Погасителна давност и прекратяване на изпълнително дело при бездействие

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е № 757

гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева
при секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2721 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 1640/30.03.2023 г. по гр.д. № 3891/2022 г., с което Софийски градски съд е отменил решение № 20216590/29.11.2021 г. по гр.д. № 18345/2021 г. на Софийски районен съд и е отхвърлил исковете, предявени при условията по чл. 439 ГПК, че поради изтекла погасителна давност не съществува правото на принудително изпълнение в полза на ответника И. Н. Г. срещу ищците В. Г. П. и „Яни 03“ ООД за две лихвоносни главници с разноски от по 20 209.26 лв., установени с влязло в сила решение № 238/08.11.2007 г. по гр.д. № 330/2007 г. на Софийски апелативен съд.

Решението е допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправен въпрос, който след ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г., включително мотивите към т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), се свежда до следния: Достатъчно ли е изпълнителното дело да е било образувано преди 26.06.2015 г., за да се приеме, че давността за вземането/за изпълняемото право е започнала да тече от 26.06.2015 г., и за отговора има ли значение настъпила по делото перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) преди датата, на която с т. 10 ТР № 2/2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС обяви за изгубило значение ППлВС № 3/1980 г.?

Отговорът произтича от задължителното действие на трите тълкувателни решения, включително по време (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), и от практиката на Върховния касационен съд, утвърдена с приемането на третото, напр. решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV-то ГО, и решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. IV-то ГО. Той е следният: За да се приеме, че давността за вземането по изпълнително дело, което е било образувано преди 26.06.2015 г., е започнала да тече от тази дата, на която с т. 10 ТР № 2/2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС обяви за изгубило значение ППлВС № 3/1980 г., е необходимо делото да е било образувано преди давността да е започнала да тече, респ. преди да е изтекла към момента на образуването му, и да е висящо към 26.06.2015 г. Ако преди тази дата веднъж или повече пъти по делото е било осъществено основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но делото е висящо към 26.06.2015 г. поради направено искане за нов изпълнителен способ след настъпилата перемпция, също така е необходимо към момента на направеното искане да не е изтекъл срокът на новата погасителна давност, която е започнала да тече от момента на настъпилата перемпция.

По касационната жалба на ищците/на длъжниците В. П. и „Яни 03“ ООД:

Въззивният съд правилно е приел, че на 08.04.2008 г. е образувано изп.д. № 20087922040019 по описа на ЧСИ Г. К. за две вземания за лихвоносни главници с разноски от по 20 209.26 лв., установени с влязло в сила решение по гр.д. № 330/2007 г. на Софийски апелативен съд. Правилно е и приетото, че делото е образувано по изпълнителен лист от 29.01.2008 г. по гр.д. № 330/2007 г. на Софийския апелативен съд по молба на взискателя И. Н. Г. - кредитор по изпълнителното основание и по изпълнителния лист, срещу длъжниците/ищците В. П. и „Яни 03“ ООД. В противоречие с дадения отговор на въпроса обаче въззивният съд е приел, че давност не е текла от 08.04.2008 г. до 26.06.2015 г., а за целия период се прилага ППлВС № 3/1980 г., обявено за изгубило значение с ТР № 2/2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, само защото делото е било образувано преди 26.06.2015 г. Въззивният съд е допуснал и съществено процесуално нарушение (чл. 236, ал. 2, вр. чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК), като не е обсъдил събраните доказателства, че преди 26.06.2015 г. по отношение на изпълняемото право срещу всеки от двамата длъжници е било осъществило основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Така е спестил дължимите мотиви, дали новият срок на погасителната давност, който е започнал да тече от момента на настъпилата перемпция, е изтекъл към момента, в който взизскателят по същото дело е направил искания за нови начини на изпълнение. Въззивният съд не е съобразил също, че след като в изпълнителния лист, възпроизвеждащ съдържанието на влязлото в сила решение, всеки от двамата длъжници е осъден за лихвоносна главница с разноски, тяхната отговорност не е солидарна. Така в нарушение на материалния закон е приел, че предприетите от съдебния изпълнител действия на принудително изпълнение многократно са прекъсвали давността и за двете изпълняеми права, без значение по отношение на кого от длъжниците са искани, респ. извършвани.

Установените касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1, 2 и 3 ГПК не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия. Настоящият състав е длъжен да касира решението и да реши спора по същество. Ограничен от оплакванията в касационната жалба (чл. 290, ал. 2 ГПК), настоящият състав няма правомощие да разгледа правилността на решението в частта, с която въззивният съд е отрекъл възможността за погасяване на вземанията поради прихващане.

Настоящият състав намира, че двете вземания за лихвоносни главници с разноски са пресъдени в полза на И. Г. срещу ищците/ длъжниците В. П. и „Яни 03“ ООД с влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд. За всяко от тях новата 5-годишна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е започнала да тече от 22.10.2007 г. Тогава е приключено съдебното дирене пред въззивната инстанция - последната по съществото на спора. Давността не е изтекла към 08.04.2008 г., когато изпълнителното дело е образувано по молба на И. Г. - кредитор по изпълнителното основание и по изпълнителния лист, впоследствие заместен от взискателя Й. И. Г. – цесионер, на когото с договор от 12.06.2015 г. кредиторът по изпълнителното основание е прехвърлил вземанията, впоследствие заместен от взискателя/от ответника И. Г. - наследник на починалия в хода на изпълнителното дело цесионер Й. Г. (чл. 429, ал. 1 ГПК).

До 25.02.2021 г., когато са предявени исковете, предвидени в чл. 439 ГПК, по изпълнителното дело са поискани и предприети следните действия:

· с молбата за образуването му е поискано и с разпореждане от 13.05.2009 г., вписано в Агенцията по вписванията, е наложен запор на дяловете на длъжника В. П. в „Яни 03“ ООД;

· с молба от 20.11.2014 г. първоначалният взискател е поискал и с разпореждане от 21.11.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запор на вземане на длъжника „Яни 03“ ООД срещу Й. Г., което е било установено с влязло в сила решение, а с разпореждане от 27.11.2014 г. е наложил запор на вземанията по сметките на длъжника в „Уникредит Булбанк (България)“ ЕАД;

· с молба от 17.02.2015 г. взискателят И. Г. е направил изявление за прекратяване на участието на длъжника В. П. в „Яни 03“ ООД и на 04.03.2015 г. съдебният изпълнител е връчил изявлението на дружеството (чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК);

· с молба от 11.07.2016 г. взискателят е поискал и с постановление от 03.10.2016 г. съдебният изпълнител е овластил взискателят Й. Г. да предяви иска за прекратяването на дружеството (чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК);

· с молба от 22.05.2019 г. след смъртта на цесионера Й. Г. взискателят И. Г. е поискал също да бъде овластен да предяви иска за прекратяване на дружеството и искането е уважено с постановление от 24.06.2019 г.;

· с молба от 08.07.2019 г. взискателят И. Г. е поискал и с разпореждане от 23.07.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор на вземане на „Яни 03“ ООД.

Поисканите и извършени действия налагат следните изводи от значение за давността за вземането/изпълняемото право с длъжник ищецът В. П.:

На 13.05.2011 г. е изтекъл 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който спрямо този длъжник след вписания запор на дружествените му дялове в „Яни 03“ ООД не са предприети други действия. В периода 08.04.2008 г. - 13.05.2011 г. се прилага ППлВС № 3/1980 г., т.е. давност не е текла. Тя е започнала да тече от момента на настъпилата перемпция за длъжника В. П. - от 13.05.2011 г., и не е изтекла към 17.02.2015 г., когато взискателят е направил изявлението за прекратяване на участието на длъжника в „Яни 03“ ООД. Изявлението по чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК е равнозначно/има последици на искане за прилагане на нов изпълнителен способ по новообразувано изпълнително дело, доколкото взискателят го е направил след настъпилата перемпция, а неизпълненото задължение на съдебния изпълнител да го разгледа в новообразувано дело е без значение за давността. След 04.03.2015 г. отново се прилага ППлВС № 3/1980 г., а за изпълняемото право срещу длъжника В. П. делото е висящо към 26.06.2015 г. От 26.06.2015 г. е започнала да тече новата 5-годишна давност. Тя е прекъсната на 11.07.2016 г., когато е поискано и с постановление от 03.10.2016 г. съдебният изпълнител е овластил взискателят Й. Г. да предяви иска за прекратяване на дружеството (чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК). Давността отново е прекъсната на 22.05.2019 г., когато взискателят И. Г./наследникът на Й. Г. е поискал също да бъде овластен да предяви иска и неговото искане е било уважено на 24.06.2019 г. Повторното искане, респ. овластяване по чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК, са били излишно – наследникът е обвързан с последиците на направеното искане, респ. на постановлението за овластяване на неговия праводател, но въпреки това погасителната давност е прекъсната и на 22.05.2019 г. Основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД включва във фактическия си състав една предпоставка/условие - предприето действие за принудително изпълнение. Неговият ефект/последици настъпва към момента на направеното искане на взискателя за предприетото от съдебния изпълнител, като законът не предвижда други изисквания/предпоставки, в случая – необходимост на повторно направеното искане за овластяване по чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК. Прекъснатата 5-годишна давност, която отново е започнала да тече от 22.05.2019 г., не е изтекла към 25.02.2021 г., когато длъжникът В. П. предявява иска, предвиден в чл. 439 ГПК.

Поисканите и извършени действия по изпълнителното дело налагат следните изводи за давността за вземането/за изпълняемото право с длъжник ищецът „Яни 03“ ООД:

На 08.04.2010 г. е изтекъл 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който за периода от 08.04.2008 г. – от образуваното изпълнително дело, срещу този длъжник не са предприети принудителни действия. В периода 08.04.2008 г. - 08.04.2010 г. също се прилага ППлВС № 3/1980 г., т.е. давност не е текла. Тя е започнала да тече от момента на настъпилата перемпция за този длъжник – от 08.04.2010 г., и не е изтекла към 20.11.2014 г., когато взискателят е поискал, а на 21.11.2014 г. и на 27.11.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запори на вземанията на длъжника „Яни 03“ ООД срещу Й. Г. и по банковите сметки. След 20.11.2014 г. пак се прилага ППлВС № 3/1980 г., като за този длъжник изпълнителното дело също е висящо към 26.06.2015 г. - за вземането/за изпълняемото право срещу „Яни 03“ ООД давност не е текла в периода след 20.11.2014 г., а е започнала да тече от 26.06.2015 г. Тя е прекъсната на 08.07.2019 г., когато взискателят е поискал и на 23.07.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху друго вземане на длъжника „Яни 03“ООД. Започналата да тече от 08.07.2019 г. нова 5-годишна давност не е изтекла към 25.02.2021 г., когато и длъжникът „Яни 03“ ООД предявява иска, предвиден в чл. 439 ГПК.

Висящият процес по чл. 439 ГПК е „относно вземането“ в смисъла по чл. 115, б. „ж“ ЗЗД - по исков ред всеки от двамата длъжници оспорва правото на принудително изпълнение по съдебно установените вземания, като те са се позовали и на давност. Съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД давност не тече, без значение дали исковият процес е иницииран от длъжника или от кредитора. Предявените отрицателни установителни искове са неоснователни. Касационната инстанция следва да остави в сила обжалваното решение – въззивният съд е достигнал до същия краен извод.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касаторите/на ищците са разноските, които ответникът/ответник и по касация е направил пред Върховния касационен съд. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1640/30.03.2023 г. по гр.д. № 3891/2022 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН [ЕГН], и „Яни 03“ ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на И. Н. Г., ЕГН [ЕГН], сумата 2 500.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.