Осъждане за грабеж на пари при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * неоснователност на касационна жалба * правилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 576

Гр.София, 14.11.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА

и в присъствието на прокурора СИМОВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 799/2024 година.

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подс. И. П. П. чрез защитника му адв. Н. Б.-К. срещу въззивно решение № 250 от 12.07.2024г., постановено по ВНОХД № 621/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав. В жалбата се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че извършеното от подс.П. деяние е несъставомерно, че съдът е приел за установени факти извън тези посочени от обвинението, както и че наказанието е несправедливо определено.

В съдебно заседание пред касационната инстанция, защитникът на подс.П. -адв.Б.-К. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания и доразвива тезата си за нарушение на материалния закон, довело до неправилно осъждане на подзащитния й. Излага аргументи и относно явна несправедливост на наказанието, размерът на което не съответства на обществената опасност на дееца и на стореното от него.

Подс.П. споделя становището на защитника си. Отрича да е извършил престъпление, като акцентира на влошеното си здравословно състояние към момента на деянието / страдал от херния/ лечението, на което е изисквало средства, с които не е разполагал и подчертава, че парите са му дадени доброволно от пострадалия.

Представителят на Върховна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Не споделя оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушение, нарушения на материалния закон, нито тези за явна несправедливост на наказанието. Намира, че с достатъчна категоричност са установени упражнената от подсъдимия заплаха по отношение на пострадалия, който е бил на 15 години към датата на деянието и отнемането на паричните средства. Предлага въззивното решение да се остави в сила.

С последната си дума подс. П. изразява желае да се намали наказанието му и съжалява за случилото се.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 52 от 28.03.2024г., постановена по НОХД № 6929/2023г., Софийски градски съд, 38 първоинстанционен състав, подсъдимият И. П. П. е признат за виновен в това, че на 10.05.2023г. в [населено място] , при условие на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи- пари в размер на 30лв. от владението на М. Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1,т.4, вр. чл.29, ал.1,б.“а“, вр.чл.55 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за три години и шест месеца, които да се изтърпят при първоначален „строг“ режим. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест.

С решение № 250 от 12.07.2024г., постановено по ВНОХД № 621/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав, присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Не могат да се споделят оплакванията на защитата, че е нарушено правото на защитата на подсъдимия. Те се основават на виждането, че съдът е приел за установени факти, които не са отразени в обвинителния акт, касаещи обстановката, при която е осъществен грабежът, а именно – на място, на което не е имало хора. Важността на този факт според касатора е относима към заключенията за упражнената заплаха спрямо пострадалия М.Н. и нейната ефективност.

Фактическите рамки на обвинението, по което подсъдимият е предаден на съд не са променени незаконосъобразно от съда. Относимите и съществени обстоятелства са били известни на подсъдимия и правото му на защита е реализирано в пълен обем. Уточнението, направено в мотивите към проверявания акт, а именно, че финалната част на деянието е осъществена на място, на което не е имало хора, има своето значение за прецизното изясняване на всички обстоятелства касаещи съставомерните признаци, към които безспорно спада заплашването, като същевременно не поставя нито за миг под съмнение оказаното психологическо въздействие над пострадалия, чрез закани по отношение на физическата му неприкосновеност. Касационната инстанция не открива фактически положения, приети от съда, различни от изложените от държавното обвинение, поради което и не може да приеме за основателно оплакването за нарушено право на защита, изразяващо се в осъждане на подсъдимия въз основа на неизвестни за него и новоприети обстоятелства.

Въз основа на законосъобразно установена фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно с признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1,т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1,б.“а“ НК. Възражението на касатора, че липсват елементи от фактическия състав на деянието не са верни. Налице е противозаконно отнемане на инкриминираната сума пари, чрез заплашване, а не доброволното й даване на подсъдимия, както интерпретира фактите защитата. Доброволността не може да се изведе от това, че пострадалият е извадил портмонето си и е дал на подсъдимия 30 лева. Определящото в случая са ясно дефинираните от съда действия на подсъдимия, предхождащи отнемането на сумата, а именно- препречване пътя на пострадалия още в автобуса, упоритото му следване и отправяне на настойчиви искания за парична помощ под различен претекст, прераснали накрая в открити заплахи за физическата му неприкосновеност. Оценени в тяхната цялост, мотивираност и цел, въззивният съд основателно ги е определил като обективиращи заплахата, която от своя страна е една от предпоставките за квалифициране на деянието като грабеж и изключваща доброволността в действията на пострадалия. Не на последно място следва да се има предвид възрастта на пострадалия, който към датата на деянието е бил 15 годишен. Непълнолетието му, липсата на богат житейски опит и младежката му психика, са предпоставили отправените заплахи за упражняване на физическа принуда от подсъдимия – че може да пребие пострадалия, че с един удар може да го свали на земята, като достатъчно сериозна опасност за здравето му, мотивирала го да се разпореди с парите си, като му даде сумата от 30 лева.

Неоснователни са възраженията на защитата срещу размера на наложеното наказание. Както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността на подс.П. обстоятелства, са били оценени правилно и в пълнота от въззивния съд. Здравословното състояние на подсъдимия не следва да се преекспонира, доколкото същото не му е попречило да осъществи деянието с изключително упоритост и настойчивост по отношение на непълнолетно лице. Очевидно то не рефлектира в негативен план на психологическата му и физическа способност да набележи уязвим субект на посегателство и да преследва престъпната си цел упорито.

Не се констатират пропуски и в преценката, направена от въззивния съд на съдебното минало на подсъдимия. Твърдението на защитата, че последното наказание лишаване от свобода е изтърпяно от подс.П. през 2022г., а не през 2023г., като е посочил въззивния съд, е вярно, но в мотивите към решението не се твърди друго. Единствено е допусната техническа неточност на стр.21 от същите, последен абзац, с описанието на фактите, че въпросното наказание от 6 години лишаване от свобода е изтърпяно на 07.03.2022г., „т.е. само две месеца преди престъплението по делото“. Като се има предвид, че последното е извършено на 10.05.2023г., очевидно се касае за период от една година и два месеца. Същата няма отношение към правилното формиране волята на съда да оцени осъжданията на подсъдимия, като предпоставка да се ангажира отговорността му по по-тежко наказуемия състав на чл.199, ал.1,т.4 НК.

Наказанието на подсъдимия е индивидуализирано при условията на чл.55 НК без да се констатира явна несправедливост. По-голяма снизходителност касаторът не би могъл да очаква предвид тежестта на стореното и личната си обществена опасност, поради което не се налага намесата на касационната инстанция в рамките на правомощията по чл.354, ал.2, т.1 НПК.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото в жалбата на подсъдимия касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 250 от 12.07.2024г., постановено по ВНОХД № 621/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: