Премахване на метална преграда при осигурен достъп до аптечни складове

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 684

гр. София, 13.11.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2624/2024 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила от Медицински университет – София, представляван от ректора проф. д-р Б. Л., дм, чрез юрисконсулт Д. П., касационна жалба срещу постановеното въззивно решение № 1894 от 1.04.2024 год. по гр. д. № 12988/2022 год. на Софийски градски съд в частта му, с която е отменено частично първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което е осъден касаторът да премахне за своя сметка двойна метална преграда, затваряща въздушен проход под сградата с идентификатор 68134.1001.917.2, която елиминира възможността МПС да маневрират във вътрешната улица, обслужваща изключително процесния имот, означена като пунктирана линия в зелен цвят и надписана в червено 3 в кръг на комбинираната скица – Приложение 1 към СТЕ, на л. 41 от въззивното производство, приподписана от съда и неразделна част от решението, по иска на „Туин-В“ ЕООД и „Велеви фарма“ ООД /сега ЕООД/ против Медицинския университет –София.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, като вместо това исковете бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на направените разноски.

Ответниците по жалбата „Туин-В“ ЕООД и „Велеви фарма“ ЕООД /съгласно удостоверение от 16.05.2025 год. на АВп/ оспорват същата по изложените в писмения им отговор съображения. Претендират присъждане на разноски. В откритото съдебно заседание, чрез процесуалният им представител адв. К., поддържат същите съображения относно неоснователното поставяне на това преградно съоръжение на място, отредено за маневриране на автомобилите, обслужващи дейността на складовете им, както и се позовават на превръщането на уличното пространство в един нерегламентиран паркинг. Искат въззивното решение да се остави в сила в обжалваната му част и им се присъдят разноските по представения списък.

Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото във връзка с изложените от страните съображения, за да се произнесе взе предвид следното:

По делото е установено, че ищците са собственици на два аптечни склада, находящи се на приземния етаж в ниското тяло на сградата на Стоматологичния факултет при ВМИ, представляващи сгради с идентификатори 68134.1001.917.7 и 68134.1001.917.6, находящи се в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.917, по регулационния план УПИ І – „за МА и ВВМИ“, кв. 387, м. „бул. България“, гр. София. Входовете на същите /8 на брой/ . Входовете на същите /8 на брой/ са от южната страна, като достъпът до тях се осъществява от задънена улица между сградите 68134.1001.917.7 и 68134.1001.917.4, чието разстояние по дължина е 102 м., съгласно заключението на изслушаната при новото въззивно разглеждане на делото техническа експертиза.

Установено е от представените по делото актове за публична държавна собственост от 2008 год.- 2016 год., а и не е спорно, че теренът на поземления имот и построените в него сгради са публична държавна собственост, с предоставено право на управление на Медицинския университет – София. Не е спорно, че последният е поставил процесните преградни съоръжения, като част от осъществяваната физическа охрана и пропускателен режим на сградата и терена на МУ, в изпълнение на предписанията и разпорежданията на Министерство на образованието, младежта и науката и Министерство на вътрешните работи. Издадените за тях разрешения за поставянето им са отменени с влезли в сила съдебни решения, като конкретно за преградата, предмет на настоящето производство, не е установено да е налице издадено разрешение за поставянето й. Установено е обаче нейното местонахождение – под сградата с идентификатор 68134.1001.917.2, като представлява двойна метална врата, затваряща въздушния проход под тази сграда. По този начин се препятства възможността за маневриране на МПС между сградите, така както е показано на Приложение 1 – пунктирана линия в зелен цвят, цифра 3 в червен кръг. Установено е, че единственият достъп до входовете на аптечните складове е по тази задънена улица между сградите, като разпитаните свидетели установяват невъзможността автомобилите, които влизат в улицата, да обърнат посоката на движение, по тази улица влизали и линейките.

За да отмени частично първоинстанционното решение относно преградното съоръжение № 3, въззивният съд приел, че поставянето му не е обосновано с мерки по защитата на трафопоста съгласно разпорежданията на МОН за такива, тъй като не е установено местонахождението на този трафопост, нито се установява възстановяване на такава врата. Съдът се е позовал на представена по делото Схема за организация и движение на СО, отдел „ОБД“, решение по протокол № 16 /2016 год. на ПКТОБД при Столична община, като приел, че съгласно нея въздушният проход под сградата № 2 е бил предвиден като място за маневри. Въз основа на данните по заключението на техническата експертиза за поставен знак Ж 13 „Път без изход“ в началото на задънената улица, нейната дължина над 100 м. и съобразяване разпоредбата на чл. 81, ал. 1, изр. 2 ЗУТ въззивният съд приел поставянето на тази преградна врата на установеното място да пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем предвид предназначението на складовете им и създаденото затруднение за обслужващите ги превозни средства, на които е отнета възможността да маневрират на отреденото за това място.

С определение № 1609 от 2.04.2025 год. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по подадената срещу него от ответника касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, за проверка на доводите за нарушение на материалния закон и очевидна неправилност на извода за наличие на директен достъп до улица от собствения на ищците аптечен склад.

Както се посочи, по делото е установено по несъмнен начин, че теренът, в който се намират сградите, собственост на страните, представлява УПИ по регулационния план, одобрен със заповед № 153/26.03.1980 год., представляващ имот с идентификатор 68134.1001.917 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД 18-108 от 13.12.2016 год. Правото на управление върху имота е предоставено на Медицинския университет-София, който от името на държавата осъществява правомощията по чл. 14 ЗДС, за своя сметка и на своя отговорност. Установено е по несъмнен начин, че двете дружества, ищци в производството, са собственици на отделни обекти в една от сградите – аптечните складове, което им дава право, съгласно правилото на чл. 64 ЗС, да се ползват от земята дотолкова, доколкото това е необходимо за използване на складовете, тъй като друго не следва от нотариалния им акт за придобиване на собствеността. Настоящият спор е по повод осигуряване на достъп до входовете на складовете, като същият относно прегражденията с № № 1 и 2 по скицата на вещото лице по приетата техническа експертиза е приключил с влязло в сила решение. Част от спора е висящ и касае третата преграда /врата/, която според ищците представлява неоснователно действие от страна на ответника, с което им пречи да упражняват в пълен обем правото им на собственици на складовете, тъй като обслужващите ги автомобили не могат да маневрират, за да обърнат посоката на движение. Въззивният съд приел поддържаната теза и осъдил ответника, сега касатор, да премахне за своя сметка тази метална преграда, като приел, че достъпът до складовете на ищцовите дружества се осъществява по вътрешна улица, обслужваща изключително процесния имот. Изводът е обоснован с данните в заключението на техническата експертиза относно достъпа до складовете от [улица]през ул. „Д-р Т. Д.“ и „задънена улица между сгради с идентификатори 68134.1001.917.7 и 68134.1001.917.4, като единствен логистичен подход към вход/изходите на аптечните складове“, с дължина повече от 100 м. и поставен пътен знак Ж 13 „Път без изход“ в началото на подхода, което е обосновало извода на съда за съобразяване с разпоредбата на чл. 81, ал.1, изр. 2 ЗУТ, съгласно която „Задънени улици, по-дълги от 100 м., завършват накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока“.

Настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС намира това съображение на въззивния съд за неоснователно, тъй като съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУТ улиците се урегулират с улични регулационни линии, каквито в случая относно площта между двете сгради, осигуряваща достъпа до складовете в процесния имот, не са налице. Вярно е, че поради обикновеното ползване на тази площ за движение на пътни превозни средства и на пешеходци /видно от събраните свидетелски показания/, същата има характеристиката на „път“ по смисъла на параграф 6, т. 1 ДР на ЗДвП, но не представлява „задънена улица“ по смисъла на чл. 81 ЗУТ – за осигуряване на достъп до ограничен брой УПИ, каквато не е настоящата хипотеза. Видно е от данните на същото заключение, че тази площ е заключена между две сгради /7 и 4 в едната част, и 5,6 и 2 в другата си част, видно от приложената към заключението скица/, минава под трета сграда /3/ и стига до четвърта /39/, т. е. тя обслужва единствено входовете на складовете на ищците и евентуално входове на другите сгради. Вярно е, че в края на сграда 2 съществува перпендикулярно разположена друга площ, сега преградена с процесната метална врата, но това техническо решение е в правомощията на собственика на поземления имот /вкл. и за осигуряване на физическа защита на други сгради и съоръжения с оглед множеството сгради в имота с различни предназначения/, и по никакъв начин не препятства достъпа на ищците до входовете на складовете им. Невъзможността за маневри на автомобилите, обслужващи дейността на складовете, не обосновава исканото премахване на преградното съоръжение, тъй като изискване за площ за маневри не се извлича от цитираната разпоредба в ЗУТ при липсата на улична мрежа, нито от поставянето на пътен знак. Поради това и позоваването на Схема за организация на движението на Столична община не може да обоснове извод в обратен смисъл, тъй като предвижданията за място за маневри във въздушния проход под сграда 2 е към минал момент, когато не е била поставена тази врата. Неотносими за спора са и представените доказателства за търсене на наказателна отговорност за настъпило ПТП.

Поради тези съображения настоящият състав намира, че не са налице пречки от страна на касатора по отношение на осигуряване на нормален достъп до входовете на аптечните складове на ищците през имота му, осъществени чрез поставянето и на двойната метална преграда, означена с № 3 в червен кръг на скицата, приложение 1 към заключението. Същото не съставлява неоснователно действие, което да осуетява правото на ищците да осъществяват в пълен обем своето вещно право върху обектите си съобразно тяхното предназначение на аптечни складове, до които е осигурен нормален достъп, вкл. и с автомобили. Този извод кореспондира на възприетия в трайната практика на ВКС принцип на съответствие на търсената защита с иска по чл. 109 ЗС и твърдяното нарушение, като тя трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права. Тази защита не може да засяга и права на трети, неучастващи в спора лица /така в решение № 458 от 9.07.2024 год. на ВКС по гр. д. № 1722/2023 год., II г. о., както и цитираната в него практика/.

Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което в обжалваната му част следва да се отмени и вместо това се постанови друго, с което предявеният иск и в тази част се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По разноските:

Съобразно изхода на делото касаторът, ответник по предявения иск има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Предявеният срещу него иск за премахване и на третата преграда се отхвърля, поради което и въззивното решение следва да се отмени в частта относно разноските в полза на двете дружества, присъдени съобразно уважената с него част /неправилно изчислени в размер на 2/3, вместо 1/3 от направените от тях във всички инстанции/. Освен присъдените разноски в полза на касатора с въззивното решение, дружествата следва да му заплатят допълнително разноски за въззивното производство в размер на сумата 133.34 лв., а за настоящето производство – общо сума в размер на 190 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 1894 от 1.04.2024 год. по в. гр. д. № 12988/2022 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в частта, с която частично е отменено първоинстанционното решение и вместо това е уважен иска срещу Медицински университет – София за премахване на двойна метална преграда, затваряща въздушен проход под сграда с идентификатор 68134.1001.917.2, описана подробно по обозначенията на скицата към заключението на техническата експертиза на л. 41 от въззивното производство, както и в частите относно присъдените на „Велеви фарма“ ЕООД и „Туин-В“ ЕООД разноски за всички инстанции и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Велеви фарма“ ЕООД и „Туин-В“ ЕООД срещу Медицински университет-София за премахване от последния за негова сметка двойна метална преграда, затваряща въздушен проход под сграда с идентификатор 68134.1001.917.2, препятстваща възможността МПС да маневрират във вътрешната улица, обслужваща изключително процесния имот, означена като пунктирана линия в зелен цвят и надписана в червено 3 в кръг на Комбинираната скица – Приложение № 1 към СТЕ, находяща се на л. 41 от въззивното производство.

ОСЪЖДА „Велеви фарма“ ЕООД и „Туин-В“ ЕООД да заплатят на Медицински университет-София допълнително разноски за въззивното производство в размер на сумата 133.34 лв. /сто тридесет и три лева и 34 ст./, а за настоящето производство – общо сума в размер на 190 лв. /сто и деветдесет лева/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.