Определяне на обезщетение за забавено наказателно дело при осъдителна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

7

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60242

гр. София, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Росица Иванова и прокурора……………………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 339 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение №60457/07.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260205/08.10.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 687/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, допълнено с определение № 260809/18.12.2020 г. по същото дело. С обжалваното решение на основание чл.2б ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. А. А., починал в хода на производството и заместен от наследниците си - М. Р. А., А. С. А. и Р. С. А., сумата 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на нохд № 54/2012 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата 882.37 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.11.2015 г. до 31.07.2017 г. Исковете за разликата до предявените размери, съответно от 7000 лв. - по чл.2б ЗОДОВ; и от 1 239.14 лв. – по чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по жалбите на двете страни по правния въпрос за релевантните обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени от съда при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди в производството по чл.2б ЗОДОВ.

По този въпрос в съдебната практика по приложението на чл.2б ЗОДОВ се приема, че на обезщетение по този процесуален ред подлежат всички установени вреди (имуществени и неимуществени), причинени от неразумната продължителност на съдебното производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Размерът на обезщетението за морални вреди се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД в смисъла разяснен по т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на понятието „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и следва да се отчита, че осъждането (признаване факта на увреждащо поведение) само по себе си също има обезщетителен ефект за пострадалия. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени претърпените вреди, при определяне размера на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства (вида на делото, личността на увредения, здравословно състояние и др.), още общата продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния” срок, предвид спецификите на конкретното дело; ангажираността на страната в съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство върху начина й на живот; значението на делото за страната (вкл. - процесуалното й качество в него) и др. Тежестта на горните обстоятелства, които не са изчерпателно посочени, се преценяват от съда с оглед конкретния спор по чл.2б ЗОДОВ. В някои случаи неразумната продължителност на производството може да причини минимални или дори да не причини неимуществени вреди (настъпването им се презюмира, но оборимо). Съдът преценява всички релевантни обстоятелства поотделно и в съвкупност, отчита отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и формулира в мотивите на акта си резултата от тази преценка.

При този отговор на правния въпрос, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата на Прокуратура на РБ за частично основателна, а жалбата на ищците за неоснователна, поради следните съображения:

С решение № 222/12.02.2020 г. по гр. д. № 92/2019 г. по описа на ВКС, III г.о. е отменено предходното въззивно решение № 255/04.07.2018 г. по възз. гр. д. № 96/2018 г. по описа на Окръжен съд – Смолян и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав с конкретни указания. Фактите по спора по чл.2б ЗОДОВ във връзка с образуването, движението и приключването на наказателното производство спрямо ищеца са безспорно установени и по тях страните не спорят. При новото разглеждане на делото въззивният съд е преповторил хронологията на събитията, посочвайки, че по подадена жалба от съдружник на ищеца в дружеството „БИО-МТ” ООД е била образувана прокурорска преписка. На 06.04.2011 г. е образувано досъдебно производство № 235/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура – Смолян срещу С. А. А. за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НК. На 08.09.2011 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем, разпитан е в това му качество и спрямо него е взета мярка за неотклонение – „подписка”. Обвинителният акт е внесен в съда на 04.11.2011 г., а с присъда от 17.01.2012 г. Окръжен съд – Смолян е признал подсъдимия за виновен и му наложил наказание. Присъдата е обжалвана от подсъдимия, като с решение от 05.04.2012 г. Апелативен съд – Пловдив я отменил и върнал делото на Окръжна прокуратура – Смолян заради допуснати съществени процесуални нарушения. След извършване на дължимите процесуално-следствени действия отново бил внесен обвинителен акт против ищеца и с присъда от 21.03.2013 г. окръжният съд оправдал подсъдимия. По протест на прокуратурата, Апелативен съд – Пловдив отменил оправдателната присъда и постановил друга, с която признал подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение. Постановената по внохд № 192/2013 г. на АС – Пловдив осъдителна присъда била обжалвана пред ВКС, който я отменил изцяло и върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд. При връщането на делото в АС – Пловдив, след няколко отлагания на заседанията съдът постановил нова присъда, с която отново признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.257, ал.1, пр.1 НК – за това, че през месец ноември 2005 г., в качеството си на управител и представляващ „БАНО” ЕООД е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност (ДДС) в размер на 14 190 лв. за данъчен период от 01.10.2005 г. до 31.10.2005 г., като е затаил истина в подадена декларация, която се изисква по силата на закон - чл. 100, ал. 1 и ал.3 (ред. ДВ, бр. 103/1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) от Закона за данъка за добавената стойност (отм.), като не е отразил в справката декларация извършени облагаеми доставки по договор за покупко - продажба № 1/ 10.02.2005 г., сключен между „БАНО” ЕООД, в качеството на продавач и „БИО-МТ” ООД, в качеството на купувач. Поради това и на основание чл.257, ал. 1, пр. 1-во (ред., ДВ, бр. 62/1997 г., в сила от 06.11.1997 г. - отм. с ДВ бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г.), вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2-ро, хипотеза втора от НК (ред., ДВ, бр. 62/1997 г., в сила от 06.11.1997 г. - изм. с ДВ бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г.), вр. с чл. 2, ал. 2 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК, го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години. Тази присъда е обжалвана пред ВКС, който с окончателно решение от 17.09.2015 г. я е потвърдил.

При тези данни въззивният съд е приел, че релевантният за спора по чл.2б ЗОДОВ период обхваща времето от 08.09.2011 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем, до 17.09.2015 г. - когато наказателното производство е приключило с произнасянето на касационната инстанция. Съдът е посочил, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, независимо от факта дали лицето е било признато за виновно, или не. Приел е, че в случая такова нарушение се установява и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на процесуален субституент на държавата. Без да е обсъдено с колко е надвишен разумният срок за разглеждане на делото (въпреки указанията на касационната инстанция дадени при отмяната на първото въззивно решение), въззивният съд е приел, че иска по чл.2б ЗОДОВ е основателен до размера на сумата от 5 000 лв. и неоснователен за разликата до предявения размер от 7 000 лв. Акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД е уважена съответно за сумата от 882.37 лв. и отхвърлена за разликата до сумата 1 239.14 лв. В мотивите на съда е посочено, че през времетраенето на наказателното производство за ищеца са настъпили неблагоприятни последици, изразяващи се в накърняване на репутацията, авторитета и доброто му име, причинени са му стрес и негативни изживявания.

Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.2б ЗОДОВ е за обезщетение на неимуществени вреди от забавяне на разглеждането и приключването на наказателното дело над разумния срок; а акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е за обезщетение за забава за периода от 05.11.2015 г. - датата на подаване на заявление за обезщетение пред ИВСС, до датата на предявяване на иска - 31.07.2017 г.; както и че общата продължителност на наказателното производство е 4 години и 9 дни, отчитано от 08.09.2011 г.- когато ищецът е бил привлечен като обвиняем (повдигнато му е наказателно обвинение), бил е разпитан в това си качество и му е била взета мярка за неотклонение подписка. Фактическата и правна сложност на делото не може да се определи като значителна (или над средната за такива дела) – в случая е трябвало да се прецени дали извършените продажби по договора от 10.02.2005 г. са представлявали облагаема доставка по смисъла на ЗДДС и С. А. е дължал декларирането на ДДС в справка-декларация по ЗДДС от 14.11.2005 г., а с недекларирането е избегнал плащане на дължим ДДС - престъпление по чл. 257, ал. 1, във вр. с чл. 255 НК. Наказателното производство се е водило срещу един обвиняем, разпитани са малък брой свидетели (шестима); назначени са множество експертизи (7 бр., вкл. – допълнителни и повторни). Тези обстоятелства не разкриват някаква особена сложност на случая, доколкото е било необходимо изследване на относително кратък инкриминиран период и съобразяване на действалото данъчно законодателство за времето от 10.02.2005 г. до 14.11.2005 г. Следователно, действителната фактическа и правна сложност на делото не е налагала разглеждането и справедливото му решаване в по-дълъг срок, до какъвто извод е стигнал и въззивният съд.

Предвид това, с оглед общата продължителност на наказателното преследване безспорно е налице известно забавяне над разумния срок, което се дължи на действията на правозащитните органи във връзка с няколкократното продължаване на срока на разследването по чл. 234 НПК, поради непоставянето на всички възможни задачи на експертизите, необходими за изясняване на делото; пропуски в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно описанието на изпълнителното деяние на престъплението, станали причина за последващото изменение на обвинението и пороци на първоинстанционната присъда, които са можели да бъдат избегнати от наблюдаващия прокурор; пропуски и процесуални нарушения допуснати в съдебната фаза на производството, свързани с неправилно прието изменение на обвинението; ненавременно изготвяне на мотивите към присъдата от 20.05.2014 г. и забавено администриране (с повече от 3 месеца) на подадените на 26.05.2014 г. и на 31.05.2014 г. касационни жалби на защитниците на подсъдимия С. А.; забавено постановяване на акта на касационната инстанция по к.н.д. № 1580/2014 г. (почти 8 месеца след съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване).

Поведението на страната при разглеждането на делото пред съдилищата (по нохд № 54/2012 г. на ОС – Смолян и по внохд № 20/2014 г. на АС – Пловдив) също е станало причина за забавяне на производството с 3 месеца и 20 дни – поради заболяване на подсъдимия са отсрочени две от съдебните заседания.

При тези данни, правилно въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял негативни емоционални преживявания от забавянето на наказателното производство, поради което му се дължи обезщетение, като ответника (в качеството си на процесуален субституент на държавата) следва да бъде осъден да го заплати; но неправилно не е съобразил (и не е посочил), че разумният срок е надхвърлен с не повече от една година и половина. Поради това, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено според критерия за справедливост на 3 000 лева. Ищецът претендира по-голямо обезщетение въз основа на твърдения за вреди, настъпили от самото обвинение (страх, стрес, тревожност, неудобство пред околните, социална изолация, несигурност, които е изпитал по повод самото наказателно преследване), но тези вреди не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 2б ЗОДОВ. Освен това, в случая претендираните репутационни вреди – засягане на доброто име, чест и достойнство – не могат да бъдат считани за претърпени (нито със сочения обхват и интензитет), доколкото в случая ищецът е признат за виновен и осъден за престъпление по повдигнатото му обвинение. Само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от повдигането на обвинение, по което в крайна сметка лицето е осъдено, държавата е длъжна да обезщети. Поради това иска по чл.2б ЗОДОВ е основателен до размера на сумата 3 000 лв., а за разликата следва да бъде отхвърлен. Акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху посочената сума за периода от 05.11.2015 г. (датата на подаване на заявлението за обезщетение пред ИВСС) до 31.07.2017 г. (датата на предявяване на иска) е основателен до размера на сумата 529.46 лв.

Обжалваното решение следва да се отмени в посочените части и по същество да се постанови ново, с което искът по чл.2б ЗОДОВ да се отхвърли за разликата над сумата от 3 000 лв. до присъдения размер от 5 000 лв.; а иска по чл.86, ал.1 ЗЗД да се отхвърли за разликата над сумата 529.46 лв. до присъдения размер от 882.37 лв. В останалите си части, с които претенциите са уважени до размера на сумите от 3 000 лв. (по чл.2б ЗОДОВ) и 529.46 лв. (по чл.86, ал.1 ЗЗД) и са отхвърлени до предявените размери от 7 000 лева и 1 239.14 лв. – въззивното решение следва да се остави в сила.

Предвид крайния резултат по спора пред касационната инстанция, въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. На Прокуратурата разноски не могат да бъдат присъдени, макар жалбата й да е частично основателна, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ.

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на правоприемнииците на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса за всички инстанции общо в размер на сумата 168.14 лв. Разходи за адвокатско възнаграждение ищецът и правоприемниците му не са направили – същите са представлявани от адв.Т.Д. и адв.Ст.Л. при условията на чл.38, ал.2 ЗА.

На адв.Т. Д. и адв. С. Л., представлявали ищеца и правоприемниците му в производството, прокуратурата следва да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. за М. и представените списъци по чл.80 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от исковете съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ - общо в размер на сумата 1 271.20 лв. за всички съдебни инстанции (без настоящата, за която такива разноски не се дължат предвид неоснователността на касационната жалба).

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260205 от 08.10.2020 г., допълнено с определение № 260809/18.12.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 687/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частите, с които Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на С. А. А., починал в хода на производството и заместен от наследниците си - М. Р. А., А. С. А. и Р. С. А., на основание чл. 2б ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 3 000 лв. до размера на сумата 5 000 лв.; обезщетение за забава за периода 05.11.2015 г. - 31.07.2017 г. над сумата от 529.46 лв. до размера на сумата от 882.37 лв.; както и в частта за присъдените за производството разноски.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Р. А. с ЕГН - [ЕГН], А. С. А., с ЕГН – [ЕГН], и Р. С. А., с ЕГН – [ЕГН], в качеството им на процесуални правоприемници на починалия на 07.05.2020 г. ищец С. А. А., искове, както следва: за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване в периода 08.09.2011 г. – 17.09.2015 г. на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство по нохд № 54/2012 г. по описа на ОС – Смолян за разликата над 3 000 лв. до размера на сумата 5 000 лв. , ведно със законната лихва върху нея считано от 31.07.2017 г.; за обезщетение за забава за периода от 05.11.2015 г. до 31.07.2017 г. за разликата над сумата от 529.46 лв. до размера на сумата от 882.37 лева.

ОСЪЖДА Прокуратура на РБ на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ да заплати на М. Р. А., А. С. А. и Р. С. А., тримата със съдебен адрес – [населено място], [улица], офис2, разноски за производството общо в размер на сумата 168.14 лева.

ОСЪЖДА Прокуратура на РБ на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат Т. П. Д. от АК – Пловдив, с адрес – [населено място], [улица], разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции общо в размер на сумата 1 271.20 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260205 от 08.10.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 687/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в останалите му обжалвани части.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.