Отказ за вписване на промени в ръководството на политическа партия

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, № 187/20.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Мая Миланова, като разгледа докладваното от съдия Господинова т.д. № 1430 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 18, ал. 1 от Закона за политическите партии /ЗПП/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Политическа партия „Българска работническо-селска партия“ срещу решение от 04.05.2026 г., постановено по ф. д. № 3078/1990 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-12 състав, с което е отказано вписване в регистъра на политическите партии към Софийски градски съд по партидата на партията на промени във вече вписани обстоятелства, касаещи състава на един от ръководните й органи – Националния комитет, както и лицата, които я представляват.

Жалбоподателят поддържа, че изводът на съда, че към 31.12.2025 г. лицето Р. С. не е член на Националния комитет, не е съобразен с представените в регистърното производство документи, от които е видно, че той е оттеглил изявлението си за напускане на партията и за прекратяване на участието си в ръководния й орган със заявление, съставено на 23.03.2024 г. Това изявление за оттегляне е било обсъдено на пленум на Националния комитет, проведен на 30.03.2025 г., на който е взето решение, че Р. С. продължава да е член на този орган. Ето защо това лице е можело да направи искане за свикване на пленума на Националния комитет за 03.01.2026 г., поради което е спазена процедурата за неговото свикване, предвидена в устава, и взетите на него решения са законосъобразни.

Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва, че е правилен изводът на регистърния съд, че пленумът на Националния комитет за 03.01.2026 г. не е редовно свикан, тъй като Р. С., който е направил искане за това, е с прекратено и невъзстановено членство в партията.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в установения в чл. 18, ал. 1 ЗПП преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.

За да откаже да впише в регистъра на политическите партии по партидата на Политическа партия „Българска работническо-селска партия“ заявените промени в обстоятелствата относно членския състав на Националния комитет и лицата, които я представляват, Софийски градски съд е приел, че заседанието на Националния комитет, проведено на 03.01.2026 г., на което са приети решенията, от които произтичат новите обстоятелства, не е редовно свикано. Счел е, че свикването на този пленум е извършено по реда за това, посочен в чл. 34 от устава – по искане на 1/3 от членовете на Националния комитет. Позовал се е на решение на ВКС, постановено по предходно заявление на партията, и с оглед на изводите в него е намерил, че четирима от членовете на Националния комитет, които са П. В., Р. С., Г. Б. и Д. Д., са подали заявления за напускането му, които са породили правни последици с достигането им до адресата, а друг от членовете му М. Г. се счита за напуснал партията по силата на чл. 6 от устава, поради неплащането на членски внос, в резултат на което той също е загубил качеството на член на ръководния й орган. Следователно тези лица не са членове на Националния комитет, което означава, че този орган се състои от шест лица и за да бъде редовно свикан на пленум, трябва да е направено искане за това от поне двама от неговите членове. От събраните доказателства се установява, че искания за свикване на пленума на Националния комитет за 03.01.2026 г. са направени на 30.12.2025 г. и на 31.12.2025 г. от лицата С. В. и Р. С.. Р. С. обаче не е бил член на този ръководен орган към 30.12.2025 г. и към 31.12.2025 г., тъй като е подал заявление за прекратяване на членството си в партията, което е достигнало до нея най-късно на 08.08.2024 г., на която дата е подадена молба до съда, към която то е приложено. След като Р. С. не е бил член на Националния комитет, той не е можел да прави искане за свикване на пленума на този орган. С оглед на това и пленумът на Националния комитет от 03.01.2026 г. е нередовно свикан, което прави взетите на него решения незаконосъобразни, като тази нередовност не е преодоляна, тъй като решенията не са приети с гласовете на всички членове на органа.

Производството по вписване на обстоятелства в регистъра на политическите партии, който се води към Софийски градски съд, е охранително, поради което и на основание чл. 17, ал. 2 ЗПП в него е приложимо общото правило на чл. 533 ГПК, съгласно което съдът е длъжен да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, като може да взема предвид и факти, непосочени от молителя. С оглед на това и на основание чл. 602, ал. 2 ГПК в производството по разглеждане на жалбата срещу решението на регистърния съд по искането за вписване Върховният касационен съд извършва самостоятелна проверка за това дали заявените обстоятелства са сред тези, които подлежат на вписване съгласно чл. 17 ЗПП, както и дали от представените от заявителя документи се доказва, че те са настъпили, като не е ограничен от заявените от молителя факти. В случаите, когато се иска да бъдат вписани промени в обстоятелствата, касаещи имената на членовете на ръководните органи на политическата партия, както и на лицата, които съгласно устава я представляват, проверката, която съдът следва да извърши по реда на чл. 602, ал. 2 ГПК включва и това дали от представените от заявителя документи се установява, че от компетентния орган на партията са взети решения за приемане на тези промени, както и дали тези решения са взети законосъобразно – при спазване на изискванията за свикване и провеждане на заседанията на този орган, и с изискуемото мнозинство за това.

Предмет на регистърното производство, по което е постановено обжалваното решение, е вписване в регистъра на политическите партии по партидата на Политическа партия „Българска работническо-селска партия“ на промени във вписаните обстоятелства, изразяващи се в: 1) заличаване на лицата Д. Д., М. Г., П. В., Г. Б. и Г. С. като членове на Националния комитет, който е един от ръководните органи на политическата партия, и вписване на тяхно място на лицата В. В., Т. К., Д. Г., Р. А. и М. С. за членове на този орган; 2) заличаване на лицето Г. С., като съпредседател на партията, и вписване на лицата Р. С. и Т. К. за съпредседатели на партията, които съгласно устава са оправомощени да я представляват. Тези обстоятелства са такива, които подлежат на вписване в съдебния регистър на политическите партии съгласно чл. 17, ал. 1, т. 8 вр. т. 4 и т. 5 ЗПП, поради което съдът трябва да се произнесе дали от събраните в охранителното производство доказателства се установява, че те са настъпили.

В заявлението се сочи, че всяко от заявените за вписване обстоятелства произтича от приети на 03.01.2026 г. решения на Националния комитет. От представения от заявителя протокол от 03.01.2026 г. е видно, че на тази дата от Националния комитет на политическата партия са взети решения за избор на лица, които да попълнят състава му на мястото на тези, чието участие е прекратено, както и за избор на нови две лица за съпредседатели на партията. От предвиденото в чл. 27 и чл. 32 от действащия устав на Политическа партия „Българска работническо-селска партия“ е видно, че неин върховен орган е Конгресът, който заседава веднъж на всеки три години, като за времето между тези заседания функциите на върховен орган на партията се изпълняват от Националния комитет, който взема решения на пленуми. Съгласно чл. 31 от устава в правомощията на този орган е да попълни членския си състав в случай на излизане на някой от неговите членове, които са избрани от Конгреса. Доколкото в протокола от проведения на 03.01.2026 г. пленум на Националния комитет е посочено, че новите членове на този орган се избират на мястото на лицата, които са излезли от състава му в резултата на изразена воля за доброволно напускане и поради прекратяване на членството в партията при неплащане на членски внос, то трябва да се приеме, че в компетентността на Националния комитет е да попълни състава си с нови лица. В компетентността на този орган съгласно чл. 33 от устава е и да избере двама съпредседатели от състава си, които са оправомощени съгласно чл. 39 и чл. 48 от устава да представляват партията.

На следващо място, както правилно е направил регистърният съд, следва да бъде проверено дали посочените решения, приети на проведения на 03.01.2026 г. пленум на Националния комитет, са законосъобразни.

Процедурата за свикване на извънредни пленуми на този орган е уредена в чл. 34 от устава, в който е предвидено, че това става по инициатива на Националния комитет, на секретариата или по искане на 1/3 от членовете на Националния комитет. В заявлението се сочи, че пленумът за 03.01.2026 г. е свикан по искане на 1/3 от членовете на Националния комитет, като от представените към него документи е видно, че това е станало по искания за това, направени на 30.12.2025 г. от лицата С. В. и Р. С..

За да се отговори на въпроса дали това свикване е редовно, трябва да бъде установено какъв е броят на членовете на Националния комитет към датата на отправените искания за това, както и дали към тази дата лицата С. В. и Р. С., от които изхождат исканията, са били членове на този ръководен орган, каквато преценка е направил и регистърният съд с обжалваното решение.

Към 30.12.2025 г. вписаният в регистъра на политическите партии състав на Националния комитет е от 11 члена. По настоящото фирмено дело във връзка с подадено от политическата партия предходно заявление за вписване на промени в обстоятелствата е постановено решение на ВКС – Решение № 48 от 10.02.2026 г., постановено по т.д. № 21/2026 г. по описа на ВКС, II т.о. В него е прието, че към 30.03.2025 г. Националният комитет е в състав от по-малко членове от вписаните такива, защото четирима от тях, които са Д. Д., П. В., Г. Б. и Р. С., са подали заявления за напускането му, които са породили правни последици с достигането им до адресата, а по отношение на един от тях, който е М. Г., е прекратено членственото правоотношение в хипотезата на чл. 6 от устава, поради неплащане на членски внос, с което е отпаднало и качеството му на член на ръководния орган на партията. Изводът на касационната инстанция относно прекратеното участие в управителния орган на четирима от неговите членове, които са Д. Д., П. В., Г. Б. и М. Г., не може да бъде преразглеждан, защото той вече е разрешен с влязло в сила решение и в настоящото регистърно производство не се твърди да съществуват обстоятелства, които да не са взети предвид при постановяване на това решение, включително новонастъпили такива. Позоваване на обстоятелство, което не е обсъдено от касационния съд в посоченото решение, има само по отношение на прекратяването на участието в Националния комитет на лицето Р. С.. То е, че от същото лице е направено изявление за оттегляне на волеизявлението му за напускане на партията и на ръководния й орган, поради което неговото членство в партията не е прекратено, като не е прекратено и участието му в състава на Националния комитет. Ето защо настоящият съдебен състав следва да се произнесе дали това обстоятелство е осъществено и какви са неговите правни последици.

Членството в политическа партия е свободен и доброволен акт, поради което то възниква в резултат на изразена от едно дееспособно физическо лице воля и съответно може да бъде прекратено също по неговата воля. Едно от основните неимуществени права, което се включва в членственото право, е това на всеки член на партията да участва в нейните ръководни органи. То е изрично закрепено и в чл. 4, б. „в“ от устава на Политическа партия „Българска работническо-селска партия“. След като правото да бъде част от ръководните органи на партията принадлежи на нейните членове, когато едно лице загуби качеството си на член на партията, което става от момента на прекратяване на членственото му правоотношение, той вече не може да бъде и член на който и да е ръководен орган на партията. Участието на член на партията в неин ръководен орган също е доброволно, поради което и то може да бъде прекратено по свободната воля на съответния член. В устава на партията няма разписани правила за това как се прекратява членството в нея и участието в Националния комитет при изразена от неин член воля за доброволно напускане, поради което следва да се приеме, че това става въз основа на направено от този член изявление, което за да породи правни последици, трябва да достигне до партията чрез някой от нейните органи. С достигане на изявлението за напускане до партията то поражда правната промяна, към която е насочено, която се изразява в прекратяване на участието на лицето в партията и в нейния ръководен орган. За да настъпят тези последици, не е необходимо да бъде взето решение за това от някой от органите на партията, тъй като такова условие не е предвидено в устава.

След като всеки член е свободен да изрази воля за прекратяване на своето членство в партията и на участието си в неин ръководен орган, той е свободен и да промени тази си воля, като оттегли направеното в тази насока изявление. Изявлението за оттегляне също трябва да достигне до партията чрез ръководните й органи, за да може да породи целените с него правни последици, като това следва да стане преди да е настъпила правната промяна, към която е насочено волеизявлението за доброволно напускане. Следователно то трябва да е заявено и да е достигнало до партията преди достигането на изявлението за напускане.

От наличните по фирменото делото документи, включително и тези, които са представени във връзка с подадени преди настоящото други искания за вписване на промени по партидата на партията, е видно, че Р. С. е направил изявление, че желае да напусне партията и Националния комитет, което е обективирано в заявление от 23.03.2024 г. Налице е и друго писмено заявление, изхождащо от Р. С., в което е посочено, че е съставено на същата дата – 23.03.2024 г., в което това лице е изразило воля да оттегли направеното по-рано от него изявление за напускане. Върху нито един от тези документи не е удостоверено кога са достигнали до орган на партията. Във второто заявление, съдържащо изявлението за оттегляне на волята за напускане, има положен подпис от лицето Г. Г., който е един от вписаните към този момент съпредседатели на партията, но в документа няма посочване на датата, на която е положен този подпис и на обстоятелството, което е удостоверено чрез него. В производството е представен в оригинал протокол от проведен на 23.03.2024 г. пленум на Националния комитет, от съдържанието на който е видно, че на това заседание на органа е обсъден въпросът за членството на Р. С. в партията и за участието му в неговия състав, като изрично е отбелязано, че това лице е подало молба за напускане на партията и на длъжността секретар на Националния комитет. Следователно на 23.03.2024 г. изявлението на С. за напускане на партията и на ръководния й орган е достигнало до членовете на Националния комитет, с което то се счита получено и от самата партия. Същевременно от съдържанието на протокола от 23.03.2024 г. е видно, че на проведения на тази дата пленум нито един от членовете на Национални комитет не е бил наясно, че на същата дата, на която е подписал заявлението за напускане, Р. С. е направил и изявление за неговото оттегляне. Членовете на този орган не са били уведомени за промяната на волята и от самия Р. С., който е посочен в протокола като присъстващ на пленума на 23.03.2024 г. и който е подписал този протокол. С оглед на това трябва да се приеме, че към момента на достигане до партията на изявлението на С., с което той е упражнил правото си по своя воля да прекрати членството си и участието си в Националния комитет, до нея не е достигало негово друго изявление за оттегляне на това за доброволно напускане. Следователно на 23.03.2024 г. е настъпила правната промяна, произтичаща от изявлението за напускане, която се изразява в прекратяване на членственото правоотношение на Р. С. в партията и на участието му в ръководния й орган.

Най-ранната дата, на която може да се приеме, че е доказано, че заявлението на Р. С. от 23.03.2024 г., в което е изразена воля за оттегляне на изявлението за напускане на партията и състава на ръководния й орган, е достигнало до партията, е 12.09.2024 г., на която дата е подадена молба до регистърния съд от името на партията, към която то е приложено като доказателство. Това обаче е след като вече са настъпили правните последици от изявлението за напускане, което е станало още на 23.03.2024 г., поради което неговото оттегляне не е породило действие. Ирелевантен е фактът, на който се позовава жалбоподателят, че на проведено на 30.03.2025 г. заседание на Националния комитет е прието решение, в което е констатирано, че Р. С. е заявил воля за оттегляне на изявлението си за напускане на партията и за прекратяване на участието си в нейния ръководен орган. Това е така, защото това като време е много след като членственото правоотношение на Р. С. вече е прекратено и той е загубил качеството си на член на партията. Освен това решение с такова съдържание, прието от Националния комитет, не може да има за последица възстановяване на членството на напусналото лице в партията и в състава на ръководния й орган. За да настъпят тези правни последици, трябва да е спазена процедурата за приемане на Р. С. за член на партията, регламентирана в чл. 5 от устава, и след като в резултат на това възникне ново членствено правоотношение между лицето и партията, следва да бъде взето решение от компетентния орган за избирането му за член на Националния комитет. От представените от заявителя документи не се установява този ред да е осъществен.

Предвид изложеното се налага изводът, че считано от 23.03.2024 г. Р. С. не е член на партията и няма качеството на член на ръководния й орган Национален комитет. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че към 30.12.2025 г. това лице е станало отново член на политическата партия и е избрано за член на ръководния й орган. Следователно то не е част от състава на Националния комитет към 30.12.2025 г. От състава на органа към тази дата трябва да бъдат извадени и другите четири лица, по отношение на които в предходното решение на ВКС е прието, че също са с прекратено участие в него. Това означава, че към 30.12.2025 г. Националният комитет е в състав от шест лица. За да бъде свикан надлежно пленум на този орган по искане на 1/3 от неговите членове, следва да се докаже, че искане за това е направено от поне двама негови членове. След като към 30.12.2025 г. Р. С. не е член на Националния комитет, той не е сред лицата, които може да направи такова искане. Ето защо искането за свикване на пленума за 03.01.2026 г. е направено само от един член на Националния комитет, каквото качество има С. В.. Това е под изискуемия съгласно устава брой членове, по искане на които може да бъде свикан извънреден пленум, както правилно е прието в обжалваното решение. Нарушението на процедурата за свикване на пленума на 03.01.2026 г. води до незаконосъобразност на взетите на него решения от Националния комитет и от тях не могат да възникнат обстоятелствата по избор на нови членове на този орган и на нови лица, които да представляват политическата партия, чието вписване се иска. Това е основание да бъде постановен отказ за вписване на заявените обстоятелства, както е направил и първоинстанционният съд, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 04.05.2026 г., постановено по ф. д. № 3078/1990 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-12 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.