Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 251

София, 06.04. 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 886 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по чл.290 и следв. ГПК по касационните жалби на адвокат Сн.С. като процесуален представител на А. М. Г. от [населено място] срещу решението на Пловдивския апелативен съд от 17.10.2018г. по в.гр.д. № 342/2018г. в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение за неимуществени вреди и срещу решението от 29.ХІ.2018г., с което е допусната поправка на първото решение в частта за разноските, като е отменено решението на Пловдивския окръжен съд от 26.ІV.2018г. по гр.д. № 2551/2017г. в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Г. 1588.27лв. разноски за първоинстанционното производство, в т.ч. 10лв. държавна такса, 2лв. банкова комисионна, 5лв. д.т. за съдебно удостоверение и 1571.27лв. адвокатски хонорар съразмерно на уважената част от претенциите. Касационно обжалване на решението от 17.Х.2018г. е допуснато в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с определение от 31.VІІ.2019г. по въпроса за задължението на съда да се произнесе по заявените с въззивната жалба оплаквания и по въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД. Обжалването на решението от 29.ХІ.2018г. е допуснато за проверка на допустимостта му.

За да се произнесе, ВКС съобрази следното:

С решението си от 17.Х.2018г. ПАС по въззивните жалби и на двете страни е отменил решението на Пловдивския окръжен съд от 26.ІV.2018г. по гр.д. № 2551/2017г. в осъдителната му част за разликата над 15000лв. до 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди по повод повдигнати на ищеца обвинения, за които е оправдан, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения иск за посочената разлика, ведно със законната лихва, считано от 19.І.2017г., потвърдил е първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди и в отхвърлителната му част за разликата над 30000лв. до претендирания размер 70000лв. обезщетение за неимуществени вреди, в осъдителната му част за сумата 1600лв. обезщетение за имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар за наказателното производство, ведно със законната лихва от 19.І.2017г., в отхвърлителната част за разликата над 1600лв. до пълния предявен размер 1900лв. имуществени вреди, отменил е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за присъждане на 492.24лв. – пропусната полза в размер на законната лихва върху 1500лв., внесени като парична гаранция, присъдил е тази сума, ведно със законната лихва от 19.І.2017г., и е потвърдил решението в отхвърлителната му част за разликата над 492.24лв. до предявения размер 500лв., осъдил е ПРБ да заплати на Г. 17лв. държавна такса, в т.ч. 5лв. за издаване на удостоверение, както и 850лв. адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност. С решението от 29.ХІ.2018г. въззивният съд е допуснал поправка на решението от 17.Х.2018г., като е отменил решението на ПОС от 26.ІV.2018г. в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на Г. 1588.27лв. разноски, в т.ч. 10лв. д.т., 5лв. д.т. за издадено удостоверение и 1571.27лв. адвокатски хонорар съразмерно на уважената част от исковете му.

Въззивният съд е приел, че претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателна. Взел е предвид, че от ноември 2008г. Г. е бил полицейски служител при ОД на МВР П. и е работел като разузнавач в сектор „Противодействие на икономическата престъпност” с безупречна професионална репутация. С постановление от 01.ХІ.2013г. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.209 НК за това, че в периода 17.VІІ. – 31.Х.2013г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у другиго заблуждение, че ще му съдейства за прекратяване на прокурорска преписка и с това е направил опит да му причини имотна вреда в размер на 2000лв., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, и е задържан за 72 часа с мярка по НПК; с постановление от 04.ХІ.2013г. му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 3000лв., намален на 1500лв.; на 05.ХІ.2013г. е привлечен като обвиняем и за престъпление по чл.387 ал.3 НК за това, че в същия период в качеството си на полицейски служител злоупотребил със служебното си положение с цел да набави за себе си имотна облага и от деянието са настъпили тежки вредни последици, изразяващи се в уронване престижа на МВР и прокуратурата; на 01.VІІІ.2014г. е внесен в съда обвинителен акт; с присъда от 17.ІІІ.2016г. Г. е признат за невиновен и е оправдан за престъпленията, потвърдена с окончателно решение от 19.І.2017г., постановено във връзка с протест на прокуратурата. Веднага след привличането на ищеца като обвиняем са последвали публикации в печатни и електронни медии и е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство, като със заповед от 26.ІІІ.2014г. на Г. е наложено дисциплинарно наказание уволнение в резултат на наказателното производство; три-четири месеца след това той започнал работа при ЧСИ.

Прието е, че ищецът е сезирал съда с общо приетите болки и страдания – силен психоемоционален стрес, чувство на безсилие, загуба на самочувствие и авторитет, вкл. от медийното отразяване, злепоставяне в обществото, влошаване на психологическото състояние, нарушен сън, уволнение, затваряне в себе си, трудно общуване с близки и познати, депресивни прояви, лесно изнервяне, страх да не бъде разпознат като „подкупния полицай”. Направен е извод, че общоприетите болки и страдания са доказани напълно от свидетелските показания и съдебно-психологическата експертиза, според която ищецът е преживял силен психоемоционален стрес, притеснения, загуба на самочувствие, тревожност, напрегнатост, емоционален дискомфорт и депресивни състояния – чувство на безпомощност, безнадеждност и обреченост, нарушение на емоционалното равновесие и поведенческата адаптация. Не са доказани твърденията за променена завинаги психика с оглед установеното от заключението на вещо лице наличие на пълно възстановяване поради качествата на личността на ищеца.

При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди са взети предвид: обвинения за две тежки престъпления, продължителност на наказателното производство 3г. 2м. и 19 дни, която не надхвърля разумните срокове за престъпления от такъв характер, вида на мярката за неотклонение, която е лека и не се е отразила на начина на живот, взетата принудителна мярка 72 часа задържане, изтърпяна от действащ орган на реда, обвинението се е отразило на психологическото състояние и социалния живот на ищеца с понасянето на болки и страдания, които са обичайни, няма отражение на личния живот – продължил е да получава подкрепата на близките си и на най-добрите си приятели. По-висок размер обезщетение обуславя медийната разгласа, уронила честта и достойнството на ищеца пред неограничен брой хора. Интензитетът на обичайните иначе болки и страдания е по-голям и с оглед личността и професията на ищеца – той е ерудирана, авторитетна, целеустремена личност, отдаден на професията си – авторитетна и отговорна, работел е само в системата на МВР, имал е бърза професионална реализация, издигал се е в управленското ниво, имал е награди и похвали, без нито едно наказание.

По първия поставен в изложението въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната и непротиворечива практика, обективирана и в сочената от касатора такава, като не е подложил на преценка оплакването на последния във въззивната му жалба за невземането предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, че задържането му е било с продължителност 96 часа, а не 72 часа.

Многобройна, трайна и непротиворечива е и практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, според която принципът за справедливост, съдържащ се в тази разпоредба, се извежда от преценката на всички конкретно установени по делото относими към вида и интензитета на претърпените неимуществени вреди обстоятелства.

Касационната жалба срещу решението от 17.Х.2018г. съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди до пълния й предявен размер 70000лв.

Ответникът по касационната жалба е заел становище за нейната неоснователност.

ВКС намира, че касационната жалба е частично основателна.

В разгреждания случай при определяне размера на дължимото се обезщетение въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е взел предвид установените по делото обстоятелства: обвинения за две тежки престъпления, разумни срокове на наказателното преследване, мярка за неотклонение „парична гаранция“, която не се е отразила на начина на живот на ищеца, взета принудителна административна мярка задържане за 72 часа, изтърпяна от действащ орган на реда – полицай, отражение върху психическото състояние и социалния живот на ищеца с понасяне на обичайни болки и страдания, но продължил да получава подкрепата на близките си и най-добрите си приятели, медийна разгласа, уронила честта и достойнството му пред неограничен кръг лица, по-голям интензитет на болките и страданията с оглед личността и професията му – ерудиран, авторитетен, целеустремен, отдаден на професията си, авторитетна и отговорна, с бърза професионална реализация с издигане на управленско ниво, с награди и похвали, без наказания. Действително въззивният съд не е подложил на преценка оплакването във въззивната жалба на Г. за невземане предвид на обстоятелството, че е бил задържан още на 30.Х.2013г., но това не се е отразило на изхода на спора – мярката е разпоредена не от прокурор, а от органите на МВР, при което не е налице причинна връзка между действията на Прокуратурата и причинената от това задържане вреда. Въззивният съд, обаче, въпреки приетото за установено дисциплинарно уволнение на ищеца в резултат на повдигнатото му обвинение, не е съобразил това обстоятелство, което е от съществено значение при приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Неоснователно е възражението на ответника в тази връзка. Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена от друг орган – министърът на вътрешните работи, но е несъмнено установено, че уволнението е извършено поради повдигнатите на ищеца обвинения за престъпленията по чл.209 ал.1 и чл.387 ал.3 НК, по които впоследствие той е оправдан. Следователно причинената от това на ищеца вреда е в пряка причинна връзка с воденото срещу него незаконно наказателно производство.

Неоснователно е оплакването на касатора относно извода на въззивния съд за липса на негативно отражение на наказателното производство в личния живот на ищеца. Изводът е в смисъл, че производството не се е отразило на отношенията на ищеца с близките му и с най-добрите му приятели, а не че липсва отражение в психо-емоционалното му състояние, каквото явно е разбирането на Г.. Последното е прието за установено от показанията на св.Г. и от заключението на съдебно-психологическата експертиза и е взето предвид при определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди.

Настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер на 20000лв. е в съответствие с принципа за справедливост при определянето му, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В тази връзка касационният съд освен посочените обстоятелства, както и стандарта на живот в страната към момента на увреждането, взема предвид и същественото значение за по-високия интензитет на увреждането дисциплинарното уволнение на касатора от полицейската му длъжност, която е била търсена и най-желана от него реализация на специализираното му четиригодишно обучение в тази насока /Факултет „Полиция“ в А. на МВР/, принудително тласнало го към търсене на друго поприще в живота, както и че незаконното му обвинение е за престъпления във връзка с осъществяването на професионалната му дейност. Следва да се посочи и че ангажирането на отговорността на държавата за нанесените неимуществени вреди само по себе си има репарационен ефект.

При преценката си по приложението на чл.52 ЗЗД съдът съобрази и сочената от касатора практика на ВКС. Сравняването между установените по настоящото дело обстоятелства и взетите предвид в сочената практика налага извод за съществени различия. Така по гр.д. № 820/2012г. на ВКС ІV ГО обезщетение в размер на 150000лв. е определено на лице, обвинено за престъпление по чл.282 НК, извършено във връзка с дейността му като прокурор със 17 години стаж, в т.ч. 9 години като административен ръководител на районна прокуратура; по гр.д. № 2378/2014г. на ВКС ІV ГО обезщетение в размер на 200000лв. е определено на лице – адвокат, като са съобразени 9 години продължителност на наказателното производство по обвинения за тежки умишлени престъпления /документни и измама/, два пъти привличан като обвиняем, шест пъти възобновяване на производството, негативно отражение на физическото здраве, психиката, контактите, пълен срив на личния и професионален живот, невъзстановима кариера с оглед и напредналата възраст /73 години към момента на прекратяване на производството/, тотално разрушени добро име и чест, невъзможност да посети дъщеря си в САЩ; по гр.д. № 6268/2015г. на ВКС ІV ГО, по което обезщетение в размер на 100000лв. е определено на лице – доктор по ядрена енергетика на длъжност в Министерство на енергетиката, номинирана за пост зам.министър, 6 години продължителност на наказателното производство по обвинение за престъпление по чл.209 НК, изоставяне на професионалната кариера; по гр.д. № 3340/2015г. ІІІ ГО, по което е определено обезщетение в размер на 20000лв. на лице, заемало длъжност директор на Дирекция „Управление на доставките“ в МО и като управител на фирма с държавно имущество, за незаконно обвинение за престъпления първоначално по чл.220 ал.1 и чл.387 ал.1 НК, а впоследствие по чл.282 ал.2 вр. с ал.1 пр.1 и 2 НК, за единадесет отделни деяния, заемал редица отговорни държавни длъжности, включително министър на отбраната /2008 – 2009г./, случаят му изтъкван в правителствени доклади като пример за държавна политика в борбата с коропцията по високите етажи на властта, продължителност на наказателното производство 4 години. Съществено различните в сравнение с разглежданите в настоящия случай обстоятелства според настоящия състав не обосновават определянето на обезщетение в размер по-висок от 20000лв., тъй като такъв би бил в противоречие със забраната на неоснователното обогатяване.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК въззивното решение от 17.Х.2018г. следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 15000лв. до 20000лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което в тежест на ПРБ се присъдят още 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 19.І.2017г. до окончателното им изплащане. В отхвърлителната му част за разликата над 20000лв. до пълния предявен размер на претенцията 70000лв. решението следва да бъде оставено в сила.

По жалбата срещу въззивното решение от 29.ХІ.2018г.;

С решението от 17.Х.2018г. въззивният съд е приел, че в производството Г. е направил разноски: 12лв. - държавна такса и такса за превод и 5лв. – държавна такса за издаване на удостоверение, както и 3600лв. платено адвокатско възнаграждение. Прието е, че таксите се дължат изцяло от ответника, а разноските за адвокатски хонорар той дължи съобразно изхода на спора - 850лв. /при уважени претенции за общо 17092лв. - обезщетения за неимуществени и имуществени вреди - и предявени общо в размер на 72400лв./.

Решението от 29.ХІ.2018г. е постановено по молба на ответника с твърдение, че въззивният съд не е намалил от 1571.27лв. на 853.95лв. разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд с оглед изхода на спора по жалбите. Прието е, че присъдените с първото решение разходи за адвокатско възнаграждение са съобразно намаленото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е приел, че в несъответствие с мотивите пропуснал да постанови отменителен диспозитив в частта за разноските, при което с решението от 17.Х.2018г. присъдил отново направените разноски в първоинстанционното прроизводство. Поради това е направен извод, че следва да бъде допусната поправка на ОФГ с постановяване на отменителен диспозитив по отношение на първоинстанционното решение в частта за разноските в тежест на ПРБ.

Така постановеното решение, имащо характер на определение, е допустимо, имайки предвид и правомощието на съда, предвидено в чл.247 ал.1 ГПК, да отстранява очевидни фактически грешки и по своя инициатива.

Решението от 29.ХІ.2018г. е в пълно съответствие с дължимите се на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, направени в първоинстанционното производство /такива разноски в размер на 1500лв. са направени и за въззивното производство, но те не са взети предвид от въззивния съд, а ищецът не е заявил искане за допълване на решението от 17.Х.2018г. с произнасяне и по отношение на тях/, съобразно крайния резултат по делото, до който е достигнал въззивният съд. Действително съдът е следвало да отмени първоинстанционното решение в частта над 850лв. до присъдените 1571.27лв. разноски за адвокатско възнаграждение, а не да присъжда дължимите се 850лв., но това не обосновава недопустимостта на решението от 29.ХІ.2018г., което като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.10 ал.3 ЗОДОВ на касатора следва да бъдат присъдени 50лв. разноски за такси, в т.ч. държавни такси за касационното производство, както и разноски за адвокатско възнаграждение съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция в размер на още 364лв.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, № 171/17.Х.2018г. по гр.д № 342/2018г. в отхвърлителната му част за разликата над 15000лв. до 20000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ да заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ на А. М. Г. от [населено място] още 5000 /пет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.І.2017г. до окончателното им изплащане, както и 414лв. разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, № 171/17.Х.2018г. по гр.д. № 342/2018г. в обжалваната му отхвърлителна част за разликата над 20000лв. до пълния предявен размер 70000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

ОСТАВЯ В СИЛА решението, имащо характер на определение, на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, № 223/29.ХІ.2018г. по гр.д. № 342/2018г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: