Обезсилване на решение поради нередовна искова молба за застрахователно обезщетение

Текстът на акта

Ключови фрази

Плащане на застрахователно обезщетение * Обезсилване на решение * нередовност на исковата молба

Решение по т.д. №2763-24 на ВКС , ТК, Първо отд.

8

Р Е Ш Е Н И Е
№ 291
гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 25 септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2763/24 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на „ВИ-ВЕСТА ХОЛДИНГ” ЕАД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] 1700, район „Лозенец”,[жк], „ВЕЦ- Симеоново” No 999, срещу Решение № 521 от 09.08.2024г. по в.т.д. 894/2022г. по описа на Апелативен съд-София 15-ти състав , с което е потвърдено решение № 260526/08.08.2022 г., постановено по търг. дело № 1098/2020 г. по описа на Софийски градски съд. , с което са били отхвърлени исковете на жалбоподателя, предявени срещу „Надежда“ АД, [населено място],[жк], „ВЕЦ-Симеоново“ № 999, с[ЕИК], както следва: с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 160 160.93 лева - застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 17150010000001 за непостроената в срока по договор за извършване на строително-монтажни работи от 11.11.2016 г. на сграда, сключен между „Ви- Веста Холдинг“ ЕАД и „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 29 320.69 лева - обезщетение за забава плащането на главницата от 160 160.93 лева за периода от 23.08.2018 г. - 11.06. 2020 г., както и „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД е осъдено да заплати на Застрахователна компания „Надежда“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 6 384 лева с ДДС - разноски за производството, като решението е постановено при участието на „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД с[ЕИК] като трето лице помагач на страната на Застрахователна компания „Надежда“ АД.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствеините правила и материалноправна незаконосъобразност на обжалваното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че множество въпроси като правни такива и явяващи се от значение за изхода по спора. По така формулираните част от тези въпроси се сочат и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, а именно- разрешени са в противоречие с посочените решения на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, а по друга част- същите се явяват от значение за точното приложение на закова и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор на същата, в която е развил становища за липса на основание за допускане на касационно обжалване, съответно-неоснователност на самата КЖ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Производството пред Софийски градски съд е било образувано по искова молба на „Ви- Веста Холдинг“ ЕАД срещу „Застрахователна компания „Надежда““ АД, с която са предявени следните искове: с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 398, ал. 4 КЗ за заплащане на сумата от 160 160.93 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 17150010000001 за непостроената в срок сграда по договор за извършване на строително-монтажни работи от 11.11.2016 г., сключен между „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД и „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 29 320.69 лева - обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 23.08.2018 г. - 11.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иск до окончателното й изплащане.
В ИМ са изложени като правопораждащи процесното право на застрахователно обезщетение следните факти: ищецът е бил възложител по договор от 11.11.2016 г., сключен с „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД, съгласно който последният поемал задължение да извърши строително-монтажни работи, по количествено-стойностни сметки и линеен график към договора, на обект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“, находящ се в [населено място], УПИ VШ-96, кв. 258, м. Павлово - Бъкстон, р-н Витоша. Със застрахователна полица № 17150010000001, сключена с „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД, „Застрахователна компания „Надежда““ АД поемала задължение за гарантиране на качественото и в срок извършване на строително-монтажните работи по договора от 11.11.16 г. срещу дължимата застрахователна премия в размер на 16 336.41 лева. Гарантираната сума по полицата била 160 160.93 лева. Според чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от договора от 11.11.2016 г. строителят бил длъжен да завърши и предаде обекта с акт образец 15 в срок до 16 месеца. Срокът започвал да тече от подписването на протокол образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне строителна линия и ниво, раздел I и II. Протоколът образец 2 бил подписан на 08.03.2017 г., от което следвало, че крайният срок за предаването на обекта с акт - образец 15 бил 08.07.2018 г. Уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие с уведомление за щета с вх. № 0208/06.07.2018 г. в рамките на срока по полицата като представил и нужните на застрахователя документи, за да се произнесе по заявлението. Въпреки това на 21.08.2018 г. застрахователят изискал допълнителни документи, които ищецът не предоставял, тъй като считал за неотносими и целящи единствено отлагане изплащането на застрахователното обезщетение.

Ответното дружество „Застрахователна компания „Надежда““ АД чрез квестора оспорва исковете като твърди, че с „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД били свързани лица, тъй като последното бил мажоритарният акционер в капитала на „Застрахователна компания „Надежда““ АД и до поставянето на застрахователното дружество в квестура, едноличният собственик на капитала на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД и негов представляващ В. А. С. бил представляващ и „Застрахователна компания „Надежда““ АД, както и че В. А. С. бил действителен собственик на „Застрахователна компания „Надежда““ АД по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Не оспорва сключването на твърдения застрахователен договор, но оспорва, че представените от ищеца документи установявали настъпването на застрахователното събитие. Счита, че забавата не бил покрит риск по полицата, тъй като съгласно чл. 26, ал. 2 от договора от 11.11.2016 г. гаранцията покривала само вредите от пълното неизпълнение. Евентуално счита, че за неговото установяване следвало да бъдат представени още доказателства от страна на бенефициера за: началната дата, от която тече срока за изпълнение на строителя; причините за закъснението, които са от значение за основателността на претенцията. Исковете се оспорват и по размер, като се твърди, че възложителят допринесъл за забавата на строителя, като превъзложил част от строително-монтажни работи на трети лица. Евентуално възразява, че „Застрахователна компания „Надежда““ АД не носело отговорност в конкретния случай, тъй като застрахованият не уведомил застрахователя за обстоятелствата, които можел да предположи, че ще доведат до предявяване на претенция, както и че с непредставянето на документи, „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД нарушил раздел VI, чл. 1 и чл. 2, т.3,1. от Общите условия, както и задължения по чл. 365 КЗ и се явявало основание застрахователят да откаже плащане на обезщетение.
Според решаващия спора въззивен съд, по делото се установявало, че на 10.03.2017 г. между ответното дружество в качеството му на застраховател и „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД е бил сключен застрахователен договор по чл. 398 КЗ в полза на трето лице - ищцовото дружество - бенефициер, а именно: застрахователна полица № 17150010000001 - застрахователна гаранция, ведно с Общи условия към нея. Видно от същата, предмет на застраховането (покрит риск) е „ качествено и в срок извършване на строително-монтажни работи съгласно Договор, подписан между страните на 11.11.2016 г.“ като застрахователят е поел задължение да бъде гарант на контрагента да носи отговорностите по застрахователния договор в полза на „ бенефициента “ (погрешно посочен термин, доколкото ползващото лице се явява „бенефициер“ съгласно чл. 398, ал. 1 КЗ) - възложител „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД. Не е спорно и това, че такъв договор, предмет на застрахователна полица е сключен на 11.11.2016 г. между ищеца в качеството му на възложител и „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД като изпълнител, по силата на който последният поема задължение на свой риск, материали и механизация да извърши възложените строително-монтажни работи, съгласно количествено-стойностни сметки и линеен график към договора, на обект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи", находящ се в [населено място], УПИ VШ-96, кв. 258, м. Павлово - Бъкстон, р-н Витоша.
Именно въз основа на застрахователния договор и свързания с него договор за изработка ищецът претендирал да му бъде заплатено застрахователно обезщетение в размера на сумата от 160 160.93 лева поради настъпване в срока на действие на застраховката на застрахователно събитие, явяващо се покрит риск - неизпълнение по договора от 11.11.2016 г., изразяващо се в неизвършване на строително-монтажни работи и непредаване в срока по договора (до 08.07.2018 г.) на обекта от страна на изпълнителя (строител) „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД.
Според изложеното в мотивите на въззивното решение, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество, ищецът следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: 1) съществуването на валиден договор за имуществено застраховане по застрахователна полица с клауза „Гаранции“; 2) настъпване на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят покрива; 3) размер на вредата и 4) изпадане на ответника в забава и нейния размер.
В случая се установявало, че страните по делото са обвързани от валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гаранции“ - т. 15 от раздел II „Класове общо застраховане“ от КЗ, по която ответникът „Застрахователна компания „Надежда““ АД има качеството на застраховател, третото лице-помагач „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД е застраховащ/застрахован, а ищцовото дружество „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД се явява трето ползващо се лице - бенефициер (съгласно дефиницията по чл. 398, ал. 1, изр. 1 КЗ). Според приложимите към застрахователния договор Общи условия, застраховката осигурява застрахователно покритие срещу риска от виновно неизпълнение на договорни отношения между застрахования и бенефициера, от което възниква задължение за плащане на гарантираните суми в полза на бенефициера.
Според съда, в настоящия случай се налагал извод, че застрахователното покритие обезпечава връщане на авансово предоставените средства по договора за строителство (вид договор за изработка) от 11.11.2016 г. съгласно цитираната и по-горе клауза на чл. 26, ал. 2 от договора, както е приел и първоинстанционния съд. Направените в тази връзка оплаквания по въззивната жалба, че волята на страните не следвало да се тълкува от обуславящия застрахователната полица договор, доколкото именно от него се извеждал застрахователния интерес, без който полицата би била недействителна, са счетени за неоснователни. Видно е че в полицата рискът е посочен като „качествено и в срок извършване на възложените строително-монтажни работи“, именно поради което за установяване действителната воля на страните следва да се вземат предвид клаузите по договора за строителство от 16.11.2016 г. С чл. 26, ал. 2 от договора, изпълнителят „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД се е задължил да сключи застраховка, която да обезпечава застрахователната сума по т.нар. „гаранцията за авансово плащане“, която да обезпечава единствено връщането на платения аванс по договора, която воля на страните се установява при тълкуване и на останалите клаузи от договора относно отговорността на строителя. Така, видно е че чл. 28 от договора предвижда, че при забава в изпълнението на строителя е предвидено заплащането на неустойка, чийто размер не е обвързан със заплатения аванс по договора, а със стойността на забавените строително-монтажни работи, като отговорността е и ограничена до 10 % от неизпълнението. Същевременно, забавата с повече от 30 дни (съгласно чл. 31, ал. 3) дава право на възложителя да развали договора с всички, произтичащи от това последици, каквито са както отговорността за заплащане на уговорената неустойка в размер на 10 % от неизпълнената част от договора, така и за връщане на платения аванс. Ето защо, според съда, следвало да се приеме, че с клаузата на чл. 26, ал. 2 строителят е поел задължение да сключи застраховка, която да обезпечи на възложителя връщане на авансовото плащане при евентуалното разваляне на договора, поради забава с повече от 30 дни, което се подкрепя и от установените по делото обстоятелства, че застрахователната сума е уговорено да е равна на стойността на платения аванс по чл. 23, ал. 1 от договора: 6.5 % от стойността на договора - 133 467.44 лв. без ДДС (160 160.93 лева с ДДС); твърдението на ищеца, че застрахователната сума не подлежи на допълнително определяне от застрахователя, а следва да бъде изплатена изцяло (както с исковата молба, така с кореспонденцията преди делото); а също така и изрично предвидената в договора клауза, че срокът на гаранцията се удължава в случай на неспазване на сроковете за строителство. След като волята на строителя при сключване на процесната застрахователна полица е покритият риск по имуществената застраховка да обхваща единствено отговорността му за връщане на платения аванс при разваляне на договора, поради което и за да се приеме, че е настъпило застрахователното събитие, ищецът следва да твърди и да докаже, че строителят е в забава с повече от 30 дни и че на това основание извънсъдебно е развалил договора, което волеизявление е следвало да достигне до строителя съгласно чл. 31, ал. 3 от договора, която клауза кореспондира и с уговорката между страните по чл. 23, ал. 4 от договора, съгласно която ако договорът бъде прекратен преди окончателното завършване на обекта, неприспадният аванс по ал. 1 се връща на възложителя или се прихваща с цената на извършени до момента на прекратяването, но незаплатени видове работи. За настъпването на тези обстоятелства - прекратяване на договора поради развалянето му от страна на възложителя, което е основание за връщане на заплатения аванс, ищецът не е ангажирал доказателства нито в първоинстанционното производство, нито пред въззивната инстанция.
Изложени са и съображенията на съда, защо не се споделя тезата на ищеца, че застрахователното събитие е настъпило само поради това, че е налице забавяне от страната на строителя по договора от 11.11.2016 г. за извършване на строително-монтажни работи в определения в договора срок, тъй като това обстоятелство само по себе си не е достатъчно основание, за да възникне правото на възложителя да получи обратно сумата по извършеното от него авансово плащане, без наличието и на другите елементи от фактическия състав, обосноваващ връщане на аванса по договора, каквито не са установени по делото и само в какъвто случай следва да се ангажира отговорността на застрахователя. Да се приеме обратното означавало, че дори, макар и със забавяне (извън договорените срокове), строителят извърши определени по вид и количество строително-монтажни работи, които покриват като стойност размера на заплатения аванс, т.е. същият няма да подлежи на връщане на възложителя, доколкото и последният не е упражнил правото си да развали договора поради забавата, то ако бъде заплатена от застрахователя на възложителя (само поради забава в изпълнението) сумата по авансовото плащане по договора за строителство, ищецът ще получи както съответната парична сума (160 160.93 лева с ДДС), така и извършените строително-монтажни работи на същата стойност, при което несъмнено би се обогатил неоснователно, което законът не допуска и същевременно не такава е била волята на застрахователя и неговия контрагент „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД по застрахователната полица, с която обезпечават на бенефециера-възложител „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД връщането на платения аванс по договора от 11.11.2016 г. при настъпване на съответните основания.
Предвид гореизложеното, независимо от това, че по делото се установала забава от страна на третото лице-помагач „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД като изпълнител по договора от 11.11.2016 г., то не следвало да се ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество на основание процесния застрахователен договор от 10.03.2017 г. - застрахователна полица № 17150010000001 ведно с Общи условия по застраховка „Гаранция за изпълнение“, тъй като не се установи настъпването на застрахователното събитие, представляващо покрития риск по застраховката.
Неоснователността на иска за главницата предпоставяла и неоснователността и на обусловения от него иск за заплащане на обезщетение за мораторна лихва.

С определение, постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание вероятност обжалваното решение да е недопустимо-чл.280 ал.2,предл.2 ГПК .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:

В настоящия случай спорът между страните се е концентрирал върху покрития риск по процесния договор за застраховка в полза на ищеца, сключен под формата на застрахователна полица № 17150010000001. В ИМ се е твърдяло, че става въпрос за обезщетение на възложителя „Ви- Веста Холдинг“ ЕАД за вреди, настъпили от неизпълнението от страна на „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД в уговорения между страните срок на задължението на последния като изпълнител по договор за извършване на строително-монтажни работи от 11.11.2016 г., сключен между „Ви- Веста Холдинг“ ЕАД и „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД на обект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“, находящ се в [населено място], УПИ VШ- 96, кв. 258, м. Павлово - Бъкстон, р-н Витоша.

Съдът обаче е пропуснал да отбележи, че в самата ИМ не е било посочено от страна на ищеца, какви точно имуществени вреди се претендира, че са настъпили за него като възложител по договора с „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД като следствие от забавеното изпълнение от страна на изпълнителя по договора за строителство, които следва , според ищеца, да бъдат обезщетени, според така сключения договор за застраховка „Гаранции“ - т. 15 от раздел II „Класове общо застраховане“ от КЗ, по която ответникът „Застрахователна компания „Надежда““ АД има качеството на застраховател, третото лице-помагач „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД е застраховащ, а ищцовото дружество „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД се явява трето ползващо се лице - бенефициер. Непосочването на твърдения в тази насока представлява евентуална нередовност на ИМ по иска за обезщетение за вреди срещу застрахователя. Тази непълнота на обстоятелствената част и на петитума води до невъзможност правораздавателния орган да прецизира спорното право по основание и размер и да се произнесе по основателността на исковете. Подобен пропуск няма как да бъде отстранен от страна на съда посредством тълкуване на съдържанието на двата договора и в този смисъл решението следва да се приеме за недопустимо: постановено по нередовна от външна страна ИМ, чиито недостатъци е следвало да бъдат констатирани и отстранени от въззивния съд-така според постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които продължават да са актуални и при действащия ГПК .

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде обезсилено , а делото върнато за повторно разглеждане от друг състав на същия съд след предприемане на съответните процесуални действия по отстраняване на посочените недостатъци на ИМ.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 521 от 09.08.2024г. по в.т.д. 894/2022г. по описа на Апелативен съд-София 15-ти състав.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на АС-София при спазване разпоредбите на чл.294 ал.1 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.