Отмяна на оправдателна присъда за телесна повреда поради липса на мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Средна телесна повреда * превратно тълкуване на свидетелски показания * отмяна на въззивна оправдателна присъда * превратна оценка на доказателства * липса на мотиви

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

гр.София, 29.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бисер Троянов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова

Петя Колева

в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВП Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 1039 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по повод на постъпил касационен протест и допълнение към него от прокурор при Пернишката окръжна прокуратура срещу присъда № 11 от 18.10.2022г., постановена по ВНОХД № 138/22г. по описа на Окръжен съд - Перник. С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 260004 от 15 . 03.2022г. по НОХД № 02059/2020г. на Пернишкия районен съд и вместо нея е постановена друга, с която подсъдимият Ю. Г. М. е признат за невиновен в това, на 25 срещу 26.12.2019г. в гр.Перник, в механа „К.“ на ул. "Т.", да е причинил средна телесна повреда на И. В. М., изразяваща се в избиване на зъби, без които би се затруднило дъвченето и говореното, и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Признат е за невиновен и е оправдан и по втория пункт на обвинението – за това, че по същото време и на същото място е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

С протеста се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Аргументиран е с неправилна оценка на събраните доказателства, най-вече с игнорирането на показанията на свидетели-очевидци, и кредитиране на показанията на свидетелите М. и С., които са непоследователни, вътрешно противоречиви и опровергани от останалия доказателствен материал.

В съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура поддържа протеста. Становището му е, че във въззивното решение липсва коректен анализ и оценка на доказателствата.

Защитникът на подсъдимия пледира присъдата да бъде оставена в сила.

Самият подсъдим заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери протеста за основателен.

Мотивите към въззивната присъда са конструирани по неконвеционален начин и се изчерпват с изложение на процесуалното развитие на делото пред втората инстанция, анализ на групи доказателствени средства и извод, че макар да е установено извършването на хулиганство и причиняването на телесна повреда, обвинението не е безспорно доказано относно авторството. Като втора по ред инстанция по съществото на делото, въззивният съд дължи произнасяне не само по правото, но и по фактите. В обстоятелствената част на акта следва да опише каква фактическа обстановка приема за установена. Това процесуално задължение не отпада, дори когато възприема правнорелевантните факти, посочени от първия съд, но в още по-голяма степен важи при установяване на различни обстоятелства. Пернишкият окръжен съд не е отразил собствените си фактически констатации, вместо тях е изброил причините, поради които смята, че изводите на районния съд са разколебани. Съществената непълнота на решението в съдържателно отношение е еквивалентна на липса на мотиви.

За да аргументира несъгласието си с установеното от първата инстанция авторство на деянието, Пернишкият окръжен съд се е позовал от една страна, на изслушаните в хода на въззивното съдебно следствие нови показания, от друга страна на неправилна оценката на съобщеното от свидетелите пред районния съд. Анализът на посочените доказателствени средства страда от значими пороци.

На няколко места в мотивите съдът е подчертал и ясно е заявил, че решаващият аргумент за оправдаването на Ю. М. са променените показания на двама свидетели. Става дума за пострадалия и за присъствалия в механата св.С.. Видно от мотивите, след като вече е било преценено, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, защитникът на подсъдимия „с оглед ненадейно настъпили промени в обстоятелствата“, поискал преразпит на посочените двама свидетели. Пострадалият заявил, че не го е ударил подсъдимия, а св.С. – че е уличил Ю. М., защото научил от пострадалия, че той е извършителя. Съдът е кредитирал тези показания напълно безкритично, без да изпълни процесуалните си задължения да констатира особено съществените противоречия в тях, да изясни на какво се дължат те и да анализира целия доказателствен материал в съвкупност, а не избирателно. Пред Пернишкия районен съд пострадалият И. М. е заявил, че подсъдимият го е ударил, при това с оглед обстоятелството, че се познавали от „2-3 години преди случая“, не е имал колебания. Пред Пернишкия окръжен съд същият свидетел е съобщил, че е бил „подлъган“ да каже, че Ю. го е ударил, че не е видял кой го е ударил, но вече знае, че е друг, че има тази информация от „П. от кв. "И."". Въпреки явното противоречие, съдът не е изпълнил задължението си по чл.281, ал.1, т.1 от НПК и при анализа на показанията на този свидетел напълно незаконосъобразно е игнорирал показанията му пред съдебния състав от предходната инстанция. Не положил и дължимите процесуални усилия да изясни обективната истина чрез проверка на истинността на показанията му, като го попита кой го е „подлъгал“, кой според него е действителният извършител, както и като разпита „П. от кв. "И.“". Аналогично, в нарушение на процесуалните си задължения, е подходил и към съществените противоречия в показанията на св.С.. Пред пъвоинстанционния съд този свидетел ясно е заявил, че лично е видял как подсъдимият удря пострадалия, докато във въззивното заседание е променил показанията си и е казал, че е възпроизвел наученото от И. М.. Противоречието не е преодоляно с прочитане на показанията пред друг съдебен състав, нито е обсъдено в мотивите към присъдата.

Оплакването за превратна интерпретация и неправилна оценка на показанията на свидетелите-очевидци, уличаващи подсъдимия, също е напълно основателно. За да отхвърли показанията на тези свидетели като недостоверни, окръжният съд, в разрез с изискването да цени доказателствените материали според действителното им съдържание, е приел, че никой от тях не е възприел лично и непосредствено нанасянето на удар, както и че те не са познавали подсъдимия, за да са категорични в самоличността му. Тази теза е съвсем произволна и не намира никаква опора в протоколираните разпити. Свидетелят Л. Г. е заявил четири пъти, че лично е видял Ю. да удря И.. Освен това е посочил, че макар и да няма лични отношения с подсъдимия, визуално го е познавал преди инкриминираната дата, защото е тренирал в един и същ клуб със сина му. Д. Т. също многократно е потвърдил, че лично е видял как подсъдимият удря приятеля му, подчертал е, че е категоричен. Първоинстанционният съд е приобщил и показанията на този свидетел от досъдебното производство, които са в същия смисъл, но освен това съдържат и твърдението, че е познавал подсъдимия визуално от преди този случай, просто не е знаел името му. Е. Г. също е бил недвусмислен в твърдението си, че лично е видял подсъдимия да нанася удар на падналия И.. За този свидетел нападателят действително е бил непознат, но още в първия си разпит в досъдебното производство /приобщен по реда на чл.281, ал.5 от НПК/ е заявил готовност да го разпознае, като е пояснил, че осветлението е било достатъчно, а разстоянието, от което е наблюдавал – близко.

Друг процесуален пропуск разкрива оценката на показанията на свидетелите Х., Т. и М.. Въззивният съд ги е кредитирал изцяло, защото са „ясни, последователни, логични и безпротиворечиви“. Не е анализирана евентуалната пристрастност и заинтересованост на тези свидетели, предвид обстоятелството, че става въпрос за съпругата на подсъдимия, нейния брат и жена му.

В заключение, настоящият съдебен състав прецени, че присъдата страда от липса на мотиви, постановена е при непълнота и превратна оценка на доказателствата и доказателствените средства, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Отменя присъда № 11 от 18.10.2022г., постановена по ВНОХД № 138/22г. по описа на Окръжен съд - Перник.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.