Действия на въззивния съд при нередовност на исковата молба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 295

гр.София, 04.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2937 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Т. срещу решение № 11 от 15.01.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №276 по описа за 2023 г. на Великотърновския апелативен съд. С това решение е обезсилено решение № 43 от 28.02.2023 г. по гр. д. № 397 по описа за 2022 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Т. Т. против В. Т. Т. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 38 994 лв., представляваща съответна на дела му от наследството, оставено от неговата майка Т. В. Т., част от продажната цена на имот, получена по договор, отразен в нотариален акт № ...., том ...., нотариално дело №.... от ................ год., като получена от ответника без основание и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на същата сума на основание чл.59 от ЗЗД.

Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 38 994 лв., ведно със законните последици.

Ответникът по касационната жалба В. Т. застъпва становището, че обжалваното решение трябва да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Великотърновския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с цена 38 994 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №749 от 17.02.2025 г. по настоящото дело по въпроса какви са дължимите процесуални действия на въззивния съд, когато констатира нередовност на исковата молба. Правомощията на въззивния съд в такава хипотеза са разяснени в т.4 на ТР №1 от 17.07.2001 г. на ВКС. Съгласно чл.129, ал.2 от ГПК, ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 128 от ГПК, на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване в едноседмичен срок допуснатите нередовности, а според ал. 3, ако той не ги отстрани в срок, исковата молба заедно с приложенията се връща. По същия начин се постъпва и когато нередовностите на исковата молба се забележат в течение на производството - чл. 129, ал.4 от ГПК. Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното постъпване, тоест с обратно действие нейният порок се счита за саниран. Първоинстанционният съд процедира по посочения начин, когато пред него се констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията за нейната редовност. С тази точка от тълкувателното решение е прието, че въззивният съд е длъжен да отстрани нередовностите на исковата молба по същия начин. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 127, ал.1 и чл.128 от ГПК. Щом като при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане материалноправния спор по същество, той може да остави без движение исковата молба съгласно чл. 129 от ГПК при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати. При този начин на процедиране, който съответства на променената същност на втората инстанция при въззивното обжалване, се ускорява разглеждането на делата и подобрява процесуалната дисциплина със спестяване връщането на делото на първата инстанция.

При този отговор на поставения въпрос и по оплакванията на касатора се констатира следното:

Г. Т. е изложил в исковата си молба, че с ответника В. Т. са синове и наследници на починалата на 26.01.2020 г. Т. В. Т., която на 20.10.2017 г. е продала собствения си подробно описан недвижим имот за цена от 77 988 лв. Цялата сума от продажната цена е получена от ответника, без той да е продавач или пълномощник. Затова ищецът е заявил, че е налице начална липса на основание ответникът да получи тази сума, поради което е поискал той да бъде осъден да му заплати половината от нея, представляваща припадащата се част от наследството, а при условията на евентуалност да върне същата сума на основание чл.59 от ЗЗД, с която се е обогатил.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни.

Ловешкият окръжен съд е отхвърлил както иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, така и евентуално предявения иск по чл.59 от ЗЗД.

Великотърновският апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд се е доверил на посочената от ищеца правна квалификация, като е приел, че е сезиран с два иска при условията на евентуалност. Според въззивния съд ищецът не е оспорил, че ответникът е имал основание да получи продажната цена, но доколкото парите не са и били предадени приживе, след смъртта на наследодателката сумата е станала част от наследството и ответникът няма основание да я задържа изцяло за себе си. От така заявените в исковата молба обстоятелства съдът е бил сезиран само с иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, а произнасянето по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е недопустимо. Ето защо е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е бил отхвърлен, а в останалата част го е потвърдил. Директното обезсилване на решението на първоинстанционния съд е в противоречие с процесуалните правила и с указанията на т.4 на ТР №1 от 17.07.2001 г. на ВКС, както подробно са изложени по-горе в отговора на въпроса. Ако въззивният съд наистина е преценил, че е налице нередовност на исковата молба, състояща се в липса на посочени от ищеца факти, обуславящи предявен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, е следвало сам да даде указания към него да отстрани нередовностите на исковата молба. Вместо това въззивният съд направо е обезсилил решението, лишавайки ищеца от правото да получи решение по съществото на спора. Нещо повече, от съдържанието на исковата молба се констатира, че ищецът е изложил всички обстоятелства, които според него водят до получаване от ответника на исковата сума без основание, поради което исковата молба е била напълно редовна. Не се касае за така нареченото от въззивния съд „доверяване“ от страна на първоинстанционния съд на посочената от ищеца правна квалификация, а за съобразено с процесуалния закон произнасяне по редовно предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. По този начин въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което следва да се окачестви като съществено, защото е лишило касатора от произнасяне по съществото на спора. Ето защо обжалваното решение следва изцяло да бъде отменено и делото трябва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд, който след преценка на спора по същество следва да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и ако го потвърди в тази част, да се произнесе и по правилността на първоинстанционното решение по евентуално предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 11 от 15.01.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №276 по описа за 2023 г. на Великотърновския апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: