Нищожност на договор за адвокатско възнаграждение поради накърняване на добрите нрави

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е № 74

гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова 3831 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Да касационно обжалване е допуснато решение № 606/27.04.2022 г. по гр.д. № 1899/2021 г., с което Апелативен съд - София, изменяйки решение № 105/01.07.2020 г. по гр.д. № 204/01.07.2019 г. на Окръжен съд – Кюстендил, по иск, предявен при условията по чл. 422 ГПК, е признал за установено, че Й. К. Й. дължи на А. И. П. сумата 5 530.00 лв. – адвокатско възнаграждение по договор от 23.05.2015 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2471/2018 г. Районен съд – Дупница, а искът е отхвърлен до сумата 40 000 лв.

Касационният контрол е допуснат по следните материално-правни въпроси 1. За валидността на договор за адвокатско възнаграждение, уговорено в процент от резултат по спор (чл. 36, ал. 4 ЗА), има ли значение обстоятелството, че възнаграждението е за резултат от спор за обезщетение за неимуществени вреди, а процентът е висок? и 2. Когато установи нищожност на договора, законът допуска ли съдът да определи възнаграждението по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет?

По първия въпрос:

За основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за нищожност на договор за адвокатска услуга са релевантни обстоятелствата, че: 1) договорът е за резултат – окончателно определено обезщетение за неимуществени вреди след съдействие и представителство на адвоката и 2) високият процент на адвокатското възнаграждение. Те обаче са недостатъчни за установяването на този порок. Необходимо е съдът да изясни всички характеристики на договора за адвокатско възнаграждение при резултат и да ги прецени заедно с всички обстоятелства, които съпътстват сключването на този договор.

Мотиви: Изводът произтича от естеството на порока по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - противоречие с основните морални принципи и ценности, върху които се консолидира обществото и които стоят в основата на обществения ред, до степен сключеният договор да ги отрича. Законът придава правно значение на неписаните, но общозначими морални правила, и свързва порока с най-тежката гражданско-правна санкция – договорът не поражда действие. Поради това в установяване на основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД съдът е длъжен комплексно да прецени всички характеристики на конкретния договор и да ги обсъди заедно с всички обстоятелства, които съпътстват сключването му. Тази изходна тълкувателна позиция изключва възможността договорът за адвокатска услуга да противоречи на добрите нрави, само защото адвокатското възнаграждение е уговорено за резултат – окончателно определено обезщетение за неимуществени вреди след съдействието и представителството на адвоката и/или уговореният процент на възнаграждението е висок. Неимуществените права нямат парично изражение, невъзстановими са, а обезщетяването им има за цел увреденото лице да получи заместваща парична облага по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Обезщетението за неимуществени вреди обаче е парично вземане. Следователно законът допуска адвокатското възнаграждение да се уговори в процент при постигане на резултата - окончателно определяне на обезщетението за неимуществени вреди, при съдействието и представителството на адвоката (чл. 36, ал. 4 ЗА). Високият размер на адвокатското възнаграждение също не извежда нищожност на договора. Когато обаче размерът е толкова висок, че възнаграждението е несправедливо и необосновано (изключен е всеки извод за еквивалентност с труда, за който адвокатът се е задължил), договорът е нищожен поради липса на основание/кауза. За тази преценка Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет е без значение. Наредбата е приета в делегацията по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и регулира различни правоотношения. Поради това в установяване на основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е необходимо съдът да изясни всички характеристики на договора за адвокатска услуга, а не само основните елементи, и да ги прецени заедно с всички обстоятелства, които съпътстват сключването на конкретния договор.

По втория въпрос:

Когато съдът установи нищожност на договор за адвокатска услуга, законът не го оправомощава да определи адвокатското възнаграждение. Компетентността е на адвокатският съвет на колегията, към която е вписан адвокатът, страна по нищожния договор. Адвокатският съвет я упражнява по условия и ред, предвидени в Закона за адвокатурата.

По този въпрос има установена практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 132/08.07.2013 г. по гр.д. № 653/2012 г. III ГО и решение № 236/24.10.2017 г. по гр.д. № 576/2017 г. IV ГО. Настоящият състав я споделя и не е необходимо да излага други мотиви.

По касационните жалби от ищеца А. П. и от ответника Й. Й.:

Правилно въззивният съд е приел, че при издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2471/2018 г. от Районен съд – Дупница и след частично прекратяване на производството с влязлото в сила допълнително първоинстанционно решение поради отказ от иска, искът е предвиденият в чл. 422 ГПК: за вземане за сумата 40 000 лв. - възнаграждение по договор за адвокатска услуга от 23.05.2015 г. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът се е задължил да окаже необходимото адвокатско съдействие и представителство, за да бъде окончателно определено дължимото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ответника, срещу възнаграждение 20 % от обезщетението. Необосновани обаче са изводите на въззивния съд, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, само защото обезщетението е за неимуществени вреди от смъртта на детето на ответника, и процентът на възнаграждението е висок. Тези обстоятелства разкриват част от характеристиките на сключения договор и са недостатъчни в установяване на основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД по въведеното от ответника възражение. В неправилното приложение на материалния закон въззивният съд е сравнил сумата 40 000 лв. (адвокатското възнаграждение, определено според уговорените 20 % от сумата 200 000 лв. - пресъденото с влязло в сила решение застрахователно обезщетение на ответника), за да заключи, че надвишава повече от 7 пъти минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Било е необходимо въззивният съд да установи всички характеристики на договора от 23.05.2015 г., включително да съобрази, че минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредбата са без значение за основанието за нищожност, и да ги обсъди заедно с другите установени по делото обстоятелства, свързани със сключването на конкретния договор. В неправилното приложение на материалния закон въззивният съд е определил адвокатското възнаграждение по минималния размер в Наредбата и е уважил иска частично – до този размер.

Основателно е оплакването в касационната жалба от ищеца, че изводите на въззивния съд за нищожност на договора са необосновани. Те се базират на релевантни факти, които обаче са недостатъчни да установят или да изключат основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Необосноваността води и до нарушение на материалния закон. Основателно е оплакването и в касационната жалба от ответника, че адвокатското възнаграждение е определено по Наредба № 1/09.07.2004 г., а искът е уважен частично в упражнение на правомощия, каквито съдът не притежава. Налице са касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК. Въззивното решение следва да се касира. Не се налага повтарянето или извършването на други процесуални действия. Настоящата инстанция е длъжна да реши спора по същество.

Заповедта за изпълнение е за вземане с източник договора от 23.05.2015 г. Със сключването му ищецът се е задължил да окаже необходимото адвокатско съдействие и представителство - пред застрахователя „гражданска отговорност“, пред Гаранционния фонд и всяко друго лице, за да бъде окончателно определено дължимото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ответника, 16-годишния И. Й., причинена при ПТП от 10.05.2015 г. от водача на лек автомобил Фолксваген „Голф“ с ДК [рег.номер на МПС] . Адвокатското възнаграждение е при резултат - в размер на 20% от обезщетението. За договора се прилагат специалните правила в Закона за адвокатурата. Те допускат уговаряне на такова възнаграждение стига спорът, предполагащ адвокатско съдействие, да има парична оценка (чл. 36, ал. 4 ЗА). Прилагат се и общите правила на поръчката (чл. 280 – 292 ЗЗД). За валидността на договора няма самостоятелно значение обстоятелството, че уговореният резултат е за окончателното определяне на обезщетение за неимуществени вреди (вземането е парично), както и това, че уговореният процент на адвокатското възнаграждение е 20 % от обезщетението. Те разкриват основните елементи на договора, но тяхното значение в установяване на порока по възражението за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да се изследва след установяване на останалите характеристики на договора и при комплексна преценка на обстоятелствата, които съпътстват неговото сключване. Първият извод, който се налага обаче е, че към сключване на договора ищецът, с адвокатска правоспособност, е бил наясно, че постигането на резултата е в голяма степен сигурно (при такъв деликт отговаря виновният водач, застрахователят „гражданска отговорност, доколкото тази застраховка е задължителна, или Гаранционният фонд), виновно причинената смърт на 16-годишно дете прекъсва дълбока емоционална връзка с неговия баща (ППл ВС №4/25.05.1961 г. и ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. ОСГТНК на ВКС), т.е. размерът на обезщетението би бил висок, а с това – висок е размерът и на уговореното адвокатско възнаграждение.

Договорът от 23.05.2015 г. изразява и съгласие, че това адвокатско възнаграждение се дължи при постигане на резултата, включително когато доверителят се е отказал или е оттеглил пълномощното (при отказ или оттегляне на поръчката), когато е развалил договора едностранно (без връзка с виновно неизпълнение на задълженията на адвоката) и резултатът е постигнат с усилията на друг. Клаузата е в допустимо отклонение от диспозитивните разпоредби на чл. 288 и чл. 289 ЗЗД и е в пределите на договорната свобода. Тя обаче е неизгодна за ответника.

Всичко това ищецът, с адвокатска правоспособност, е следвало да разясни на ответника при сключването на договора, за да съответства неговото поведение с принципа за добросъвестност при договаряне (чл. 12 ЗЗД).

Договорът е подписан на 13-тия ден след внезапната смърт на 16-годишния син на ответника. Обстоятелствата по ПТП от 10.05.2015 г. са били широко огласени в медиите, т.е. са общоизвестни. Установяват се и от приложеното влязло в сила решение, с което на ответника е пресъдено обезщетението за неимуществени вреди за сумата 200 000 лв. Виновният водач е управлявал лекия автомобил със скорост от 180 км/ч. При изгубен контрол, е връхлетял на тротоар на улица в с. Яхиново и е причинил смъртта на петима – 16-годишния син на ответника, на друго 15-годишно дете, на двама младежи на 19 години, и на 42-годишна жена. Тези обстоятелства, подробно отразени и обсъждани в медиите, са били известни и на ищеца. Няма друго обяснение за неговото посещение в дома на ответника на 23.05.2015 г. Преди това ответникът не е познавал адвоката (така показанията на свидетелят К.).

От свидетелските показания се установява също, че непосредствено след ПТП ответникът е бил на мястото на инцидента. Очевидец е на на шокиращата гледка. Смъртта на сина му е прекъснала създадената дълбока емоционална връзка. След тази смърт родителите на детето постоянно плачат. Ежедневно посещават гроба на сина си. В такова състояние на шок и дълбока скръб ответникът е посетен в дома си от ищеца. Документът на договора от 23.05.2015 г. е с предварително подготвен текст, а допълнително ръкописно адвокатът е въвел само индивидуализиращите белези на ответника и описанието на ПТП. Договорът е представен за подпис на ответника, заедно с другите необходими за изпълнението му документи. Ответникът ги е подписвал един след друг, без да задава въпроси и без адвоката да му разясни значението и очаквания резултат от договора. Дълбоката скръб и огромният шок за ответника и за неговата съпруга са причина скоро след подписания договор те да постъпят в психиатрия за лечение две седмици.

Достоверността на показанията на свидетеля К. (сестра на съпругата на ответника) не се опровергава от събраните по делото писмени доказателства за други обстоятелства, настъпили в период, близък до сключването на договора - договор за разплащателна сметка от 25.05.2015 г. и пълномощно на адв. П. с нотариална заверка на подписа на ответника от същата дата. Договорът за разплащателна сметка е сключен, а нотариалната заверка на пълномощното извършена, на 15-тия ден от смъртта на детето. Към този момент състоянието на ответника не е било по-различно - на пълен емоционален и психически срив. Договорът за разплащателна сметка съдържа клауза, според която ответникът може да се разпорежда със средствата само в присъствие на адвоката. Те се познават от два дена. Така възможното обяснение на договора от 25.05.2015 г. е в очакванията на адвоката високият размер на обезщетението да изключи плащане в брой, а невъзможността от разпоредителни действия с разкритата от ответника разплащателна сметка да обезпечи изпълнението на адвокатското възнаграждение по договора от 23.05.2015 г. Изводът е, че договорът за разплащателна сметка не опровергава, а допълнително подкрепя извода за достоверност на свидетелските показания.

В обобщение, договорът за адвокатска услуга от 23.05.2015 г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Той е сключен, без ищецът да изясни на ответника от позицията на адвокатската си правоспособност сигурността за постигане на уговорения резултат, очаквания висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, а с това – и високия размер на адвокатското възнаграждение. Ищецът не е изяснил и значението на неизгодните за ответника клаузи в договора от 23.05.2015 г. Представил му го е за подпис при предварително изготвен текст и заедно с други документи, осъзнавайки, значението и на това, че ответникът ги подписва без въпроси и възприемайки неговото състояние на дълбока скръб от внезапната смърт на 16-годишния син и неотминал шок от възприетите лично трагични обстоятелства.

Нищожният договор не поражда правни последици. Вземането по издадената заповед не съществува. Искът е неоснователен. Касационната инстанция е длъжна съответно да измени въззивното решение.

При този изход на делото решението следва да се отмени изцяло в частта по разноските. Касационният състав следва да определи отговорността на страните според крайния резултат – искът е неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е сумата 925.60 лв. - направените от ответника по делото разноски.

По аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца остават направените от него разноски, включително в заповедното производство.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 606/27.04.2022 г. по гр.д. № 1899/2021 г. на Апелативен съд – София в частта, с която искът е уважен, в частта по разноските - изцяло.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен при условията на чл. 422 ГПК, от А. И. П. от [населено място],[жк][жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], срещу Й. К. Й. от с Я., общ Дупница, обл. Кюстендил, [улица], ЕГН [ЕГН], и за сумата 5 530.00 лв. – възнаграждение по договор за адвокатска услуга от 23.05.2015 г. за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2471/2018 г. Районен съд – Дупница.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 606/27.04.2022 г. по гр.д. № 1899/2021 г. на Апелативен съд – София в частта, с която искът е отхвърлен в размер над сумата 5 530.00 лв. до сумата 40 000 лв.

ОСЪЖДА А. И. П. да заплати на Й. К. Й. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата 925.60 лв. – разноските по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.