Отхвърляне на искане за отмяна на съдебно решение поради липса на противоречие

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр. София, 09.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 1594 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадени от „КНМ Груп“ ЕООД, [населено място] и „Пи Маркет“ ЕООД, [населено място] молби за отмяна на влязлото в сила решение № 260691 от 15. 10. 2020 г. по гр. д. № 15873/2019 г. на Варненски районен съд, с което по предявен от „Интейк“ ЕООД срещу „КНМ Груп“ ЕООД, „Пи Маркет“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че „Интейк“ ЕООД е носител на вземане в размер на 1 493, 37 лв., произтичащо от сключен на 23. 10. 2014 г. договор за цесия между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД и представляващо платена без основание стойност на начислена с дебитно известие № [ЕГН]/21. 03. 2012 г. електроенергия след извършена корекция на сметка за периода от 17. 09. 2011 г. до 14. 03. 2012 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, което е съдебно установено в производството по гр. д. № 9773/2014 г. на Варненски районен съд и е издаден изпълнителен лист.

Молбите за отмяна на „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД съдът разглежда общо, тъй като същите се основават на едни и същи твърдения и в тях са направени идентични искания. В молбите за отмяна се поддържа, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на предхождащите го влезли в сила решение № 1950 от 27. 04. 2015 г. по гр. д. № 9773/2014 г. на Варненски районен съд и решение № 2121 от 6. 12. 2018 г. по в. гр. д. № 2286/2018 г. на Варненски окръжен съд, постановено по въззивна жалба срещу посоченото решение на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част, с които „Енерго – Про Продажби“ АД е осъдено да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД същата сума. Молителите се позовават на съществуващ обективен и субективен идентитет по двете дела. Субективният идентитет аргументират като твърдят, че решенията са постановени между едни и същи страни, тъй като „Интейк“ ЕООД /ищец по второто дело/ се е позовал на настъпило в хода на процеса по първото дело /гр. д. № 9773/2014 г. на ВРС/ правоприемство с оглед извършена в негова полза цесия на процесното вземане с договор от 23. 10. 2014 г., сключен с „КНМ Груп“ ЕООД. Наличието на обективен идентитет е обосновано с тъждество в предмета на двете дела, доколкото касаят едно и също вземане, тъй като осъдителният диспозитив на акта по първото дело включва и установителна част относно принадлежността на съдебно признатото материално право на „КНМ Груп“ ЕООД, което впоследствие е установено в полза на друг носител – „Интейк“ ЕООД с решението по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК по гр. д. № 15873/2019 г. на Варненски районен съд, чиято отмяна се претендира.

Молителите поддържат твърдения, че решението, предмет на искането за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е не само неправилно, но и недопустимо като постановено по недопустим иск. Недопустимостта на иска се извежда от липсата на правен интерес от предявяването му, от наличието на отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск – формирана сила на пресъдено нещо относно принадлежността на процесното вземане на „КНМ Груп“ ЕООД с решението по предходното дело, както и от обстоятелството, че предмет на иска е установяване на факт с правно значение, какъвто не е предвиден в закона – „титулярство“.

Ответникът по молбите „Интейк“ ЕООД е депозирал отговори на молбите, в които изразява становище, че същите са неоснователни, тъй като не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед посочените в молбите доводи. В отговора на молбата за отмяна на „Пи Маркет“ ЕООД прави искане за присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по молбата за отмяна „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва молбите за отмяна по съображения за отсъствието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, подробно изложени в депозиран отговор на молбите и в съдебно заседание. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по молбата „Глас Голд Груп“ ЕООД не изразя становище по молбите за отмяна.

Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, след като прецени изложените в молбите доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното:

Молбите за отмяна са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК.

Разгледани по същество, молбите за отмяна са неоснователни.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В трайната практика на ВКС по приложение на института на отмяната е възприето разбирането, че отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато между едни и същи страни са водени различни дела при пълен обективен и субективен идентитет на предмета и на страните и тези дела са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл включения в предмета на делата правен спор. Според задължителните указания, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31. 07. 2014 г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и на страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.

В настоящия случай не е налице нито субективно, нито обективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните решения, които молителите определят като противоречащи си.

В случая не е налице субективен идентитет по делата, доколкото в тях не са участвали едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника. Страни по гр. № 9773/2014 г. на Варненски районен съд са „КНМ Груп“ ЕООД - ищец и „Енерго-Про Продажби“ АД – ответник, а гр. д. № 15873/2019 г. на Варненски районен съд е образувано по предявен от „Интейк“ ЕООД срещу „КНМ Груп“ ЕООД, „Пи Маркет“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД иск. Идентичността на страните по двете дела не може да се изведе от настъпилото в хода на производството по първото дело правоприемство между ищеца „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД /ищец по второто дело/ предвид сключения между тях договор за цесия от 23. 10. 2014 г., с който спорното вземане е прехвърлено на „Интейк“ ЕООД, в какъвто смисъл са твърденията по молбите за отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК в хипотезата на прехвърляне на спорното право в хода на производството, постановеното решение във всички случаи съставлява сила на пресъдено нещо и спрямо неговия приобретател. Тази обвързаност обаче е по отношение на насрещната страна по спора, а не по отношение на самия праводател. В отношенията между праводател и правоприемник силата на пресъдено нещо не важи. Разпростирането на силата пресъдено нещо и спрямо приобретателя на основание чл. 226, ал. 3 ГПК цели да бъде избегнат нов спор за съществуването на същото субективно право между придобилия го от ищеца в хода на съдебното производство, но неучаствал в него, и ответника в това производство.

Същевременно, отсъства обективен идентитет между предмета на двете дела и на разрешените с решенията по тях правни въпроси, което прави неприложимо отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Предмет на гр. д. № 9773/2014 г. на Варненски районен съд е дължимостта на сумата от 1 493, 37 лв. по дебитно известие № [ЕГН] от 21. 03. 2012 г. във връзка с извършена корекционна процедура на сметка за обект в [населено място], с клиентски № [ЕГН] за периода от 17. 09. 2011 г. до 14. 03. 2012 г., като с първоинстанционното и въззивното решение е признато, че същата е недължимо платена от Д. Д., който е прехвърлил вземането си на ищеца „КНМ Груп“ ЕООД, и ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД е осъден да я заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. По гр. д. № 15873/2019 г. на Варненски районен съд е разрешен спор относно принадлежността на правото на вземането към „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата от 1 493, 37 лв., присъдена по първото дело. Поради това е налице разлика в спорния предмет по двете дела. По първото дело спорът се свежда до това дали „Енерго-Про Продажби“ АД има задължение по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за заплащане на посочената сума на „КНМ Груп“ ЕООД, а по второто дело – дали „Интейк“ ЕООД е носител на вземането с оглед извършените от „КНМ Груп“ ЕООД две цесии на същото – в полза на „Интейк“ ЕООД с договор от 23. 10. 2014 г. и на „Пи Маркет“ ЕООД с договор от 21. 10. 2014 г. С оглед тази разлика в спорния предмет по първото дело е постановено осъдително решение, а по второто, след разрешаването на конкуренцията между цесионерите, е признато за установено, че носител на вземането е „Интейк“ ЕООД.

Неоснователни са доводите на молителите, че от значение за наличието на твърдяното обективно тъждество между делата е обстоятелството, че диспозитивът на решението по първото дело съдържа и установителна част относно принадлежността на правото върху присъденото вземане за процесната сума в полза на ищеца по това дело „КНМ Груп“ ЕООД. Както бе изтъкнато, силата на пресъдено нещо важи между противопоставените страни по спора и когато трети лица /напр. правоприемниците/ стават адресати на силата на пресъдено нещо, тя обвързва третото лице и насрещната страна. По тези съображения по първото дело е установена принадлежността на вземането на „КНМ Груп“ ЕООД със сила на пресъдено нещо, която важи спрямо ответника по това дело „Енерго-Про Продажби“ АД, но не и между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, като приобретател на същото.

С оглед доводите на молителите за недопустимост на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска, следва да се изтъкне, че отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да бъдат прилагани разширително. Контролът за допустимост на атакуваното решение не би могъл да се осъществи в производството за неговата отмяна на въведеното от молителя основание – чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Поради липсата на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК молбите за отмяна, подадени от „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД, следва да бъдат отхвърлени.

С оглед резултата по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молителят „Пи Маркет“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата „Интейк“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Договарянето и плащането на посоченото възнаграждение на депозиралия отговора на молбата за отмяна процесуален представител на „Интейк“ ЕООД адвокат М. се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 23. 06. 2021 г.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбите „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 600 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на дружеството адвокат Г. съобразно договор за правна защита и съдействие от 27. 10. 2021 г. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на молителя „КНМ Груп“ ЕООД за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение от страна на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД. Минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството, изчислено съобразно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 500 лв. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на правната защита и съдействие, предоставени от адвокат-пълномощника на ответника по молба „Енерго-Про Продажби“ АД с оглед депозирания от него отговор на молбите за отмяна и участието му в откритото съдебно заседания, съставът на ВКС намира, че при визирания минимален размер уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв. не е прекомерно, съответно не е налице основание за редуцирането му по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на „КНМ Груп“ ЕООД, [населено място] и „Пи Маркет“ ЕООД, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 260691 от 15. 10. 2020 г. по гр. д. № 15873/2019 г. на Варненски районен съд.

ОСЪЖДА „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ж. к. Л., ул. Търново, срещу блок 817 да заплати на „Интейк“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

ОСЪЖДА „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 20274527 и „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], и двете със седалище и адрес на управление [населено място], ж. к. Л., ул. Търново, срещу блок 817, да заплатят на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], Варна Тауърс – Г, [улица] разноски в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.