Законосъобразност на дисциплинарно уволнение на директор на училище и закрила при уволнение

Текстът на акта

Ключови фрази

11
Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

Гр.София, 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4444 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. П. С. срещу решение №.271/12.08.19 по г.д.№.259/19 на ОС Враца – с което, след отмяна решение от 17.01.19 и допълнително такова от 18.03.19 по г.д.№.460/18 на РС Мездра, предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са отхвърлени. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението и се моли за отмяната му.

Ответната страна Професионална гимназия по каменообработване, [населено място], и третото лице помагач Министерство на културата оспорват жалбата.

С определение №.369/4.05.04.20г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос във връзка с предпоставките за допускане за възлагане на допълнително заключение.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „директор“ на Професионална гимназия по каменообработване [населено място], обл.Враца. Със заповед №.РД 12-88/16.02.18 на Министъра на културата на основание чл.188 т.3 КТ му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като оспорването й е намерено за неоснователно. Посочено е, че макар работодателят да не е изпълнил задължението си да събере предварителна информация по чл.1 ал.2 от Наредба №.5/1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, се ползват с особена закрила съгласно чл.333 ал.1 КТ, доколкото от доказателствата не може да се даде категорично становище, че ищецът страда от исхемична болест на сърцето /ИБС/ /при условие, че е отказано допускане на допълнителна експертиза на база резултати от бъдеща коронарография/, неизпълнението на горното задължение не се отразява на законосъобразността на уволнението. При разглеждане на спора по същество е прието, че заповедта е издадена в преклузивните срокове по чл.194 ал.1 КТ, мотивирана е съобразно изискванията на чл.195 ал.1 КТ, спазена е процедурата по чл.193 КТ. Отразените деяния съставляват нарушения на трудовата дисциплина, извършени са и тежестта на наказанието е съответна на тази на нарушенията, като всяко само по себе си е достатъчно тежко, за да обуслови най-тежкото дисциплинарно наказание .

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Съгласно задължителната практика /реш.№.542/7.02.12 по г.д.№.1083/ 10, ІV ГО; реш.№.267/4.3.14 по г.д.№.30/13, І ГО/ при действието на новия ГПК, за да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение; ако заключението е непълно (не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса), съдът преценява дали назначеното вещо лице може да се справи с поставената задача; ако прецени, че първоначално назначеното вещо лице може да се справи, той му възлага допълнително заключение; ако прецени, че не може да се справи, както и ако първоначалното заключение е неясно, съдът назначава друго вещо лице или повече вещи лица, като може да включи в техния състав и първоначално назначеното вещо лице; след като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача.

По основателността на касационната жалба:

Между страните няма спор относно следните факти, а и те се установяват от доказателствата по делото:

- страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на конкурс и допълнено със споразумение по чл.107 КТ за срок от 16.03.16 до 16.03.20, като ищецът е изпълнявал длъжност „директор“ на Професионална гимназия по каменообработване [населено място], обл.Враца;

-на 30.11.17 в Министерството на културата /МК/ е депозиран доклад относно извършена проверка в горепосочената гимназия;

- със заповед №.РД 12-88 / 16.02.18 на Министъра на културата на основание чл.188 т.3 КТ на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения, индивидуализирани както следва: 1/ нарушение на чл.22 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДС-в ученическото общежитие без правно основание със Заповед №.465/1.09.17 е настанено лице, което няма право да го обитава - Ц. Я. П., управител на „Кариера“ К.-тъй като не е в трудови или служебни отношения с училището; 2/ в самостоятелна форма на обучение за учебната 2017/2018 в специалност „Каменоделство“ са записани 13 ученика, като за тях документи от изпит за проверка на способностите не са представени - нарушение на чл.2 от Наредба №.2 от 12.8.16 за приемане и преместване на ученици в училищата по изкуствата и на р.ІІ.т.6 от длъжностната характеристика на директора; 3 / не е въведен дневник съгласно заповед на министъра на културата №.РД 9-683/23.10.15 за отчитане на учебните часове на учителите и за вписване на темите на преподаваното учебно съдържание по практическите учебни предмети за специализирана подготовка, който е следвало да се приложи за групите по каменоделство за ХІ и ХІІ клас – нарушение на т.47, раздел ІІ от длъжностната характеристика на директора на училището; 4/ в самостоятелна форма на обучение са записани 4 ученика в задължителна училищна възраст и 2 над нея, които са се явили на изпит за проверка на способностите за учебната 2017/2018; при записването им не са спазени изискванията на чл.112 ал.6 от Закона за училищното и предучилищното образование, както и чл.37 ал.2 т.2 от Наредба №.10/2016 за организацията на дейностите в училищното образование; не е създадена организация за внасяне на съответните документи в РУО Враца за разглеждане от експертна комисия и за вземане на решение относно провеждане на обучение в самостоятелна форма на обучение по желание на родителите. Отразено е, предвид чл.189 КТ, че посочените по-горе нарушения се определят като нарушения на трудовата дисциплина /неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове-чл.187 ал.1 т.10 КТ/, установените данни и обстоятелства засягат основни дейности и задължения на директора, свързани с образователния процес /прием на ученици, водене на задължителна училищна документация, упражняване на контрол върху тази дейност/ и управлението на държавната собственост, и неизпълнението им дава достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение;

- преди налагането му работодателят не е изпълнил задължението си да събере предварителна информация по чл.1 ал.2 от Наредба №.5/1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, се ползват с особена закрила съгласно чл.333 ал.1 КТ;

- от ищеца са били изискани и представени обяснения по реда на чл.193 КТ, в които е посочено, че: 1/ действително в общежитието, публична държавна собственост, е настанен управителя на фирма „Кариера“ в К. -чиято основна дейност е добив на варовик и с чието съдействие фирмата многократно е предоставяла и дарявала при нужда безвъзмездно камък, необходим за практическата работа на учениците, но това е направено с цел по-добро стопанисване и набиране на приходи /срещу ползването се плаща наем и консумативи/, доколкото в селото няма хотели или къщи, предоставящи подобни услуги, и лицето не може всеки ден да пътува до София, самото настаняването е извършено след констатация на комисия с представители от двата синдиката и в стая /15кв.м./ от апартамент, в който работят и дежурят възпитателите в общежитието през учебно време – без с него да се лишават желаещи за настаняване ученици; 2/ с писмо изх.№.098/ 11.12.17 цялата искана информация е била изпратена на МК- протоколи от приемни изпити за 2016-2017 - 7бр., предадени на г-жа Б. по електронна поща и внесени на ръка; 3/ през учебната 2015/2016 е бил въведен дневник на основание Заповед РД 09/23.10.15 на МК, с който се отчитали учебните часове на учителите и преподадените теми; с приемането на новия Закон за училищно и предучилищно образование през 2016г. и утвърждаването на ДОС-Наредба №.8 от 11.08.16 за информацията и документите в системата на ПУО, закупили по още един дневник за всеки клас за следобедните часове; в допълнителен дневник на учениците се вписвали темите на преподаденото съдържание по практическите учебни предмети за специализираната подготовка на групите по каменоделство; тъй като нямали нова заповед, на всеки учител, водещ съответната специалност каменоделство за 11 и 12 клас, са закупени Бележник на учителя, където се вписват отсъствията на учениците, след което се нанасят в официалния дневник; след направените препоръки от втория срок ще бъдат въведени дневниците, утвърдени със Заповед №.РД 683/23.10.15; 4/ с изх.№.207/ 5.09.17 е била изпратена докладна записка относно предложение за утвърждаване на маломерна паралелка за 8клас - професия каменоделец за учебната 2017/2018; това предложение е било отказано въпреки приетата Наредба за финансиране на институциите в системата предучилищното и училищното образование-където в чл.69 ал.5 е предвидено, че паралелка с по-малко от 10 ученика в училище по изкуствата може да се формира в особени случаи по мотивирано искане на директора на училището, с разрешение на министъра на културата, ако се осигурят допълнителни средства за обезпечаване на учебния процес, извън определените по стандарти за съответната дейност; след проведени разговори с всички родители с предложение за обучение в СФО някои не са се съгласили и търпеливо изчакват, а две деца и родителите им са твърдо решени, че децата ще се обучават по професия „каменоделец“ и ще посещават въпреки всичко учебните занятия; затова директорът е издал и Заповед №.058/24.10.17 /с която се разрешава на ученици от самостоятелна форма на обучение да посещават редовни занятия/-която е променена след направените препоръки на проверяващите; внесено е и искане вх.№.РД-22-57 И9/8.12.17 в РУО Враца, по което се очаква да се вземе експертно решение.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ към момента на уволнението С.С. вероятно е страдал от ИБС. Вещото лице /ВЛ/ пояснява, че в амбулаторен лист №.351/12.03.12, отразяващ преглед на ищеца от д-р М. - кардиолог, е поставена диагноза „нестабилна стенокардия и хипертонична болест на сърцето“; в анамнезата е описано, че на 1.03.12 С.С. в състояние на покой е получил стягане зад гръдната кост и между плешките, придружено с изпотяване, отмаляване, недостиг на въздух, с продължителност около 30 минути; оплакванията са продължили с по-малка интензивност 2/3 дни без прекъсване. На 1.03.12 е прегледан в СПО от доц.М., назначена е терапия, ЕГН без исхемични промени. При прегледа С. е бил без болка „ритмична сърдечна дейност 57уд/мин, рр 140/80, екг син ритъм, отр. Т вълни в I, AVL, V4 до V6“-поради което е насочен към хоспитализация. Исхемичната болест на сърцето е заболяване на коронарните артерии, което протича с ретростернална болка с различна продължителност, с ирадиация към ляво рамо или лява ръка, придружена с вегетативна симптоматика. Това заболяване е диагностицирано при ищеца от д-р М. на 1.03.12, като за диагностично уточняване на пациента е предложена хоспитализация в кардиологично отделение, която не е осъществена. В съдебно заседание е уточнено, че диагнозата се поставя в няколко аспекта: анамнеза /т.е. оплаквания на пациента/, обективно състояние /това, което лекарят е установил при прегледа/, допълнителни изследвания /в случая ЕКГ, което надлежно е описано от д-р М./; така описаното ЕКГ-което е част от инструменталното изследване, говори за исхемична болест на сърцето /хронично заболяване с различна еволюция-което може да се стационира – т.е. да остане без прогрес, може да има минимален или остър прогрес, като острото развитие на ИБС може да има две прояви – нестабилна стенокардия или инфаркт на миокарда; нестабилната стенокардия е състояние, което предхожда острия инфаркт на миокарда и тази диагноза е поставена от д-р М. през 2012-на база на оплаквания и типичните ЕКГ промени/; на извършения в рамките на експертизата преглед няма сигнификантни СТ промени, които да потвърждават диагнозата ИБС, но това не означава, че към 2012 лицето не е имало такива промени. ВЛ е обяснило, че причината, поради която е дало заключение с вероятност-че към момента на уволнението С.С. вероятно е страдал от ИБС – е, че не е видяло това ЕКГ, чието разчитане е описано. По-нататък, за да се постави диагноза ИБС с голяма вероятност е правилно да се направи велоергометрия /ЕКГ с натоварване/, а най-точната диагноза е коронарографията /изследване, което не е било направено/. Поради това, на базата на класическа анамнеза, състояща се от оплаквания, които говорят за исхемична болест на сърцето, клиничен преглед от кардиолог и класически промени по ЕКГ, ВЛ не поставя под съмнение към онзи момент 2012г. диагнозата на д-р М.. Това, което не е направено, е, че пациентът не е хоспитализиран, липсва история и развитие на клиничния случай, няма допълнителни изследвания, които да потвърдят или отрекат диагнозата; с оглед прецизирането й е желателно пациентът да направи коронарография - за която се изисква информирано съгласие и се прави само в специализирана клиника; по тези съображения не може да се даде категорично заключение, че към днешна дата ищецът страда от ИБС.

Съгласно разпоредбата на чл.333 ал.1 б.„в“ КТ работодателят може да

уволни дисциплинарно работник или служител, боледуващ от болест, определена в Наредба на министъра на здравеопазването, само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай. Ищецът твърди, че към момента на уволнението е страдал от исхемична болест на сърцето. Това заболяване действително фигурира сред изброените в Наредба №.5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от Кодекса на труда – чл.1 т.1 от наредбата. От събраните по делото доказателства, обаче, не се установява при условията на пълно и главно доказване, че към момента на уволнението С.С. действително е страдал от соченото заболяване. Вещото лице по допуснатата медицинска експертиза дава извод за вероятно - а не за категорично наличие на подобно заболяването към м.02.2018г. В подкрепа на същото е единствено амбулаторният лист, издаден от д-р М. – с вписана диагноза „нестабилна стенокардия“ – която е форма на исхемичната болест на сърцето, но други доказателства – в това число от последващи прегледи, хоспитализации или изследвания, потвърждаващи диагнозата към момента на уволнението, не са представени. Действително след като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача, респективно ако то е непълно или неясно, може служебно да назначи допълнително заключение. В случая, обаче, такова не би следвало да се допуска, доколкото от една страна допълнителното изследване коронарография крие риск за здравето и живота на пациента и изисква информирано съгласие-каквото не би следвало да се счита принуден същият да дава заради дело, а от друга страна то със сигурност би потвърдило това заболяване към настоящия момент. При тези обстоятелства и доколкото установяването на твърдяното заболяване към момента на уволнението е в тежест на ищеца, по правилата за разпределяне на доказателствената тежест на чл.154 ГПК следва да се приеме, че надлежно доказване не е проведено и към релевантния момент С.С. не е страдал от ИБС. Поради това той не би могъл да се ползва от предварителната закрила на чл.333 ал.1 б.“в“ КТ. Този извод налага произнасяне по съществото на спора-извършвани ли са дисциплинарните нарушения и съответства ли на тежестта им наложеното наказание.

Безспорно дисциплинарното нарушение по т.1 от заповедта е било осъществено - в нарушение на изискванията на чл.22 ал.1 от ППЗДС в имот държавна собственост-ученическо общежитие, е било настанено лице, което няма право да го обитава /не е в служебни или трудови правоотношения с училището/. Касае се за формално нарушение на императивна разпоредба, като мотивите за извършването му не го дисквалифицират като такова. Описаното в т.2 от заповедта нарушение съдът намира за недоказано. Доколкото в същата е посочено, че в самостоятелна форма на обучение за учебната 2017/2018 в специалност „Каменоделство“ са записани 13 ученика без за тях да са представени документи от изпит за проверка на способностите, тези констатации са опровергани от представените в съдебното производство изпитни протоколи и работи /рисунки/ за посочения брой ученици. Във връзка с третото нарушение от показанията на разпитаните свидетели /Б., К./ се установява, че не са били водени изискуемите съгласно издадената в предходната година заповед №.РД 09-683/23.10.15 /която не е била отменена/ дневници – и за сутрин и за следобед и за двете специалности, а посоченото в обясненията по чл.193 КТ - че от втория срок такива съгласно заповедта ще бъдат въведени, също съставлява признание на неизгодния за ищеца факт, че е било налице предходно неизпълнение. Четвъртото нарушение е свързано с въведените с чл.112 ал.6 ЗУПО и чл.37 ал.2 т.2 от Наредба №.19/16 за организацията на дейностите в училищното образование изисквания самостоятелната форма на обучение за учениците по ал.1 т.2 от закона да се организира след решение на експертна комисия, създадена към регионалното управление на образованието. Няма спор, че към датата на изготвянето на доклада, въз основа на констатациите в който е издадена уволнителната заповед /30.11.17/, такова решение не е било налице; искане за издаването му, съгласно посоченото и в обясненията, е направено едва след препоръките на проверяващите - на 8.12.17 до РУО Враца, като по делото не е установено да е било взето, вкл. към датата на връчване на уволнителната заповед. Същевременно, към 24.10.17, въпреки липсата му, е била издадена заповед за разрешаване на обучаващите се в самостоятелна форма на обучение през учебната година 2017/2018 да посещават редовни учебни занятия и консултации на учебните часове по график, утвърден със Заповед №.13.09.17-т.е. поне до 8.12.17 и впоследствие до уволнението на ищеца като записани в самостоятелна форма на обучение са третирани обучаеми, за записването на които като такива не е имало надлежно решение. Обстоятелството, че междувременно, в хода на вече започната учебна година, е водена кореспонденция за разрешаване на обучението им в маломерна паралелка-завършила безуспешно, не променя факта, че те са третирани като обучаващи се в самостоятелна форма без надлежно решение.

От посоченото по-горе е видно, че три от визираните четири в заповедта за уволнение нарушения са били допуснати. Касае се за нарушения, всяко едно от които сочи, освен на несъобразяване с конкретните законови разпоредби, цитирани по-горе, и за неизпълнение на общото задължение на директора, в това число по чл.ІІІ от длъжностната му характеристика, да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в училището. Съдебната практика приема, че това задължение следва да се разбира като широка възложена отговорност, съответстваща на значителните властови правомощия, с които е натоварен. Касае се за обща отговорност във връзка с организацията и контрола на цялостната дейност в училището /реш.№.158/17.02.10 по г.д.№.3781/08, I ГО/. Затова когато в дейността на оглавяваната от него образователно-възпитателна институция е установен пропуск, който би могъл да бъде отстранен, ако директорът ефективно и своевременно е упражнил правомощията си за контрол, отговорността следва да се понесе и от него. Обхватът на тази отговорност не позволява действията на директора да бъдат извинявани с неуведомяването му за наличие на проблем или с въвеждане в заблуждение или неяснота. Като орган за управление директорът разполага с различни властови механизми, с които е длъжен да противодейства при възникнали проблеми /реш. по г.д.№.1489/17, ІІІ ГО/. От друга страна при преценката за тежестта на извършените нарушения следва да се има предвид, че от значение е значимостта на неизпълненото задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника или служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие, съобразяват се последиците от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли или могат да повлияят на дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за него могат да настъпят неблагоприятни последици. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, когато те са многобройни, със своята повтаряемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения /г.д.№.1306/11, ІV ГО/. Съответствието между нарушение и наказание се преценя на базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост, като се съобразява дали е налице повтаряемост, сочеща на устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя, и дали поведението му не нарушава в значителна степен отношенията на доверие между него и работодател /реш. по г.д.№.3149/15/. Имайки предвид така установената практика и заеманата от ищеца длъжност, настоящият съдебен състав намира, че в случая наложеното наказание съответства на тежестта на установените като извършени нарушения. Формираният в този смисъл краен извод на въззивния съд е правилен и атакуваното решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №.271/12.08.19 по г.д.№.259/19 на ОС Враца.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Особено мнение на съдия Майя Русева.

Не съм съгласна с формирания от мнозинството извод за неоснователност на исковите претенции, в това число поради обстоятелството, че касаторът не се ползва със закрила по чл.333 ал.1 КТ. Вещото лице по допусната медицинска експертиза изрично е посочило, че причината да даде заключение за вероятност-а не за категорична сигурност, че към момента на уволнението С.С. е страдал от исхемична болест на сърцето, е обстоятелството, че към амбулаторния лист, в който е била обективирана поставената диагноза, не е била прикачена самата електрокардиограма. Разчитането й, обаче, е било коректно описано, безсъмнено сочи на симптомите на това заболяване и ВЛ не поставя под съмнение към онзи момент диагнозата, поставена от д-р М.. Същевременно уточнява й, че обстоятелството, че последваща ЕКГ не отчита наличните към предходния момент показания, не означава, че заболяването не е налице-доколкото същото е необратимо и би могло единствено да се стационира или да има прогресиращ ход. От друга страна, обаче, приложеният по делото амбулаторен лист, обективиращ горепосочената диагноза, в това число коректността на описаните от преглеждащия лекар находки във връзка с извършеното инструментално изследване ЕКГ, не са били надлежно оспорени от страните в производството - това, което е било противопоставено като възражение, е, че към момента на уволнението работодателят не е разполагал с ЕР ТЕЛК, което да е издадено на ищеца за тази диагноза. При това положение следва да се приеме, че амбулаторният лист точно възпроизвежда вписаните в него данни от разчитането на проведеното изследване на ищеца - и следователно, доколкото то еднозначно води до извод за наличие на нестабилна стенокардия като форма на исхемичната болест на сърцето-което е необратимо заболяване, установява релевантния факт, че към момента на уволнение ищецът е страдал от него. Следва да се има предвид и, че задължение на работника да представи на работодателя си ЕР ТЕЛК, за да може да се ползва от закрилата на чл.333 КТ, не е предвидено. Задължение на работодателя е преди да пристъпи към уволнение на определени в закона основания, в това число процесното, да изиска от работника предварителна информация дали страда от болестите, посочени в чл.1 ал.1 от №.5/1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, се ползват с особена закрила съгласно чл.333 ал.1 КТ, а насрещното задължение на съответния работник се изчерпва с това при поискване да представи в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет, с които разполага-като впоследствие работодателят е този, който трябва да представи така получените документи пред съответната трудово-експертна лекарска комисия за мнение /чл.3/. Последната, въз основа на представената медицинска документация, в седемдневен срок оформя мнението си в експертно решение, а ако за изясняване здравословното състояние на работника се налагат допълнителни медицински изследвания и преглед, взема решение в седемдневен срок след тяхното извършване. В случая, поради неизпълнението на задължението на работодателя да изиска предварителна информация от работника дали страда от заболяване по чл.1 от Наредбата, той е бил лишен от възможността по реда на описаната по-горе процедура, като представи документите, да получи съответно мнение и решение, установяващо заболяването му-вкл. след допълнителни изследвания, които не включват непременно и задължително коронарографията – която според ВЛ съставлява изследване, провеждащо се само в специализирана клиника по хирургия и изискващо информирано съгласие поради наличния риск за здравето и живота на пациента. При тези обстоятелства неспазването на задължението на работодателя за изискване на предварителна информация поставя в конкретния случай ищеца в по-неблагоприятно положение от това, в което той самия би се намирал, ако това задължение беше изпълнено и към релевантния момент, въз основа на наличните документи и резултати от изследвания, би могло да бъде признат по надлежен ред факта на наличие на твърдяното от него заболяване без необходимост от прецизиране чрез коронарография.

СЪДИЯ:

/М.Русева/