Законосъобразност на уволнение с предизвестие при грешка в заповедта

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 586

София, 16.10.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

при участието на секретаря ИВАНКА ПАЛАШЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 3860/2024година

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 1987 от 22.04.2025г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на "Л. Т. С. М." Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], Пловдивска област , подадена чрез адв.П. П. от АК София, на въззивно решение № 669 от 23.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1108/2024 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 808/23.02.2024 г. по гр.д. № 18125/2023г. по описа на РС Пловдив, като "Л. Т. С. М." Е. е осъдено да заплати на В. Д. Я. разноските пред въззивната инстанция в размер на 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение.

С потвърденото първоинстанционно решение съдът е признал за незаконна Заповед № 19/25.10.2023 г. на Прокуристите на "Л. Т. С. М." Е., с която, считано от 26.10.2023 г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение 2 от КТ – поради съкращаване в щата, е било прекратено трудовото правоотношение с В. Д. Я., отменил е заповедта и е възстановил ищеца на предишната му работа - "техник механик", като дружеството работодател е осъдено да заплати на ищеца разноски за първата инстанция в размер 800лв., а в полза на бюджета на съдебната власт – държавна такса 100лв.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна по жалбата - В. Д. Я., в писмен отговор, подаден чрез адв. Б. П. от АК П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. В проведеното открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

С цитираното по-горе определение № 1987 от 22.04.2025г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: „Относимо ли е към законосъобразността на уволнението уведомлението до работника за прекратяване на трудовия договор, имащо характер на предизвестие? “ , поради противоречие на въззивното решение с решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о.

Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилни разрешенията на изведения по настоящото дело правен въпрос, възприети в цитираното решение на ВКС - № 9 от 11.02.2021 г. по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., каквато е и трайната практика на съда, обективирана и в други актове, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно последната при прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, а при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ/ . Няма значение дали работодателят е издал допълнителен акт, как е озаглавил този акт и какво е неговото съдържание. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон – това е датата, на която изтича срокът на предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към момента на изтичането му, а именно към момента на връчване на предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението. Това е така, тъй като в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 и т.2 КТ се връчва предизвестие, а не заповед за уволнение, каквато може въобще да не бъде издадена, като трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Следователно, когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, като ако работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно значение – трудовото правоотношение вече е било прекратено. Следователно, меродавен е моментът на предизвестяване на работника за прекратяване на трудовото правоотношение, когато това основание е налице и на поставения въпрос съдът дава следния отговор: Когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само декларативен характер.

С оглед на така дадения отговоря на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение приема, че обжалваното въззивно решение е неправилно по следните съображения:

Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.

Ищецът е поддържал, че е работил при ответника на длъжността техник-механик; че с процесната заповед е прекратено трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата; че видно от мотивите на заповедта, прекратяването на трудовоправната връзка се дължи на взето решение за съкращаване на щатна бройка за длъжността „склададжия“; че никога не е заемал длъжността „склададжия“, както и, че няма реално съкращаване на щата. Заявил е искане заповедта да бъде отменена и да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност техник-механик.

Ответното дружество е оспорило исковете. Поддържало е, че ищецът е работил на длъжност техник-механик; че в резултат на надлежно взето решение е извършено реално съкращаване на общо пет щатни длъжности, една от които е за длъжността техник-механик, като от общо 30 щатни бройки са останали двадесет и девет; че е извършен подбор и ищецът е получил най-ниска оценка според комисията по подбора; че заедно със заповедта е получил и уведомление за прекратяване на трудовото му правоотношение поради съкращаване на длъжността и решението на комисията по подбора; че действително в мотивите на издадената заповед е допусната техническа грешка, но предвид ясния текст в уведомлението, ищецът е бил напълно наясно за основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение и е бил в състояние да организира защитата си.

По делото е безспорно установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, последно на длъжност „техник механик“ от 28.12.2009г.; че със Заповед № 26/18.10.2023 г. на Прокуристите на ответното дружество, са били съкратени по една щатна бройка от длъжностите „склададжия“, „Инспектор качество ПР. процеси“, „техник механик КЛ. техника“, „заварчик“ и „техник механик“, като спрямо последната - от съществуващите преди 30 щатни бройка са останали 29 щатни бройки - като след извършен подбор измежду лицата, заемащи тази длъжност, Комисията, извършила подбора на 24.10.2023г., е предложила да бъде прекратен трудовият договор именно на ищеца. На 25.10.2023г. на В. Я. е било връчено от работодателя Уведомление, с което същият е уведомен, че считано от 26.10.2023г. се прекратява трудовото му правоотношение при условията на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ; че трудовият договор се прекратява поради извършено съкращаване на една щатна бройка от щата на длъжността, която заема, и след извършен подбор; че следва да освободи работното си място незабавно и да предаде всички материали, вещи и документи, предоставени му за изпълнение на служебните задължения; че ще му бъдат изплатени всички дължими по КТ обезщетения; че работодателят няма да спази срока на предизвестието, за което ще изплати дължимото обезщетение. На същата дата – 25.10.2023г., работодателят връчил на В. Я. и процесната заповед, според която считано от 26.10.2023 г., трудовото правоотношение с В. Д. Я. на длъжност „техник-механик“ , код по НКПД 3115 3004, следва да се прекрати на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ – поради съкращаване в щата, във връзка с взето решение на Управителя за съкращаване на една щатна бройка от щата на длъжността „склададжия“ от щатното разписание на дружеството след извършен подбор. Със зааповедта е разпоредено на работника да се изплатят обезщетенията по чл.220, ал.1 КТ – за неспазен срок на предизвестие; по чл.222, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ.

При тези факти въззивният съд е обосновал извод, че след като в процесната Заповед № 19/25.10.2023г. за работника са посочени две длъжности „техник механик“ и „склададжия“, то не става ясно на коя от двете е работил ищецът и по коя длъжност е прекратено трудовото му правоотношение; че актът за прекратяване на трудовото правоотношение не е коригиран от работодателя, поради някаква фактическа грешка, както и, че ако има такава грешка, то същата не е коригирана по това трудово правоотношение и не е допустимо всеки да си тълкува тази заповед както смята за необходимо по отношение на въпроса - на каква длъжност е работил работника и по отношение на коя от тези две длъжности, той е съкратен по чл.328 ал.1 т.2 от КТ. С оглед на това е приел за неоснователно възражението на работодателя, че дори и да не е изпълнил задължението си да уточни основанието, то работникът го е узнал към момента на връчване на заповедта, тоест интересите му са защитени и допуснатата техническа грешка не е част от задължителното съдържание на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Този извод на съда е формиран в противоречие с отговора на правния въпрос и при неправилно приложение на материалния закон. По тези съображения е неправилен и не може да бъде споделен.

По делото е установено по несъмнен начин, а и страните не спорят, че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор, като е заемал длъжността „техник механик”. На 25.10.2023г. му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, наречено от работодателя уведомление, в което е посочено, че уволнението се извършва въз основа на съкращаване на щата, на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ считано от 26.10.2023г.; че трудовият договор се прекратява поради извършено съкращаване на една щатна бройка от щата на длъжността, която заема, и след извършен подбор; че работодателят няма да спази срока на предизвестието, за което ще изплати дължимото обезщетение. Както е посочено по-горе при отговора на правния въпрос, когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контролът на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само декларативен характер. В случая по делото е установено безспорно, че към момента на връчване на предизвестието – 25.20.2023г., е налице реално съкращаване на щата - със Заповед № 26/18.10.2023 г. на Прокуристите на ответното дружество, са били съкратени по една щатна бройка от длъжностите „склададжия“, „Инспектор качество ПР. процеси“, „техник механик КЛ. техника“, „заварчик“ и „техник механик“ / заеманата от ищеца/, като спрямо последната - от съществуващите преди 30 щатни бройка са останали 29 щатни бройки. Безспорно е установено и извършването на подбор от нарочна комисия. Комисията, извършила подбора на 24.10.2023г., е предложила да бъде прекратен трудовият договор именно на ищеца, който е получил най-нисък резултат.

Следователно към датата на връчване на предизвестието длъжността на ищеца е съкратена и е извършен подбор, респективно за работодателя е възникнало потестативно право за прекратяване на трудовото правоотношение. Няма значение, че работодателят е издал и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. При уволнение с отправяне на предизвестие трудовото правоотношение се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, независимо от това, дали работодателят е издал допълнителна заповед. Дори да е издадена такава, както в процесния случай, тя има само декларативен характер и посоченото в нея основание за уволнение няма значение за отношенията между страните. Без правно значение при преценка законосъобразността на уволнението са и допуснатите в заповедта технически грешки. Уволнителното основание се определя според това, което е посочено в предизвестието, а не от това, какво е съдържанието на заповедта. В конкретния случай работодателят е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата за длъжността, заемана от Я., като към момента на предизвестието щатът е бил реално съкратен. Спазено е от работодателя и изискването за извършване на подбор. Това прави уволнението законосъобразно и като такова – неподлежащо на отмяна. Изложеното обосновава извод за неоснователност и на претенцията за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че решението е неправилно и следва да се отмени, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на делото на ищеца разноски не се дължат, а касаторът – ответник по исковете, не е претендирал присъждането на такива. Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на исковете в размер 100лв.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 669 от 23.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1108/2024 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, и потвърденото с него решение № 808/23.02.2024 г. по гр.д. № 18125/2023г. по описа на РС Пловдив, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В. Д. Я. против "Л. Т. С. М." Е. искове за признаване за незаконно уволнението му, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.2 КТ със Заповед № 19/25.10.2023 г. и за нейната отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както й за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "техник механик" на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА В. Д. Я. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] и със съдебен адрес [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер 100лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: