Осъждане за длъжностно присвояване на горива в особено големи размери

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60183

гр. София, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретар ..……………. ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА …...……… и с участието на прокурор ………….. ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ ………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 752/2019 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на подсъдимия В. Б. чрез защитника му адв. Т. и чрез защитника му (по чл. 91, ал. 2 от НПК) Р. Ц., както и от защитниците му адв. К. и адв. И. срещу решение № 89 от 27.02.2019 г. на Софийския апелативен съд (САС), НО, 7-ми състав, постановено по ВНОХД № 914/2018 г. по описа на същия съд.

В касационната жалба на подсъдимия Б., подадена чрез адв. Т., са релевирани твърдения за незаконосъобразност и несправедливост на постановеното решение, като към ВКС са отправени алтернативни искания за отмяната му и оправдаване на подсъдимия, връщане на делото на досъдебната фаза или намаляване на наложените наказания лишаване от свобода и конфискация. Изложени са доводи, че от анализа на доказателствения материал ставало ясно, че въпреки ежемесечния контрол върху складовата наличност, извършван от външна фирма и поставените измервателни уреди на всеки камион и всеки резервоар в петролната база, липсите били открити няколко месеца след уволнението му от работа и то най-вече с промяната на софтуеъра за отчитане на влезлите за съхранение количества горива. От това следвало, че всички липси постфактум били приписани на подсъдимия, който вече не бил на работа. Твърдението, че един човек е могъл да измисли и осъществи незабелязано толкова грандиозна кражба на големи количества гориво противоречала на житейската и правна логика. Оспорени са съображенията на съда, с които била кредитирана като официален документ една обикновена тетрадка, писана от охраната на петролната база, в която не били записани 42 камиона. На вписванията в този документ не можело да се придава доказателствена стойност, тъй като тетрадката не била официален документ, не отразявала точно всички факти и обстоятелства, а била водена според субективната преценка на всеки отделен охранител. Твърдението за отклоняване на камионите и разтоварването им на паркинга на фирма „А.” Е. не се потвърждавало от показанията на охранителите на тази база и на шофьорите на камионите. Тези свидетели говорели за разтоварването на няколко камиона, както и че само два или три пъти видели там подсъдимия, като установили факти и за претоварване на гориво и разлив на бензиностанция „С.” в[жк], а не на базата на „А.”, както приел съдът. В основата на осъдителната присъда били показанията на св. Д., като в тази връзка не били коментирани фактите, че този свидетел бил подал сигнала до полицията, че поръчал промяната на софтуеъра, че се срещал със св. Д. Г., която му поискала подкуп, за да стане свидетел. При драстичните разминавания между показанията на свидетелите относно лицата, посредничили при продажбата на отклонените горива и крайните потребители, съдът е дал вяра на подкрепящите обвинителната теза доказателства, а е игнорирал изцяло показанията, която я оборват (на свидетелите Г., Д. и С.). Игнориран бил и фактът от основно значение за съставомерността на деянието – че подсъдимият не бил подписал длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. Твърди се, че въззивният съд не коментирал законосъобразността на участието в първоинстанционния съдебен състав на съдебен заседател, който имал родствени отношения със защитник на подсъдимия. Възражението за несправедливост на наложените наказания е обосновано с твърдение, че при извършването на престъплението са участвали и други лица, но те не били привлечени в качеството на обвиняеми, а били само свидетели, което било несправедливо от житейска гледна точка.

В касационната жалба на защитниците на подсъдимия Б. адв. К. и адв. И. са релевирани възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, обуславящи касационното основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Бил нарушен основен принцип на наказателния процес, визиран в чл. 14 от НПК, тъй като при формиране на вътрешното си убеждение съдът игнорирал заключението по допуснатата съдебнографическа експертиза, съгласно която подписът за „работник” в допълнително споразумение № 107/01.05.2008 г. към трудов договор № 21/01.07.2004 г. не бил положен от подсъдимия Б., а по отношение на подписите в длъжностната характеристика за длъжността „стоковед – администратор” към трудов договор № 21/01.07.2004 г. и в длъжностната характеристика за длъжността „ръководител транспорт” към допълнително споразумение № 107/01.05.2008 г. към трудов договор № 21/01.07.2004 г. с дата 12.11.2009 г. – било прието, че не са годни за провеждане на почеркова идентификация. Тази експертиза била само маркирана при изброяване на масата на доказателствата, но не била предмет на процесуален анализ и оценка. Обясненията на подсъдимия Б. били отхвърлени с довод, че били израз на защитна теза, като не били съпоставени с изводите на експертизата. Такъв анализ е бил задължителен, защото се е отнасял до въпрос с изключително значение за правилното решаване на делото, касаещ субекта на престъплението във връзка със законовото изискване за качеството на „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” от НК. В тази насока съдът не приел за достоверни твърденията на подсъдимия, че не е подписвал длъжностните характеристики, доколкото не намирали опора в заключението на съдебнопочерковата експертиза, какъвто извод във вреда на подсъдимия в нарушение на принципа на чл. 16 от НК бил категорично недопустим. Липсвала каквато и да е процесуална дейност от страна на въззивния съд по отношение на факта, че допълнителното споразумение № 107/01.05.2008 г. не е било подписано от подсъдимия В. Б., като нямало никакъв анализ и аргументация относно значението му, свързано със съставомерността на инкриминираното престъпление, както и във връзка с улесняващото престъпление по чл. 311, ал. 1, т. 1 от НК с оглед липсващото качество на субекта – длъжностно лице ръководител транспорт във фирма „С.” О. . Изтъква се, че практиката на ВКС била категорична и последователна в подкрепа на становището, че частичното или цялостно игнориране, превратното тълкуване на доказателства в наказателния процес било в разрез с нормата на чл. 107, ал. 5 от НПК.

В обвинителния акт никога и никъде не фигурирало обвинение и съответстващи факти и обстоятелства, свързани с фигурата на „фактически отчетник”, за да се обоснове качеството на подсъдимия на длъжностно лице. Прокуратурата повдигнала и поддържала обвинение за това, че той имал качеството на длъжностно лице – ръководител транспорт в „С.” О. съгласно трудов договор № 21/01.07.2004 г. и допълнителното споразумение № 107/01.05.2008 г., като в хода на съдебното следствие пред въззивния съд се установило по категоричен начин, че той не е имал такова качество. Въззивният съд направил недопустим и незаконосъобразен правен извод, че подсъдимият е бил длъжностно лице и ангажирането на наказателната му отговорност било в съгласие с установената съдебна практика, касаеща фактическите отчетници. Тази фигура обаче не можела да обоснове качеството на длъжностно лице по отношение на подсъдимия, тъй като такова обвинение никога не му е било повдигано и предявявано и той не се е защитавал по него.

Защитниците поддържат и наличие на процесуално нарушение от категорията на абсолютните – липса на мотиви, поради отсъствието на аргументация, в частност обсъждане на релевантни доказателствени материали с противоречиво съдържание, игнорирани съществени възражения и доводи на защитата. По изложените съображения се настоява атакуваното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда да бъдат отменени, а делото да бъде върнато за ново разглеждане.

С касационната жалба на подсъдимия, подадена чрез неговата майка Р. Ц., защитник по чл. 91, ал. 2 от НПК, са наведени възражения за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда и потвърдителното решение на САС поради несъставомерност на деянията. Правните изводи на съда не съответствали на фактически установеното. Въпросът дали едно лице е материално отговорно не бил правен, а подлежал на изясняване от вещо лице – специалист. Затова била назначена експертиза, съгласно която с оглед вменените функции на дейност на подсъдимия Б. като ръководител транспорт не се установявали писмени задължения на същия по съхранение и отговорност за получаване на стокови количества горива и последващо разпореждане с тях. Вещото лице заявило: „…Не са имали личен код на достъп до акцизните програми и с оглед на това не може да се установи по безспорен начин кой е въвел данните за получени доставки, горива, включително разтоварени такива”. Вещото лице се позовало на твърдения на ръководителя на „С.” О. за невнасяне на 42 броя доставки от януари 2013 г. до юли 2013 г., като било показателно, че не била използвана думата „установи се”. В противоречие със събраните доказателства съдът приел, че подсъдимият има качеството на длъжностно лице, поради което съдебните актове трябвало да бъдат отменени, а самият той – оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание на ВКС подсъдимият В. Б. и неговите защитници адв. Д. (служебно назначена) и Р. Ц. (на основание чл. 91, ал. 2 от НПК) поддържат подадените касационни жалби и молят да бъдат уважени. Защитникът Ц. е представила писмени бележки.

Представителят на ВКП дава заключение, че касационните жалби са неоснователни.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

С присъда № 50 от 6.03.2018 г. по НОХД № 978/2017 г. Софийският градски съд, НО, 16 с-в, е признал подсъдимия В. К. Б. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление с 42 отделни деяния през периода от 21.01.2013 г. до 2.07.2013 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице – ръководител транспорт във фирма „С.” О. – е присвоил чужди движими вещи горива (бензин и дизел) общо в размер 1 334 418 литра на обща стойност 1 558 669,85 лева, собственост на „С.” О., [населено място], поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай и за улесняването му е било извършено и друго престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 203, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 311, ал. 1 вр. чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 го е осъдил на дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата е била постановена конфискация на цялото имущество на подсъдимия Б., като същият е бил лишен от право да заема материално-отчетническа длъжност в публично учреждение или търговско дружество или да бъде управител на търговско дружество за срок от три години. В тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК са били възложени направените по делото разноски.

По въззивни жалби на подсъдимия и неговия защитник срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 914/2018 г. по описа на САС, НО, 7 състав, като с атакуваното решение № 89 от 27.02.2019 г. на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338 от НПК въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на десет години, както и наложеното му наказание конфискация от такава на цялото му имущество в конфискация на подробно описани конкретни имуществени обекти, представляващи част от имуществото му.

Касационните жалби на подсъдимия и защитниците му са допустими – подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Залегналите в тях възражения могат бъдат отнесени към трите касационни основания, визирани в чл. 348, ал. 1 от НПК: допуснати при постановяване на атакувания съдебен акт съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания, в каквато последователност ще бъдат разгледани от касационната инстанция.

Възраженията от първата група, относими към касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са диференцирани като: първо, абсолютно нарушение на чл. 29, ал. 1, респ. на чл. 29, ал. 2 от НПК, и нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК при изготвяне на въззивното решение, обуславящо липса на мотиви по направените конкретни доводи на защитниците, а на второ място – допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107 от НПК при оценката на доказателствените източници.

При постановяването на атакуваното въззивно решение ВКС не установи съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК – нито от категорията на абсолютните, нито на относителните.

Възражението за незаконност на състава на СГС, постановил първоинстанционната присъда, е неоснователно. То се претендира от касатора Б. с оглед изяснения още при първоинстанционното разглеждане на делото факт на съществуващи роднински отношения между съдебния заседател С. Г.-И. и участвалата в качеството на защитник на подсъдимия в първоинстанционното производство адв. Л. Г., по отношение на които е установено, че са втори братовчеди. Това обстоятелство не е убягнало от вниманието на първоинстанционния съд, който го е обсъдил служебно по свой почин в съдебно заседание на 8.11.2017 г., като е било внимателно разгледано и от въззивния съд, който е споделил застъпеното от СГС становище за отсъствие на основания за служебно отвеждане на съдебния заседател Г. от разглеждане на делото. Законосъобразно е преценено, че родството между посочените лица – от шеста степен по съребрена линия – не съставлява безусловно основание за отвод на основание чл. 29, ал. 1, т. 7 вр. т. 4 от НПК, тъй като § 1, ал. 1 от ДР на НПК ограничава обхвата на „близките роднини” по съребрена линия до четвърта степен.

В случая далечната родствена връзка между съдебния заседател и защитника не би могла да се интерпретира и в светлината на чл. 29, ал. 2 от НПК поради отсъствието на лични отношения между тях, твърдения в каквото насока не са били отправени от която и да е от страните. НПК гарантира на страните правото на “непредубеден” съд по силата на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, като изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт – присъдата или решението – да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение тяхната обективност. В светлината на изложеното незаконен съдебен състав ще е налице, когато обективно съществуват особени обстоятелства, даващи основания за отвод – факти, които да указват на пряка или косвена заинтересованост на съдията, респ. съдебния заседател, от изхода на делото или на неговата предубеденост. Преценката за основателност или неоснователност на отвода се базира не на субективни предположения, нито на съображения за целесъобразност, а се определя само въз основа на обективната наличност на конкретни данни, обуславящи възможен конфликт на интереси, които по естеството си могат да накърнят вътрешното убеждение на члена на съдебния състав. Без наличието на такива проверими особени обстоятелства, чрез които да се прояви заинтересоваността или предубедеността на съответния член на колективния съдебен орган, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната функция на съда в разрез със законовите изисквания.

Упрекът за допуснато нарушение на установения от чл. 339, ал. 2 от НПК стандарт за изготвяне на атакуваното решение е неоснователен. Абсолютно всички доказателствени материали са изчерпателно и обстойно обсъдени в мотивите на въззивния съдебен акт, съдържанието на който се отличава с прецизност, обстоятелственост и аналитичност и заслужава висока оценка. САС е обективирал съгласието си с фактическите констатации на първоинстанционния съд, като подробно е пояснил причините за това, а по отношение на установените нови обстоятелства във връзка с неполагането на подпис на подсъдимия в допълнителното споразумение № 107/01.05.2008 г. към трудов договор № 21/01.07.2004 г. недвусмислено е разяснил защо счита, че не променят осъдителните изводи на присъдата във връзка със субекта на престъплението. Доказателствената съвкупност е разделена на групи с оглед съдържанието на доказателствените източници, отделени са еднопосочно установените факти от спорните въпроси, ясно са идентифицирани конкретните противоречия в съответните доказателствени материали и аргументирано е обяснено кои от тях и защо са приети за фактическа база, обуславяща постановяването на осъдителната присъда. При така констатираните положителни качества на атакувания съдебен акт не може да се приеме липса на мотиви по нито един въпрос от съществено значение за правилното решаване на делото. Процесуалното нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК предполага или отсъствието на мотиви изобщо, или наличие на непълноти, неясноти и вътрешнологически противоречия в аргументацията на съдебния акт, препятстващи установяването на волята на решаващия съдебен орган и проверката на вътрешното му убеждение, каквито не се установяват в настоящия казус.

В контекста на обсъжданото възражение за липса на мотиви следва да се акцентира още, че начинът, по който са изготвени касационните жалби на подсъдимия Б., подадени чрез защитника му адв. Т. и чрез майка му Р. Ц., защитник на основание чл. 91, ал. 2 от НПК, поражда необходимост за настоящата инстанция да обсъди и предварителния въпрос за тяхното съдържание, за да се изключи опасността от произнасяне по невъзведени в закона касационни основания, каквато е необосноваността. Настоящият съдебен състав установи пълна идентичност между съдържанието на касационната жалба, подадена чрез адв. Т., и допълнението към въззивната жалба на подсъдимия Б., приложено на л. 24 – л. 25 от ВНОХД № 914/2018 г. на САС, което обстоятелство показва, че касаторът не държи сметка за специфичните правомощия на касационната инстанция и разликата с правомощията на въззивния съд. Заключение в същия смисъл се обуславя и при прочита на касационната жалба на подсъдимия, подадена чрез майка му Р. Ц., в която се предлага касационният състав непосредствено да оцени заключението на комплексна техническа и счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. А., и заключението на разширената (тройна) комплексна техническа и счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица Н., Д. и В., като въз основа на тях да формулира собствени констатации по въпроса дали подсъдимият е бил материално отговорно лице.

Макар и формално изтъкнати в контекста на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, преобладаващата част от претенциите на жалбоподателя Б. всъщност са насочени срещу правилността на възприетите от съдебните инстанции фактически констатации, въз основа на които са формирани изводите за обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл. 203, ал. 1 от НК. ВКС обаче проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да пререшава въпросите за достоверността на доказателствените материали, решени от предходните инстанции, и без самостоятелно да формулира нови фактически положения, различни от приетите от въззивния съд. Правилността на изведената от въззивния съд фактология не може да бъде обсъждана от настоящия съдебен състав. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено и поставено под съмнение при касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Ако такива не са допуснати, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е суверенно и неотменимо. Поради това е изначално неизпълнимо искането за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, защото предполага промяна на фактите. Тъй като действа като инстанция „по правото”, процесуалните задължения на ВКС са ограничени само до проверка за спазването на съдопроизводствените правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване.

В случая въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 16 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, поради което липсват пороци в осъществената доказателствена дейност, които да доведат до съмнителност на крайните осъдителни изводи.

Въз основа на изобилния доказателствен материал, подробно изброен на л. 30 – л. 31 от решението, еднопосочно са установени (а и не се оспорват) организацията на работа в данъчния склад на фирмата „С.” О. в [населено място] при постъпването на горива; установената технологична процедура при разтоварването на камионите; обработването на придружаващите доставките документи; документалното приключване на доставките и отразяването им в автоматизираната система за отчетност (T.); задължителната регистрация на данните от измерванията при разтоварването на стоките в автоматизирана система за отчет на измервателните уреди „I.”, и в Системата за контрол на измервателните уреди на Агенция „Митници”; задълженията на ангажираните с тази дейност служители; броят и параметрите (времеви, технологични, количествени, стойностни) на конкретните инкриминирани доставки; изпращачът и получателят на горивото.

В тази насока и двете предходни съдебни инстанции са приели, че търговското дружество „С.” О., управлявано и представлявано от св. А. Д., с предмет на дейност внос, търговия и съхраняване на петролни продукти, било лицензиран складодържател по реда на ЗАДС на данъчен склад B. в [населено място]. Съгласно действащата към момента на издаване на лиценза законодателна уредба определени служители на дружеството били упълномощени от управителя с права да подписват придружителните електронни административни документи (е-АД), необходими за приключване движението на стоки под режим отложено плащане на акциз (РОПА) и постъпването им в склада, като имената на лицата били вписани в приложението към лиценза. Лицата, упълномощени да подписват е-АД, удостоверявали: верността на данните, попълнени в съответната част на електронния административен документ от изпращача съобразно Таблици 1 – 5 към Регламент (ЕО) 684/2009 (при изпращане, анулиране, разделяне на пратката, промяна на мястото на получаване) и от получателя съобразно Таблица 6 към Регламент (ЕО) 684/2009, както и започването, съответно приключването, на движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

През 2009 г. между „С.” О. в качеството на купувач и „Е. Б.” ЕАД в качеството на продавач бил сключен договор за покупка на горива с произход рафинерия на „H. P.” S. A. в Република Гърция, като доставките се осъществявали франко рафинерията/складовете на H. P.” S. A с осигурени от „С.” О. превозни средства за превоз на закупуваното гориво. За осъществяване на транспортирането на горивото дружеството „С.” О. имало сключени договори за превоз на течни горива с превозвачи. След преценка на съответните количества и вид горива, които следвало да бъдат осигурени за снабдяване на данъчния склад в [населено място], превозвачите изпращали до мениджъра ”експерт търговия” на „С.” О. списъци с номерата на автоцистерните и имената на водачите им, ангажирани за изпълнение на съответните доставки. Заявките се изпращали по електронна поща на продавача „Е. Б.” ЕАД, което пък изпращало на „H. P.” S. A. информация за вида и количеството на горивата, датите на товарене, номерата на цистерните, имената на водачите им, лицето, към което се насочвали стоките, акцизен номер на получателя, мястото на разтоварване. След товарене на горивото на уговорената дата в рафинерията или складовете на „H. P.” S. A., водачът на превозното средство получавал придружаващите доставката документи (товарителница, международна товарителница за автомобилни превози CMR, декларация за съответствие, придружителен административен документ, анализно свидетелство). В придружителните документи се съдържала информация за номерата на превозното средство, имената на водача, вида и количеството на превозваното гориво, индивидуализирано със специфични характеристики. Наборът документи имал уникална идентификация, позволяваща да се провери номера на поръчката. При влизане в страната през ГКПП Кулата митническите органи проверявали придружаващите стоката документи, като след проверката автоцистерните продължавали маршрута си към базата на „С.” О. в [населено място].

Приемането и разтоварването на доставките в склада се осъществявало по ред, установен от управителя, само в присъствието на оператор на петролната база:

- Преди влизането на превозното средство на територията на склада, служител на охраната удостоверявал чрез запис в дневник регистрационния номер на транспортното средство и датата и часа на пристигането му;

- Шофьорът спирал автоцистерната на указано със знак и маркировка място, съобщавал за пристигането си на дежурния оператор;

- След вдигане на бариерата водачът насочвал цистерната към платформа за проверка, където служител на независима контролна организация за осъществяване на качествен контрол проверявал съответствието на отразените в товарителниците пломби, наличието на вода в цистерните, вземал проби за анализ в рамките на работния ден на лабораторията, а ако доставката се осъществявала след работния ден на лабораторията, дежурният оператор извършвал количествен контрол и визуален контрол за качество;

- Стоковедът на дружеството „С.” О. лично приемал и проверявал придружаващите документи, подготвял заявката за разтоварване – разтоварната бележка (т. н. „B.”), в която ръчно се вписвала информацията от придружаващите документи;

- Водачът придвижвал цистерната на автокантара за измерване на бруто тегло, данните от което се отразявали от оператора в „B.”-а;

- Дежурният оператор насочвал автоцистерната към определеното място за разтоварване;

- След разтоварването и след визуална проверка от страна на дежурния оператор, шофьорът придвижвал камиона към кантара за мерене на тара и показанието се записвало в разтоварната бележка;

- Разтоварната бележка се връщала при стоковеда, който сравнявал на данните от „B.”-а и показанията на измервателния уред, и заверявал транспортните документи. (За целите на осъществявания от митническите органи контрол за данъчните складове е съществувало задължение да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. В периода 21.01.2013 г. – 02.07.2013 г. в склада на „С.” О. в [населено място] били одобрени четири точки за контрол с монтирани измервателни уреди – ТК 5, ТК 6, ТК 9, ТК 13. Данните от измерванията задължително се регистрирали в автоматизирана система за отчет на измервателните уреди – „I.”, и в Системата за контрол на измервателните уреди на Агенция „Митници”);

- Водачът получавал от стоковеда документите за разтовареното гориво и автоцистерната напускала склада, което обстоятелство се отбелязвало в дневника на охраната;

- Стоковедът предавал документите на дежурния служител в отдел ”Акцизи”, където данните за номерата на придружаващите документи, количеството и вида на горивото се въвеждал в системата за отчетност по реда на ЗАДС (T.). Въз основа на въведената информация в 5-дневен срок се подавало съобщение в системата за контрол на движението на акцизни стоки (EMCS), в което се посочвала датата на получаване на стоката и реално измереното количество. С изпращането на съобщението движението под режим РОПА приключвало и горивото оставало под отговорността на складодържателя за обезпечаване на акциза.

- За всеки ден и за всички натоварвания от Република Гърция „Е. Б.” ЕАД издавало фактури за размера на задължението по видове горива, като фактурата се предавала за осчетоводяване в счетоводния отдел на „С.” О..

Съобразявайки описания процес на осъществяване на доставките и необходимия за това набор от документи, отразяваната информация в системата за отчетност по реда на ЗАДС T., системата за контрол на движението на акцизни стоки EMCS, автоматизираната система за отчет на измервателните уреди „I.” и в системата за контрол на измервателните уреди на Агенция „Митници”, както и установените правила за приемането и разтоварването на доставките в складовата база на „С.” О., предходните съдебни инстанции са приели за установено по несъмнен начин осъществяването в периода 21.01.2013 г. – 02.07.2013 г. на 42 броя доставки от рафинерията на „H. P.” S. A. до данъчния склад на „С.” О., подробно индивидуализирани на л. 14 – л. 22 от въззивното решение по дати, превозни средства, маршрута им на движение, вид и стойност на акцизната стока.

Констатациите във връзка с авторството на деянието – в лицето на подсъдимия В. Б., както и по отношение на осъщественото от него поведение – отклоняването на цистерните към други места, където горивото – дизел и бензин А-95 – е било реално източвано и предавано на определени лица срещу заплащане, се основават на следните, приети за установени факти и обстоятелства: че на инкриминираните дати камионите, извършващи превоза на гориво, са осъществили движение по маршрут от мястото на натоварване в [населено място], откъдето са били издадени фактурите до [населено място]; натоварените от рафинерията „H. P.” S.A. горива (описани като вид, количество, дати на натоварване) не са постъпвали физически в данъчния склад на получателя „С.” О. в [населено място]; не е било констатирано разтоварване чрез задължително измерване от уредите в склада; всички международни товарителници, придружаващи стоките, са били заверени от подсъдимия като получени (в графа 24 – „Goods received”); според приложените графици на работа на подсъдимия за периода м. януари –м. юли 2013 г. подсъдимият Б. е бил на работа на всички дати без изключение, когато е било регистрирано и отчетено фиктивното приемане на отклонените 42 броя доставки на горива; по време на нощните дежурства, когато на практика е било реализирано отклоняването на пристигащите от Гърция цистерни, подсъдимият е работил на смяна сам; в инкриминирания период по време на нощните си смени подсъдимият често е затварял пункта за приемане и обработване на пристигащите камиони за времето от 00:00 ч. до 4:00 ч.; с предимство е обработвал камионите на превозвача „Т. 1” О., чиято собственост били камионите, превозващи отклоненото гориво; във всички случаи, когато се е преточвало и претоварвало горивото в базата на „А.” подсъдимият е присъствал там заедно с трите свидетелки Г., Д., С., като си е тръгвал последен след преточването на горивото в по-малките камиони.

За установяването на тези констатации е осъществен детайлен и пълноценен доказателствен анализ, обективиран на л. 30 – л. 47 от атакувания съдебен акт, при който нито един нюанс от картината на престъпното събитие не е останала извън вниманието на въззивния съд.

Фактическото отсъствие на горивото по инкриминираните доставки в базата на „С.” О. е безспорен въпрос, решен по идентичен начин от предходните инстанции. Установено е, че дружеството законосъобразно е задействало електронните административни документи (е-АД), необходими за движението на акцизните стоки по доставките под режим отложено плащане на акциз (РОПА) до данъчния склад в [населено място]. Номерата на придружаващите транспортните средства при извършването на доставките е-АД са били отразени в системата за контрол на движението на акцизни стоки EMCS и са били вписани в дневника на складовата наличност. В електронните масиви на автоматизираната система за отчет на измервателните уреди „I.” са липсвали записи за реално разтоварване и постъпване в склада на 42-те автоцистерни с гориво, което означава, че не е било констатирано разтоварване чрез задължително измерване на уредите в склада. В АСОИУ на данъчния склад не са били регистрирани номерата на BOL, окомплектовани с номерата на съответните приключени е-АД. След 24.04.2013 г., когато е бил въведен дневникът за регистриране на влизащите на територията на склада товарни автомобили, в този журнал не са били отразени записи за транспортните средства, превозващи инкриминираното гориво.

Възражението за неправилно кредитиране на „обикновена тетрадка”, водена от охраната на петролната база, на отразената в която информация се придавала „изначална” доказателствена сила, е неоснователно. Като „обикновена тетрадка” касаторът окачествява воденият дневник (журнал) за регистриране на влизащите на територията на склада товарни автомобили, в който се отразявали данни за регистрационните номера, датата, часовете на пристигането и напускането на транспортните средства, превозващи инкриминираното гориво. Регистърът на входящите за разтоварване цистерни в данъчния склад е бил внимателно коментиран от съда – на л. 24 от въззивното решение, където коректно е отразено обстоятелството, че преди 24.04.2013 г. такъв регистър не е бил воден. По силата на задълженията на съда за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото записите в обсъждания дневник не биха могли да бъдат игнорирани, защото съдържат обективна информация, че товарни автомобили с процесните доставки не са били регистрирани като влизащи/излизащи от базата в [населено място], въпреки че номерата на придружаващите транспортните средства при извършването на доставките е-АД са били отразени в EMCS и са били вписани в дневника на складовата наличност. Не отговаря на истината твърдението, че съдилищата са придали някаква предустановена доказателствена сила на посоченото доказателство и са надценили значението му. Фактът, че в дневника не са били отразени част от инкриминираните камиони с гориво, е обсъждан не изолирано и самостойно, а в съвкупност с всички установени по делото обстоятелства, изводими от наличните доказателствени източници, включително гласните доказателствени средства. За да приеме, че 42-те цистерни не са постъпили физически в склада в [населено място], въззивният съд е взел предвид, освен липсата на съответни вписвания в обсъждания дневник, още и множество други обстоятелства, а именно че: процесните точно индивидуализирани количества горива, натоварени от рафинерията на изпращача „H. P.” S. A., не са били разтоварени в базата на получателя „С.” О.; не е било констатирано задължително измерване от монтираните в склада уреди (съгласно кредитираните заключения на единичната комплексна техническа и счетоводна експертиза, на допълнителната счетоводна и данъчна експертиза и на тройната комплексна техническа и счетоводна експертиза); горивото по доставките е било преточвано и претоварвано в базата на „А.” в присъствието на подсъдимия и свидетелите Д., С. и Г. (съгласно показанията на св. С. К.); част от горивото е било получено от св. В. П., който дори се снабдил с голяма цистерна за съхранение на получаваното от подсъдимия гориво; за разтоварването, превоза и съхранението на отклоненото от склада на „С.” О. са били ангажирани свидетелите П. Н., собственик на базата „А.” в кв. О., Д. И., А. П., Е. М., В. А..

Във връзка с оспорената констатация, че отклонените цистерни с гориво са били разтоварвани в базата на „А.” в кв. О., на л. 34 – л. 36 от атакувания съдебен акт са изложени обстоятелствени съображения, които в пълнота изясняват начина, по който съдът е достигнал до своя извод. От мотивите на решението е видно, че съставът на САС е изградил заключението си върху показанията на св. С. К., който е предоставил изобилна информация за случващото се в базата на „А.” – за пристигането на цистерните с гориво, претоварването на горивото в други по-малки камиони, в присъствието и под контрола на подсъдимия и свидетелките Г., Д. и С.. Показанията на св. К. са били кредитирани законосъобразно от процесуална гледна точка, след внимателна проверка и съпоставка с останалите доказателствени материали, при която е била установена кореспонденцията им с показанията на св. В. П., един от получателите на горивото, шофьорите св. М., св. А. и св. П., собственика на базата в[жк]св. П. Н., св. Д. И., собственик на част от камионите, в които било преточвано горивото. Именно при съвкупната преценка на съдържанието на посочените доказателствени източници въззивният съд убедително е достигнал до констатациите (л. 25 – л. 27 от решението), че св. В. П. е бил ангажиран с предложение да пласира срещу съответни комисисионни евтини горива – по 1, 80 лева за литър – без документи, като се задължил да приема и разпродава големи количества гориво – по два камиона, всеки натоварен с по 31 – 32 хиляди литра. Предвид постъпващото голямо количество горива, именно св. П. осигурил мястото, където да бъдат преточвани и претоварвани в други превозни средства – базата на неговия познат св. П. Н. в[жк]– „А.” Е..

Касаторът Б. неоснователно се противопоставя на показанията на св. А. Д., като твърди, че при оценката им съдът пропуснал да вземе предвид фактите, че именно този свидетел подал сигнала до полицията, поръчал промяната на софтуеъра, извършил собствено разследване, срещал се лично със св. Д. Г. и я разпитвал за обстоятелства „като разследващ полицай”. Всички тези обстоятелства са били детайлно разисквани (л. 38, л. 39, л. 43 от атакуваното решение). С оглед високата степен на тяхната информативност показанията на този свидетел действително са съществени за разкриването на обективната истина, като с основание не са били дискредитирани от предходните инстанции с оглед обстоятелството, че двамата със св. Й. М. инициирали и провели „вътрешно разследване” за установяване на причините за констатираните липси на гориво в данъчния склад, като достигнали до извод за съпричастност на подсъдимия към отклоняването на горивото. Без да съществува необходимост от преповтаряне на състоятелните съображения, изложени от САС, достатъчно е да се наблегне на качеството на св. А. Д. – управител на „С.” О., стриктното и добросъвестно изпълнение на която длъжност дори го е задължавало да предприеме позволени от закона мерки за установяване на произхода на констатираните липси на горива в склада на дружеството, което управлява. Що се касае до обстоятелството, че св. Д. е подал съобщение до полицията за извършено престъпление, то такова поведение е законово регламентирано и не е от естество да компрометира показанията на свидетеля.

Съществено е да се отбележи, че при анализа на всички доказателствени материали въззивният съд е приложил стриктно процесуално законосъобразен подход, като от една страна, е съпоставял внимателно и задълбочено наличните доказателствени източници и ги е преценявал с оглед собствената им логичност и вътрешна убедителност, от друга. Тези именно критерии са били използвани и при обсъждането на достоверността на показанията на св. Д., на които е гласувано доверие, заради съзвучието им с многобройни други доказателствени материали, както и заради констатираната последователност, обективност и изчерпателност при излагане на фактите, което е възприел.

Съответно обясненията на подсъдимия Б. и показанията на свидетелите Д. Г., Д. Д. и Н. С. не са игнорирани, както твърди жалбоподателят, а са отхвърлени като недостоверни след щателна проверка и констатация за конфронтацията им със значителен брой съществени доказателствени материали – свидетелските показания на А. Д., В. П., С. К., Й. М., И. Л., П. К., О. П., П. Н., Д. С., А. П., Е. М., В. А., Д. И., К. С., Д. П., Е. Х.; заключенията на единичната комплексна техническа и счетоводна експертиза, на допълнителната счетоводна и данъчна експертиза и на разширената (тройна) техническа и счетоводна експертиза; многобройните писмени доказателства – CMR, придружителни транспортни документи, издадени от „H. P.” S. A., електронни акцизни документи с издател „H. P.” S. A., дневник на охраната за влизащите и излизащите от данъчния склад в [населено място] транспортни средства, разтоварни бележки, фактури за закупени горива по доставки от „Е. Б.” ЕАД към „С.” О., справки за извършени преводи по издадените от „Е. Б.” ЕАД фактури, регистър „Дневник на складовата наличност”, воден с автоматизираната система за отчетност „T.” съгласно ЗАДС, извадки от автоматизираната система за отчетност на измервателните уреди, графици за дежурства в склада в [населено място] и др.

Естеството на изпълняваните от подсъдимия В. Б. дейности при изпълнението на осъществяваните на възложените му от работодателя трудови функции и мястото му в организационната структура на дружеството „С.” О. са обстоятелства, на практика също са установени при взаимна съгласуваност на доказателствените материали. Законосъобразно от процесуална гледна точка въззивният съд е приел (л. 7 и л. 8 атакуваното решение), че въз основа на сключен трудов договор № 21 от 1.07.2004 г. работодателят – дружеството „САКСА” О., представлявано от управителя св. А. Д. е възложил, а работникът В. Б. е приел да изпълнява в „С.” О. работа на длъжността „стоковед”, като считано от 1.01.2008 г., той на практика е съвместявал длъжностите „стоковед” и „ръководител транспорт”, за което му било изплащано съответно по-високо възнаграждение. Съгласно длъжностната си характеристика за длъжността „стоковед” подсъдимият е имал задължения: да оперира и следи за функционирането на автоматизираната система за управление на петролен терминал „Зебра” на „С.” О. по отношение разтоварване, съхранение, товарене на течни горива и смазочни материали; да ръководи и контролира работата на операторите и шофьорите в „С.” О. на петролен терминал „Зебра”, включително разтоварването, експедицията, складовите наличности и фирите на горива и масла; да отчита стоковия и документния оборот в петролен терминал „Зебра”; да осъществява контрол и отчетност по отношение на складовите наличности от горива и масла пред мениджъра „Доставки и логистика” на „С.” О. и др. На основание длъжностната характеристика за длъжността „ръководител транспорт” изпълняващият я служител е имал задължения да участва в изготвянето и да следи за спазване на инструкциите за товарене и разтоварване на горива, както и отговорност и отчетност за поведението на шофьорите пред съконтрагентите на „С.” О. при приемане и предаване на транспортираните горива.

Тези фактически констатации са неоснователно оспорени в касационната жалба на защитниците на подсъдимия Б. адв. К. и адв. И. с твърдения за игнориране на приетото заключението по изслушаната съдебнографическа експертиза, съгласно която подписът за „работник” в допълнително споразумение № 107/01.05.2008 г. към трудов договор № 21/01.07.2004 г. не бил положен от подсъдимия Б., а по отношение на подписите в длъжностната характеристика за длъжността „стоковед – администратор” към трудов договор № 21/01.07.2004 г. и в длъжностната характеристика за длъжността „ръководител транспорт” към допълнително споразумение № 107/01.05.2008 г. към трудов договор № 21/01.07.2004 г. с дата 12.11.2009 г. – било прието, че не са годни за провеждане на почеркова идентификация. ВКС в пълна степен се солидаризира с застъпеното от защитниците виждане, че в наказателния процес частичното или цялостно игнориране на доказателствени материали е в разрез с нормите на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. В случая обаче отправените към съда в тази насока упреци са безпочвени, тъй като възраженията на защитата са били обсъдени (на л. 8, л. 38, л. 45 – л. 46 от атакуваното решение). Вярно е, че съгласно заключението на назначената от въззивния съд почеркова експертиза, подписът за ”Работник” в допълнително споразумение № 107 от 1.05.2008 г. към трудов договор № 21 от 1.07.2004 г. не е бил положен от В. Б., а подписите в полето „Запознах се с длъжностната характеристика – В. Б.” в копията на длъжностна характеристика за длъжността „стоковед – администратор” към трудов договор № 21 от 1.07.2004 г. с дата 12.11.2009 г. и на длъжностна характеристика за длъжността „ръководител транспорт” към допълнително споразумение № 107 от 1.05.2008 г. с дата 12.11.2009 г. не са били годни за изследване.

Това експертно заключение не обуславя съмнителност на фактическите изводи на съда относно изпълняваните от подсъдимия В. Б. трудови функции, защото, на първо място, по отношение на основния трудов договор № 21 от 1.07.2004 г., въз основа на който той е бил назначен на длъжността „Стоковед” в търговското дружество „С.” О., не е спорно, че е бил сключен и подписан от подсъдимия в качеството му на „работник”.

Второ, без оглед обстоятелството, че според заключението на експертизата подписът за „Работник” в допълнително споразумение № 107/01.05.2008 г. към трудов договор № 21/01.07.2004 г. (за позицията „ръководител транспорт” в търговското дружество „С.” О.), не е бил положен от подсъдимия Б., той реално е съвместявал двете длъжности, считано от 1.01.2008 г., както е приел съдът. Тази констатация съвсем не е голословна, а се основава на достатъчно изброени в съдебния акт доказателства, съдържащи се в удостоверение относно начисляването и внасянето на дължимите осигурителни вноски по отношение на подсъдимия, в която в графата „Наименование на длъжността” за периода от 1.07.2004 г. до 31.12.2008 г. е отразена длъжност „стоковед”, а считано от 1.01.2008 г. до 31.07.2013 г. е отразена длъжност „стоковед/ръков. транспорт”със съответното по-високо трудово възнаграждение, което касаторът е получавал. В същата насока са още: показанията на свидетелите А. Д., П. К., И. Л., К. С. и Е. Х., а и обясненията на самия подсъдим Б., който сам е заявил пред съда, че първоначално бил „стоковед”, а впоследствие по силата на допълнително споразумение станал „ръководител транспорт”, като продължил да се занимава с документооборота „на входа и на изхода” на склада; приложената в трудовото му досие саморъчна декларация за конфиденциалност от 1.07.2013 г., в която е отразена длъжност „Ръководител транспорт”; подадената лично от него молба с дата 1.07.2013 г. за освобождаване от длъжност, в която е посочена длъжността „ръководител транспорт”; връчената му заповед № 68/1.08.2013 г. за прекратяване на трудовото правоотношение със „С.” О., подписана от него също на 1.08.2013 г., в която са изписани длъжностите „стоковед”, код по НКП: 41312022, и „ръководител транспорт”, код по НКП: 43212010.

Трето, съществено е обстоятелството, че съдебнопочерковата експертиза е изследвала копия от длъжностните характеристики за длъжността „Стоковед – Администратор” към трудов договор № 21 от 1.07.2004 г. и на длъжностна характеристика за длъжността „Ръководител транспорт” към допълнително споразумение № 107 от 1.05.2008 г. Принципно е възможно за липсващи документи да се правят изводи и въз основа на изследване на ксерокс копия от същите. Този въпрос обаче е от изключителна компетентност на експертите графолози, които могат с оглед притежаваните от тях специални знания да преценят дали съответните ксерокопия са годен обект за сравнително изследване. В разглеждания случай при изследване на авторството на подписите, положени върху копията на цитираните документи, е установено, че подписите, обекти на изследването и в двете длъжностни характеристики, са копия на един и същи подпис. В качествено отношение обаче подписите са се оказали негодни за провеждане на почеркова идентификация – поради лошото им качество, наличието на непропечатани (липсващи) участъци от изображенията, поради което не е било възможно да се проследят начало, край и свързаност на някои от щрихите. При оценката на експертното заключение този извод е интерпретиран законосъобразно от въззивния съдебен състав стриктно съобразно действителния му смисъл – че експертът не се е ангажирал с констатации по въпроса относно лицето, положило подписите върху копията от длъжностните характеристики, поради качествената негодност на обекта на изследване. Т. е. в доказателствен план специалните научни знания не са подпомогнали разрешаването на въпроса подписал ли е подсъдимият длъжностните характеристики или не. Съобразно точния му смисъл обаче заключението не изключва от техническа гледна точка възможността за авторството на подсъдимия. Поради това съдът е дал отговор на този въпрос с оглед останалите налични доказателства, след анализ на описаната по-горе достатъчна по обем и информативност доказателствена съвкупност в цялост. В така осъществената от втората инстанция процесуална дейност не могат да бъдат съзрени едностранчивост или селективност, нито превратност. Напротив – констатациите на съда в тази насока правилно в процесуален аспект не са били основани само на изолирания прочит на заключението на вещото лице Ц..

В заключение, въз основа на изложеното дотук може да се резюмира, че не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при разглеждането и решаването както на въззивното, така и на първоинстанционното дело. Обективно липсват нарушения от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 – т. 4 от НПК, както и такива по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.

ВКС не установи твърдяното от касатора нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В рамките на приетите фактически положения законът е приложен правилно и няма основания да се обмисля различна квалификация от приетата по чл. 203, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 311, ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На л. 45 – л. 51 от въззивното решение правната страна на казуса е очертана юридически точно, като изложените съображения почиват на вярно разбиране на закона и се споделят от настоящия касационен състав. Възраженията на жалбоподателя Б. и защитниците му в тази насока се градят предимно върху претенциите им за неправилно разрешаване на въпроса относно длъжностното качество на подсъдимия, който не бил подписал и съответните длъжностни характеристики, които ВКС прие за неоснователни. Тези оплаквания вече са били предмет на обсъждане и от въззивната инстанция, като са получили изчерпателен отговор.

Освен приетото от съда фактическо положение, вече обсъдено по-горе, че подсъдимият Б. е бил запознат със задълженията си по длъжностните си характеристики (защото реално ги е изпълнявал), следва да се има предвид, че обстоятелството дали връчването на тези документи е било или не е било удостоверено от лицето срещу подпис, в конкретния случай не е от естество да изключи качеството му на длъжностно лице въобще поради непознаване на конкретните му задължения, както неоснователно се поддържа от защитата. Отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова дейност. Затова, за да се обоснове или да се изключи качеството на материално отговорно лице по отношение на работника или служителя, във всеки отделен казус се изследва не само длъжностната му характеристика, но и какви действия извършва той при изпълнението на трудовите си функции. Обсъжданият въпрос се установява с всички доказателствени материали, като не е от кръга на обстоятелствата, които се изясняват посредством експертиза, както неправилно поддържа защитникът на подсъдимия Р. Ц.. Затова (на л. 36 от атакуваното решение) въззивният съд законосъобразно е отказал да вземе предвид онези части от заключенията на вещите лица А., Н., Д., В. (по единичната и тройната комплексни технически и счетоводни експертизи), в които извън компетентността си са се произнесли по относно положението на подсъдимия като материално отговорно лице.

Качеството на касатора на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б” от НК и произтичащите от длъжността му конкретни отговорности, свързани с пазенето и управлението на имуществото на юридическото лице „С.” О., са законосъобразно изведени според естеството на изпълняваните длъжности, техния код по НКП, свидетелските показания, сключения трудов договор № 21 от 1.07.2004 г. (подписан от него), както и преди всичко от обстоятелството, че той в действителност е извършвал вменените му задължения. Съществен за отговорността му е фактът, че наред с длъжността „ръководител транспорт”, която е изпълнявал и за която е получавал по-високо възнаграждение, той е съвместявал функциите на „стоковед”, в каквото качество е разполагал с правомощия да приема доставеното в склада гориво, да изготвя, подписва, заверява придружаващи стоката транспортни и други документи, включително разтоварните бележки, в които е следвало да фигурират крайните разтоварени количества от съответните превозни средства, да ръководи и контролира работата на операторите и шофьорите на петролен терминал „Зебра”, включително разтоварването, експедицията, складовите наличности и фирите на горива и масла, да отчита стоковия и документния оборот в петролен терминал „Зебра”; да осъществява контрол и отчетност по отношение на складовите наличности от горива и масла, както и да приключва акцизното движение на получаваните стоки чрез подписването на е-АД като упълномощено лице от името на „С.” О., вписано в лиценза на данъчния складодържател. Освен многобройните писмени и гласни доказателства в тази насока (документацията в неговото приложено трудово досие, показанията на свидетелите А. Д., П. К., Е. Х., Д. С., Н. Т.), самият подсъдим е потвърдил информацията, че е осъществявал експедиции и доставки, че е обработвал и приключвал документацията при експедиции и доставки, издавал фактури, приемал парични плащания от клиенти. Така осъществяваните от него трудови функции определят съдържанието на възложената му работа и я очертават като свързана с пазене и управление на чуждо имущество, принадлежащо на дружеството работодател „С.”О..

Във връзка с гореизложеното неоснователно се явява възражението на защитниците на подсъдимия, че въззивният съд недопустимо е вменил по отношение на подсъдимия Б. нови факти и обстоятелства, свързани с фигурата на фактическия отчетник, извън очертаната от обвинителния акт рамка на обвинението. Както коректно е отбелязано в касационна жалба на адв. К. и адв. И., прокуратурата е твърдяла, че длъжностното качество на подсъдимия произтича от сключените трудов договор № 21/1.07.2004 г. и допълнително споразумение № 107/1.05.2008 г. На л. 45 – л. 47 въззивният съд е анализирал въпросите, свързани със субекта на инкриминираното престъпление именно в така посочените в обвинителния акт предели, като липсват констатации, определящи подсъдимия като фактически отчетник. Последният е лице, което не е назначено на отчетническа длъжност, не са му поверявани пари, вещи или други ценности и не е овластявано с правото да се разпорежда с тях. Съгласно ППВС № 3/1970 г. (изм. и доп. с ППВС № 9/75 г. и ППВС № 7/87 г.), т. 2, фактическите отчетници поначало не могат да бъдат субекти на длъжностно присвояване, макар да събират, съхраняват и отчитат обществено имущество, понеже не им е възложено да извършват такава дейност от ръководството на учреждението, предприятието или организацията. Оплакването на защитниците очевидно се гради върху изолираното тълкуване на едно единствено изречение, формулирано на л. 47 от решението: ”Ангажирането на наказателната му [на подсъдимия] отговорност е в съгласие и с установената съдебна практика, касаеща фактическите отчетници”, без да се отчита общия контекст на изложението. В следващото изречение е ясно обобщено недвусмисленото становище на съда, че в инкриминирания период подсъдимият Б. е разполагал с правомощия и фактическа власт за осъществяване на разпоредителни действия по отношение на имуществото и дейността на дружеството и в частност – по отношение на доставяните в данъчния склад горива.

Доколкото с касационната жалба на подсъдимия Б. е оспорено изцяло ангажирането на отговорността му, ВКС извърши проверка и на тежестта на наложените му санкции в контекста на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Констатира се, че при индивидуализацията на определените спрямо дееца при условията на чл. 54, ал. 1 от НК наказания САС е съобразил всички установени по делото смекчаващи обстоятелства, като е отмерил размера на наказанието лишаване от свобода при пълен превес на смекчаващите. Относно явната несправедливост на определените наказания касаторът е изтъкнал единствено неоснователния довод, че освен него в престъпната дейност участвали и други лица, които не били подведени под отговорност. Това обстоятелство не е от естество да обуслови налагането на по-леко наказание, особено съобразявайки факта, че въззивната инстанция е изменила атакуваната пред нея първоинстанционна присъда, намалявайки наказанието лишаване от свобода до законоустановения минимум. Други конкретни съображения, които касационната инстанция да обсъди, не са наведени.

Водим от изложените аргументи и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89 от 27.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 914/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 7 състав.

Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.