Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 171

гр.София, 06.07.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съ д - Търговска колегия, I ТО, в открито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

с участието на секретаря Ангел Йорданов, след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 398 по описа на ВКС за 2026г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Р. И. от [населено място], обл.В., чрез адв.С. Ч., срещу решение № 118/28.10.2025г. по възз.т.д.№ 138/20215г. на Апелативен съд - Велико Търново.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е частично неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Според касатора размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен. Намира, че при определянето му не са съобразени нивата на застрахователните лимити, икономическата конюнктура в страната, общественото възприемане на справедливостта на отделния етап от развитие на обществото и присъжданите от другите съдилища застрахователни обезщетения при подобни обстоятелства. Касаторът поддържа, че не са отчетени нарастването на средната месечна работна заплата за периода от 2005г. до 2021г. по официални данни на НСИ, няколкократното увеличаване от 2010г. на минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ежегодното увеличаване на размера на застрахователните премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ежегодното поскъпване на цената на живота, инфлационните процеси и увеличаването на пазарната стойност на всички стоки от първа необходимост. Намира, че въззивният съд не е оценил в пълна степен получените от него сериозни телесни увреждания, извършените две оперативни интервенции, втората от които е по-голяма и по-тежка, състояща се в имплантиране на изкуствена тазобедрена става, продължителният болничен престой, последвалото лечение в домашни и амбулаторни условия, ползването на помощни средства, без никакво натоварване за срок от 1 месец, с последващо частично натоварване с две помощни средства и приема на антикоагуланти за 20 дни. Изтъква, че не кореспондират на свидетелските показания и приложената допълнително медицинска документация изводите, че няма данни за усложнения, за удължаване на нормалния оздравителен процес или за наличие на остатъчни явления и възстановителният процес е приключил в рамките на 5-6 месеца. Според касатора решаващият състав не е съобразил тежкото му физическо и психическо състояние непосредствено след ПТП, изпитваните сериозни физически и психически болки и страдания в периода на възстановяване и тяхната продължителност. Поддържа да не е съобразено в достатъчна степен, че случилото се е оставило тежък отпечатък върху живота му, който се променил цялостно. По изложените съображения искането е за отмяна на решението в частта, с която искът е отхвърлен за размера над 40 000лв. до 80 000лв. и за постановяване на друго, с което да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2021г. до окончателното изплащане. Претендира за присъждане на разноски и възразява за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

С писмен отговор насрещната страна, ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, чрез адв. Н. М. и адв.И. М., оспорва основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за касационната инстанция.

С постановеното по делото определение по чл.288 ГПК № 999/01.04.2026г. въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част за размера над 40 000лв. до 80 000лв. е допуснато до касационен контрол на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по обобщения въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД .

В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. С писмена молба касаторът, чрез адв.Ал.Д., прилага списък на разноски и релевира възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна за възнаграждение на процесуалния представител.

Съставът на I ТО, след като прецени данните по делото и доводите на страната, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за размера над 40 000лв. до 120 000лв. По единствено спорния във въззивното производство въпрос относно размера на справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания от полученото при ПТП на 26.03.2021г. травматично увреждане съставът на апелативния съд е приел, че определеният от първата инстанция размер е напълно адекватен на обема и интензитета на търпените вреди и съответен на принципа на справедливост, поради което не са налице основания за неговото увеличаване. Изложил е, че при определянето на размера на обезщетението следва да бъдат съобразени полученото от ищеца увреждане– изкълчване на лявата тазобедрена става и фрактура на главата на лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на левия крак; проведеното лечение - две оперативни интервенции, едната от които е по-тежка, състояща се в имплантиране на изкуствена тазобедрена става; общият период на възстановяване от около 5-6 месеца и по-силните по обем и интензитет страдания непосредствено след получаване на травмата и след оперативните интервенции. Видно от мотивите, съставът на апелативния съд е отчел, че по време на болничния престой и след това ищецът е бил на легло и принуден да търпи неудобството да бъде обслужван от други лица, тъй като е бил затруднен да се грижи за себе си, бил е ограничен в придвижването и социалните си контакти, не е имал възможност да работи и инцидентът е имал негативно отражение върху емоционалното и психическото му състояние. Изтъкнато е, че тези обстоятелства, заедно със социално-икономическата конюнктура в страната към датата на деликта/ март 2021г./ са съобразени от първата инстанция и обосновават извода за определяне на обезщетение в размер на 40 000лв. Също така съставът на апелативния съд е приел, че не са установени усложнения от травмата - в периода на лечение и възстановяване и след това и не са установени негативни последици към настоящия момент – ограничения в движението на крака или болки извън обичайните при промяна на времето. В тази връзка е изтъкнал, че доказателствената тежест да докаже тези факти е на ищеца, който не само не е провел доказване, но и не се е явил пред вещото лице за преглед, при който здравословното му състояние към момента би могло да бъде установено по достоверен начин; представените документи за медицински прегледи са повече от година след инцидента и не установяват усложнения или негативни последици във връзка с травмата и не са представени медицински документи, установяващи проведена навременна рехабилитация по предписание на лекар, която е от значение за продължителността на оздравителния период и за степента на възстановяване от травмата. Направил е извод, че оздравителният период е в рамките на обичайния за подобни счупвания и към настоящия момент ищецът е възстановен от получената травма. Във въззивното решение е посочено, че показанията на свидетелката Н. И. следва да бъдат кредитирани относно състоянието на ищеца непосредствено след инцидента, по време на болничното лечение и през възстановителен период от ок.5-6 месеца, но не и по отношение на продължителност на оздравителния процес от ок. една година и проведено лечение при психолог, тъй като в тази част са изолирани и неподкрепени от представените медицински документи и заключението на СМЕ по делото.

По въпроса, обусловил допускането на обжалване:

По въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД задължителната практика на ВС - ППВС № 4/1968г. и формираната трайна практика на касационния съд приема, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства както относно специфичните за всяко дело, така и относно следните общи критерии: характера и тежестта на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, интензитета и продължителността на болките и страданията, физическите и психическите последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за тях– нивата на застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а те следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност.

По същество и на въведените касационни основания:

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато обжалване, решението в обжалваната и допусната до касационно обжалване част е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД . В мотивите на обжалваното решение са изтъкнати относимите към определяне на обезщетението за неимуществени вреди критерии и са изброени релевантните за приложението им факти и обстоятелства, но не е спазено изискването на ППВС № 4/1968г. за задълбочен анализ и съобразяване тежестта на всеки от критериите и отсъства комплексна оценка. Конкретно въззивният съд не е оценил достатъчно, че ищецът е претърпял не едно, а две травматични увреждания - изкълчване на лявата тазобедрена става и фрактура на главата на лявата бедрена кост, което е довело до трайно затруднение на движението на левия крак. Недостатъчно е отчетена тежестта на втората претърпяна от ищеца операция за имплантиране на изкуствена тазобедрена става и настъпилото в резултат на това негативно отражение върху емоционално и психическо състояние и живота на ищеца. Поради изложеното, е налице основание за касиране на решението.

Тъй като не се налага извършването на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, следва да се постанови решение по съществото на спора. При отчитане на посочените несъобразени достатъчно от въззивния съд факти, които обосновават по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2021г. до окончателното изплащане.

В останалата обжалвана и допусната до обжалване част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед на този резултат ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ВКС ДТ върху допълнително присъденото обезщетение ДТ за трите инстанции в общ размер от 800 евро, а на предоставилия безплатна правна помощ на касатора адвокат А. Д. - адвокатски хонорар по чл.38 ЗАза касационното производство в размер на 1 000 евро, съобразно материалния интерес пред тази инстанция - 40 000лв./20 451.68 евро, сравнително невисоката фактическа и правна сложност на касационното производство и извършените от процуалния представител процесуални действия, които са единствено за изготвяне и подаване на касационната жалба и изложението, без явяване в ОСЗ.

Мотивиран от това, съставът на I ТО:

Р Е Ш И:

Отменя решение № 118/28.10.2025г. по възз.т.д.№ 138/2025г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 42/16.04.2025г. по т.д.№ 164/2021г. на Окръжен съд - Плевен за отхвърляне на иска на И. Р. И. от [населено място], обл.В., против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, [населено място], с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000лв./ 20 451.68 евро. до 30 451.68 евро., ведно със законната лихва от 28.04.2021г. до окончателното и заплащане, и вместо него постановява:

Осъжда Застрахователна компания „Лев инс“ АД, [населено място], да заплати на И. Р. И. от [населено място], обл.В., допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2021г. до окончателното изплащане.

Оставя в сила решение № 118/28.10.2025г. по възз.т.д.№ 138/2025г. на Апелативен съд - Велико Търново в останалата обжалвана и допусната до касационно обжалване част.

Осъжда Застрахователна компания „Лев инс“ АД, [населено място], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ВКС за ДТ върху допълнително присъденото обезщетение ДТ за трите инстанции в общ размер от 800 евро, а в полза на адв.А. Д. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за касационната инстанция в размер на 1000 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: