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК, без което провеждането на делото по реда на диференцираната процедура не би било възможно, правилно не е третирано допълнително като смекчаващо обстоятелство (вж. т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК, ВКС).

Освен смекчаващите, съдилищата са отчели и отегчаващи обстоятелства, сред които резонно са намерили място обремененото съдебно минало на подсъдимия, осъждан многократно, най-вече за престъпления с предмет наркотични вещества, (извън осъжданията, обуславящи квалификацията опасен рецидив), броят на деянията, включени в продължаваната престъпна дейност и лошите характеристични данни за Р.. Съобразени са всички данни за конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца.

От изложеното дотук се обосновава, че релевантните за индивидуализацията на наказанието обстоятелства, включени в кръга на смекчаващите и отегчаващите такива, са зачетени в тяхната пълнота. В касационната жалба не се и навежда довод за пренебрегнати обстоятелства. Оспорва се тяхната оценка с предлагането на различната им интерпретация. Настоящата инстанция счита обаче, че тази оценка е закономерно изведена. Приетият от въззивния съд лек превес на смекчаващите обстоятелства не оправдава приложението на чл. 55 НК, защото те не превалират количествено, а нито едно от тях не разкрива съдържание на изключително.

В заключение ВКС намира, че видът и съотношението между двете групи обстоятелства, обсъдени в контекста на обществената опасност на деянието и дееца правилно са обусловили извод за индивидуализиране на наказанието по реда на чл. 54 НК, поради което не е налице нарушение на материалния закон.

По оплакването за нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК

Въззивният съд е смекчил и двете наказания като е намалил глобата до минималния й размер, а лишаването от свобода, след снижаването му до осем години и дължимото редуциране с една трета, е фиксирал на пет години и четири месеца. Така определената комплексна санкция се явява напълно справедлив и необходим израз на дължимата държавна принуда в контекста на търсените легитимни цели на наказанието, заложени в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК. Наказанието лишаване от свобода, чиято несправедливост се претендира, е определено в размер под средния, предвиден в закона, което съответства напълно на съотношението между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Както е посочвано многократно в трайно установената практика на върховната инстанция, за да приеме наличието на основания за намеса в индивидуализираното от съдилищата по фактите наказание, ВКС трябва да констатира явно несъответствие между данните за степента на обществената опасност на деянието и дееца, подлежащите на оценка смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и наложената санкция. Само при наличието на отчетлива диспропорция между тях, определяща наказанието като прекомерно завишено (или занижено в случаите на съответен протест/жалба от частното обвинение), може да се приеме явна несправедливост по смисъла, вложен в касационното основание по т. 3 на чл. 348, ал. 1 НПК. Такава не се сочи в касационната жалба чрез привеждане на конкретни съображения, а и не се констатира от ВКС в поставения на вниманието му конкретен казус. Допълнително смекчаване на наказанието би представлявало крайно неуместно разрешение, явяващо се в разрез с потребността от поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, който е извършил процесната престъпна проява след предходно осъждане за също такова престъпление, пак в условията на опасен рецидив и само два месеца след излизането си от затвора. Подобен подход би поставил под угроза и търсеното предупредително въздействие върху подсъдимия и останалите членове на обществото.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 40 от 24 април 2026 г., постановено по в.н.о.х.д. № 83/2026 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.