Оправдаване за шофиране с отнета книжка и налагане на глоба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

София, 11 март 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 840/2025 година

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба, подадена от защитника на подсъдимия А. Р. А., срещу въззивна присъда № 4/23.04.2025 г., постановена по ВНОХД № 124/2025 г. от Окръжен съд – Ямбол.

В жалбата и постъпилите към нея допълнения се сочи, че обжалваната присъда е постановена при неправилно установена фактическа обстановка, която не съответства на събраните по делото доказателства. Изтъкват се твърдения за недоказаност на обвинението, за надценяване на показанията на свидетеля С. и несъобразяване на съда с депозираните от свидетеля В. показания пред първата инстанция. Поддържа се още, че подсъдимият А. не е участвал във въззивното производство и че в нарушение на чл. 281, ал. 8 от НПК присъдата се основавала на показанията на В. от досъдебното производство. Явната несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимия, се аргументира с доводи, че не са обсъдени смекчаващите отговорността обстоятелства. С позоваване на решение № 7/12.06.2025 г. по к.д. № 26/2024 г. на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 343в, ал.3 от НК, се настоява наказателното производство да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият А. Р. А., редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от неговия защитник, който настоява за отмяна на въззивната присъда при съображенията в цитираното решение на Конституционния съд.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на подадената жалба, като подчертава, че съгласно решение №3/ 28.04.2020 г. на Конституционния съд, обн. в ДВ, бр. 42/2020г., по отношение на правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Пледира за отмяна на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

С присъда № 9/03.12.2024 г., постановена по НОХД № 4/2024 г., Районният съд – Тополовград признал подсъдимия А. Р. А. за невинен в това, че на 26.07.2023 г. управлявал моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка (ПАМ) за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и отменен с атакуваната сега присъда, постановена по ВНОХД № 124/2025 г., с която подсъдимият А. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 343в, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК и осъден при условията на чл. 54 от НК на четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на триста лева.

Касационната жалба срещу така постановения съдебен акт е частично основателна.

І. На първо място е необходимо да се отбележи, че част от доводите, отразени в касационната жалба и нейните допълнения, се отнасят до оспорване на приетата за установена от втората инстанция фактология с твърдения за нейната неподкрепеност от събраните по делото доказателства. При собствен на касатора доказателствен анализ се настоява определени доказателства и факти да бъдат интерпретирани само по начина, предложен в сезиращите документи. С тези аргументи по същество се заявява претенция за фактическа необоснованост, независимо от квалифицирането им в жалбата като доводи за процесуални пороци. Както е известно, необосноваността, когато не е резултат на процесуални нарушения, е извън лимитираните от чл. 348, ал.1 от НПК касационни основания. Фактическото установяване, извършено от предходната инстанция, подлежи на касационна проверка само в контекста на спазването на процесуалните изисквания, гарантиращи правилното формиране на вътрешносъдийското убеждение и в този аспект ще се преценяват доводите в жалбата.

Проверяваната присъда на окръжния съд не е постановена при съществени нарушения, свързани с проверката и анализа на доказателствата и средствата за тяхното установяване.

Констатирайки елементи на конфронтация в доказателствените материали относно съществения за казуса факт за управлението на моторното превозно средство (МПС) от подсъдимия към момента на полицейската проверка, въззивният съд е задълбочил техния сравнителен анализ. Изложил е подробни съображения защо се доверява на едни от доказателствените източници, а други отхвърля. В тази връзка несподелими са упреците за игнориране на обясненията на подсъдимия А. и показанията на свидетеля В., депозирани в съдебното следствие пред основния съд. Игнориране на едно или друго доказателствено средство предполага съдържащата се в него информация да е оставена без съдебно внимание, когато не е подложена на анализ или избирателно са ползвани детайли, изведени от контекста на цялостния разказ на разпитваните лица. Процесуалната действителност по делото не разкрива наличие на такъв порок, тъй като съдебните аргументи са обхванали и посочените доказателствени източници (виж мотиви, стр. 3).

В подкрепа на оспорването в жалбата се заявява, че въззивната присъда в нарушение на чл. 281, ал. 8 от НПК почива на прочетените показания на свидетеля В. от досъдебното разследване. Цитираната разпоредба въвежда забрана за постановяване на осъдителна присъда единствено на базата на доказателства, установени чрез показания от досъдебното производство, депозирани пред разследващ орган при разпита на свидетели и без участието на обвиняемия и неговия защитник. В разглеждания случай не се констатират нарушения, вкл. и на стандарта по чл. 6 от КЗПЧОС. Макар осъдителната присъда срещу подсъдимия А. да е основана и върху показанията на В., приобщени посредством процесуалната техника на чл. 281, ал. 4 от НПК към подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност, те съвсем не са единствените, върху които са базирани същностните заключения на въззивния съд. В съдебния акт е извършен подробен анализ на останалия доказателствен материал, източник на обвинителни доказателства – показанията на свидетелите С. и П., наблюдавали движението на автомобила, неговия водач – подсъдимият А., последвалата проверка, в рамките на която е установено, че с цитираната в присъдата заповед за прилагане на ПАМ свидетелството за правоуправление му е било временно отнето (по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП). Коректно изводимата от показанията на посочените свидетели информация е съпоставена с данните, съобщени от П., и съставените писмени документи. Фактическите заключения на решаващия въззивен съдебен състав са базирани на достатъчен по обем и убедителност доказателствен материал, а не върху предположения. Отразените в мотивите към новата присъда изводи относно подлежащите на доказване факти не страдат от процесуални пороци, които да представляват касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.

Възраженията за ограничаване правото на подсъдимия да участва във въззивното производство, изтъквани в допълнението към касационната жалба, са несподелими. За тяхната неоснователност е достатъчно да се каже, че подсъдимият А. е бил редовно уведомен за съдебното заседание, лично е депозирал молба разглеждането на делото да се проведе в негово отсъствие (призовка л.17, съответно молба л. 23 от досието на въззивното производство), а по аргумент на противното от чл. 329, ал. 2 от НПК участието му във въззивното съдебно заседание не е било и задължително предвид повдигнатото обвинение, което не е за тежко престъпление.

ІІ. Втората част на доводите в жалбата относно приложението на материалния закон са свързани с решение №7/12.06.2025 г. на Конституционния съд по к.д. 26/2024 г.(обн., ДВ, бр. 50 от 20.06.2025 г.), с което разпоредбата на чл. 343в, ал.3 от НК е обявена за противоконституционна.

Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че не е съобразявал конституционното решение при постановяване на осъдителната присъда, тъй като към момента на нейното обявяване (23.04.2025 г.) разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 от НК валидно е регулирала обществените отношения, за чието уреждане е била създадена и е част от правната система. Във връзка с другия въпрос за действието на решението на Конституционния съд (КС), с което се обявява противоконституционност на закон, съответно чл. 151, ал.2, изр. 3 от Конституцията, в жалбата не се съдържа нарочна обосновка. В тази насока удачно участващият в съдебното заседание прокурор се позовава на диспозитива на решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС по к.д. №5/2019 г. - „ По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага“. Разглежданият сега случай попада в тази хипотеза. Деянието е извършено на 26.07.2023 г. при действието на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 343в, ал. 3 от НК. Наказателното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, което задължава касационния състав да се съобрази с конституционното решение №7 от 12.06.2025 г. по к.д. № 26/2024 г., с което посочената разпоредба е изведена от правния ред. Ето защо ВКС следва да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал.1 от НПК да отмени присъдата на окръжния съд и да оправдае подсъдимия А. А., тъй като деянието не съставлява престъпление.

По - насетне, в мотивите на цитираното решение на Конституционния съд е възприето, че в позитивното право са съществували едновременно административно нарушение (по чл. 177, ал.1, т.2 във вр. с чл. 171, т. 1 и т. 4 от ЗДвП) и престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, които са имали идентични състави – управление на МПС в срока на изпълнение на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“. Както вече се посочи в предходния пункт, при установяване на правнорелевантните факти не са допуснати процесуални нарушения. При тази процесуална ситуация са налице основания за задействане на правомощието на касационната инстанция по чл. 354, ал.1 т. 3 от НПК. След като се установява необходимост от отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, доколкото извършеното деяние съставлява административно нарушение, предвидено в ЗДвП, то на А. следва да бъде наложено наказание за нарушение на чл. 177, ал.1, т.2 във вр. с чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. На съобразяване подлежат още две обстоятелства. Към момента на извършване на деянието от А. (26.07.2023 г.) и на постановяване на решението на КС глобата, предвидена в чл. 177, ал.1 от ЗДвП, е била с определен минимум от 100 лева и определен максимум от 300 лева. Със ЗИД на ЗДвП (обн. , ДВ, бр. 64 от 2025 г.) предвидената глоба за тези нарушения е определена в размер на 300 лева. Тоест, въведена е т. нар. в теорията абсолютно определена санкция, в която наказанието е фиксирано по вид и размер. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Последващото изменение на санкционната част на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДвП по мнението на настоящия касационен състав не се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай с абсолютно определената санкция се изключва възможността за индивидуализация на наказанието в диапазона от 100 лева до 300 лева. В рамките на санкцията по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП, действащата преди цитираното изменение на закона, адекватно на извършеното от А. нарушение и неговата тежест е глоба в размер на 200 лева. Ориентир за определяне на посочения размер от една страна е наличната информация, събрана в хода на съдебното следствие пред основния съд за трудовата ангажираност на подсъдимия А. и получаваното от него възнаграждение, определено в представения трудов договор. От друга, по отношение размера на глобата поначало следва да се съобразява и имотното състояние, текущите доходи и пр. (арг. и от чл. 47 от НК).

На следващо място, към момента на постановяване на настоящето решение е настъпила промяна в нормативната уредба относно паричната валута, в която се определя имущественото наказание глоба по смисъла на чл. 15 от ЗАНН. Съгласно § 5, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат с предвидените в същия закон правила за превалутиране. Глобата представлява публично задължение към държавата, поради което нейният размер подлежи на превалутиране по правилата на чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от същия закон в съответствие с Регламент (ЕО) № 974/98 и другото пряко приложимо право на Европейския съюз въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева.

При превалутиране на размера на приетото за дължимо се на А. наказание глоба от 200 лева по правилата на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ се установява, че евровата равностойност е 102, 26 евро.

Предвид на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 4 от 23.04.2025 г., постановена по ВНОХД № 124/2025 г. от Окръжен съд – Ямбол, с която е отменена оправдателната първоинстнационна присъда по НОХД № 4/2024 г. по описа на Районния съд – Тополовград, и подсъдимият А. Р. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК и е осъден на четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на триста лева;

ПРИЗНАВА подсъдимият А. Р. А. със снета по делото самоличност за невиновен и го оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК и за извършеното административно нарушение на основание чл. 177, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 171, т. 1 от ЗДвП му налага административно наказание ГЛОБА в размер на сто и две евро и двадесет и шест евроцента (равняващо се на двеста лева).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.