Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди от побой

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50080/2023 г.

гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 3421 и частно гр.дело № 3420 – и двете по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и по чл. 274, ал. 2 ГПК .

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 50191 от 05.06.2023 г. подадената от Е. Г. П., чрез адвокат С. Ч. от АК – Б. касационна жалба е преценена като процесуално допустима и е допуснато частично касационно обжалване на въззивно Решение № 492 от 23.05.2022 г. по в.гр.д.№ 677/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, V възз. гр. състав (изменено в частта за разноските с постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение № 1639 от 11.07.2022 г. по в.гр.д.№ 677/2021 г. на ОС – Бургас).

С Определение № 50012 от 05.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 3420/2022 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. е постановено, че частната жалба с вх.№ 10479 от 21.07.2022 г. срещу Определение № 1639 от 11.07.2022 г. по в.гр.д.№ 677/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас се присъединява за разглеждане по гр.д.№ 3421/2022 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., съвместно с касационната жалба.

Касаторът Е. Г. П. моли решението да бъде отменено в отхвърлителната част като неправилно при наличие на всички пороци по чл. 281, т. 3 ГПК и моли претенцията да бъде уважена изцяло, т.е. за разликата над сумата 3 000 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв. Претендира присъждането на разноски за защитата му пред трите инстанции, като в качеството си на частен жалбоподател счита, че за защитата пред въззивния съд разноски изобщо не следва да се присъждат на ответника, евентуално – да бъдат намалени до сумата 480 лв.

Ответникът по касация Г. К. В. е подал отговор чрез адвокат Д. В. от АК - Б.. Възразява, че въззивното решение е правилно. Претендира присъждането на разноски за защитата пред ВКС.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил Решение № 260308 от 17.02.2021 г. по гр.д.№ 3195/2020 г. на РС – Бургас, с което ответникът по касация е осъден да заплати на касатора на основание чл. 45 ЗЗД сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, получени в резултат от травматично увреждане, причинени от ответника на 15.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. В тази част въззивният акт е влязъл в сила при условията на чл. 296, т. 2 ГПК.

Предмет на проверка от касационната инстанция е частта от въззивното решение, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 3 000 лева до пълния претендиран размер от 15 000 лева.

От фактическа страна е прието за установено, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 4929/2019 г. на РС – Бургас ответникът (по иска и по касация) е признат за виновен в това, че на 15.03.2019 г. в гр. Бургас, в сградата на „Младежки дом”, находящ се в гр. Бургас, ул. „Уилям Гладстон“ № 39, чрез нанасяне на юмручни удари и удари с крака в областта на главата на ищеца (сега – касатор), по хулигански подбуди, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в: кръвонасядане на клепачите на лявото око със субконюнктивален кръвоизлив, отоци на главата, раничка на долна устна, кръвонасядане по лява гривнена става и охлузване на ляво коляно, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а НК деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000 лв. В резултат от деянието ищецът претърпял неимуществени вреди (болки и страдания, стрес, тревожност и дискомфорт, накърняване на достойнството, унижение и обида). Прието е, че ищецът няма принос за настъпването на вредите, за чието репариране е определена сумата 3 000 лв. на основание чл. 52 ЗЗД, дължима заедно със законната лихва, считано от 15.03.2019 г. до окончателното й изплащане. За разликата над посочената сума до пълния заявен размер от 15 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за приложението на принципа на справедливост при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди .

Според задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно по своя характер, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Примерно са посочени обективни обстоятелства при телесни увреждания и причинена смърт – характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Подчертава се, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Заключено е, че при определяне размера на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и актуалната практика на Върховния касационен съд, с която се приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице за конкретно претърпените неимуществени вреди, без да се превръща в източник на неоснователно обогатяване, като размерът се определя при съобразяване възприемането на понятието „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната.

По заявените основания за касиране на решението Върховният касационен съд приема следното:

Оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди е основателно. Въззивното решение не съответства на установените в задължителната практика изисквания относно преценката на конкретно установените по делото обстоятелства с оглед определянето на справедлив размер на обезщетението. Естеството на порока не налага връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

При установените по делото обстоятелства - от една страна относно възрастта на ищеца към момента на инцидента (60 г.); вида, естеството и тежестта на получените телесни наранявания (множество леки телесни повреди в различни области на тялото, най-тежките от които са в областта на главата); изпитваните болки и страдания и продължителността на лечебния и възстановителния периоди (около 2 месеца относно физическите увреждания и около 6 месеца за преодоляване на психическите страдания); обстановката, при която са нанесени вредите: внезапно и характеризиращо се с интензивна агресия нападение на работното място на пострадалия, по време на изпълнение на работата му; в присъствието на непълнолетни лица, грижата за чиято безопасност е възложена в трудовата функция на ищеца, с произтеклите от това чувства на безпомощност и обида, както и тежко засягане на авторитета и достойнството на ищеца; начина на причиняване на вредите – посредством юмручни удари и удари с крак в различни части на тялото и преобладаващо в главата, с произтичащия от това интензивен стрес по време на самото деяние, съчетан с последиците от демонстрираното от страна на ответника пълно незачитане на личността на ищеца като равноправно човешко същество; изживените страх от последващо нападение и силна тревожност в посттравматичния период, общото ниво на благосъстояние в страната към 2019 г., а от друга страна – липсата на трайно влошаване на здравето на ищеца в резултат от деликта, касационната инстанция приема, че в случая справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата 6 000 лева. Правилно е прието, че е неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Съответно - на ищеца се следва заплащането на разликата в размер на 3 000 лева над присъдения от въззивната инстанция размер от 3 000 лева, заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане. За разликата над сумата 6 000 лева до пълния претендиран размер от 15 000 лева искът правилно е отхвърлен като неоснователен, в която част въззивният акт следва да бъде потвърден.

При този изход на спора, на основание чл. 81 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК (разглеждайки частната жалба срещу Определение № 1639 от 11.07.2022 г. по в.гр.д.№ 677/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас по присъединеното ч.гр.д.№ 3420/2022 г. ) ВКС намира следното относно подлежащите на присъждане разноски на страните:

Доколкото материалният интерес в производствата както пред РС, така и пред ОС възлиза на сумата 15 000 лв., от която ищецът е защитил 40%, а ответникът – 60%, всеки от тях има право на такава съответна част от направените от него разноски в първоинстанционното и въззивното производства.

За защитата пред РС на ищеца се следва сумата 480 лв., а на ответника – 720 лв. С оглед вече присъдените от РС на ищеца 240 лв., с настоящото решение на ищеца следва да се присъдят допълнително 240 лв. за защитата му пред РС.

За защитата пред ОС на ищеца се следва сумата 384 лв., а на ответника – 720 лв. Поради вече присъдените от ОС на ищеца 192 лв., с настоящото решение на ищеца следва да се присъдят допълнително 192 лв. за защитата му пред ОС.

Предвид проведеното от ОС производство по чл. 248 ГПК и депозираната от ищеца частна жалба, образувана в присъединеното ч.гр.д.№ 3420/2022 г., с настоящото решение следва да се постанови отменяването на Определение № 1639 от 11.07.2022 г. по в.гр.д.№ 677/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас в неговата изменяща въззивното решение част, като присъдените в полза на ответника разноски, дължими от ищеца бъдат намалени от 1 008 лв. на 720 лв. В останалата част определението е правилно и следва да бъде потвърдено, защото (противно на поддържаното от ищеца) ответникът има право на разноски по силата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доказал е заплащането на такива в общ размер от 1 200 лв., като съответна на защитения от него интерес е посочената сума от 720 лв.

За защитата пред ВКС на ищеца следва да се присъди заплатената от него държавна такса във връзка с постановеното допускане на касационното обжалване – 30 лв. Ищецът не е направил други разноски пред ВКС. Той е защитил 25% от материалния интерес (3 000 / 12 000), а ответникът – 75%, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК последният има право на сумата 900 лв. Сборът от разноските на ответника, дължими от ищеца за защитата пред РС и ВКС, възлиза на 1 620 лв., поради което с настоящото решение на ответника следва да се присъди разликата над вече присъдените от РС 960 лв. до сумата 1 620 лв., или сумата 660 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи да заплати по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 4% върху допълнително присъдените на ищеца 3 000 лв., т.е. сумата 120 лв., а по сметка на ОС – Бургас и на ВКС – по 2% върху сумата 3 000 лв., т.е. по 60 лева за въззивното и за касационното обжалване.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 492 от 23.05.2022 г. по в.гр.д.№ 677/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, V възз. гр. състав в частта, с която, в резултат от потвърждаването на първоинстанционното Решение № 260308 от 17.02.2021 г. по гр.д.№3195/2020 г. на РС – Бургас, е постановено отхвърляне на предявения от Е. Г. П. срещу Г. К. В. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата 3 000 лева до сумата 6 000 лева, като

вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г. К. В. ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. П. сумата 3 000 (три хиляди) лева , представляваща разлика до пълния размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди от причинен деликт на 15.03.2019 г., заедно със законната лихва, считано от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 462 (четиристотин шестдесет и два) лева , представляваща разлика над присъдените от РС и ОС разноски до пълния размер на дължимите на ищеца разноски за защитата пред РС, ОС и ВКС.

ОСЪЖДА Е. Г. П. ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. В. сумата 660 (шестстотин и шестдесет) лева , представляваща разлика над присъдените от РС разноски до пълния размер на дължимите на ответника разноски за защитата пред РС и ВКС.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 492 от 23.05.2022 г. по в.гр.д.№ 677/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, V възз. гр. състав в частта, с която, в резултат от потвърждаването на първоинстанционното Решение № 260308 от 17.02.2021 г. по гр.д.№3195/2020 г. на РС – Бургас, е постановено отхвърляне на предявения от Е. Г. П. срещу Г. К. В. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата 6 000 лева до сумата 15 000 лева.

ОСЪЖДА Г. К. В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Бургас сумата 120 (сто и двадесет) лева, по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата 60 (шестдесет) лева и по сметка на Върховния касационен съд сумата 60 (шестдесет) лева – дължими държавни такси на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ОТМЕНЯВА Определение № 1639 от 11.07.2022 г. по в.гр.д.№ 677/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас в частта, с която е постановено изменяване на въззивно Решение № 492 от 23.05.2022 г. по в.гр.д.№ 677/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, V възз. гр. състав в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на Г. К. В. разноски, като

вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА присъдените в полза на ответника Г. К. В. разноски за защитата пред въззивния съд, дължими от ищеца Е. Г. П. от сумата 1 008 лева на сумата 720 (седемстотин и двадесет) лева .

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1639 от 11.07.2022 г. по в.гр.д.№ 677/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас в частите, с които е оставено без уважение искането на ищеца Е. Г. П. за изменение на въззивно Решение № 492 от 23.05.2022 г. по в.гр.д.№ 677/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, V възз. гр. състав чрез отмяната му в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника Г. К. В. деловодни разноски за въззивното производство и е отхвърлено искането за намаляване на разноските до сумата 480 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: