Определяне на обезщетение за вреди от незаконно разследване за шофиране след наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

1

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60315

гр.София, 17.12.2021г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря К.Първанова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2115 описа на ВКС за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 08.04.2021г. по гр.д.№27/2021г. на ОС Търговище с което е уважен частично иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата от 6 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, като за разликата до 10 000 лева заявения иск е отхвърлен.

Допуснато е касационно обжалване по за задължението на съда да обсъди вчиски факти и възражения на страните от значение при определяне размера на обезщетение за претърпени неумуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Жалбоподателят – Прокуратурата на РБ чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е уважен предявения иск е неправилно, моли да бъде отменено и да бъде намален размера на присъденото обезщетение.

Ответникът П. Ц. П. - чрез процесуалния си представител поддържав писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на П. Ц. П. сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за това че срещу последният е образувано досъдебно производство № 329/2019 г. по описа на РП – Търговище, на основание чл. 212, ал.2 НПК, за това че на 17.05.2019 г. в [населено място], П. П. управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества – метадон установено с техническо средство., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди, в останалата му част и до пълния му размер от 10000 лв., както и иска за обезщетение за забава върху главницата за периода 17.05.2019год.-12.12.2019 год., като неоснователни. Със същото решение съдът е отхвърлил и предявения иск против Прокуратурата на Република България за сумата 3575,16 лв., за претърпени имуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019г., до окончателното й изплащане, като неоснователен. В отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано.

Установено е от материалите по досъдебно производство №329/2019г. по описа на РП – Търговище, че същото е започнато на основание чл. 212, ал.2 НПК, срещу ищеца за това, че на 17.05.2019 г. в [населено място] е управлявал, след употреба на наркотични вещества - метадон, установено по надлежния ред с техническо средство.

Установено е, че в хода на разследването по досъдебното производство е назначена и изготвена химическа експертиза на МБАЛ Варна към ВМА София, в които се констатира, че в предоставените от ищеца биологични проби не е открито наличие на наркотични вещества, техни метаболити или аналози. В последствие с постановление от 14.06.2019 год. на наблюдаващия прокурор от РП Търговище, който е изразил съмнение в правилността и обективността на представеното заключение, е назначил повторна химическа експертиза в НИК София, с която се констатира, че в предоставените проби кръв и урина, взети от ищеца на 17.05.2019 год. не е установено наличие на наркотични вещества, като заключението е било сведено до знанието на наблюдаващия прокурор на 18.11.2019 год. Установено е, че въз основа на събраните доказателства в хода на разследването, наблюдаващият прокурор е заключил, че липсват доказателства ищеца да е извършил престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. С оглед на това и на основание чл.199, чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено образуваното досъдебно производство №329/2019 г. по описа на РП – Търговище с постановление от 12.12.2019 г.

При определяне размера на дължимото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване въззивният съд е взел предвид продължителността на делото, интензитета на проведени процесуални действия, тежестта на обвинението и възможното наказание при осъдителна присъда, съдебното минало на ищеца, както и с оглед данните за емоционалното и психическото състояние на ищеца, причинено от воденото наказателно производство, и е достигнал до извод, че справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е сумата от 6 000 лева, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния размер от 10 000 лв.

Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за задължението на съда да обсъди вчиски факти и възражения на страните от значение при определяне размера на обезщетение за претърпени неумуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.

Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило с влизане в сила на определение за прекратяване, че наказателното производство е приключило за седем месеца, което е минимален срок, както и че не е вземана мярка за неотклонение. Ищецът – ответник по жалбата, не е доказал претърпени болки и страдания над обичайните такива, които да са произтекли само от незаконосъобразното обвинение. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, която е приключила в кратки срокове, във фаза на досъдебно производство.

Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 1000 лева, и този размер следва да бъде уважен предявения иск. Ето защо обжалваното решение следвада се отмени като неправилно в частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване за сумата над 1000 лева до 6000 лева. Настоящият състав следва да реши спора по същество като отхвърли предявения иск като неоснователен за разликата над 1000 лева до уважения от въззивния съд размер от 6000 лева.

Предвид изхода на спора пред ВКС, на основание чл.78, ал. 1 ГПК и чл. 10 ЗОДОВ, ответната Прокуратура дължи и следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя-ищец- адв Л. И. И., на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за производството пред въззивния съд сумата от 300 лв. съгласно чл.9, ал.1,вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв.Л. И..

Предвид изложените съображения, съдът

Р е ш и :

ОТМЕНЯ решение № 260044 от 08.04.2021 г. по в.гр. д. № 27/2021 г. на ОС – Търговище в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за разликата над 1000/ хиляда/ лева до 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВ ЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ц. П. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2 ЗОДОВ, за сумата над 1000 /хиляда/лева до 6 000/шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 17.05.2019г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на адв Л. И. И. сумата 300 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: