Собственост върху стая при несъответствие в нотариалния акт и кадастъра

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 542

Гр. София, 17.08.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№257/25г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. и И. Г. С., чрез процесуалния си представител адв.Д. С., срещу решение №260378/20.06.2024г. по в.гр.д.№3108/2021г. на СГС.

Състав на СГС е потвърдил решение №20285491/30.12.2020г., постановено по гр.д.№15121/2019г. по описа на Софийския районен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените от първоначалната ищца Е. В. срещу С. В., С. В. и М. В. искове, както следва :

- за признаване за установено, че югоизточното помещение, означено като “стая“ с вход към вестибюла и изглед към улицата, находящо се на първия етаж, със застроена площ 14кв.м. съгласно архитектурния проект, одобрен на 24.02.1995 г., като част от обособената жилищна сграда с идентификатор ***, придобита със самостоятелен вход „***“ и административен адрес [населено място], Столична Община, [улица] собственост на ищцата на основание покупко-продажба и за осъждане на ответниците да предадат владението върху имота ;

- за признаване за установено по отношение на ответниците, че има грешка в Кадастралната карта относно отразените квадратури на сградите с идентификатор ***и идентификатор ***, като част от югоизточната стая от старото жилище неправилно е заснета като част от сграда с идентификатор ***, а част от югозападната стая от старото жилище неправилно е заснета като част от сграда с идентификатор ***, като вярната граница е тази по одобрения архитектурен проект от общината от 1995г.

Ответниците по касация С. В., С. В. и М. В., чрез процесуалния си представител адв.П. П., са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

С постановеното определение №5902/17.12.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение :

- по отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС касационно обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по въпросите : длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК , като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал.1 от ГПК ; длъжен ли е съдът да мотивира своето решение – да посочи кои са приетите от него фактически заключения, от които е направил правните си изводи в приложение на материалния закон ;

- по отношение на иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР касационно обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК, тъй като касационната инстанция е приела, че е налице вероятност въззивното решение в тази му част да е процесуално недопустимо.

Въззивният съд е приел, че при предявяване на иск по чл.108 от ЗС ищецът е длъжен да въведе твърдения за конкретен придобивен способ, от който извежда своето право на собственост.В процесния случай ищцата твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на покупко - продажба, обективирана в нотариален акт № 12/1996 г., на нотариус при СРС.

Видно от представения нотариален акт №12/1996г. Е. В. е придобила собствеността върху североизточната част от масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вх.“***“, застроена на площ от 68.6 кв.м., като първи етаж включва: вестибюл, кухня, склад и килер.
С нотариален акт № 199/1996г. С. В. е закупил югозападната част от масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вх.“*9**“, на два етажа и тавански полуетаж, застроен на площ от 98.2 кв. м., като първи етаж включва: търговски обект, склад и три стаи.
Основният спорен въпрос е дали процесната стая, представляваща източна стая с изглед към улицата и със застроена площ от 14 кв.м., е част от закупения от Е. В. или закупения от С. В. имот с цитираните по – горе нотариални актове.
Видно от приетата по делото пред СРС тройна СТЕ и разясненията на вещите лица в съдебно заседание, вещо лице Д. е категорична, че процесната стая, съгласно приложените по делото нотариални актове, е към вх.“***“, тоест към сградата, собственост на ответниците.
Действително в настоящето производство се установява, че е налице разминаване в площта между нотариалните актове и реалната площ на двете обособени жилища.Според вещите лица застроената площ на североизточната част от къщата, обособена като вх.“***“ по нотариален акт е 68.60 кв.м., а по чертежа от л.72 от делото на СРС – 52.19 кв. м., а площта на югозападната част от къщата е 98.20 кв. м. по нотариален акт и 114. 74 кв. м. по чертежа.
Въззивният съд е приел още, че площта на имота, не е съществен белег на индивидуализацията му.Понякога действителната площ на имота, определена от неговите граници, се разминава с площта, отразена в документа за собственост.Това разминаване може да се дължи на грешка при нанасяне на границите или на грешно изчислена площ, когато границите не са били точно установени при съставяне на документа за собственост. Когато няма спор за границите на имота, решаваща е площта му, очертана от тези граници, а не отразената в документа за собственост. От това съображение изхожда и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри , според която разликата между записана в кадастралния регистър площ на имота и площта по документа за собственост не се счита за грешка и не е основание за изменение на кадастралната карта, ако грешката в абсолютното положение на подробните точки на имота и на контролните дължини е в рамките на нормативно допустимото отклонение.
Изложеното по-горе е приложимо не само относно поземлените имоти и земеделските земи, но и недвижимите имоти като цяло.
Макар и да липсва посочване на границите на прехвърляния обект на Еличка В., имотът не следва да се индивидуализира само въз основа на площта.И в двата нотариални акта ясно са заявени какви помещения се прехвърлят, тоест индивидуализирани са самите помещения. Не е задължително помещения като антре, вестибюл, коридор и др. подобни да се посочват изрично в титула за собственост, а принадлежността на правото на собственост може да се определи и от тяхното функционално предназначение и разположение, щом без тях не би могло да съществува жилището като самостоятелен обект на вещни права. Съгласно експертизите, приети пред СРС, процесната стая не би могла да се приеме за самостоятелен обект, тъй като ползва общ санитарен възел с другите помещения във вх.„***“, тоест това е жилището на ответниците, а не на ищците.Отделно от това в настоящия случай се установява, че и в двата акта за собственост отделните помещения са изрично изброени. Нещо повече, установява се, че процесното помещение се включва и е посочено в нотариалния акт за собственост на ответника – въззиваемия по настоящето дело.Не на последно място, по делото не се установява жилището на въззивниците да не може да съществува като самостоятелен обект на вещни права без процесната стая.Допълнителен аргумент е и това, че помещенията по чертеж и на двата входа – „***“ и „***“ съответстват на тези по нотариалните актове, съгласно приетата пред СРС тройна СТЕ.
От показанията на разпитания по делото свидетел Р. И., се установява, че бащата на Е. и С. е предприел действия по пристрояване и надстрояване на къщата, респективно за узаконяването й.Той е казал в присъствието на свидетелката, че ще си остави една стая на първия етаж, която след смъртта му ще остане за С..Според свидетелката става въпрос именно за процесната стая, която е на първия етаж, източно отпред на фасадата.
Показанията на тази свидетелка въззивният съд е кредитирал като пълни и безпротиворечиви.Същата е възприела непосредствено казаното от бащата на страните.Отделно от това липсват данни да е заинтересована от изхода на делото.
Въззивният съд е приел, че показанията на св.С. С. не могат да бъдат кредитирани, тъй като на първо място, същият е конституиран като страна по делото, на мястото на починалата в хода на делото Е. В..На следващо място, макар и да са били допустими към момента на даване на показанията на СРС, същият е бил син на ищцата, поради което показанията му следва да се преценяват с оглед на възможната заинтересованост от изхода на делото.
Въз основа на горното е прието, че по делото не се установява по категоричен начин правото на собственост на Е.В., респективно нейните наследници, върху процесната стая.
Горните изводи не могат да се променят от двата представени архитектурни проекта.Единият – на л. 20 от делото на СРС, и другият на л. 72 от делото на СРС.И двата изхождат от компетентни органи, поставени са подписи и печати и е посочено, че са одобрени за узаконяване.Нещо повече, оригиналът на представения от ответниците проект е бил представен в оригинал в съдебно заседание за констатация във връзка с направеното от ищцата оспорване.
Дори и помещенията по нотариалните актове да не съответстват на архитектурния проект, самите проекти, без значение кой от двата, не могат да създадат вещно – прехвърлителен ефект, какъвто настъпва по силата на договорите за покупко – продажба, обективирани в съответните нотариални актове, от които страните черпят правата си на собственост.
Прието е, че едва във въззивната жалба Е.В. се позовава и на изтекла в нейна полза придобивна давност върху процесната стая, тоест заявяват се нови факти, които не са били заявени пред районния съд, поради което не може и не следва да се коментират от въззивната инстанция.
Въз основа на това е прието, че предявеният с правно основание чл.108 от ЗС иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Приети са за правилни изводите на СРС, че установената от вещите лица грешка не касае спорната стая, а цялостното заснемане на сградата.Искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР включва не само искане за установяване на непълнота или грешка в кадастралната карта, но съдържа и искане за установяване съществуването на претендираното имуществено право в патримониума на ищеца.От събраните доказателства и по – конкретно от приетите пред СРС съдебно-технически експертизи, и с оглед това, че не е установено правото на собственост на наследодателката на въззивниците върху процесната стая, не може да се приеме, че вярната граница е тази по архитектурния проект от 1995г.
Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :

По отношение на предявения с правно основание чл.108 от ЗС иск :
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените по делото доказателства, че с договор за покупко-продажба от 21.05.1996г., обективиран по н.а.№12, н.д.№10084/1996г. на СН, С. В. и съпругата му Л. В. са продали на своята дъщеря Е. В. следния свой недвижим имот : североизточната част от масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход „***“, на два етажа и тавански полуетаж, застроена на площ от 68.6кв.м. като първия етаж включва : вестибюл, кухня, склад и килер, а втория етаж включва : дневна, стая, баня-тоалетна и балкон, както и тавански полуетаж включващ : две стаи, кухня, баня-тоалетна и балкон, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място върху което е построена сградата.
С договор за покупко-продажба от 21.05.1996г. по н.а. №199, н.д.№10071/1996г. на СН, С. В. и съпругата му Л. В. са продали на своя син С. С. В. следния свой недвижим имот : югозападната част от масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход „***“, на два етажа и тавански полуетаж, застроена на площ от 98.2кв.м., като първия етаж включва : търговски обект, склад и три стаи, втория етаж включва : две стаи, дневна, кухня-трапезария, сервизни помещения и две тераси и тавански полуетаж включващ : три стаи, склад, баня с тоалетна и два балкона, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място върху което е построена сградата.
И в двата нотариална акта е посочено, че при тяхното съставяне са представени : одобрен за узаконяване архитектурен план от 24.02.1995г. ; акт за узаконяване №1 от 01.03.1995г. на ТОА „Искър“.
Всяка от страните е представила по делото чертеж по част архитектура – заснемане на обект : „Преустройство, пристройка и надстройка на жилищна сграда в кв.26А, парцел ***, [населено място], съдържащо разпределение на първи и втори етаж, като в табличен вид са дадени техническите показатели на вх.“***“ и вх.“***“, всеки със застроена и разгъната застроена площ и кубатура от съществуващо застрояване и нова застрояване, одобрено от главния архитект на ТОА“Искър“ арх.Д.Б. на 24.02.1995г.Същите не са идентични по съдържание, като в този представен от ответника в червен цвят и стрелки има обозначаване на вх.“***“ и вх.“***“ на разпределението на първи и втори етажи/стр.72/. Страните по делото са оспорили съдържанието на представеното от насрещната страна архитектурно заснемане.
По делото е постъпило писмо вх.№5053930/14.05.2020г. на Столична община, р-н „Искър“, с което е представена административната преписка във връзка с постъпилото искане за узаконяване на пристройка на два етажа и надстройка на един етаж в парцел ***, кв.***на [населено място]. Административното производство, което е приключило с издаването на акт за узаконяване №1/01.03.1995г. на ТОА“Искър“, е било инициирано от С. Н. В./праводател на страните по делото/ с молба от 14.12.1994г., с която е представено и архитектурно заснемане на сградата, одобрено за узаконяване от Главния архитект на ТОА“Искър“ арх.Б. на 24.02.1995г.Този чертеж съвпада по съдържание с чертежа, който е бил представен от ищцата с исковата молба, поради което съдът приема, че именно той отразява действителното разпределение на помещенията на първия етаж, които се намират във вх.“***“ и вх.“***“.
От заключението по допуснатата по делото първоначална СТЕ, изготвена от в.л. инж.Т.К., което касационната инстанция кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че по съхранявания в район „Искър“ архитектурен чертеж, съобразно разпределението на първи етаж от къщата, застроената площ на североизточната част – вход „***“, включваща стая, вестибюл, стая, кухня, килер, склад, е 68.69кв.м.Според този чертеж спорната стая от 14кв.м. попада във вх.“***“, с достъп през вестибюла“Така изчислената площ от 68.69кв.м. е описана в нотариалния акт, с който ищцата е придобила от своите родители правото на собственост върху : „североизточната част от масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход „***“, на два етажа и тавански полуетаж.Разликата между изчислената от вещото лице площ и тази, която е посочена в нотариалния акт е 0.09кв.м., която вероятно се дължи на това, че в архитектурния проект закръглението на площите е до десетици след нулата.Техническите показатели за застроена площ в нотариалния акт на ищцата съответстват на таблицата от чертежите, които са представени и от двете страни.Разликата между застроената площ по двата проекта е 16.41кв.м., която разлика, според вещото лице, представлява именно процесната стая.
Според решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК, което се споделя изцяло от настоящия състав,при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД , издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалният смисъл на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл; може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора.При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договорът ; поведението на страните преди и след сключването му - характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.
От съдържанието на сключения между С. В., Л. В. и Е. В. договор за покупко-продажба от 21.05.1996г. се установява, че действителното намерение на страните е било да се прехвърли правото на собственост върху североизточната част от масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вх.“***“, на два етажа и тавански полуетаж, застроена на площ от 68.6кв.м., с разпределение на отделените помещения по начина, по който е отразено в съхранявания в район „Искър“ архитектурен чертеж.Това се потвърждава от съдържанието на нотариалния акт, в който е посочено, че при сключване на договора за продажба продавачите са представили „одобрен за узаконяване архитектурен план от 24.02.1995г.“.По този архитектурен чертеж разпределението на първия етаж включва : стая с площ от 16.5кв.м./спорната/ ; вестибюл с площ от 13.65кв.м. ; килер с площ от 6.42кв.м. ц кухня с площ от 14.33кв.м. ; склад с площ от 17.06кв.м., целият с площ от 68.69кв.м.Аргумент в подкрепа на горното е и съвпадението на застроената площ по нотариалния акт и таблицата от чертежите, които са представени и от двете страни, както и обстоятелството, че по чертежа, представен от ответника процесната стая преминава към вх.“***“, без да има означение за отваряне на врата към разпределителния коридор на вх.“***“, но се затваря вратата между стаята и вестибюла, който попада във вх.“***“. По проект не е предвидено да се отвори входна врата от разпределителния коридор на вх.“***“, която да осигури достъп до спорната стая, а към момента на огледа на вещото лице се установява, че фактическият достъп до нея се осъществява именно по този начин.Без значение е обстоятелството, че в описанието на отделните помещение в нотариалното удостоверяване е пропусната стаята с площ от 16.5кв.м., тъй като не се установява, че прехвърлителите са имали намерения да я изключат от предмета на сделката.
С оглед на горното следва да се приеме, че ищците са установили в условията на пълно доказване правото си на собственост върху процесната стая на твърдяното от тях придобивно осование, както и обстоятелството, че същата се владее от ответниците по делото/според вещите лице стаята е зазидана и фактически приобщена към вх.“***“/.Последните не са установили, че владеят същата на правно основание, поради което предявеният срещу тях иск с правно основание чл.108 от ЗС, следва да бъде уважен.
Според мотивите на т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014г., ОСГК, при уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата.В случая не се установява, че спорната стая е отразена в КК като част от сградата, собственост на ответниците, поради което в установителния диспозитив на иска по чл.108 от ЗС не следва да посочи, че е налице греша в посочения смисъл/в тази насока са приетите по делото експертни заключения/.

По отношение на предявения с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР иск :

Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.В Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК , т. 5 е изяснено съотношението между иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване грешка или непълнота при заснемане на имот и иска по чл. 108 ЗС за ревандикация на имот, неправилно заснет като част от друг имот.Затова е възприето в тълкувателния акт, че производството по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР подлежи на прекратяване или на съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост, както и че в производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива на решението си/В същия смисъл решение №79 от 22.07.2019г. на ВКС по гр.д.№2087/2018г., I г. о., решение №105 от 10.12.2020г. на ВКС по гр.д.№4542/2019г., II г.о., решение № 35 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1652/2020 г., II г.о. и др./.
Правният интерес от предявяване на иска по чл.108 от ЗС е обоснован от ищците не само с това, че ответниците са отнели фактическата власт върху спорната вещ, но и от твърденията за допусната в кадастралната карта грешка.В случая предметът на иска за грешка и непълнота се поглъща от иска за собственост, поради което производството по него подлежи на прекратяване, а постановените решения на първоинстанционния и въззивния съд, които са се произнесли по същество на този иск, обезсилени.
В полза на всяка една от страните по делото следва да се присъдят половината от направените разноски, доколкото цената на двата иска е идентична, които възлизат на : общо 1 333.9евро за ищците ; общо 1 374.1евро за ответниците.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение №260378/20.06.2024г. по в.гр.д.№3108/2021г. на СГС в частта, с която е потвърдено решение №20285491/30.12.2020г., постановено по гр.д.№15121/2019г. по описа на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от първоначалната ищца Е. В., поч. на 09.12.2023г. и заместена от наследниците си С. Г. С. и И. Г. С., срещу С. Г. В., С. С. В. и М. С. В. иск, за признаване за установено, че югоизточното помещение, означено като “стая“ с вход към вестибюла и изглед към улицата, находящо се на първия етаж, със застроена площ 14кв.м. съгласно архитектурния проект, одобрен на 24.02.1995 г., като част от обособената жилищна сграда с идентификатор ***, придобита със самостоятелен вход „***“ и административен адрес [населено място], Столична Община, [улица] собственост на ищцата на основание покупко-продажба и за осъждане на ответниците да предадат владението върху имота, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. В., С. С. В. и М. С. В., че С. Г. С. и И. Г. С. са собственици въз основа на договор за покупко-продажба от 21.05.1996г., обективиран по н.а.№12, н.д.№10084/1996г. на СН и наследяване на : югоизточното помещение, означено като “стая“ с вход към вестибюла и изглед към улицата, находящо се на първия етаж, със застроена площ 14кв.м. съгласно архитектурния проект, одобрен на 24.02.1995 г., като част от обособената жилищна сграда с идентификатор ***, придобита със самостоятелен вход „***“ и административен адрес [населено място], Столична Община, [улица], като ОСЪЖДА ответниците да предадат владението върху така описания имот на основание чл.108 от ЗС.

ОБЕЗСИЛВА решение №260378/20.06.2024г. по в.гр.д.№3108/ 2021г. на СГС, както и потвърденото с него решение №20285491/30.12.2020г., постановено по гр.д.№15121/2019г. по описа на Софийския районен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете на С. Г. С. и И. Г. С. срещу С. Г. В., С. С. В. и М. С. В., за признаване за установено по отношение на ответниците, че има грешка в Кадастралната карта относно отразените квадратури на сградите с идентификатор ***и идентификатор ***, като част от югоизточната стая от старото жилище неправилно е заснета като част от сграда с идентификатор ***, а част от югозападната стая от старото жилище неправилно е заснета като част от сграда с идентификатор ***, като вярната граница е тази по одобрения архитектурен проект от общината от 1995г., като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ОСЪЖДА С. Г. В., С. С. В. и М. С. В. да заплатят на С. Г. С. и И. Г. С. сумата от общо 1 333.9евро, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА С. Г. С. и И. Г. С. да заплатят на С. Г. В., С. С. В. и М. С. В. сумата от общо 1 374.1евро, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: