Неоснователно обогатяване при фактическо съжителство и права на наследниците

Текстът на акта

Ключови фрази

1

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 369

гр. София, 18.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

трети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3821/ 2023 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 1643/ 04.04.2024 г. по жалба на В. Г. А. - М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 372 от 23.03.2023 г. по гр.д.№ 307/ 2022 г., в частта му, в която жалбоподателката е осъдена да заплати на Б. Р. А. и Г. Р. А. сумата 52 303 лв. /по 26 151 лв. на всеки ищец/, получена без основание в периода от 10.05.2013 г. до 29.02.2016 г. чрез банкови преводи от сметка на Р. Г. А. по сметка с титуляр В. Г. А. - М., на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос: при прекъсване на дълготрайно фактическо съжителство, отношенията във връзка с правата между съжителстващите до момента на прекъсването, включително съзнателното изпълнение на нравствени задължения между тях, обвързват ли наследниците им.

Според установената към момента безпротиворечива съдебна практика, фактическото съжителство между мъж и жена по съдържание на отношенията не се различава от брака, приема се, че по естеството си отношенията между фактическите съжители са като между съпрузи. В съвременното българско общество фактически сложилите се съпружески отношения не са рядкост, според данните, обявявани от НСИ за съотношението между децата, родени от съпруга и децата на майки, несключили брак, последните преобладават трайно. Не трябва да се игнорира обстоятелството, че бракът е регулирано от правото фактическо съжителство между мъж и жена, в този смисъл последното предхожда брака и е било регулирано от обичайното или църковното право далеч преди държавата да поеме тази функция. При тази регулация държавата прибавя държавната санкция към вече фактически наложили се отношения в обществото. Затова няма основание по естеството си отношенията между фактическите съжители да се третират различно в сравнение с отношенията между сключилите брак - и двете групи отношения изискват грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на общността, материална и морална подкрепа. Както всеки от съпрузите, така и всеки от съжителите съобразно възможностите си, имуществото и доходите си трябва да осигурява нормални условия за живот на общото домакинство, като участието може да не е единствено и само чрез влагане на парични средства /виж определение № 60887/ 14.12.2021 г. по гр.д.№ 2209/ 2021 г., III г.о., ВКС и цитираните в него предходни актове на ВКС, имащи отношение към въпроса/.

От друга страна, според задължителното тълкуване, обективирано в Постановление № 1/ 28.05.1979 г. на Пленума на ВСРБ, съзнателното изпълнение на нравствения дълг дава основание едно лице да получи нещо от друго, т.е. нито даването, нито получаването са без основание. В патримониума на даващия не възниква вземане по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Той не може да иска връщане на даденото поради начална липса на основание. Осигуряващият благополучието на общото домакинство фактически съжител изпълнява свое нравствено задължение и даденото с тази цел не е без основание. При прекратяване на съжителството поради смърт на едно от съжителстващите лица, неговите наследници могат да придобият имуществото, ако изявят воля за това, но те го придобиват в състоянието, в което е открито. Когато наследодателят не е имал вземане за връщане на нещо, дадено при начална липса на основание, не е възможно по реда на наследственото правоприемство такова право да имат приелите наследството му. Затова в отговор на правния въпрос, по който обжалването е допуснато, следва да се приеме, че при прекъсване на дълготрайно фактическо съжителство поради смърт на един от съжителите, отношенията във връзка с правата между съжителстващите до момента на прекъсването, включително съзнателното изпълнение на нравствени задължения между тях, са релевантни по отношение на наследниците на починалия съжител.

Обратното е прието в обжалваното въззивно решение, поради което то е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Решението следва да бъде отменено, а спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия /арг. чл.293 ал.3 ГПК/.

От фактическа страна по делото е установено, че ищците Б. Р. А. и Г. Р. А. са наследници по закон с равни права на Р. Г. А., починал на .... г. Ответницата В. А. - М. и наследодателят на ищците Р. Г. съжителствали на семейни начала, в общо домакинство в периода от 1999 г. до смъртта на последния. Двамата живеели в притежаваното от ответницата жилище в [населено място], ползвали нейния гараж, а през лятото и в почивните дни обитавали вила в местност „Щ. гнездо“, също нейна собственост. Посрещали много гости, включително и децата и внуците на Р. А.. Имали общ бюджет и си делели разходите. Докато Р. А. работел, превеждал на ответницата част от заплатата им или й давал пари „на ръка“, за да може тя да разплащала сметки и екскурзии, да пазарува и въобще да поддържа общото им домакинство. През периода 2017 г. – 2018 г. Р. А. и ответницата предприели заедно туристически пътувания до М., до И. и К. Л., до А. и Нова З., за които разходвали 33 656,77лв.

Р. А. бил титуляр на банкова сметка в „Банка ДСК" ЕАД с IBAN: B. S. ...., а ответницата имала в същата банка сметка с IBAN: : ........ В периода от 10.05.2013 г. до 29.02.2016 г. въз основа на дадено от Р. А. съгласие за директен дебит, ежемесечно от неговата сметка в сметката на ответницата били превеждани по 2 000 лв, в края на всеки месец между 25-то и 30-то число. Общият размер на преведените за 34 месеца суми възлиза на 70 000лв. От сметката на ответницата по сметката на Р. А. също били извършвани парични преводи в общ размер 17 677 лв. Ответницата извършвала и преводи на суми към сметка на Виваком за заплащане на текущи сметки на Р. А. за периода от 10.05.2013 г. до 13.09.2018 г. в размер общо 1 062,69 лева. Освен това тя погасила част от кредит на Р. А. в размер 3 936 лв, чрез вътрешни трансфери от 246 лв. в периода 04.06.2013 г. 04.04.2018 г. По банков път от свои сметки тя извършвала плащания за електроенергия за период 10.05.2013 г.- 13.09.2018 г. общо в размер 2 732,22 лева, за вода за период 10.05.2013 г.- 13.09.2018 г. общо в размер 843,13 лева. Извършила и безкасови плащания от дебитни карти издадени по нейни сметки в хранителни магазини, за местни данъци и такси, за хранителни добавки за период 10.05.2013 г. - 13.09.2018 г. в общ размер 43 688,74 лева.

С нотариален № . от. г., том ., per № ., н.д.№ . г. на нотариус рег. № .. Р. А. закупил студио № . в [населено място], [жк]бл.. за сумата от 19 475 евро, получена въз основа на договор за ипотечен кредит от 25.03.2013 г. С нотариален акт № ., том ., per. № ., н.д.№ .г. на нотариус рег.№ ., ответницата, като пълномощник на дъщеря си Т. М., закупила два недвижими имота - Студио № . и Студио № . с административен адрес [населено място], [жк]бл... Част от продажната цена за тези имоти в размер на 11 910 лв. била платена чрез банков превод от Р. А..

При така установените факти предявените евентуално искове, квалифицирани по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, са неоснователни. Фактическият състав, при който възниква вземане по посочената разпоредба, включва даване на нещо от едно лице и получаването на това нещо от друго лице при липса на основание за разместване на блага в правната сфера на двете лица. Ищецът е този, който носи доказателствената тежест за установяване на факта, че е дал нещо на ответника, а ответникът трябва да докаже наличие на основание да задържи полученото. Не се спори между страните, че при установеното в настоящето производство фактическо съжителство между наследодателя на ищците и ответницата в общо домакинство почти двадесет години, Р. А. е извършвал ежемесечно парични преводи от по 2 000 лв на ответницата в периода 10.05.2013 г. до 29.02.2016 г. Това е, което ищците твърдят, че е дадено от него без основание. Ответницата възразява, че основание е налице, тъй като плащанията са извършени за поддържане на общото им домакинство и съставляват изпълнение на нравствено задължение. Това възражение съдът намира за основателно. Наследодателят на ищците и ответницата са имали продължителна емоционална връзка, в хода на която са обединили усилията си за постигане на общо благополучие със средствата, с които са разполагали. При необходимост всеки от тях е превеждал пари от своя сметка по сметка на съжителя си, оказвал е помощ при покупка на имоти, участвал е в общите за домакинството разходи и в личните разходи на другия. Неоснователен е доводът на ищците, че не е доказано превежданите по банков път за процесния период по 2 000 лв месечно да са били за издръжка на общото домакинство, защото не били плащани през целия период на съжителството /а само за кратък период от него/ и защото наследодателят им сам плащал сметки, храна и дори платил част от продажната цена за имот на дъщерята на ответницата. Този довод удобно пропуска обстоятелството, че такива плащания е извършвала и ответницата – погасявала е със свои средства задължения на Р. А. по договори за кредит и услуги, плащала битови сметки и цена на хранителни продукти. А съвкупното обсъждане на тези обстоятелства води до несъмнен извод, че съжителите не са се възприемали като титуляри на отделни патримониуми, а като едно общо домакинство, в което всеки посреща част от разходите за общото благополучие според възможностите си. Затова е естествено докато е разполагал с по-големи възможности /докато се е пенсионирал, според свидетелите/ Р. А. да е превеждал на ответницата част от заплатата си именно с оглед поддръжката на общото домакинство за осигуряване на един сравнително висок за страната стандарт на живот. В този смисъл са и неопроверганите от други доказателства свидетелски показания по делото, в чиято достоверност съдът няма основания да се съмнява. При така установените обстоятелства отношенията между Р. А. и ответницата по естеството си не се различават от отношенията между мъж и жена, сключили брак, а тези отношения предполагат всеки от партньорите според способностите и възможностите си да допринася за благополучието на общността. Всеки от тях е длъжен /съпрузите – правно, а съжителите – нравствено/ да участва според възможностите си в издръжката на общото домакинство. Именно за да осигури това Р. А. е извършвал ежемесечно паричните преводи от по 2 000 лв, а с получените суми ответницата е плащала общите им разходи. Следователно плащанията Р. А. е извършвал при наличие на съзнание, че изпълнява свое нравствено задължение – да поеме припадащата му се част от разходите за поддръжка на общото домакинство, с което да допринесе за благополучието му. Изпълнението на нравствен дълг е основание за престиране, поради което даденото в такова изпълнение не подлежи на връщане. Приживе за наследодателят на ищците не е възникнало вземане за връщане на нещо, дадено при начална липса на основание, такова вземане не биха могли да придобият и ищците по реда на наследствено правоприемство. Осъдителните искове за връщане на даденото са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед крайното решение по спора следва да се разпредели отговорността за всички разноски в производството – и пред трите инстанции, като право на такива има само ответницата. Възражението за прекомерност на платеното от нея адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като фактическата и правна сложност на делото не е ниска. Показателно в това отношение е обстоятелството, че процесуалният представител на ищците е уговорил за себе си възнаграждение общо 4 800 лв за една инстанция /възнаграждението на процесуалния представител на ответницата е по 4 000 лв за инстанция/.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 372 от 23.03.2023 г. по гр.д.№ 307/ 2022 г. в допуснатата до касационно обжалване част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Р. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.., ет.. и Г. Р. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.., ет.. против В. Г. А. - М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] искове за връщане на сумата 52 303 лв. /по 26 151 лв. на всеки ищец/, получена без основание в периода от 10.05.2013 г. до 29.02.2016 г. чрез банкови преводи от сметка на Р. Г. А. ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Б. Р. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.., ет. и.. Р. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.., ет.. да заплатят на В. Г. А. - М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 12 576,06 лв /дванадесет хиляди петстотин седемдесет и шест лева, шест стотинки/ разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: