Определяне на справедливо наказание при опит за убийство и съкратено следствие

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * самопризнание * определяне на наказание при съкратено съдебно следствие * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 164

гр. София, 13 март 2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ХРИСТИНА МИХОВА

при секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора Даниела Машева при ВП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 45 по описа за 2024г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия С. Г. В. срещу въззивно решение № 398/20.11.2023г. по ВНОХД № 855/2023г. на Софийски апелативен съд, осми наказателен състав, с което е потвърдена присъда № 87/18.05.2023г. по НОХД № 2083 /2023г. на Софийски градски съд, осемнадесети състав, наказателно отделение.

От така постановеното решение е останал недоволен подсъдимият, който чрез защитата си е подал касационна жалба, в която се претендира наличието на касационното основание, свързано с явната несправедливост на наложеното наказание.

По това касационно основание защитата твърди, че наложеното наказание не било справедливо, тъй като не били отчетени от двете предходни инстанции признанието за вина и изразеното съжаление. Независимо от осъжданията му в предходен период, към момента на извършване на деянието деецът бил реабилитиран. Воденето на скитнически начин на живот не следвало непременно да се тълкува във вреда на подсъдимия. Не било отчетено от инстанциите по същество, че ниския социален статус не бил по вина на дееца, не било отчетено, че здравословното му състояние е влошено.

Защитата твърди, че предложения от нея размер от 7 години лишаване от свобода ще постигне в най-пълна степен целите по чл.36 от НК.

Прокурорът от ВП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба, като отбелязва, че е акцентирано изключително и само на размера на наказанието, определян от защитата като явно несправедлив.

Заявява, че с основание не било отчетено самопризнанието на дееца в съответствие с ТР № 1 / 2008г.,т.7, като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство извън проведеното съкратено съдебно следствие, което пък е наложило редукцията на наказанието като цяло.

Подкрепя доводите на въззивната инстанция и извършения доказателствен анализ, като моли да се остави решението в сила.

Подсъдимият В., доведен, се явява лично, представлява се от защитник, който поддържа касационната си жалба и изложените основания.

Моли наказанието да се определи на 7 години, на колкото да се намали от постановените 8.

Подсъдимият В. в лична защита поддържа тезата на защитата си.

При упражняването на правото си да се изказва последен и на правото си на последна дума подсъдимият В. моли да му се намали наказанието.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционната присъда № 87/18.05.2023г. по НОХД № 2083 /2023г. на Софийски градски съд, осемнадесети състав, наказателно отделение, подсъдимият е осъден на осем години лишаване от свобода за деяние по чл.115, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и по реда на чл.58а, ал.1 от НК. Определено е наказанието да се изтърпява при първоначален строг режим. Зачетено е предварителното задържане, като съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства.

По въззивна жалба на подс. В., с атакуваното решение № 398/20.11.2023г. по ВНОХД № 855/2023г. на Софийски апелативен съд, осми наказателен състав, първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е защитникът на подсъдимия.

След като я разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна.

Производството е проведено в рамките на съкратената процедура по чл.371, т.2 от НПК, като касационната инстанция намери пълно съответствие на установените факти с изискванията на чл.371, ал.4 от НПК. По тези обстоятелства не се и спори.

Претенцията се основава единствено и само по отношение размера на наказанието, като тя е идентична с оплакванията във въззивното производство. Съответната втора инстанция е дала напълно удовлетворителен отговор на тези доводи, които се споделят в пълна степен от настоящия касационен състав.

Настъпилата реабилитация, на която се позовава защитата, не променя същността на социалната характеристика на дееца, която е изцяло негативна и свързана с определяща склонност към асоциално поведение. Скитническия начин на живот не се свързва с определена забрана, предвид декриминализирането на чл.328 от НК и конкретно ал.4-та от нормата ( с отмяната цялата разпоредба с ДВ, бр. 26 от 2010г.), но с положителност не предполага възможност за социализиране на дееца, което пък е основна предпоставка с постигане целите по чл.36 от НК. Признанието, което деецът е направил при посочената съкратена процедура, не може да бъде третирано като „допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство“ според цитираното от представителя на държавното обвинение ТР № 1/2008г. на ОСНК, в посочената точка 7. Това признание не „съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, което да е спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и извършителя“, така както се изисква от надлежното тълкуване. Подсъдимият е бил разкрит и доказването е реализирано извън неговата воля и признание, поради което той може единствено и само да се ползва от законовото облекчаване на неговото наказателноправно положение при съкратената процедура и съобразно чл.58а, ал.1 от НК, еднократно. Това е сторено и по-нататъшно снизхождение на основание процесуалното му признание не е допустимо.

Позоваването на влошеното здравословно състояние не може да бъде прието като друго основание за снизхождение, тъй като очевидно това състояние не му е попречило да се изяви като десоциализирана и опасна за обществото като цяло и за околните в частност, личност.

На следващо място претенцията на защитата не е основателна, тъй като се претендира явна несправедливост на наложеното наказание. Желаното намаление от една година хипотетично може да попада в рамката на несправедливото определяне на наказанието, но се изисква от закона тази несправедливост да е явна. При дисонанс реално от една година несправедливостта не може да бъде явна и само на това основание жалбата не следва да се удовлетворява. А и по същество, определеното наказание в този си размер е достатъчно снизходително, за да може да се претендира изобщо несправедливост при определяне на наказанието.

При приемането за неоснователно оплакването по възведеното касационно основание, съдът намери, че въззивното решение следва да се остави в сила изцяло.

С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 398/20.11.2023г. по ВНОХД № 855/2023г. на Софийски апелативен съд, осми наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.