Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2023
Връщане на земя под чужда постройка без иск за събарянето ѝ
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Университет иска от културен център да му освободи и предаде 3 кв.м терен, върху които е поставена каса за продажба на билети. Съдът признава, че университетът има правото на управление върху земята, но отказва да задължи ответника да я предаде. Причината е, че теренът не може да се отнеме принудително, без преди това да е поискано и уважено премахването на самата постройка.
Какво приема съдът
Когато се иска предаване на земя, намираща се под чужда постройка, без едновременно с това да е предявен иск за нейното премахване, ревандикационният иск се уважава само за признаване на правото, но се отхвърля в частта за предаване на владението.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
ревандикационен искпредаване на владениепремахване на постройканегаторен искправо на управлениепринудително изпълнение
Текстът на акта
Ключови фрази 5 решение по гр.д.№ 2130 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 50021 София, 07.03. 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2130 по описа за 2022 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по подадена от Държавен културен институт „Културен център- Двореца“- [населено място] касационна жалба срещу решение № 1 от 04.01.2022 г. по в.гр.д.№ 227 от 2021 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 260004 от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 691 от 2019 г. на Районен съд- Балчик и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от Софийски университет „С. К. О.“ срещу Държавен културен институт „Културен център- Двореца“- [населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на ищеца на управление и за осъждане на ответника да предаде на ищеца следния имот: терен с площ от 3 кв.м. /а по изчисления на вещото лице по СТЕ- 2,87 кв.м./, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], общ.Б., обл.Д., целия ПИ с площ от 183 491 кв.м., която част е разположена под каса за продажба на билети с дървена конструкция и с покрив от старобългарски керемиди пред южната граница на имота, на около 70 см. вдясно от вход „Воденицата“ и е очертана като правоъгълник с черни плътни линии по т.1, 2 и 3 върху скица- приложение № 5 към заключението на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, която скица е неразделна част от решението. С определение № 50498 от 29.11.2022 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на обжалваното решение с решение № 245 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 483 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следния правен въпрос: Може ли с иск по чл.108 ЗС да се иска предаване на владението на недвижим имот, намиращ се под чужда сграда, без да се иска премахване на сградата с иск по чл.109, ал.1 ЗС ? В жалбата и в депозирано за откритото съдебно заседание писмено становище пълномощникът на касатора ДКИ „Културен център- Двореца“- [населено място] твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения ревандикационен иск. Претендират се и направените по делото разноски. В писмен отговор от 29.04.2022 г. пълномощникът на ответника по жалбата СУ „С. К. О.“ оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В открито съдебно заседание представител на ответника по жалбата не се явява и не изразява становище. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема следното: По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Настоящият състав на ВКС споделя приетото в решение № 245 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 483 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., че когато се иска предаване на владението на земя, намираща се под чужда на ищеца сграда, без да се иска премахването на сградата с иск по чл.109, ал.1 ЗС, искът за ревандикация може да бъде уважен само в установителната му част, но следва да бъде отхвърлен в осъдителната му част. Това е така, тъй като в тази хипотеза ответникът не полза терена пряко, а опосредено чрез ползването на постройката. В този случай, ако бъде постановено решение за осъждане на ответника да предаде владението на мястото, върху което е разположена чуждата постройка, би се стигнало до невъзможност решението да бъде изпълнено принудително: защото принудителното изпълнение следва да се извърши само в рамките на изпълнителното основание, а в конкретния случай отнемането на владението на терен, върху който е разположена чужда постройка, може да бъде извършено само чрез премахването или преместването на постройката, за което обаче съдебният изпълнител не би имал изпълнително основание при постановено съдебно решение за уважаване на иск по чл.108 ЗС, без да е бил предявен и уважен иск по чл.109, ал.1 ЗС за премахване на постройката. По съществото на жалбата: Правилно е и като такова следва да бъде оставено в сила решението, с което е уважен предявеният от СУ „С. К. О.“ срещу ДКИ „Културен център- Двореца“ иск по чл.108 ЗС в неговата установителна част: за признаване правото на ищеца на управление върху терен с площ от 3 кв.м. /а по изчисления на вещото лице по СТЕ- 2,87 кв.м./, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], общ.Б., обл.Д., целия ПИ с площ от 183 491 кв.м., която част е разположена под каса за продажба на билети с дървена конструкция и с покрив от старобългарски керемиди пред южната граница на имота, на около 70 см. вдясно от вход „Воденицата“ и е очертана като правоъгълник с черни плътни линии по т.1, 2 и 3 върху скица- приложение № 5 към заключението на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, която скица е неразделна част от решението. Не се спори между страните, че поземлен имот с идентификатор 02508.7.157 по кадастралната карта на [населено място], в границите на който се намира и процесния терен от 3 кв.м., е държавна собственост. Видно от решение № 218 от 07.04.2011 г. на Министерския съвет, този имот е бил предоставен за безвъзмездно управление на СУ „С. К. О.“. Не се твърди, а и няма доказателства горепосоченото решение на МС да е отменено, поради което следва да се приеме, че от 07.04.2011 г. и до настоящия момент ищецът СУ „С. К. О.“ има право на управление върху този държавен имот, включително и върху процесните 3 кв.м. Неправилно е и като такова следва да бъде отменено решението за уважаване на предявения иск по чл.108 ЗС в неговата осъдителна част. По съображенията, изложени във връзка с отговора на поставения за разглеждане правен въпрос, съставът на ВКС приема, че в настоящата хипотеза искът за осъждане на ответника да предаде на ищеца терен с площ от 3 кв.м., върху който е разположена преместваема постройка, собственост на ответника- каса за продажба на билети, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 04.01.2022 г. по в.гр.д.№ 227 от 2021 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА МУ, с която е уважен предявеният от Софийски университет „С. К. О.“ срещу Държавен културен институт „Културен център- Двореца“- [населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС В НЕГОВАТА УСТАНОВИТЕЛНА ЧАСТ: за признаване правото на ищеца на управление върху терен с площ от 3 кв.м. /а по изчисления на вещото лице по СТЕ- 2,87 кв.м./, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], общ.Б., обл.Д., целия ПИ с площ от 183 491 кв.м., която част е разположена под каса за продажба на билети с дървена конструкция и с покрив от старобългарски керемиди пред южната граница на имота, на около 70 см. вдясно от вход „Воденицата“ и е очертана като правоъгълник с черни плътни линии по т.1, 2 и 3 върху скица- приложение № 5 към заключението на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, която скица е неразделна част от решението. ОТМЕНЯ решение № 1 от 04.01.2022 г. по в.гр.д.№ 227 от 2021 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА МУ, с която е уважен предявеният от Софийски университет „С. К. О.“ срещу Държавен културен институт „Културен център- Двореца“- [населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Софийски университет „С. К. О.“ срещу Държавния културен институт „Културен център- Двореца“- [населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС В ЧАСТТА МУ за осъждане на ДКИ „Културен център- Двореца“- [населено място] да предаде на СУ „С. К. О.“ гореописания терен с площ от 3 кв.м. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.