Имуществена отговорност на инвеститорски контрол за неизвършени строителни дейности

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50064

гр. София, 07.06.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3110/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Хасково срещу решение №154/22г. на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлен искът ѝ по чл. 422 ГПК за установяване, че ответниците В. М. и „Водно строителство“АД дължат солидарно 51101,92лв. главница и 9425,47лв. лихва, на основание акт за начет по чл. 21ЗДФИ, затова, че първата ответница, при упражняване на инвеститорски контрол, е подписала акт образец 19 за приемане на СМР, които не са били извършени, и по този начин е станала причина за незаконно плащане в полза на другия ответник.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали лице, което е извършило инвеститорски контрол по трудов договор в община и е подписало акт образец 19 за приемане на СМР, носи имуществена отговорност по чл. 21 ЗДФИ.
Делото е било образувано по искова молба на Община Хасково срещу В. Я. М. и „Водно строителство“ АД за установяване на солидарно задължение за плащане сумата 51101,92лв. на основание чл. 21 ЗДФИ, във връзка с чл. 422 ГПК. Твърденията са, че през 2017г. общината е сключила с втория ответник договор за СМР на обект „Допълнително аварийно водоснабдяване на [населено място]“. Първият ответник В. М. е приел работата за извършени СМР и е подписал Протокол 1 и 2, но част от описаните СМР не са били извършени в действителност, като стойността на неизвършените СМР е 51101,92лв., но са били платени от кмета на общината, заради подписаните актове образец 19, и е издадена фактура. След незаконното плащане се претендира и лихва за забава за периода от 28.02.18г. – 23.12.19г. в размер на 9425,47лв.. Първият ответник е лице, което упражнявала контрол върху бюджетната, финансово- стопанската и отчетната дейност, поради което е отчетник по чл. 23, т.3 ЗДФИ, а вторият ответник е лице по чл. 21, ал.3 ЗДФИ (получил нещо без основание въз основа на дейността на прекия извършител). Всички тези факти били установени в акт за начет, констатирана била солидарната отговорност на ответниците, като деянието на първата ответница било квалифицирано по чл.21, ал.1, т.1 ЗДФИ (умишлено причинени вреди). Общината се снабдила срещу ответниците със заповед за незабавно изпълнение, но тъй като били подадени възражения в законния срок, то Община Хасково предявила установителен иск по чл. 422 ГПК.
В срока за отговор ответниците са възразили, че В. М. няма качеството отчетник, тъй като в длъжностната характеристика към трудовия и договор не са описани такива задължения, неизпълнението на които и се вменяват във вина. Освен това евентуално е възразено, че тя не е действала умишлено, тъй като умишлената вина не се презюмира, а подлежи на доказване от ищеца. Освен това евентуално е въведено и възражение, че процесните СМР реално са били извършени, като във връзка с последното възражение е ангажирана техническа експертиза.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че трудовата функция на ответницата не попада в нито една от хипотезите на чл. 23 ЗДФИ, тъй като задълженията от длъжностната и характеристика се различават от описаните в закона. Освен това не било доказано наличието на умисъл в действията на ответницата, тъй като умисълът не се предполага, а следва да се докаже от общината.

По поставения въпрос, по който е допуснато касационното обжалване- дали лице, което е извършило инвеститорски контрол по трудов договор в община и е подписало акт образец 19 за приемане на СМР, които не са извършени, носи имуществена отговорност по чл. 21 ЗДФИ, настоящият състав на ВКС намира, че субекти на отговорността по чл. 23, т.3 ЗДФИ са лицата, натоварени по силата на заеманата длъжност, или за случая, с осъществяването на контрол върху финансовото управление на организацията, а основанието за отговорността им е неупражнен контрол или допуснати нарушения при упражняване на контрола. В този смисъл е решение №128/21г. на ВКС, ІІІ ГО, която съдебна практика се споделя и от настоящия състав на ВКС.

В случая ответницата В. М. е лице от хипотезата на чл. 23, т.3 ЗДФИ, тъй като ѝ е било възложено да упражнява контрол по извършени СМР и да подписва от името на общината актове по строителството. Решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за изслушването на нова техническа експертиза от друго вещо лице, тъй като в първата експертиза не е даден обоснован отговор, защо вещото лице счита, че СМР, посочени като неизвършени в акта за начет, в действителност са извършени, доколкото вещото лице е извършило само проверка по документи, но не и на място.

При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да прецени наличието на останалите предпоставки за реализиране на имуществената отговорност по чл. 21 ЗДФИ, включително и по чл. 21, ал.4, пр.2 ЗДФИ (допускане на незаконно плащане), доколкото съдът не е обвързан от квалификацията в акта за начет съгласно решение №69/12г. на ВКС, ІV ГО.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №154/22г. на Хасковски окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съгласно указанията.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: