Отговорност на община за вреди при пропадане на пешеходец в шахта

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 403

София, 02.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1448/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 5008 от 05.11.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1324 от 21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 2021/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на П. Д. Н. срещу жалбоподателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 26 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 442 лв., като вместо него е постановено ново по същество, с което община Перник е осъдена да заплати на ищцата сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на двете кости на дясна подбедрица в областта на глезенната става и луксация /изкълчване/ на ставата-бималеоларна фрактура-луксация на дясна глезенна става, мекотъканни контузии-натъртване на меки тъкани и болка в областта на гръдния кош и тазобедрената става, получени при пропадане в шахта на 29.10.2019 г., заедно със законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 340 лв. по фактура от 05.11.2019 г. и 102 лв. по фактура от 21.11.2019 г., със законната лихва от датите на издаването им до заплащането им. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, гр. София, е осъден да заплати на ищцата горните суми. С решението е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 80 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени срещу ответника „Мини – Перник“ ЕАД-в ликвидация. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, а именно: ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.

Касаторът община Перник иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответницата по касация П. Д. Н., чрез процесуалния си представител, в отговора на касационната жалба счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

С определение от 11.02.2025 г. на мястото на починалата жалбоподателка са конституирани наследниците й по закон: Р. Т. Н. и С. Т. Н.. В съдебно заседание същите не изразяват становище.

Ответникът по касация „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не изразява становище в съдебно заседание.

Третото лице – помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД не изразява становище в съдебно заседание.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от П. Д. Н. искове с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу ответниците за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Обективно и субективно съединените искове са предявени при условията на евентуалност срещу ответниците община Перник и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като първият ответник е предпочитан.

Изложените твърдения в исковата и уточняващата молба са, че вредите са причинени при пропадане на ищцата в шахта, намираща се в пешеходна зона между две сгради, представляваща общински път, индивидуализиран като „второстепенна улица“ според описанието в кадастралната карта.

В отговора на исковата молба ответната община е възразила, че процесната шахта не се намира на улица /планът, с който същата е предвидена, не е влязъл в сила/, а попада в имоти, собственост на ответника „Мини – Перник“ ЕАД-в ликвидация. С отговора е представена скица, видно от която през 1993 г. е бил утвърден план за регулация и застрояване на Централната градска част на гр. Перник. Възразила е, че шахтата е разположена на „пътека“, „път за пешеходно преминаване“.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете срещу община Перник и ги е уважил частично срещу ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Приел е въз основа на писмените доказателства и изслушаните технически експертизи, че не са налице доказателства за проведена отчуждителна процедура за имотите, за които е одобрен проекта за ПУП-ПРЗ от 2007 г. Посочил е, че следва да се ангажира отговорността на техния собственик – дружество, а не на общината.

Въззивното производство е образувано по жалби на ищцата и на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.

Въззивният съд е обосновал извод, че исковете са основателни срещу предпочитания ответник – община Перник.

Решаващите изводи на въззивния съд са изведени от възприетото за установено, че шахтата се намира в имот, общинска собственост – участък от улица с о. т. 83204-83203, между УПИ * и УПИ * -„За обслужващи дейности“ /собственост на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД по силата на възлагателни постановления от 2008 г. след извършена публична продан на имотите, принадлежали на длъжника „Мини – Перник“ ЕАД-в ликвидация/. Обсъдена е заповед № 1377/11.06.2007 г. на кмета на общината, според която със същата е одобрено частично изменение на ПУП - ПРЗ за кв. 204 по плана на гр. Перник – ЦГЧ, което се изразява в следното: обособени са 16 урегулирани поземлени имота, както и са прокарани улици, включително улица с о. т. 83204-83203. По регулационния план процесната шахта попада именно в участък от тази улица. Община Перник не е възразила, че заповедта не е влязла в сила.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство технически експертизи, които не са имали задача да изследват предходните регулационни планове, е обоснован извод, че в настоящата хипотеза не се е изисквало провеждане на отчуждително производство, тъй като планът за регулация и застрояване от 2007 г. е такъв по чл. 16 ЗУТ. Същият има непосредствено отчуждително действие. В обобщение е направено заключение, че шахтата се намира в имот, публична общинска собственост – участък от с о. т. 83204-83203.

От приетите технически експертизи се установява, че на място не е реализирана улица. Шахтата се намира между УПИ * и УПИ *-„За обслужващи дейности“, на пътека с тротоарни плочки в единия й край, между жилищните блокове. Попада в поземлен имот с идентификатор 55871.505.899, записан като общинска публична собственост в кадастралната карта, с предназначение: „за второстепенна улица“.

Изложени са съображения, че е налице противоправно поведение на ответната община, изразяващо се в бездействие на нейни служители, с оглед произтичащото от нормите на чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ и „б“ ППЗП задължение за общината общинските улици и тротоари да бъдат достъпни за придвижване от всички участници в движението.

Прието е, че са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане, като при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са отчетени: настъпилото усложнение в резултат на фрактурата на двете кости на дясната подбедрица и изкълчване на дясната глезенна става, изразяващо се в незарастване на оперативната рана и настъпило последващо възпаление на меките тъкани; извършените три операции; продължителният възстановителен период-8 месеца; възрастта на ищцата преди настъпване на увреждането – 73 г.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: може ли въззивният съд да се позове на нови обстоятелства от съществено значение за делото, които обуславят и друг негов краен изход, когато във въззивното производство не е прието експертно заключение, което може да промени изводите на първоинстанционния съд относно значението за спора на събраните доказателства.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

На поставения процесуалноправен въпрос следва да се даде следният отговор:

Въззивният съд може да се позове на нови обстоятелства от съществено значение за делото, които обуславят и друг негов краен изход, когато във въззивното производство не са събрани нови доказателства, само след обсъждане на всички доказателства по делото и след като мотивира собствената си преценка, която обосновава различни правни изводи.

По основателността на касационната жалба.

Неправилен е изводът в обжалваното въззивно решение, основан на технически експертизи, които не са имали за задача да изследват предходните регулационни планове, че планът за регулация и застрояване от 2007 г. е такъв по чл. 16 ЗУТ, поради което същият има непосредствено отчуждително действие. Приложното поле на този план е за територии с без одобрен ПУП или с неприложена първа регулация по предходен ПУП, т.е. това са територии, които не са застроени и в които не са изградени мрежи и съоръжения на транспортната и инженерна инфраструктура. С плана се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура – публична общинска собственост, в т.ч. обществените озеленени площи и терените за общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. В настоящата хипотеза са били налични доказателства за съществуването на ПРЗ от 1993 г., което изключва направеният извод, че планът от 2007 г. е такъв по чл. 16 ЗУТ.

Същият не е и план по чл. 22, ал. 4-ал. 7 ЗУТ за преструктуриране на жилищния комплекс или за определяне на прилежащи площи към съществуващите сгради, които се урегулират като поземлени имоти, респ. като озеленена площ.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е направил правни изводи, които не са изведени от приетите доказателства и след като във въззивното производство не е била изслушана нова експертиза за относимите за спора обстоятелства.

Общината обаче не е представила доказателства, че площта, заета от шахтата принадлежи на други лица, поради което като част от предвидена улица, представлява публична общинска собственост. Ответното дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ е придобило през 2008 г. урегулирани поземлени имоти, съставляващи частна собственост, като процесната шахта попада в участък между същите.

Обжалваното въззивното решение е правилно като краен резултат. След анализ на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следва да се приеме, че в конкретния случай е доказано наличието на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД. Ето защо трябва да се приеме за установено, че вследствие на противоправното бездействие на ответника, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 26 000 лв. е съобразен с всички относими обстоятелства в настоящата хипотеза: получените травматични увреждания от ищцата и настъпилите усложнения, броят оперативни интервенции, болничният престой, възрастта на пострадалата, степента на уврежданията и оздравителния период, нуждата от чужда помощ. Имуществените вреди са доказани по основание и размер с приетите писмени доказателства.

С оглед на изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото касаторът дължи заплащане на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в полза на адв. К. И., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 1 060 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1324 от 21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 2021/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, в ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на П. Д. Н. срещу жалбоподателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 26 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 442 лв., като вместо него е постановено ново по същество, с което община Перник е осъдена да заплати на ищцата сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на двете кости на дясна подбедрица в областта на глезенната става и луксация /изкълчване/ на ставата-бималеоларна фрактура-луксация на дясна глезенна става, мекотъканни контузии-натъртване на меки тъкани и болка в областта на гръдния кош и тазобедрената става, получени при пропадане в шахта на 29.10.2019 г., заедно със законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 340 лв. по фактура от 05.11.2019 г. и 102 лв. по фактура от 21.11.2019 г., със законната лихва от датите на издаването им до заплащането им.

Осъжда община Перник да заплати на адв. К. И., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 1 060 лв., представляваща направени разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на страната на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: