Отмяна на решение за оспорено бащинство поради нередовно призоваване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

гр.София, 10.02.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело № 1248 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 14937 от 26.08.2024 год. по регистъра на Окръжен съд – Бургас, подадена от М. Й. П., чрез адв. Ф. Г. /надлежно упълномощен/, за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 748 от 22.06.2023 год., постановено по гр. дело № 589/2022 год. по описа на Окръжен съд – Бургас. С последното е признато за установено по предявения от С. Д. К. иск с правно основание чл. 66, ал. 5 СК, че извършилият припознаване Т. К. К. не е биологичен баща на детето В. Т. К., родено на 21.06.2017 год., респективно, че детето произхожда от С. Д. К. и той е негов биологичен баща; постановено е да се впише промяна в акта за раждане на имената на детето, като същото следва да носи имената В. С. К.; упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката М. Й. П., при която то следва да живее, като е определен режим на лични отношения между бащата С. Д. К. и малолетното дете и С. Д. К. е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лв., платима до 15-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2022 год., до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

Молителката навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като поддържа, че не е била надлежно призовавана в производството по гр. дело № 589/2022 год. по описа на Окръжен съд – Бургас. Не била уведомена за нито едно съдебно заседание, включително и за крайния съдебен акт. Липсвали доказателства за редовно връчване на призовките и съдебните книжа. По този начин молителката била лишена от правото да участва в процеса, да направи възражения и да ангажира доказателства. Узнала за постановеното по делото решение в края на м. август 2024 год., след справка по делото, извършена от упълномощения от нея адвокат – 25.08.2024 год. Молбата за отмяна била подадена на 26.08.2024 год., т.е. тримесечния срок, установен в нормата на чл. 305, ал. 1 ГПК, бил спазен.

Изложеното в молбата се поддържа в откритото съдебно заседание. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по молбата С. Д. К. е подал отговор, в който излага становище за неоснователност на молбата за отмяна, като счита, че М. Й. П. била надлежно призовавана, като видно от протокол от 31.05.2023 год. за проведено открито съдебно заседание по делото същата била призована по телефона на 30.03.2025 год. и заявила, че с ответника К. живеят в Г.. Съдът бил положил необходимите усилия, а и допълнителни такива, за да призове ответниците по делото и същите да съдействат за събиране на доказателства – извършване на ДНК експертиза, което било надлежно удостоверено от призовкаря. Неучастието на ответниците в процеса се дължало единствено на създадените от тях пречки /те се укривали и не били уведомили съда за промяната на адреса им/ и тяхното желание. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното:

Както е прието в постановеното по делото определение № 4908 от 29.10.2025 год. по чл. 307, ал. 1 ГПК, молбата за отмяна е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Производството по гр. дело № 589/2022 год. по описа на Окръжен съд – Бургас е било образувано по искова молба на С. Д. К., с която срещу М. Й. П., В. Т. К. /малолетна, действаща чрез своя законен представител и майка М. Й. П./ и Т. К. К. е бил предявен иск с правно основание чл. 66, ал. 5 СК.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били надлежно връчени на ответниците В. Т. К. /на която е бил назначен особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК/ и Т. К. К., които в срока по чл. 131 ГПК са подали писмени отговори.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били изпратени на ответницата М. Й. П. на следния адрес: [населено място], кв. Р., [улица] /посочен в исковата молба/. Видно е от направените удостоверявания от служителя по връчването в разписка на л. 41, че „адресът е бил посетен на 31.05., 11.06, 21.06. и 30.06.2022 год., но лицето не е открито“. Според служебно изисканата справка от НБД „Население“, посоченият адрес е регистриран от ответницата като постоянен, а настоящият й адрес е в [населено място], [улица], вх. , ет. , ап. . Съдът е разпоредил връчването да се извърши на настоящия адрес на ответницата, като в разписката на л. 52 от делото са посочени дата на връчване – 28.07.2022 год. и получател – Т. К., лице на семейни начала.

Призовката за насроченото на 09.11.2022 год., в 14.30 ч., открито съдебно заседание е била изпратена на настоящия адрес на М. П., като съдът е счел, че призоваването е нередовно.

Призовката за насроченото на 14.12.2022 год., от 14.00 ч., открито съдебно заседание е била изпратена на настоящия адрес на М. П., като съдът е счел, че призоваването е нередовно.

Призовката за насроченото на 15.02.2023 год., от 13.30 ч., открито съдебно заседание е била изпратена на настоящия адрес на М. П., като се е върнала в цялост с отбелязванията от служителя по връчването, че „адресът е посетен многократно на никой не е намерен на него – 20.12.2022 год., 16.00 ч., 07.01.2023 год., 20.01.2023 год., 10.00 ч.; на оставените бележки никой не се отзовава; залепено уведомление на външната врата на апартамента на 20.01.2023 год.“ Съдът е приел, че ответницата е редовно призована при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, но не е дал ход на делото поради невъзможността да бъдат събрани допуснати доказателства.

На М. П. е било изпратено съобщение на настоящия й адрес, в което е била отразена и датата на следващото открито съдебно заседание – 29.03.2023 год., в 13.30 ч., но същото се е върнало в цялост с отбелязванията, че „адресът е проверяван многократно – 20.02.2023 год., 16.00 ч., 11.03.2023 год., 20.03.2023 год.,10.00 ч., но никой не е намерен на адреса; на оставените сл. бележки никой не се отзовава“. Съдът е приел, че ответницата е редовно призована при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК и е дал ход на делото, изслушал е свидетели и е определил следваща дата за провеждане на открито съдебно заседание – 31.05.2023 год., в 13.30 ч.

Видно е от изготвеното от съдебен секретар сведение на л. 160, че ответницата М. П. е била призована на 30.03.2023 год. за датата на насроченото съдебно заседание по телефон на гръцки мобилен оператор, като е била уведомена за предмета на делото, за наложената й глоба и за задължението й да съдейства за изготвянето на ДНК експертиза. Съобщение, в което е била отразена датата на насроченото съдебно заседание, е било изпратено на настоящия адрес на ответницата, но се е върнало в цялост с отбелязванията, че „адресът е посещаван многократно – 08.04.2023 год., 10.00 ч., 20.04.2023 год., 08.05.2023 год., 10.00 ч., но никой не е намерен на адреса; на оставени сл. бележки никой не се отзовава.“

С протоколни определения от 31.05.2023 год. съдът е дал ход на делото /след като е счел, че страните са редовно призовани/, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.

Постановеното по делото решение № 748 от 22.06.2023 год. е връчено на М. П. на 29.08.2023 год. при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, както и на останалите страни, като същото не е било обжалвано и е влязло в сила.

При тези данни настоящият съдебен състав приема за основателен довода на молителката, че поради нарушаване на правилата за призоваване и връчване на съобщения е била лишена от участие в процеса.

Правото на участие на страните в процеса се гарантира от разпоредбите на ГПК, обезпечаващи възможността за упражняване на процесуалните им права в рамките на осъществяваната защита като ищец или ответник по делото. Процедурата по призоваване на страните и връчване на съобщения се развива под ръководството на съда, който има задължение да следи за редовността й, като предприема необходимите действия, указвайки какво следва да извърши връчителят, преценява спазването на установените права, гарантиращи правото на участие и правото на защита на страните в процеса, във връзка с което се произнася със съответните разпореждания.

Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК урежда удостоверяването на връчването. Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Връчителят е длъжностно лице, овластено да извърши и удостовери връчването. Разписката за извършеното връчване, подписана от връчителя, е официален свидетелстващ документ, който доказва самото връчване и всички обстоятелства, които имат значение за него /в този смисъл решение № 218 от 17.07.2012 год. на ВКС по гр. дело № 398/2012 год., III г. о., ГК, решение № 63 от 14.05.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1257/2014 год., II г. о., ГК, решение № 99 от 06.06.2017 год. по гр. дело № 942/2017 год., III г. о., ГК, решение № 119 от 01.07.2019 год. на ВКС по гр. дело № 1444/2019 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 122 от 23.07.2021 год. на ВКС по гр. дело № 474/2021 год., III г. о., ГК и др./.

В разглеждания случай в разписката за връчено съобщение на молителката /ответник в процеса/, ведно с преписи от исковата молба и приложенията към нея /на л. 52 от делото/, не е положен подпис от връчителя. При това положение следва да се приеме, че това действие не е извършено, макар за него да е направено формално отбелязване върху разписката. Липсата на подпис на връчителя води до липса на удостоверяване на връчването, каквото е изискването на чл. 44, ал. 1, изр. 1 ГПК. В нарушение на установените в чл. 47, ал. 1 – 6 правила е осъществено и призоваването на молителката /ответницата/ за откритите съдебни заседания по делото – съдът не й е назначил особен представител, въпреки че е установил редовността на връчването чрез залепване на уведомление.

Следователно налице е основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК /т. 11 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК/, поради което и влязлото в сила решение на Окръжен съд – Бургас следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от етапа на връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея на ответницата М. Й. П..

Разноските за настоящото производство следва да бъдат разпределени след новото разглеждане на спора и съобразно изхода от него.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение № 748 от 22.06.2023 год., постановено по гр. дело № 589/2022 год. по описа на Окръжен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за ново разглеждане от друг негов състав от етапа на връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея на ответницата М. Й. П..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/