Наказание за неправилно съхранение на законно притежавани ловни оръжия

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 338, ал. 1 НК * малозначителност на деянието * липса на малозначителност

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 532

гр. София, 30 октомври 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Светла Букова

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Росица Славова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №608 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия С. В. Д. срещу присъда №23 от 11.04.2024 г., постановена по ВНОХД №20243100600371 г. по описа на Окръжен съд - Варна за 2024 г.

С въззивната присъда на основание чл.336, ал.1, т.2 НПК е отменена изцяло присъда №311, постановена на 19.12.2023 г. по НОХД №5076/2023 г. по описа на РС - Варна, с която подсъдимият е бил изцяло оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.338, ал.1 НК, като С. Д. е признат за виновен в това, че на 11.04.2023 г. в [населено място], област Варна, на [улица] държал ловна карабина „ЧЗ- Чешка збрьовка“ модел 452, ловна пушка „ИЖ“ с успоредни цеви модел 54 и ловна карабина „М.“ 30-06 калибър, за които имал надлежно разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, като не е взел необходимите мерки за сигурност- чл.98, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), като на основание чл.338, ал.1, във вр. с чл.54 НК ме у наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.

С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати направените в хода на производството разноски в размер на 39, 90 лева.

В касационната жалба на защитника са посочени всички касационни основания.

Поддържа се оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, като се твърди, че неправилно въззивният съд не е възприел изводите на първоинстанцинния съдебен състав и не е приел, че в случая е приложима нормата на чл.9, ал.2 НК.

С касационната жалба се поддържа и оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като се твърди, че осъдителната присъда почива на предположения, тъй като от доказателствените материали не се установяват приетите от въззивния съд факти- че огнестрелните оръжия са съхранявани трайно в мазето на къщата на подсъдимия и не е оценено това, че Д. е упражнявал непрекъснат личен фактически контрол върху тях, тъй като непрестанно се е намирал в къщата.

Защитата оспорва и изводите на въззивната инстанция, че именно инкриминираните три огнестрелни оръжия са били открити в мазето на подсъдимия, като моли да бъде отчетено това, че по делото липсва огледен протокол, а показанията на разпитаната свидетелка Д. не могат да го заместят.

По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се твърди, че отмереното на подсъдимия наказание е несъразмерно тежко и то не е съобразено със степента на обществена опасност на посегателството, личността на Д. и многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства.

С касационната жалба, при условията на алтернативност, се правят искания за отмяна на постановения осъдителен съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или за намаляване на наложеното наказание.

В касационното съдебно заседание защитникът и подсъдимият не се явяват.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че посочените от жалбоподателя касационни основания не са налични, като въззивният съд не е допуснал нито нарушения на материалния закон, нито процесуални нарушения. Твърди, че доказателствените източници са анализирани правилно и те установяват по несъмнен начин факта на извършване на престъплението и авторството на подсъдимия.

Предлага да не бъде приета тезата за възможното приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 НПК, като моли да бъдат възприети мотивите на въззивния съд, че извършеното престъпление не е с изключително ниска степен на обществена опасност, тъй като до огнестрелните оръжия е имало безпрепятствен достъп.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за погрешен доказателствен анализ, който е довел до неправилни фактически изводи и постановяване на осъдителен съдебен акт въз основа на предположения. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Законосъобразно въззивният съд е приел, че подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по чл.338, ал.1 НК, като е държал в мазето на ползваната от него къща в [населено място] инкриминираните три огнестрелни оръжия, като те не са се намирали в метална каса. В тази връзка правилно съдът е ценил показанията на свидетелката Д., която като младши полицейски инспектор в КОС е извършила проверка в дома на подсъдимия и е установила мястото, където са се съхранявали процесните огнестрелни оръжия. Показанията на тази свидетелка се потвърждават и от показанията на свидетеля С., който е възприел същите факти и е получил информация от подсъдимия, че оръжията се намират в мазето на дома му, тъй като ги е използвал за скорошен лов и възнамерява да ги върне в дома си в [населено място]. Вярно въззивният съд е отчел и това, че в къщата на подсъдимия в [населено място] въобще е липсвала метална каса, която се изисква за съхранение на законно притежаваните ловни оръжия.

Касационният съд не може да сподели тезата на защитата, че липсват доказателства, които установяват конкретните характеристики и мястото на което са открити оръжията. Напротив в показанията си свидетелката Д. ги индивидуализира точно, като сочи не само тяхната марка и модел, но и индивидуалните им номера. Вярно е, че по делото липса протокол за оглед на местопроизшествие, в който да е отразена информацията къде са се намирали оръжията, но това не е единственото доказателствено средство, което може да постигне посочените по- горе доказателствени резултати. В тази връзка касационният съд нееднократно е приемал, че полицейските служители (каквито са свидетелите Д. и С.) могат да бъдат разпитани в качеството им на свидетели (когато са извън лицата по чл.118, ал.2 НПК) и техните показания могат да бъдат ценени и в случаите когато дават информация за обстоятелства станали им известни във връзка с професионалната им дейност- в този смисъл Р №15/2012 г. 1 НО, Р №90/2012 г. 3 НО, Р №524/2012 г. 3 НО, Р №76/2013 г. 2 НО Р №294/2013 г. 2 НО, Р №198/2013 г. 1 НО, Р 6/2013 г. по НД 2297/2012 г. 3 НО, Р №566/2011 г. 1 НО и др. Показанията на посочените двама свидетели са достатъчни да бъде установен централния за изхода на производството факт- къде са се намирали огнестрелните оръжия, поради което не може да бъде споделено оплакването на защитата, че приетото от въззивния съд е на базата на предположения.

Правилно въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелката Ж. (с която подсъдимият съжителства) за това, че Д. е пристигнал непосредствено преди проверката с пушките си и ги е донесъл само за да ги почисти. В тази им част показанията на свидетелката се опровергават от всички други доказателствени източници, от които се установява, че пушките са се намирали в мазето на къщата, поставени в калъфи и към момента на проверката подсъдимият не е бил там и и не ги е почиствал.

Предвид изложеното касационният съд приема, че правило въззивната инстанция е анализирала доказателствените източници и е приела, че те установяват по несъмнен и категоричен начин, както изисква разпоредбата на чл.303 НПК, факта на извършване на престъплението и авторството на подсъдимия Д..

По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон:

С касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд, че за осъщественото от подсъдимия инкриминирано деяние не следва да бъде приложен чл.9, ал.2 НК. В жалбата липсват конкретни доводи в тази насока, като искането за оправдаване на подсъдимия поради явна незначителност на обществената опасност на деянието е декларативно.

Касационният съд изцяло споделя изводите на въззивната инстанция, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.338, ал.1 НК, като е съзнавал, че държи инкриминираните огнестрелни оръжия извън неподвижно закрепена метална каса, снабдена със секретно заключване, като по този начин е нарушил изискванията на чл.98, ал.1 ЗОБВВПИ.

Правилно въззивният съд е приел, че в случая разпоредбата на чл.9, ал.2 НК е неприложима, тъй като конкретното престъпление засяга защитените обществени отношения в типичната за престъпленията по чл.338, ал.1 НК степен. Това деяние не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с тези със сходна правна квалификация и тя не може да бъде преценена като малозначителна.

В тази връзка следва да бъде посочено и това, че по делото не е установен периода на съхранение на огнестрелните оръжия в призамното помещение на къщата, няма данни същото да се е заключвало и това, наред с обстоятелството, че в момента на проверката там са били и децата на подсъдимия дава основание да се приеме, че разпоредбата на чл.9, ал.2 НК не е приложима.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция правилно е квалифицирала инкриминираното деяние като престъпление по чл.338, ал.1 НК и не е допуснала нарушения в приложението на материалния закон.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Касационният съд прецени, че законосъобразно като смекчаващо отговорността на подсъдимия Д. обстоятелство е ценено това, че той е създал условия за съхранение на оръжията на настоящия си адрес и правилно въззивният съд е приел, че следва да му наложи по- лекото по вид наказание глоба.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат ценени чистото му съдебно минало (Д. е реабилитиран по право), това, че работи и полага грижи за семейството си.

Отмереното му наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева е съобразено с посочените по- горе обстоятелства с това, че предмет на престъплението са три огнестрелни оръжия и доколкото същото е към минималния предвиден в нормата на чл.338, ал.1 НК размер същото категорично не е завишено или явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК.

Ето защо касационният съд прие, че наказанието не следва да бъде коригирано, защото съответства на обществената опасност на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия и е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда №23 от 11.04.2024 г., постановена по ВНОХД №20243100600371 г. по описа на Окръжен съд - Варна за 2024 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.