Практика · Върховен касационен съд · 17 Септември 2020
Недопустимост на искане за възобновяване на наказателно дело поради изтекъл срок
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Осъден задочно гражданин иска възобновяване на наказателното производство, като твърди, че не е участвал в делото. Върховният касационен съд оставя искането без разглеждане, тъй като е подадено след изтичане на законовия шестмесечен срок от фактическото му предаване на българските власти. Производството е прекратено.
Какво приема съдът
Шестмесечният преклузивен срок за подаване на искане за възобновяване на делото от задочно осъдено лице започва да тече от датата на фактическото му предаване на компетентните български власти за изпълнение на присъдата.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
възобновяване на наказателно делозадочно осъжданешестмесечен срокевропейска заповед за арестпредаване на властите
Текстът на акта
Ключови фрази Грабеж * оставяне без разглеждане на искане за възобновяване * недопустимо искане за възобновяване * просрочено искане за възобновяване О П Р Е Д Е Л Е Н И Е - Р № 122 гр. София, 17 септември 2020 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА със секретар Мира Недева, при участието на прокурора СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 546 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. М. И. за възобновяване на нохд № 1214/2018 по описа на Районен съд - Стара Загора и отмяна на влязлата в сила присъда. В искането е посочено, че И. не е участвал в съдебното производство, въпреки че разследващите органи са били в постоянен контакт с него, тъй като са имали личния му телефонен номер в Република Гърция, където той е живял и работил последните пет години, още повече че е бил и адресно регистриран там. Претендира се делото да бъде възобновено като същото се върне за ново разглеждане в негово присъствие. В съдебно заседание осъденият и упълномощеният му защитник адв.Ц. Б. поддържат депозираното искане и молят същото като допустимо и основателно да се уважи по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че искането е подадено след изтичане на предвидения в закона шест месечен срок, но ако съдът го приеме за допустимо, същото е неоснователно. Според представителя на държавното обвинение в случая не са налице основанията за възобновяване и искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като на досъдебното производство, в негово присъствие, Д. И. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъплението, за което впоследствие е и осъден. Спрямо него е взета мярка за неотклонение подписка, непосредствено, след което той на два пъти е и разпитан по делото, т.е. той е знаел за започналото и воденото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство е взел лично участие. Действително присъдата е постановена в отсъствието на И., но това се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение – след като не е намерен на посочения от него адрес и телефонен номер за призоваване, и е преустановил контакта си с упълномощения от него защитник адв.М. З.. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: При извършената преценка относно допустимостта на искането за възобновяване на делото, съобразно изискванията на чл.423 от НПК касационният състав намира, че същото е подадено след изтичане на предвидения в процесуалния закон 6-месечен преклузивен срок, считано от фактическото предаване на И. на компетентните български власти. Видно от приложените по делото писмени документи, в изпълнение на влязлата в сила на 11.04.2019 г. присъда, на 22.05.2019 г. РП - Стара Загора е издала европейска заповед за арест. На 15.09.2019 г. И. е задържан в Република Гърция. На 20.12.2019 г. той е предаден на български власти, като на 23.12.2019 г. е приведен в Затвора - гр. Стара Загора за изпълнение на наложеното му наказание от три години лишаване от свобода. Искането е постъпило директно в деловодството на ВКС на 22.06.2020 г., т.е. след изтичане на законния шестмесечен срок, считано от 20.12.2019 г., когато И. фактически е предаден от Република Гърция на Република България за изпълнение на влязлата в сила присъда. На тази основа не може да бъде споделено становището на защитника, застъпено в молбата от 10.07.2020 г. и поддържано в съдебно заседание, че И. е разбрал за осъждането му едва на 21.02.2020 г. В този смисъл, макар искането да е направено от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който принципно подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, в случая това е станало след изтичането на предвидения в закона 6-месечен срок, който е изтекъл на 21.06.2020 г., поради което искането възобновяване на делото се явява процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството - прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ без разглеждане искане на осъдения Д. М. И. за възобновяване на нохд № 1214/2018 по описа на Районен съд - Стара Загора и отмяна на влязлата в сила присъда. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 546/2020 г. по описа на Върховния касационен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.