Окончателно ефективно наказание за причинена смърт при шофиране след употреба на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * нарушаване на правилата за движение по пътищата * неоснователност на касационна жалба * институт на условно осъждане * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * наркотични вещества

Р Е Ш Е Н И Е

№ 370

гр. София, 27 юни 2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар Елеонора Михайлова, при участието на прокурора Тома Комов от ВП , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 512 по описа за 2024г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени касационни жалби от подсъдимия Р. И. Г. и от частните обвинители С. С. С. ( съпруг) и С. С. С. ( син ) срещу въззивно решение № 50/16.02.2024г. по ВНОХД № 20221000600995 на Софийски апелативен съд, н.о.,девети наказателен състав, с което е изменена присъда № 13/27.05.2022г., постановена по НОХД № 578/2021г. на Кюстендилски окръжен съд.

От така постановеното изменително решение са останали посочените касационния жалбоподатели.

Частните обвинители чрез поверениците си претендират за явна несправедливост на наложеното наказание, като изтъкват че независимо от установени смекчаващи отговорността обстоятелства, грубото незачитане на множество правила за движение, включително и управление на МПС след употреба на наркотични вещества водели до извод, че за постигане целите по чл.36 от НК наказанието следва да се увеличи на три години лишаване от свобода. Предвид на искането си, молят делото да се върне за налагане на това наказание на съда от въззивната инстанция.

Подсъдимият чрез защитата си в жалбата си претендира наличието и на трите касационни основания.

На първо място не била приложена нормата от закона, която е следвало. На второ място съдът превратно интерпретирал събраните и проверени доказателства. На трето място наложеното наказание било явно несправедливо.

По твърдението за нарушение на материалния закон защитата изразява несъгласие с възприетата от инстанциите по същество съставомерност на деянието, като навежда доводи за съпричиняване от страна на пострадалата.

Защитата допълнително отбелязва, че не била измерена точната концентрация на наркотично вещество в кръвта на подсъдимия, поради което не можело да се установи дали лицето е било повлияно. Посочва се, че подсъдимият е отказал да даде кръвна проба, но пък медицинското освидетелстване било задължително, а то не било сторено.

Оспорването на уваженото искане на частните обвинители относно размера на наказанието се обосновава на младата възраст на подсъдимия, чистото съдебно минало, трудова ангажираност, липса на други противоправни прояви, с извършени действия по оказване помощ на пострадалата и изразено съжаление.

Иска прилагане на разпоредбата на чл.66 от НК, като алтернатива защитата предлага отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Прокурорът от ВП в съдебното заседание дава становище че и двете касационни жалби са неоснователни, като въззивната инстанция правилно е приложила закона и не го е нарушила, приемайки, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е предявено обвинение по чл.343, ал.3 от НК. Посочва, че е установено квалифициращото деянието обстоятелство, а именно употребата на наркотично вещество амфетамин с надлежно техническо средство. Заявява, че била спазена процедурата по Наредба № 1 от 2017г., а самият подсъдим е приел данните на техническото средство и не ги е оспорил. В тази връзка посочва, че деецът е извършил и двете нарушения по чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Прокурорът се позовава на автотехническите експертизи за липсата на убеждаване от подсъдимия за наличието на безпрепятствено придвижване, за липсата на непрекъснато наблюдение на пътното платно зад автомобила по време на движението и липса на осигуряване на друго лице, което да сигнализира за опасности. Твърди,че при спазване на правилата не би настъпил престъпния резултат и неправомерните действия на подсъдимия са единствената причина за настъпването му.

Според прокурора липсват и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, били взети предвид от въззивната инстанция всички налични доказателства и е извършен съответен доказателствен анализ.

По отношение на наказанието било взето предвид становището на частното обвинение, като е отменено приложението на чл.55 от НК, с правилно позоваване на големи брой нарушения, допуснати от дееца. Увеличаването на наказанието било справедливо, с правилна преценка за необходимостта от ефективно изтърпяване. Лишаването от право било също съразмерно.

Моли да се остави в сила решението.

Частните обвинители С., редовно призовани, от тях се явява само С. (син). Представляват се от повереник, който поддържа касационната жалба и оспорва насрещната на частното обвинение. Излага аргументи относно обществената опасност на деянието, която е довела до законодателно завишаване на предвидената санкция, макар и след извършване на деянието. Позовава се на доводите в жалбата подсъдимия относно наличието на съпричиняване, което се определя от повереника като признание за виновно поведение на самия подсъдим. А именно неговото поведение, според повереника, е изцяло причина за настъпване на произшествието.

Заявява, че се държи наказанието да остане такова, каквото е определено от апелативната инстанция.

Подсъдимият Г., се явява лично, представлява се от защитник, който поддържа касационната си жалба по изложените основания.

Оспорва липсата на адекватно поведение от подсъдимия, като отбелязва, че той се е опитал да окаже помощ по всякакъв начин. Позовава се на чистото му съдебно минало, млада възраст, загубата на родител и необходимостта от полагане на грижи за другия. При протичането на процеса, според защитата, подсъдимият е понесъл своето наказание и нямало ден, в който да не преживява отново трагедията.

Моли да се измени решението на въззивната инстанция, като се приложи института на чл.66 от НК, алтернативно иска да се отмени решението и да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

Подсъдимият в лична защита поддържа искането на защитника си.

При упражняването на правото си да се изказва последен подсъдимият няма какво да добави.

При последната си дума подсъдимият моли, ако е възможно, делото да се върне за преразглеждане и иска по-малка присъда, за да може да се рижи за баща си, който бил в напреднала възраст.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционната присъда № 13/27.05.2022г., постановена по НОХД № 578/2021г. на Кюстендилски окръжен съд, подсъдимият Р. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, б. „б“, пр. 1 – во, вр. с ал.1, б. „в“, вр.чл.342, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК, при нарушение на правилата по чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като му е наложено наказание от две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.

Постановено е и лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години по реда на чл. 343г от НК.

Приспаднал е предварителното задържане на дееца, като се е произнесъл по вещественото доказателството и разноските по делото.

По жалба на частното обвинение относно размера на наложеното наказание и приложението на чл.55 от НК, както и по въззивна жалба на подсъдимия, е постановено атакуваното по касационен ред решение на въззивната инстанция, с което наказанието лишаване от свобода е увеличено на три години при приложението на чл.54 от НК. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Касационните жалби са подадени в срок от надлежно легитимирани лица - защитникът на подсъдимия и поверениците на частните обвинители по делото.

След като ги разгледа по същество, съставът на ВКС намери че касационните жалби и от двете страни се явяват неоснователни.

Фактите по делото са установени по безспорен начин, като обстоятелствената част на обвинителния акт с основание е възприета от инстанциите по същество. Въпреки твърдението за нарушение на материалния закон, защитата не оспорва фактологията, описваща действията на подсъдимия.

След като това не е сторено, липсва основание за възприемане на твърдения, както за наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така също и за нарушаване на материалния закон.

По отношение на касационното оплакване за превратно тълкуване на доказателствата, в противовес на тази теза, касационната инстанция не намери основание за възприемането й. След като фактите не се оспорват и след като водят до еднозначни изводи – в съответствие с правната и житейска логика, не може да се приеме наличието на превратен или изопачен доказателствен анализ. Няма неправилно интерпретирани факти, които да подкрепят тезата на касатора, а като цяло и по същество претенцията на касатора се свежда до твърдение за необоснованост на съдебния акт, което не съставлява касационно основание за ревизия на въззивния съдебен акт.

Що се отнася до твърдението за нарушаване на закона, следва да се има предвид, че подсъдимият не е изпълнил следващите се от закона императивни задължения, които са изискуеми при движението на заден ход и напълно основателно, и по несъмнен начин, е ангажирана неговата наказателна отговорност. Деянието е осъществено от обективна и субективна страна, като неизпълнението на задълженията по закон категорично се вписват в осъществяването от субективна страна на деянието, т.е. деецът и е могъл, и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасното събитие, като логически следва извод, че е можел да го предотврати.

Позоваването на съпричиняване от страна на пострадалата не може да доведе до извод за основателност на касационната критика за приложението на закона, тъй като това не променя съставомерните признаци относно изпълнителното деяние на транспортното престъпление.

По отношение на оплакването относно наличието на квалифициращия признак за управляване на МПС след употреба на наркотични вещества касационният състав също го намери за неоснователно. Деецът се е съгласил с показанията на използваното техническо средство, а законът не предвижда оценка на въздействието на това вещество, тоест то не е признак от състава на престъплението. Независимо от това въззивната инстанция се е съобразила с въззивните оплаквания, като е приела по делото и назначена от нея тройна съдебнопсихиатрична и психологична, както и токсикологична експертиза – стр.10 от мотивите, чието заключение не се оспорва от страните по делото. Експертните показания достатъчно задълбочено описват въздействието на вида наркотично вещество върху поведението на дееца, което е неблагоприятно, но не и до степен да го лиши от възможност да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си ( макар поставянето в такова състояние само по себе си не означава липса на наказателна отговорност – в случая е приложим принципът „actio libera in causa“).

Анонсирането пред въззивната инстанция за нарушение на закона, тъй като не е възприето наличието на случайно деяние, а по същество съдържащо се и в касационната претенция, е изцяло несъстоятелно, тъй като нарушаването на императивни задължения изключва възможността да се приеме, че деецът не е могъл или не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасното събитие.

Касаторът подсъдим, както и неговият защитник, поставят акцент върху липсата на медицинско освидетелстване, което било задължително. Всъщност това далеч не е така, доколкото подсъдимият е приел показанията на използвания тест, отчел наличието на амфетамин. В цитираната наредба № 1/19.07.201г., в чл.3а е регламентирано кога е налице задължението при изследване с тест за наркотични вещества да се извърши медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване – а това е само когато тестваното лице не приема показанията на теста – т.2 на нормата. И едва тогава възниква задължение за полицейския орган да съпроводи това лице съобразно чл.7, ал.2 от наредбата до съответното място за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико - токсикологично лабораторно изследване.

В конкретния случай такова задължение не е било налице, предвид на което оплакването се отхвърля като неоснователно.

По възведеното трето касационно основание и твърдяната явна несправедливост на наложеното наказание, поддържано и от двете страни- частните обвинители от една страна и подсъдимият от друга, съставът на ВКС намери претенциите им за неоснователни.

Заявеното искане от страна на частното обвинение за определяне на конкретен размер на наказанието – от три години лишаване от свобода, не е основателно предвид процесуалното развитие на делото и характера на касационната жалба.

Този касатор няма правен интерес да иска увеличаване на размера на наложеното наказание, тъй като той е бил удовлетворен именно в такъв размер от въззивната инстанция. Преклудирана е възможността частното обвинение да поиска по-голям размер от вече измененото от въззивната инстанция наказание, тъй като параметрите, заложени в касационната претенция, са били изначално определени от въззивната инстанция и съвпадащи с искането на частните обвинители в тяхната касационна жалба.

Не може да бъде удовлетворено и искането на защитата относно намаляване на наказанието или приложението на института на условното осъждане. Верни са констатациите на защитата относно младата възраст на дееца, чистото съдебно минало, необходимостта от грижи за родител и действията му по оказване на помощ, макар и последните да не водят до законова редукция на наказанието, предвид квалифициращото обстоятелство. Това не са изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което е констатирала и въззивната инстанция, приемайки необходимостта от корективна намеса и увеличаване на наказанието на три години лишаване от свобода. Те са достатъчни обаче за да бъде определено наказанието на минимума. Що се отнася до приложението на чл.66 от НК, съставът на ВКС се съгласява с аргументацията на въззивната инстанция, доста фрагментарна впрочем. Отчитайки необходимостта от реализиране на генералната превенция, както и поведението на подсъдимия при изпълнение на законовите му задължения при управление на моторно превозно средство – независимо от младата му възраст той не се отличава със законопочитание, видно от множеството нарушения на правилата за движение на стр. 72,73 от досъдебното производство, съставът на ВКС не намери основание за корекция на така определеното наказание.

Това пренебрежение към изпълнение на закона е довело в крайна сметка и до конкретния престъпен резултат, като обществената опасност на дееца като завишена трябва да се преценява и през призмата именно на отношението му към спазването на нормативните правила. В конкретния случай деецът не само не се е съобразил с правилата за движение за пореден път, но е управлявал превозното средство след употреба на наркотично вещество, което го по един категоричен начин го дефинира именно като личност със завишена степен на обществена опасност при управляване на моторно превозно средство. Това по начало е дейност, представляваща потенциален източник на опасност за общественото здраве при неспазване на установените правила и поведението на дееца очертава една трайна тенденция на нарушител, от действията на когото обществото следва да бъде предпазено чрез изолирането му за посочения срок.

Поради това съставът на ВКС счете, че наказанието по размер е достатъчно снизходително, а по начин на изтърпяване следва да се откаже приложението на чл.66 от НК, тъй като целите по чл.36 от НК не биха били постигнати. Многократното нарушаване на закона и неспазване на правилата за движение не могат да доведат до извод, че подсъдимия би се поправил и при условно осъждане.

След като касационният състав прие, че оплакванията по възведените касационни оплаквания са неоснователни, не е налице основание и за изменение на въззивното решение, поради което то следва да се потвърди изцяло, като се остави в сила.

С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 50/16.02.2024г. по ВНОХД № 20221000600995 на Софийски апелативен съд, н.о.,девети наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.