Увеличаване на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, № 376/18.06.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3748 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Х. К. срещу решение №.179/11.05.23 по т.д.№.146/23 на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение №.260234/12.12.22 по г.д.№.91/19 на ОС Пловдив в частта за отхвърляне на предявения от касаторката иск с правно основание чл.432 КЗ за разликата над 80000лв. до 140 000лв. и на претенцията й за лихва върху вече присъдените 80 000лв. за периода 30.12.16-7.03.17. Излагат се съображения за незаконосъобразност на атакувания акт; моли се за отмяната му и уважаване на отхвърлените претенции ведно с присъждане на разноски.

Ответната страна ЗАД“Асет Иншурънс“ЕАД оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач ЗД„Булинс“АД не взема становище.

С определение №.1169/14.03.24 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД и принципа на справедливостта с оглед критериите, по които се определя размера на обезщетението.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на чл.432 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника – налице е виновно противоправно поведение на застрахован при него по застраховка „гражданска отговорност“ /ГО/ водач /вината му е установена с влязла в сила присъда/, в резултат на което на ищцата е причинена многостепенна телесна повреда – средна и тежка телесни повреди, изразяващи се в контузия на белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво, разкъсване на опората на червата, перитонит, травматичен шок-които както поотделно, така и по съвкупност, са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на ребра-с което е причинено трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, както и загуба на слезка. Изяснен е и механизма на ПТП /водачът на застрахования при ответника товарен автомобил „Мерцедес“ с прикачено полуремарке, излизайки от земен път, в нарушение на чл.49 ЗДП отнема предимството на движещия се по път с настилка лек автомобил (в който като пътник се е возила ищцата), в резултат на което настъпва удар между двата автомобила, довел до смъртта на водача на лекия автомобил и до телесни повреди на М. К./ и е прието, че не е налице виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, в който като пътник се е возила ищцата. Не е налице и съпричиняване от същата, доколкото от събраните доказателства /експертно заключение и свидетелски показания/ се установява, че е пътувала с поставен предпазен колан. При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, които са в причинна връзка с ПТП, съдът, като е взел предвид множеството травми, претърпените значителни по степен болки и страдания, продължителния възстановителен процес /около 7месеца/, невъзможността за обслужване и ползването на чужда помощ, наложилото се болнично лечение и оперативни интервенции, преживяната опасност за живота след инцидента, е приел, че обезщетението, което може адекватно да репарира вредите, възлиза на 80 000лв. Законната лихва се дължи от 8.03.17 съобразно чл.429 ал.3 КЗ, доколкото по-ранната между визираните в разпоредбата дати съставлява 8.03.17.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост. Съгласно постановките на ППВС 4/68 понятието "справедливост" не е абстрактно - то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства-емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за същите има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата, за нивото на инфлация и пр., са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя /независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД/.

По основателността на касационната жалба:

По делото няма спор, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.432 КТ за претърпени от касаторката неимуществени вреди в резултат на настъпило на 20.08.16г ПТП, както и че обезщетението за същите възлиза на поне 80000лв. Във връзка със спорния въпрос дължи ли се такова над тази сума, настоящият състав намира, че оплакването за присъждане на занижен и неадекватен размер е основателно. Съгласно заключението на СМЕ в резултат на ПТП М. К. е получила политравма - контузия на гръдния кош и корема, разкъсване на слезката и опоръка на червата, разкъсване на тънко черво и сляпо черво, счупване на от четвърто до осмо леви ребра, контузия на белия дроб, наличие на 1 литър кръв в коремната кухина, оперативно премахване на слезката, дифузно възпаление на коремната кухина. Разкъсването на слезката с последващото й оперативно премахване е довело до загубата й; разкъсването на опоръка на червата и на тънкото и сляпото черво и образувалото се в резултат на това дифузно възпаление на коремната кухина по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупването на пет леви ребра-до трайно затрудняване движението на снагата, контузията на белия дроб - до разстройство на здравето, временно опасно за живота /само по себе си/, наличието на 1л. кръв в коремната кухина-до разстройство на здравето, временно опасно за живота /само по себе си/. Относно разкъсването на слезката е било проведено оперативно лечение; разкъсването на опоръка на червата е бил оперативно зашит; разкъсването на тънкото черво е наложило извършване на оперативно изрязване на разкъсания участък и латеролатерална анастомоза; предвид дифузния перитонит е предприет перитонален лаваж до чисто и поставяне на дренове - двата в латерални канала, субфренично ляво и кавум Дъгласи; относно счупените ребра и контузията на белите дробове лечението е било амбулаторно-с постелен режим и дихателни упражнения. Обичайният възстановителен процес при такъв вид увреждания трае около 5-6м. при благоприятен ход, без настъпване на усложнения; доколкото липсват данни за такива, вещото лице е приело, че след изтичането на този период пострадалата се е възстановила напълно; загубата на слезката, обаче, може да доведе до по-чести вирусни боледувания. След продължилата 19 дни хоспитализация, за касаторката са се грижили синът й и жената, с която живее на съпружески начала /св.К. П./, които са я прибрали от болницата в жилището си с инвалидна количка и са поели изцяло обслужването й. Близо месец след изписването М. К. не е можела въобще да се вдигне от леглото сама, нито да се обслужва и до нея непрекъснато е трябвало да има човек; с помощ се изправяла, правела сама бавни крачки, но не можела да седне и да се надигне сама; не можела сама да ходи до и седне в тоалетна, като св. П. я водела до там и я къпела. Оплаквала се от болки и видимо имала такива, непрекъснато пъшкала. Тъй като имала счупени много ребра, които можело да спукат белите дробове, по предписание на лекарите непрекъснато изпълнявала като упражнение надуване на ръкавица под формата на балон със сламка-за да стои разгънат белия дроб, да не се сгъне и да го нарани някое от ребрата и да настъпи фатално увреждане. Инцидентът се отразил и на психиката й. Много време след ПТП не можела да спи спокойно. Първоначално приемала хапчета за сън - 2-3месеца, и въпреки лекарствата през нощта се будела с викове, била цялата пребледняла, видимо изживявала нещата много тежко. Прекарала в болнични в дома на сина си 7 месеца, като след това не можела да се върне към работата си /била професионална шивачка/ на пълен работен ден. Първоначално започнала работа по 4ч. /година и половина/, защото самото й състояние не й позволявало да стои седнала или права по цял ден. Доста проблеми й останали и след това – изморява се лесно /трудно би издържала по-дълга разходка/, не може да вдига тежко, да издържа дълго права или седнала, да се качва без задъхване по стълби, има проблеми с имунитета /по четири месеца в годината пие превантивно ваксина „Респивакс“ за дихателните пътища, за да се предпази от вируси предвид компрометирания й от изваждането на слезката имунитет/, приема и лекарства за разреждане на кръвта /св.П., св. Ц./.

При така установените обстоятелства и като съобразява характера на увреждането – тежка политравма, включваща контузия на гръдния кош и корема, разкъсване на слезката и опоръка на червата, разкъсване на тънко черво и сляпо черво, счупване на пет ребра, контузия на белия дроб, наличие на един литър кръв в коремната кухина – която е довела до временна опасност за живота /както отделните увреждания сами по себе си, така и самата политравма - и то за продължителен период от време/, преживяната спешна животоспасяваща сложна операция и загуба на орган /слезка/, интензитета на търпените физически и психически болки и страдания /в това число от оперативната интервенция и множеството изследвания, на които е била подложена, от зарастването на счупените ребра и непрестанните болки при движение, от неудобствата предвид невъзможността за ставане от леглото и самостоятелно обслужване, от спазването на определен режим и дихателни упражнения, стрес (от самото ПТП и предвид животозастрашаващото продължително състояние, в което е изпаднала, довели и до продължителни кошмари), тревожност, безсъние/, продължителността на възстановителния процес /7 месеца/ и последиците /невъзможност за вдигане на тежко и продължително седене права или седнала, за пълноценна работа на пълен работен ден около година и половина, лесна уморяемост, податливост на вируси – при положение, че преди ПТП М.К. е имала силен дух и характер и никакви здравословни проблеми/, възрастта на касаторката /53г. към момента на ПТП/, социално-икономическите условия към момента на увреждането и установените лимити по застраховката “Гражданска отговорност“ и др., настоящият състав намира, че полагащото се обезщетение възлиза на 100 000лв. За тази сума искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния размер – да се отхвърли. Върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи лихва, която, съобразно чл.429 ал.3 КЗ, трябва да се начислява считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В разглежданата хипотеза безспорно застрахованият не е депозирал уведомление до застрахователя. Същевременно, видно от приложените от последния с отговора на исковата молба писмени доказателства, поне на 30.12.16 той е бил уведомен от пострадалата за настъпилото застрахователно събитие /в молба вх.№.001/868/30.12.16 се сочи, че предходна молба вх.№.001/786/30.11.16 следва да се счита само за уведомление за настъпило застрахователно събитие, като щетата ще бъде заведена на по-късен етап, с уточнение на конкретните претенции/, като конкретните претенции за заплащане на обезщетение са били депозирани с подробно искане на 8.03.17г. При тези обстоятелства дължимата законна лихва, определена съобразно чл.429 ал.3 КЗ и по-ранната дата на уведомяването от М.К., трябва да се начислява върху цялото обезщетение от 30.12.16 до окончателното заплащане. Въззивната инстанция не е съобразила всички относими към определяне на обезщетението за неимуществени вреди и дължимата лихва обстоятелства и доказателства, и това се е отразило на правилността на постановения от нея съдебен акт по съществото на спора.

Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 80 000лв. до 100 000лв. и искането за начисляване на законна лихва върху присъденото обезщетение от 80 000лв. за периода от 30.12.16-7.03.17, както и в частта, с която на ответника са присъдени разноски за въззивната инстанция над сумата 7414,29лв. до 10380лв. (предвид изхода на спора пред настоящата инстанция) – вместо което претенцията за главница се уважи и за сумата над 80000лв. до 100 000лв., ведно със законната лихва считано от 30.12.16 до окончателното изплащане, върху присъдените 80 000лв. се начисли законна лихва и за периода 30.12.16-7.03.17, и се присъдят 2113,33лв. разноски по компенсация /възражението за прекомерност на платеното на адв.К. възнаграждение в размер на 6700лв. с ДДС, в това число при съобразяване на решение на СЕС, ІІс., от 25.01.24 по дело C 438/22, съдът намира за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия - депозиране на мотивирана касационна жалба, подробно изложение на касационните основания, явяване в открито съдебно заседание и пледиране-поради което, съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, на ищцата се полагат 2233,33лв. разноски, на ответника-120лв. юрисконсултско възнаграждение (чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.25 от Наредбата за правната помощ) или при условията на компенсация на касаторката следва да се присъдят 2113,33лв./; в останалата обжалвана част решението трябва да се потвърди. С оглед изхода на спора на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да плати и още 1623,94лв. /800лв. ДТ и 23,94лв. разноски за комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза/ по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.179/11.05.23 по т.д.№.146/23 на АС Пловдив в частта , с която е потвърдено решение №.260234/12.12.22 по г.д.№.91/19 на ОС Пловдив в частта, с която предявеният от М. Х. К. иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания от нанесени травми от настъпило на 20.08.16г . ПТП/ е отхвърлен за разликата над уважения размер 80000лв. до 100 000лв., искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението от 80 000лв. е отхвърлено за периода 30.12.16-7.03.17, и М. Х. К. е осъдена да плати на ЗК „Асет Иншурънс“АД сумата над 7414,29лв. до 10380лв. разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК, вместо което постановява:

ОСЪЖДА ЗК „Асет Иншурънс“АД да плати на М. Х. К. на основание чл.432 КЗ още 20 000лв. /двадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 20.08.16 ПТП, съставляващи разлика над 80 000лв. до 100000лв ., ведно със законната лихва, считано от 30.12.16г. до окончателното изплащане, законната лихва върху сумата 80 000лв. и за периода 30.12.16-7.03.17г ., и 2113,33лв . /две хиляди сто и тринадесет лева и тридесет и три стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ЗК „Асет Иншурънс“АД да плати по сметка на ВКС 1623,84лв. /хиляда шестстотин двадесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/ на основание чл.78 ал.6 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №.179/11.05.23 по т.д.№.146/23 на АС Пловдив в останалата обжалвана част.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗД“Бул инс“АД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: