Осъждане за измама въз основа на непрекъсната верига от косвени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 60234

София, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов, като изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 822/2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на подсъдимия В. С. Б., подадена чрез упълномощения му защитник адв.П. Н. срещу нова присъда № 12 от 16.07.2020г., постановена по ВНОХД № 57/2020 г. от Окръжен съд-Кюстендил.

С жалбата са ангажирани касационните основания по чл.348, ал.1,т. 1-3 от НПК, като е посочено, че допълнителни съображения ще се представят след изготвяне на мотивите към присъдата. В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило допълнение към жалбата.Основното оплакване в контекста на касационният повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е аргументирано с това, че съдилищата по фактите са пропуснали да се произнесат по вмененото на подсъдимите П. С. И. и Г. С. Н. обвинение, според което, инкриминираното деяние е извършено от тях при предварителен сговор и в съучастие с подсъдимия В. С. Б.. Материалната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт е защитена с разбирането, че липсват преки доказателства, установяващи съставомерност на подсъдимия Б. по смисъла на чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.20, ал.2 от НК. Явната несправедливост на наказанието е обоснована с твърдения, че при индивидуализацията на същото не са отчетени в пълнота обществената опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства.

Искането е за отмяна на обжалвания акт и оправдаване па подсъдимия Б., като по този начин, според касатора, ще бъде отстранено и допуснатото съществено процесуално нарушение.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия – адв.Н. поддържа жалбата и допълнението към нея по съображенията, изложени в тях, със заявеното искане. Излага допълнителни аргументи в подкрепа на релевираните доводи.

Подсъдимият В. Б., редовно призован на съдебно заседание пред касационния съд, не се явява и не изразява становище.

Подсъдимите Г. Н. и П. И., редовно призовани на с.з. пред касационния съд, не се явяват и не изразяват становище по жалбата.Същите са представлявани от упълномощените им защитници – адв.Р. /за подс.Н./ и адв.Д./за подс.И./, които намират жалбата за основателна и пледират за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Частният обвинител и граждански ищец Т. К. и неговия повереник – адв.С., редовно призовани пред ВКС, не се явяват и не изразяват становище.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за основателна.Излага съображения за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.В тази насока е и отправеното искане.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.Разгледана по същество е неоснователна.

С обвинителен акт, внесен в РС Дупница, срещу всеки един от подсъдимите П. С. И., Г. С. Н. и В. С. Б.. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. чл.209, ал.1във вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 10.06.2014г., около 18.00ч., в [населено място], в къща на ул.“М. ш.“ №**, при предварителен сговор и в съучастие, като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили у А. И. Д. и у П. С. Д. заблуждение, че подс.П. И. е собственик на парите, откраднати от сина им Е. Д. и с това са причинила имотна вреда на Т. К. в размер на 6050лв.

С първоинстанционната присъда № 74 от 16.10.2019 г., постановена по НОХД № 903/2017 г. от РС Дупница, подсъдимите Г. С. Н. и П. С. И. са признати за виновни по възведените им обвинения, за това да са извършили описаното по-горе престъпление, действайки при предварителен сговор и в съучастие, като съизвършители по-между си.На всеки от тях е наложено, при условията на чл.54 от НК, наказание лишаваме от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, съгласно чл.66, ал. 1 от НК.

Със същата присъда, подсъдимият В. Б. е признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като па основание чл.304 от НПК е оправдан.

С присъдата, подсъдимите Н. и И. са осъдени да заплатят на гражданския ищец Т. К. сумата от 6050лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а иска, предявен и по отношение на подс.В. Б. е отхвърлен като неоснователен.

Разноските по делото били възложени в тежест на подсъдимите И. и Н..

По протест на прокурор при РП Дупница, с който е отправено искане за отмяна на присъдата на РС Дупница в оправдателната й част и осъждане на подсъдимия В. Б. по вмененото му обвинение, било образувано въззивно производство пред Кюстендилски ОС под № 57/2020г. по описа на съда. Същото приключило с обжалваната нова присъда №12 от 16.07.2020г., постановена по посоченото ВНОХД, с която първоинстанционната присъда била отменена в оправдателната й част, като вместо това, подс. Б. бил признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, реализирано при предварителен сговор и в съучастие с подсъдимите П. С. И. и Г. С. Н., като при условията на чл.54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК.Първоинстанционната присъда била изменена в гражданската й част, като подсъдимия Б. бил осъден солидарно с подсъдимите И. и Н. да заплати на гражданския ищец К. присъдената му от РС Дупница сума от 6050лв.В останалата част, първоинстанционната присъда била потвърдена.Разноските по делото били възложени в тежест на тримата подсъдими.

Описаното процесуално развитие на делото е достатъчно за да очертае допуснатите от инстанционните съдилища процесуални пороци, като в този смисъл основното оплакване на касатора, е резонно.Данните по делото указват категорично, че РС Дупница е пропуснал да се произнесе по възведеното срещу подсъдимите И. и Н. обвинение, за това да са извършили инкриминираната престьпна деятелност, действайки при предварителен сговор и в съучастие, под формата на съизвършителство, и с подсъдимия Б..Това опущение не е било забелязано от подалия протеста прокурор от РП Дупница, който е релевирал доводи за незаконосъобразност срещу първоинстанционната присъда , но само в частта, в която е било постановено оправдаването на подс.Б., с искане този подсъдим да бъде осъден по вмененото му обвинение.Въззивният съд също не е констатирал посочената незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, която е могъл да отстрани единствено, упражнявайки правомощията си по чл.334, т. 1 вр. чл.348, ал.3, т.2, пр. 1 от НПК.Вместо това, въззивната инстанция е постановила атакуваният съдебен акт, като при това е ангажирала и гражданската отговорност на подс.Б. без да е била надлежно сезирана с такова искане -нито от подалия протеста прокурор,нито пък от гражданския ищец К..

Въпреки изложеното, касационният съд намира за безпредметно да упражнява правомощията си по чл.354, ал.З, т.2 вр. ал.1, т.5 от НПК, тъй като горепосочената поредица от грешки на инстанционните съдилища не може да бъде отстранена в рамките на редовния касационен контрол, какъвто е настоящия.Пречка за това се явява липсата на съответен протест от прокурора при РП Дупница, в който да фигурира искане подсъдимите И. и Н. да бъдат признати за виновни по възведените им обвинения, за това да са реализирали инкриминираната престъпна дейност при предварителен сговор и в съучастие с подс.Б..При това положение, дори и касационния съд да удовлетвори искането на представителя на ВКП за отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, последният не би могъл да отстрани пропуска на РС Дупница, поради липсата на съответно прокурорско искане.Освен това, само по касационна жалба на един от подсъдимите и при липса на съответен касационен протест, няма как да се влоши наказателно-правното положение на останалите, до което положение ще се достигне при уважаване на искането па представителя на ВКП. По тези причини, макар да споделя доводите на страните, с които се релевира порок в процесуалната дейност на инстанционните съдилища, ВКС няма да уважи претенцията на държавния обвинител, изразена на съдебно заседание пред касационния съд, поддържана и от защитниците на подсъдимите Н. и И. -адв.Р. и адв.Д..

Същевременно, няма как да бъде удовлетворено и искането на касатора за оправдаването му направо от касационния съд.Това би било възможно единствено, ако приетата за установена фактология във въззивпото решение не обуславя съставомерно поведение на подсъдимия по смисъла па чл.210, ал.1, т.2 във вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК /виж, чл.354, ал. 1, т.2 във вр. с чл.24, ал. I, т.1 от НПК/.В конкретния случай, изложената от въззивния съд фактическа обстановка не позволява прилагането на такъв подход. Извън коментираното оплакване, касаторът не е изложил други съображения, които да бъдат обсъдени от касационния съд в контекста на заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Неоснователно е и оплакването, ангажиращо касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.Съдържанието на касационната жалба, в частта, в която се аргументира наличието на посоченото касационно основание, както и на допълнението към нея, изискват уточнението, че представеният в тях собствен, на касатора, прочит на част от доказателствата по делото, по естеството си съставлява оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не е самостоятелно касационно основание.Поради тази причина, доводите, с които е изразено несъгласието на касатора с доказателствения анализ и с приетата от апелативния съд фактическа обстановка няма да бъдат разгледани от касационния съд.ВКС ще припомни, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда по фактите.За разлика от първостепенния и въззивния съд, касационната инстанция по правило е съд по правото /извън случаите по чл.354, ал.5 от НПК/ и не може да установява нови фактически положения, нито да пререшава въпроса за достоверност и убедителност на доказателствата и доказателствените средства, каквото по съществото си представлява искането на касатора.На обсъждане от касационната инстанция подлежат само оплакванията, които сочат на допуснати процесуални нарушения на правилата за събиране, оценка и проверка на доказателствата , но не и относно оценката на съдържанието им.Такива оплаквания в сезиращите документи не са изложени, поради което, в рамките на приетата от въззивния съд фактология, ВКС може да отбележи единствено, че материалният закон е приложен правилно.Що се касае до твърдението, че осъдителните изводи на въззивната инстанция относно съставомерното поведение на подс.Б. са основани само на косвени доказателства, това макар и да е вярно, не обуславя основателност на защитните оплаквания, с които се аргументира материалноправна незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Въззивният съд, на стр.4-8 от мотивите към присъдата, аргументирано е защитил заключението, че е налице една единна верига от косвени доказателства, водещи до единствен възможен и необорим извод относно участието на подсъдимия в инкриминираната съвместна престъпна дейност и личния му принос към същата.По повод на това защитно оплакване, следва да се отбележи, че съдебната доктрина е еднопосочна в разбирането си, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод. С тази доказателствена задача въззивният съд се е справил безупречно, поради което и защитните упреци, развити в коментираната насока, не се споделят от касационния съд.

На последно място, неоснователно се явява и напълно бланкетно ангажираното в жалбата касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание.Индувидуализпраната при условията на чл.54 от НК санкция от 1 година и четири месеца лишаване от свобода с приложение на института на чл.66 от НК, е съответна на тежестта на деянието и на личната опасност на дееца, а така също и на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и е съобразена с целите по чл.36 от НК.Поради изложеното, претендираната с жалбата корекция на санкционната част на присъдата не може да бъде удовлетворена.

Що се касае до констатираната по-горе от касационния съд незаконосъобразност на присъдата в гражданската й част, същата няма как да бъде отстранена в рамките на настоящото производство, доколкото с жалбата не се претендира ревизия на съдебния акт в тази му част.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 12 от 16.07.2020 г., постановено по ВНОХД № 57/2020 г. от Кюстендилски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.